Решение № 7640 от 24.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7640 гр. София, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №

20251110132764 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Производството е образувано по искова молба, подадена от Д. В. С., с която е предявил отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. 3, вр. чл. 439 ГПК против ДРУЖЕСТВО за признаване за установено, че не дължи на ответника сума в размер от 10504,37 евро (20544,76 лева) - главница по договор за кредит от 03.09.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата от 31.03.2009 г. до окончателното погасяване на задължението в размер на 301,51 евро (589,69 лева), както и сума в размер на 859,68 лева - съдебни разноски, за които е издаден изпълнителен лист от 08.04.2009 г., поради погасяване на вземанията по давност.

Ищецът твърди, че не дължи на ответника сумите по изпълнителен лист от 08.04.2009 г. Твърди, че въз основа на изпълнителния лист било образувано Изпълнително дело № 1602/2020 г. по описа на ЧСИ Миладин Миладинов, с peг. № 786, с район на действие Софийски градски съд. Вземането, предмет на изпълнителния лист, било придобито от ответника по силата на договор за цесия, като последният е конституиран като взискател в изпълнителното производство въз основа на негова молба от 07.04.2016 г.

Поддържа, че процесните суми са недължими поради погасяване на вземанията по изпълнителния лист по давност, доколкото по изпълнителното дело не са извършвани същински изпълнителни действия, вкл. към датата на подаване на исковата молба вземанията по изпълнителния лист са недължими като погасени с изтичането на петгодишен давностен срок. Сочи, че на 29.12.2010 г. взискателят е поискал с молба поканата за доброволно изпълнение да се връчи чрез работодателя, тъй като не може да се връчи лично на длъжника. На 14.01.2011 г. съдебният изпълнител е изпратил поканата за доброволно 1 изпълнение чрез работодателя ФИРМА, като върху поканата с дата 14.02.2011 г. е записано, че „живущите на този адрес не са чували за такава фирма и за такова лице“. С молба от 27.01.2014 г., взискателят е поискал поради липса на плащане да бъдат извършени всички необходими действия по налагане на запор. Съдебният изпълнител е направил справка в НАП на 21.02.2014 г. С молба от взискателя от 16.03.2015 г. е поискано да бъдат извършени всички необходими действия за налагане на запор и е приложил справка от НОИ, като няма извършени действия от съдебния изпълнител. С молба от 29.06.2015 г., взискателят е поискал извършване на действия по налагане на запор върху трудови възнаграждения. Върху справка от регистъра на трудовите договори от 04.09.2015 г. е записано на ръка от помощник съдебния изпълнител да се наложи запор върху трудовото възнаграждение и да се изпрати запорно съобщение. Запорното съобщение е издадено на 07.09.2015 г. с адресат работодателя - ФИРМА, като на 14.09.2015 г., връчителят е записал, че няма данни за фирмата. Уведомлението по чл. 47, ал. 1 от ГПК е било залепено на входа на сградата на 14.09.2015 г. Също така запорното съобщение е изпратено на имейл - [email protected], но отбелязано като недоставена поща. Твърди, че от ФИРМА на 26.10.2015 г. са изпратили писмо, че лицето изплаща в момента и други запори и не могат да наложат запор върху трудовото възнаграждение. На 07.04.2016 г. е постъпила молба при частния съдебен изпълнител от ДРУЖЕСТВО, за конституиране като взискател по делото на основание договор за цесия от 18.01.2016 г. сключен с ДРУЖЕСТВО. С Разпореждане от 07.04.2016 г. на ЧСИ Миладинов, ДРУЖЕСТВО е конституирано като взискател за сумата от 24033,74 с включена законна лихва, изчислена към 08.02.2016 г. С молба от ДРУЖЕСТВО от 30.03.2017 г. е постъпило искане за справка за активни трудови договори, за налагане на запор, съответни изпълнителни действия и информация за актуалния размер на задължението към 22.03.2017 г. Върху справка от регистъра на трудовите договори от 01.12.2017 г. е за писано на ръка от помощник съдебния изпълнител да се извърши: „Справка ЕСГРАОН, насрочване на опис и оценка на движими вещи за 30.01.2018 г.“, като в кориците на делото няма информация за изпращане на призовка за насрочване на опис и оценка на движими вещи.

Сочи, че справки за банкови сметки са направени на 24.11.2017 г. и на 28.11.2017 г., след което няма поискани от взискателя или извършени от съдебния изпълнител действия по делото. На 22.04.2021 г. с молба с вх. № 3489, Д. В. С. е поискал прекратяване на делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Постановлението за прекратяване е от 22.04.2021г;

Постановлението е изпратено до ДРУЖЕСТВО на 19.05.2021 г. по пощата и е доставено на 20.05.2021 г. С молба с вх. № 497/27.01.2025г. от ДРУЖЕСТВО до частния съдебен изпълнител е поискано връщане в оригинал на изпълнителния лист. С молба от ДРУЖЕСТВО с вх. № 2234/09.04.2025 г. с приложен към нея същият изпълнителен лист е поискано образуване на ново изпълнително дело. Образувано е изпълнително дело № 267/2025 г. по описа на ЧСИ Миладин Миладинов. Навежда твърдения, че при извършената справка на място в кантората на съдебния изпълнител към 29.05.2025 г. по двете изпълнителни дела и в частност по 267/2025 г. се установява, че са изготвени, но все още неподписани, както следва: покана за доброволно изпълнение с изх. № 2730 до Д. С. с дата от 09.05.2025 г., запорно съобщение с изх. № 2731/09.05.2025 г. до ФИРМА за налагане на 2 запор върху трудово възнаграждение /неподписано/ и запорно съобщение с изх. № 2732/09.05.2025г. до БАНКА за налагане на запор по сметка, /неподписано/. Твърди в тази връзка, че на 26.10.2015 г. е извършено последното валидно изпълнително действие, след което на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство е прекратено по силата на закона на 22.04.2021 г. Молят за уважаване на предявения иск. Претендират разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Счита, че в случая е приложима петгодишната погасителна давност, като в хода на изпълнителното производството били извършвани множество изпълнителни действия, прекъсващи давността. Сочи, че с оглед Тълкувателно решение № 3/2020 от 28.03.2023 г. по Тълкувателно дело № 3/2020 г. Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК) на Върховния касационен съд, погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземанията по изпълнителни дела, образувани до приемането на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г„ ОСГТК, ВКС. Ответникът поддържа, че до 26.06.2015 г. погасителна давност за вземанията не е текла - ППВС № 3/18.11.1980 г., като същата е продължила да тече от 26.06.2015 г. с позоваване на съдебна практика, след която дата отново са извършвани изпълнителни действия. Отделно намира, че за правилно изчисляване на установения давностен срок следва да се има предвид и Законът за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., според който давностните срокове са спрени до 20 май 2020 г. (§ 13 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето, обн. в ДВ на 12 май 2020 г.). Излага съображения, и че погасяването на възможността за принудително изпълнение не води до погасяване на самото вземане, което продължава да съществува като естествено и длъжникът продължава да дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение - чл. 118 ЗЗД. С оглед изложеното моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Софийският районен съд, след като анализира събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Правната квалификация на предявения иск е по чл. 439 ГПК.

Предмет на делото е отричаното от ищеца право на принудително изпълнение на процесните притезания на взискателя, обективирани в изпълнителен лист от 08.04.2009 г. по гр.д. № 18112/2009 г. по описа на СРС, 25 състав.

В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване обстоятелството, че ответникът е материално легитимиран като кредитор на притезанията, обективирани в изпълнителен лист от 08.04.2009 г.

В тежест на ответника е да установи пълно и главно съществуването на правото на принудително изпълнение на отричаните от ищеца притезания, включително извършването на действия водещи до спиране или прекъсване на течащата срещу вземанията погасителна 3 давност по смисъла на ЗЗД.

Настоящият състав е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че е издаден изпълнителен лист на 08.04.2009 г. по гр.д. № 18112/2009 г. по описа на СРС, 25 състав, който е послужил за образуването на изпълнително дело № 1602/2010 г. и изпълнително дело № 267/2025 г. по описа на ЧСИ Миладин Миладинов, рег. № 786 Настоящият съдебен състав приема, че при осъществяването на принудително изпълнение въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, изпълняемото право е облечено в изпълнителна сила, която възниква в момента на изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. С влизането в сила на заповедта за изпълнение - чл. 416 ГПК, се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо и длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането - арг. и от чл. 371 ГПК, поради което и намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД - срокът на новата давност е всякога пет години. Неподаването на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК може да се приравни по правни последици на признание на вземането от длъжника по чл. 116, б. "а" ЗЗД - целта на регламентираното в действащия ГПК заповедно производство е да се установи дали претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде изразено и с конклудентни действия, доколкото същите манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към кредитора - в този смисъл са решение № 100 от 20.06.2011 г. на ВКС по т.д. № 194/2010 г. , II ТО, решение № 131 от 23.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5140/2015 г. , ІV ГО. Аргумент за противното не следва от обстоятелството, че заповедното производство се развива без участието на длъжника. Действително, длъжникът няма възможност да възпрепятства самото издаване на заповедта за изпълнение, доколкото научава за същата едва с връчването й. Въпреки това , обаче, законодателят е уредил възможност за участие и защита на длъжника в хода на производството - чрез подаване на възражение, като в този смисъл е осигурена гаранция за правата му, което обстоятелство не може да се пренебрегне. Наред с изложеното, в постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч.гр. д. № 1528/2018 г. , ІV ГО, изрично е посочено, че влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение.

Следователно по действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подобен смисъл са и други актове на ВКС - решение № 37 от 24.02.2021 г., на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г. , IV ГО; определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч.гр. д. № 221/2010 г. , IV ГО, определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч.т.д. № 1366/2015 г. , II ТО, определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч.гр. д. № 4647/2015 г. , IV ГО, определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч.гр. д. № 2566/2013 г. , IV ГО.

Според даденото с ППВС № 3/1980 год. тълкуване образуването на изпълнителното 4 производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г., на ВКС, ОСГТК е дадено противоположно разрешение като е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не спира. С решение № 170 от 17.09.2018 год. на ВКС по гр. дело № 2382/2017 год., IV ГО и решение № 51 от 21.02.2019 год. на ВКС по гр. дело № 2917/2018 год., IV ГО, е прието, че извършената с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 год. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 год., ОСГТК, отмяна на ППВС № 3 от 18.11.1980 год. поражда действие от датата на обявяването на Тълкувателното решение, като даденото с т. 10 от Тълкувателното решение разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производство, но не и за тези, които са приключили преди това. Това становище се потвърди с Тълкувателно решение № 3/2023 г. по тълк.д. 3/2020 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно което погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.