Решение № 1839 от 10.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1839 гр. София, 10.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Теодосиев

Членове:

Петя Георгиева

Светослав Василев като разгледа докладваното от Петър Теодосиев Въззивно гражданско дело № 20221100512831 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 437, вр. чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК, образувано по жалба на Д.

А. С. срещу постановление от 16.06.2022г. на ЧСИ с рег. №790, с което е отказано да бъде прекратено изпълнително дело №20177900401027 по възражение с вх. №12497/13.06.2022г. за изтекла погасителна давност по чл. 112 ЗЗД.

Възраженията в жалбата (идентични на съображенията в подаденото възражение, по което е постановен обжалваният отказ) са, че вземанията, за чието събиране е образувано изпълнителното дело, са погасени с изтичане на десетгодишната давност, предвидена в чл. 112 ЗЗД, с което е погасено и правото на взискателя да получи принудително изпълнение на вземанията.

Жалбата е неоснователна.

Погасяването по давност на вземанията, за чието принудително изпълнение е образувано изпълнително дело, поначало не представлява обстоятелство, което съдебният изпълнител има правомощия да установява, тъй като не е сред предвидените в чл. 433 ГПК основания за прекратяване на изпълнителното производство.

Съдебният изпълнител има възложено от закона правомощие да следи за извършването на действия, които прекъсват давността, а при липсата на такива действия в двугодишния срок по чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК (който е и по-кратък от предвидения общ петгодишен давностен срок за погасяване на вземанията) – да постанови акт, с който да обяви прекратяване на изпълнителното дело поради изтичането на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

От документите по изпратеното изпълнително дело обаче се установява, че от датата на образуването му до датата на постановяване на обжалвания отказ са искани от взискателя и предприемани от съдебния изпълнител действия за реализиране на изпълнителни способи, които освен че са прекъсвали давността по отношение на вземанията по процесния изпълнителен лист 1 съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД, са прекъсвали и срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като от значение в процесния случай е, че периодите между датите на посочените действия са по-кратки от предвидения в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК двугодишен срок, поради което не са налице и основания за прекратяване на изпълнителното производство в приложение на цитираната разпоредба.

Подробни съображения в тази насока в случая е безпредметно да бъдат излагани, тъй като искането за прекратяване на изпълнителното дело, по което е постановен обжалвания отказ, не е основано на твърдения за основание по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а на възражение за изтекъл давностен срок по чл. 112 ЗЗД, спрямо който съгласно цитираната разпоредба прекъсванията на давността не се вземат предвид.

Както се посочи по-горе съдебният изпълнител (респективно съдът в производството по съдебен контрол на действията и актовете по чл. 435 ГПК) няма регламентирани от закона правомощия да установява погасяването на вземанията по давност, включително такава по чл. 112 ЗЗД, а погасяването на вземанията може да бъде установено по исковия ред на чл. 439 ГПК, но следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 112 ЗЗД, на която е основано възражението за давност на жалбоподателката, съгласно общото правило на чл. 5, ал. 5 КРБ се прилага от влизането й в сила на 02.06.2021г. (изрично в този смисъл цитираното в жалбата решение №4 от 20.04.2021г. по к.д. №1/2021г. на КС), а преходната разпоредба на §2 ЗИДЗЗД (обн. ДВ, бр. 102 от 01.12.2020г.), с която е предвидено обратно действие на разпоредбата на чл. 112 ЗЗД (тоест приложение за периоди преди влизането й в сила), е обявена за противоконституционна с цитираното решение на КС, от което пък следва, че предвидената в чл. 112 ЗЗД десетгодишна давност поначало няма как да е изтекла към датата на обжалвания отказ за прекратяване на изпълнителното дело.

По изложените съображения Софийски градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена от името на Д. А. С. срещу постановление от 16.06.2022г. по изпълнително дело №20177900401027 на ЧСИ с рег. №790.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2