Определение № 475 от 18.07.2023, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 475 гр. Шумен, 18.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: София Анд. Радославова

Членове:

Нели Г. Батанова

Димчо Ст. Луков като разгледа докладваното от София Анд. Радославова Въззивно частно гражданско дело № 20233600500277 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.413, ал.2 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба вх. № 3115/19.03.2023 г. от „Банка ДСК“ АД, с ЕИК ....., действащо чрез пълномощника си юрисконсулт М.П.Д., срещу Разпореждане № 671/26.04.2023 г. по ч.гр.д. № 350/2023 г. на РС гр. ...., с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, срещу длъжника Х. Б. Ш., ЕГН ********** в частта му, за сумата от 120 лв., представляваща дължими разходи при изискуем кредит. Жалбоподателят счита атакуваното разпореждане за неправилно. Сочи, че претендираното вземане произтича от т.5 от Общите условия на договора за кредит, съгласно който кредитополучателя заплаща такси по Тарифата за лихвите, таксите и комисионите, които банката прилага по извършвани услуги на клиента. Счита, че използваното наименование не е определящо за правната природа на вземането, както и включването му в Тарифата на банката за лихвите, таксите и комисионните. Сумата не представлява такса за управление на кредита, тъй като не е свързана с предоставяне на допълнителна услуга. Излага още, че спирането на плащанията представлява усложнение в нормалния ход на правоотношението и поражда преобразуващото право на банката по чл.60 ЗКИ. За надлежното упражняване на това право съдебната практика изисква връчване на уведомление до длъжника, което е свързано с допълнителни разноски за кредитора, имащи характер на имуществени вреди.

Пристъпването към предсрочна изискуемост не е услуга представена от банката, а съвкупност от действия, насочени към отнемане преимуществото на срока. В тарифата на банката е извършена предварителна оценка на вредите, които биха настъпили от неизпълнение на задължението на кредитополучателя за осигуряване необходимото съдействие при получаване на изходяща от кредитора кореспонденция. Клаузата не попада в ограничителния режим по чл.10а ЗПК. Освен това, тъй като вземането е станало предсрочно изискуемо, банката е сторила действителни разноски по връчване на нотариална покана.

1

Предвид изложеното моли съдът да отмени атакуваното разпореждане и да издаде заповед за изпълнение за сочената сума и изпълнителен лист. Претендира заплащане на разноски за настоящото производство.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Съдът, като прецени доводите, изложени в частната жалба и като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по ч.гр.д. № 350/2023 год. на НПРС е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, подадено от „Банка ДСК“ АД гр. София, действащо чрез пълномощника си юриск.

М.П.Д., срещу длъжника Х. Б. Ш. с ЕГН **********, с адрес: ...., за заплащане на сумата от 33984,15лв., от които 30701,25лв., ведно със законна лихва за период от 19.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 2 401,23 лева, представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за период от 01.03.2022 г. до 06.02.2023 г., сумата 111,44 лева, представляваща лихвена надбавка за забава до датата на настъпване на изискуемост за периода от 01.03.2022 г. до 06.02.2023 г., сумата 650,23 лева, представляваща обезщетение за забава за период от 07.02.2023 г. до 18.04.2023 г., сумата от 120 лв. представляваща разходи при изискуем кредит, както и юрисконсултско възнаграждение и държавна такса в размер на 679,68 лева.

В заявлението е посочено, че вземането произтича от извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК“ АД по Договор за кредит за текущо потребление от 30.03.2021 г.

Съдът е уважил частично заявлението като е издал Заповед № 168/26.04.2023 г. по ч.гр.д. № 350/2023 г. на НПРС по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист № 168/26.04.2023 г. в полза на заявителя, срещу длъжника, за следните суми: сумата 30 701,25 лева, представляваща главница за период от 19.04.2023 г. до изплащане на вземането, ведно със законна лихва за период от 19.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 2 401,23 лева, представляваща договорна лихва за период от 01.03.2022 г. до 06.02.2023 г., сумата 111,44 лева, представляваща лихвена надбавка за забава до датата на настъпване на изискуемост за периода от 01.03.2022 г. до 06.02.2023 г., сумата 650,23 лева, представляваща обезщетение за забава за период от 07.02.2023 г. до 18.04.2023 г., както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева и държавна такса в размер на 677,28 лева.

С атакуваното разпореждане № 671/26.04.2023 г. по ч.гр.д.№ 350/2022 г., районният съд гр. .... отхвърлил заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, срещу длъжника Х. Б. Ш. за сумата от 120 лв., представляваща дължими разходи при изискуем кредит, както и за разноските по заповедното производство за разликата над 677,28лв. до 679,68лв. Досежно претенцията за сумата от 120 лв., разходи при изискуем кредит съдът е изложил мотиви, че договорът съдържа неравноправна клауза по смисъла на чл.143, ал.2 ЗЗП, приложим съгласно чл.24 ЗПК. Искането за сумата от 120 лв., представляваща разходи при изискуем кредит е нищожно, поради противоречие с чл.10а, ал.2 и ал.4 ЗПК, както и противоречие с чл.33, ал.1 ЗПК.

2

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Предмет на настоящото производство е жалба срещу разпореждането, в частта му, с която е отхвърлено заявлението на заявителя за издаване на заповед по чл.417 ГПК и изпълнителен лист за сумата от 120 лв., представляваща разходи при изискуем кредит.

С редакцията на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК /ДВ бр. 100 от 2019 г., влязла в сила от 24.12.2019 г./, законодателят е задължил заповедният съд да следи за наличието на неравноправни клаузи, когато искането на заявителя произтича от потребителски договор, какъвто несъмнено е и настоящият случай. Целта на новата императивна норма е да се предостави възможност на съда още на фаза заповедно производство да осъществи защита на по-слабата страна в договорните правоотношения, а именно потребителя, като чл. 411, ал.2, т.2 ГПК, предвижда възможност да откаже издаване заповед за изпълнение, поради противоречие на клаузи на договора на закона и добрите нрави, като по този начин гарантира в пълна степен правата на потребителя и прехвърля тежестта на кредитора да докаже съществуване на вземането си в осъдително исково производство.

Действително, спрямо процесния Договор за кредит за текущо потребление е приложим Законът за потребителския кредит /ЗПК/. Правилно заповедният съд се е съобразил с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК , която задължава съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и на добрите нрави и дали не съдържа неравноправни клаузи.

Според чл.18 от приложения Договор за кредит за текущо потребление кредитополучателят заплаща такси, съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните на банката по извършени услуги на клиента. В т.5 от Приложение № 3, от Такси по кредити за текущо потребление, за разходи при изискуем кредит кредитополучателят заплаща сумата от 120лв.

Настоящата инстанция счита, че посочената сума, представляваща разходи по изискуем кредит, е уговорена в противоречие с нормата на чл.10а, ал.2 от ЗПК, която забранява от потребителя да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Действията по извънсъдебно събиране на задължението са такива по управление на кредита. Уведомяването на длъжника за допусната от него забава и предупреждение за последиците от нея посредством изпращане на уведомления до длъжника, са типични действия по управление на лош кредит и съставляват присъщ за основния предмет на договора разход. Съгласно чл.10а, ал.4 ЗПК видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисионни трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит, а в случая от начина на определяне на таксата е налице неяснота относно пълния обем на предоставената услуга.

Освен това, при положение, че търсеното допълнително плащане е свързано изцяло със забавата на длъжника, би могло да се приеме, че чрез същото се заобикаля забраната, установена в чл.33 ЗПК. Цитираната норма гласи, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като 3 обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. С оглед изложеното е налице пречка за уважаване на заявлението в тази част, съгласно чл.411, ал.2, т.3 ГПК.

Ето защо, разпореждането, в частта, с която е отказано издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист за сумата от 120лв., представляваща разходи при изискуем кредит е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а жалбата против същото като неоснователна следва да се остави без уважение.

С оглед изхода на делото по частната жалба, на жалбоподателя не се следват разноски за настоящата инстанция.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 671/26.04.2023 г. по ч.гр.д. № 350/2023 г. на РС гр.

...., с което е отхвърлено заявлението на „Банка ДСК“ АД гр.София, с ЕИК ......, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, срещу длъжника Х. Б. Ш., с ЕГН **********, в частта му, за сумата от 120 лв., представляваща дължими разходи при изискуем кредит.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4