Определение № 583 от 05.03.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 583 гр. Пловдив, 05.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева като разгледа докладваното от Светлана Станева Въззивно частно гражданско дело № 20265300500357 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 и сл. във вр. чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „К“ ЕАД чрез юрисконсулт А.И, против определение №333/09.01.2026 г., постановено по гр.д. №9641/2025 г. по описа на РС Пловдив, II гр.с., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по същото дело решение №4989/17.11.2025 г. в частта му за разноските, чрез намаляване размера на определеното на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв.

Жалбоподателят сочи, че обжалваното определение е неправилно, като се иска отмяната му и намаляване размера на възнаграждението в справедлив размер, съответстващ на действителната фактическа и правна сложност на производството, чийто размер може да бъде и под минималния по Наредба №1/09.07.2004 г. Излагат съображения, че производството не е с фактическа и правна сложност. Ищецът не е провел доказване по делото, събрани са единствено писмени доказателства.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от насрещната страна, като се излагат подробни съображения, че частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Пловдивският окръжен съд, при извършена служебна проверка за 1 допустимостта на подадената частна жалба, намира, че същата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Внесена е и дължимата държавна такса.

Разгледана по същество е неоснователна.

С решение №4989/17.11.2025 г., постановено по гражданско дело №9641/2025 г. на Районен съд – Пловдив, е уважен предявеният от А. А. Н., ЕГН **********, иск, като е признато за установено в отношенията между страните, че същата не дължи на „К“ ЕАД сумата от 3152.41 лева, представляваща претендирана от ответното дружество сума над заемната такава от 2500 лева по договор за потребителски кредит №2856401 от 23.10.2023 г., сключен между страните. „К“ ЕАД е осъдено да заплати на А. А.

Н. сумата от 126.20 лева, представляваща направени по делото разноски за заплатена държавна такса, както и да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. на адвокат Д. Г. Б., с личен номер ************ от АК-Пловдив, сумата от 700 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, дължимо за оказана правна помощ на ищеца по делото.

В срока за обжалване на решението е постъпила молба от „К“ ЕАД за изменението му в частта за разноските – относно размера на присъденото адвокатско възнаграждение, като не е постъпило възражение от пълномощника на насрещната страна.

С определението – предмет на настоящата въззивна проверка, районният съд е оставил молбата без уважение, като е посочил, че в мотивите на решението е изложил достатъчно подробни съображения относно присъдените разноски на ищеца и за адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца. Отбелязано е, че в решението са посочени мотиви за това, че ищецът е представил договор за правна защита и съдействие, в който е записано, че страната се представлява безплатно от адв. Б., като „материално затруднено лице“, което по смисъла на чл.38 ал.1 т. 2 от ЗА представлява основание за оказването му на безплатна адвокатска помощ. Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение, без да е необходимо да се изследва въпросът за това, дали действително лицето разполага със средства за адвокатска защита или да се събират писмени доказателства в тази връзка.

Този въпрос би бил относим само при преценката на съда за освобождаване на 2 ищец от държавна такса, с оглед нормата на чл. 83, ал. 2 от ГПК. По отношение на безплатната правна помощ няма въведено законово изискване за проверка на имущественото състояние на лицето, поради което и не е допустимо да се събират доказателства в тази връзка. Не са споделени и изложените от ответника съображения, че предявяването на иска е в условията на злоупотреба с права. Фактът дали са налице образувани и други производства, с които от страна на ищеца в настоящото производство се оспорват договорни клаузи, които именно ответникът е въвел в типизирани и предварително изготвени от него договори за заем, не следва да се тълкува като обстоятелство, което представлява някаква форма на неправомерно поведение от страна на ищеца и съответно същият да бъде санкциониран, като не му бъдат присъждани разноски по делото. За предоставената защита на ищеца в настоящото производство се дължи възнаграждение на адвоката и такова е определено с постановеното по делото решение. Възнаграждението на адвоката на ищеца е определено точно на минималния размер според чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г., който възлиза на сумата от 700 лева. В случая съдът е определил минимума по предявения иск като хонорар, като е отчел фактическата и правна сложност на делото, вида и цената на предявения иск, извършените от процесуалния представител действия. Следва да се има предвид, че разноските трябва да бъдат определени по един разумен и справедлив начин, който да оценя адекватно положения труд от адвоката по конкретното дело и само при констатирана прекомерност тогава да бъде намаляван търсеният хонорар. В случая Наредбата е използвана като ориентир при определяне на размера на разноските за адвокатското възнаграждение, поради което не може да се приеме, че е налице каквато и да е прекомерност при приложения от съда минимум на сумата, която е била определена.

Настоящата инстанция намира за правилно обжалваното определение.

Предмет на първоинстанционното производство е установяване недължимост на сумата от 3152.41 лв. по договор за потребителски кредит. С исковата молба адв. Б. е поискал да му се присъди възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. С отговора на исковата молба ответникът е изразил становище за неоснователност на иска и е възразил срещу претенцията за разноски.

С постановеното по делото решение съдът е приел, че ДПК, 3 сключен между страните, е недействителен на основание чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, дължима е чистата сума, която е изплатена. Именно това го е и мотивирало да уважи предявения иск, като установи недължимост на останалите суми по договора. Определено е възнаграждение в размер на 700 лв. на пълномощника на ищеца.

Относно това, как се определя възнаграждението на адвоката при предоставена безплатна правна помощ, е налице еднопосочна и постоянна практика на ВКС.

За да се прецени справедливия размер на възнаграждението, се съобрази, че процесният спор не може да се определи като такъв със значителна фактическа или правна сложност – и двете страни са представили само писмени доказателства във връзка с договора за кредит. Не са събирани гласни доказателства, не е изготвена и експертиза. Съдебната практика за този вид дела е постоянна, категорична и еднопосочна. По делото е проведено едно съдебно заседание, в което се е явил единствено пълномощника на ищцата. Следва да се съобрази цената на иска, както и, че при оказана безплатна адвокатска помощ присъденото възнаграждение не съставлява присъждане на разноски по смисъла на чл. 78 от ГПК, а обезщетение за положения от адвоката труд, основан на принципа за неговата възмездност, същото следва да се определи съобразно престираната защита, която е в пряка връзка с фактическата и правна сложност на делото. Касае се за висококвалифициран труд, като е необходима и предварителна подготовка за адвоката преди завеждане на делото. Следва да се съобрази и, че преюдициално съдът е разгледал доводи за недействителност на договора за кредит. Ето защо настоящият състав счита, че определения размер на възнаграждението е правилен. Същият е напълно адекватен на предоставената адвокатска защита и е в размер, малко по - нисък от предвидения в Наредба №1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатската работа.

Предвид гореизложените съображения въззивният съд приема, че частната жалба следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното определение - потвърдено.

Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V въззивен граждански състав,

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №333/09.01.2026 г., постановено по гр.д. №9641/2025 г. по описа на Районен съд Пловдив, II граждански състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5