Решение № 31 от 02.02.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Плевен, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря А. Г. Г. като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА Въззивно гражданско дело № 20254400500966 по описа за 2025 година Производство по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 346/01.10.2025 г., постановено по гр. дело № 394/2025 г. по описа на Районен съд – Червен бряг е признат за нищожен на основание чл.146 вр. чл.143 от ЗЗП по предявения иск от Б. М. К., ЕГН **********, от гр. ***, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. „***“ №***, чрез пълномощника адв. И. В. от Пл.АК против "Профи кредит ***" ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр.София, общ. Столична, кв. „***“, бул.

"***" № ***, бл.***, вх.***, ет.***, представляван от управителите С.Н., Н.Л. и Ч.Ч., Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № *** от 22.04.2021 г., поради противоречие на добрите нрави и поради заобикаляне на закона.

Със същото решение е призната за нищожна на основание чл.146 вр. чл.143 от ЗЗП по предявения иск от Б. М. К., ЕГН ********** от гр. ***, общ.

Червен бряг, обл. Плевен против "Профи кредит ***" ЕООД, ЕИК 175074752,гр.София, общ. Столична, кв. „***“, бул. „***" № ***, бл.***, вх.***, ет.***, представляван от управителите С.Н., Н.Л. и Ч.Ч., клаузата на чл.V от Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № ***, сключен на 22.04.2021 г. за закупено допълнително възнаграждение за кредитора за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ на основание чл.26, ал.1, предл. първо ЗЗД (поради противоречието им със закона) и чл.26, ал.1, предл. трето ЗЗД (поради накърняване на добрите нрави).

1

Със същото решение ЧРС е осъдил на основание чл.55 вр. чл.34 от ЗЗД „Профи Кредит ***“ ЕООД да заплати на Б. М. К., ЕГН ********** сумата от 1673,59 лв., представляваща платена без основание сума по Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № ***, сключен между страните на 22.04.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

Осъдил е на основание чл.78 ал.6 от ГПК „Профи Кредит ***“ ЕООД да заплати по сметка на РС - Червен бряг сумата от 66,94 лв. държавна такса и 400,00 лв. възнаграждение на вещо лице за приетата съдебно-счетоводна експертиза по настоящото гр. дело № 394/2025 г.

Осъдил е на основание чл.38 ал.2 от ЗА „Профи Кредит ***“ ЕООД да заплати на адв. И. В. сумата от 984,52 лв. адвокатско възнаграждение.

Прекратил е производството по гр.д. № 394/2025г. на Районен съд Червен бряг в частта относно предявената от ищеца срещу ответника претенция за обезсилване на изпълнителния лист № ***7/2022 г. от 14.10.2022 г. по ч.гр.д. № 865/2022 г. по описа на РС - Червен бряг, като недопустимо.

Постъпила е въззивна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ ***“ ЕООД, ЕИК 175074752, чрез пълномощника юрк. Г.А. срещу постановеното първоинстанционно решение в частта му, с която е уважен предявеният иск с правно основание чл.55 от ЗЗД. Въззивникът изразява становище, че с уважаването на предявения иск на основание чл.55 от ЗЗД за сумата от 1673,59 лв., недължимо платена по Договор за потребителски кредит № ***, първоинстанционният съд е провел едно опорочено производство и е постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен и да бъде прекратено производството по делото.

Въззивникът твърди, че постановеното решение е недопустимо, поради наличието на абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск, а именно: има формирана сила на пресъдено нещо с влязлата в сила Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 865/2022 г. по описа на ЧPC. Твърди, че в производството по чл.410 от ГПК ищецът не е възразил срещу така издадената заповед за изпълнение, както и не е пожелал да упражни каквито и да било други свои процесуални права, т.е. счел е вземането на кредитора за безспорно, поради което на 14.10.2022 г. заповедният съд е издал и изпълнителен лист за сумите, чиято дължимост се оспорва с настоящото производство. След издаване на изпълнителния лист, ищцата Б. М. К. е продължила доброволно да погасява своето задължение към кредитора, поради което за същия не е възникнала необходимостта да се възползва от правото си на принудително изпълнение във връзка с издадения изпълнителен лист и не е образувал изпълнително дело срещу ищцата, въпреки, че се е снабдил с изпълнителен лист по горепосоченото изпълнително основание. Въззивникът счита, че исканията, предявени с настоящия иск срещу дружеството са преклудирани. Твърди, че настоящия иск не е и такъв по чл.424 от ГПК, тъй като с исковата молба не са релевирани 2 нито новооткрити обстоятелства, нито нови писмени доказателства от съществено значение за делото.

В случай, че съдът не приеме доводите за недопустимост на обжалваното решение, въззивникът изразява становище, че в частта, в която дружеството е осъдено на основание чл.55 от ЗЗД да върне на Б. М. К. сумата от 1673,59 лв. е неправилно и следва да бъде отменено.

Въззивникът моли Окръжния съд да обезсили постановеното първоинстанционно решение, като недопустимо и да прекрати производството по делото, алтернативно, да отмени постановения съдебен акт, като неправилен и необоснован. Претендира направените разноски по делото, вкл. юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищцата.

В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от въззиваемата Б. М. К..

В съдебно заседание, въззивникът „ПРОФИ КРЕДИТ ***“ ЕООД, ЕИК 175074752 не се представлява и не ангажира становище.

В съдебно заседание, въззиваемата Б. М. К. не се явява и не се представлява. В постъпила молба от пълномощникът й адв. И. В. от Пл.АК се изразява становище, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Развиват се съображения по съществото на правния спор. Претендира заплащане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 вр. ал.1 т.3 пр.2 от ЗА.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното :

По подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от „ПРОФИ КРЕДИТ ***“ ЕООД, ЕИК 175074752 пред Районен съд – Червен бряг е образувано ч.гр.д. № 865/2022 г. по описа на същия съд, като е издадена Заповед за изпълнение № 430/02.09.2022 г., с която е разпоредено длъжникът Б. М. К., ЕГН ********** да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ ***“ ЕООД, ЕИК 175074752 сумата от 651,02 лв., представляваща главница за периода от 22.04.2021 г. до изплащане на вземането, ведно със законната лихва за периода от 31.08.2022 г. до изплащане на вземането; сумата от 68,22 лв., представляваща договорна лихва за периода от 25.12.2021 г. до 25.04.2022 г.; сумата от 63,34 лв., представляваща санкционна лихва за периода от 26.06.2021 г. до 25.04.2022 г.; сумата от 41,13 лв., представляваща друга лихва за периода от 25.04.2022 г. до 30.08.2022 г., както и държавна такса в размер на 26,14 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 180,00 лв. и други в размер на 30,00 лв. и други в размер на 161,67 лв. и други в размер на 291,69 лв. Посочено е, че вземането произтича от неизпълнено задължение по 3

Договор № ***/22.04.2021 г. Тъй като в срока по чл.414 от ГПК не е постъпило възражение от длъжника Б. М. К., на заявителя „ПРОФИ КРЕДИТ ***“ ЕООД, ЕИК 175074752 е издаден изпълнителен лист № ***7/14.10.2022 г. Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп. дело № 202357604001022 по описа на ЧСИ Ц.Н., рег. № ***, с район на действие Пл.ОС с взискател „ПРОФИ КРЕДИТ ***“ ЕООД, ЕИК 175074752 срещу длъжника Б. М. К..

Пред Районен съд – Червен бряг са предявени обективно съединени установителни искове при условията на евентуалност и осъдителен иск от Б.

М. К., ЕГН ********** от гр. ***, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. „***“ №*** чрез пълномощника адв. И. В. от Пл.АК против "ПРОФИ КРЕДИТ ***" ЕООД, ЕИК 175074752, както следва: иск с правно основание чл.22 от ЗПК вр. чл. 11 ал.1 т.10 и чл.19 ал.4 от ЗПК; при условията на евентуалност иск с правно основание чл.26 ал.1 предл.1 и иск с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД.

Въззивната инстанция намира,че не се касае за недопустимост на предявените искове поради влязла в сила Заповед за изпълнение при проведено заповедно производство по ч.гр.д. № 865/2022 г. по описа на ЧРС.Съображенията на съда за това са следните:

Предявените искове касаят сключен между страните Договор за потребителски кредит.Разпоредбата на чл.7 ал.3 от ГПК въвежда задължение за съда служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. В този смисъл е и практиката на СЕС по решение от 17 май 2022 г. по дело С-600/19, решение от 17 май 2022 г. по съединени дела С693/19 и С-831/19, определение от 18 декември 2023 г. по дело С-231/23. В посочената практика на СЕС се изтъква необходимостта процесуалните национални разпоредби, уреждащи принципа на сила на пресъдено нещо, да бъдат прилагани при съобразяване с принципа на ефективност, т.е. да не препятстват възможността за ефективна съдебна закрила на потребителите.

Съдът е посочил, че при липса на ефективен контрол върху потенциална неравноправност на клаузи от договор с потребител не би могло да се гарантира спазването на предоставените с Директива 93/13 гаранции и с оглед на това, в цитираните по-горе решения е приел, че правото на Съюза не допуска национална правна уредба, която поради действие на силата на пресъдено нещо и на преклузивни срокове не позволява на националния съд да провери неравноправния характер на договорни клаузи. СЕС е посочил, че произнасянето на съда би било ограничено, само след проверка, че с влязлото в сила предходно съдебно решение е проверена законосъобразността с оглед Директива 93/13 на всички клаузи от договора. В случай, че е постановено съдебно решение, с което се допуска принудително изпълнение, несъдържащо никакви мотиви, дори в обобщен вид, свидетелстващи за извършена от съда проверка относно наличие на неравноправни договорни клаузи, то забраната 4 за непререшаемост не следва да бъде прилагана. СЕС е пояснил, че забраната за непререшаемост се допуска да бъде прилагана, когато в предходното съдебно решение, което се ползва със сила на пресъдено нещо и се отнася до друга част от същото вземане, вече е имало произнасяне по действителността на тези клаузи, с оглед на посочената директива, ако в това предходно решение се съдържат мотиви, които позволяват на съда да установи клаузите или частите от клаузи, които са били предмет на контрол в рамките на първото производство, както и, дори да са изложени в обобщен вид, причините, поради които сезираният по това производство съд е приел, че тези клаузи или части от клаузи не са неравноправни /определение от 18 декември 2023 г. по дело С231/23/.

Анализът на така формирана практика на СЕС обуславя извода, че с оглед предоставената с Директива 93/13 засилена защита на потребителя в качеството му на икономически по-слаба страна, която не винаги може да се ориентира в съдържанието и действителните правни последици на наложени й като неиндивидуално договорени клаузи, е неприложимо правилото за изчерпване на основанията за нищожност на договора от страна на потребителя в производство по спор относно действителността на потребителски договор, включително когато произнасянето по действителността е инцидентно, по преюдициален за произнасяне по спора въпрос.

Видно от изисканото и приложено ч.гр.д. № 865/2022 г. по описа на ЧРС, образувано по подадено от Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от „ПРОФИ КРЕДИТ ***“ ЕООД за задължения на Б. М. К. по Договор за потребителски кредит № ***, заповедният съд не е извършил проверка за наличието на неравноправни клаузи по посочения договор, липсват мотиви на заповедния съд, от които да се установява, че клаузите в процесния Договор за потребителски кредит са били предмет на контрол в рамките на развилото се пред него производство,поради което формираната с влязлата в сила Заповед за изпълнение, сила на пресъдено нещо не препятства правото на страната – потребител да поиска в следващо производство съдът да се произнесе по действителността на сключения Договор за потребителски кредит, с оглед евентуална неравноправност на съдържащи се в него клаузи и не обуславя недопустимост на предявените в настоящото производство установителни искове. /в този смисъл Определение № 1199/09.05.2024 г. на ВКС по ч.т.д. № 1304/2023 г./.