Решение № 22 от 28.01.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. София , 28.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично заседание на двадесет и осми януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Калин Калпакчиев

Атанаска Китипова

Величка Цанова в присъствието на прокурора Мариян Любенов А. (СГП-София) Апелативна прокуратура - София Русалина Димитрова Михайлова (СГП-София) Ангел Попколев като разгледа докладваното от Величка Цанова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20201000600951 по описа за 2020 година Р Е Ш Е Н И Е гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Наказателно отделение,2-ри състав, в открито заседание на седемнадесети декември, две хиляди и 1 двадесета, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ

ЧЛЕНОВЕ:АТАНАСКА КИТИПОВА

ВЕЛИЧКА ЦАНОВА при участието на секретаря Невена Богомилова и на прокурор Р.Михайлова, като се запозна с докладваното от съдия Цанова в.н.о.х.д. № 951 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.

С присъда от 09.06.2020 г.на Софийски окръжен съд,НО,3 състав по НОХД № 118/20 год.подс.И. Р. Г. е признат за виновен в това,че на 15.10.2018 год.,около 18.45 ч. ,в гр.***,на ул.”***”,на 100 м. след бензиностанция „Лукойл”,на пешеходна пътека,при управление на МПС-л.а. „БМВ 320” с ДК № ЕО 10 KRV,с посока на движение от гр.Мездра към гр.София,нарушил правилата за движение по пътищата:

-чл.21,ал.1 от ЗДвП-„При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч-пътно превозно средство от категория В -50 км/ч при движение в населено място,

-чл.43,ал.1 от ЗДвП-„Изпреварването на моторни превозни средства,с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош,е забранено-т.5:пред пешеходна пътека,когато изпреварваното превозно средство закрива видимостта към пешеходната пътека и

2

-чл.119 от ЗДвП-„При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци,като намали скоростта или спре и при управление на гореописаният лек автомобил със скорост над разрешената за движение на този вид превозни средства в населено място от 50 км/ч,а именно 65 км/ч ,предприел изпреварване на движещия се преди него л.а. „Фолксваген” в зоната пред пешеходната пътека,като изпреварваното превозно средство закривало видимостта към последната, не изпълнил задължението си като водач на нерелсово пътно превозно средство, при приближаване към пешеходна пътека, да пропусне преминаващия по същата пешеходец-Б. К. Х., не намалил скоростта си и не спрял и по непредпазливост причинил смъртта му, който починал на 20.12.2018 год. в гр.София и деянието е извършено на пешеходна пътека,поради което и на основание чл. 343, ал. 3, пр. последно,б. ”б” във вр. с ал. 1, б. ”в”, пр. 1 във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК и във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три години,чието изтърпяване е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години.

На основание чл. 343г от НК подс.Г. е лишен от правоуправление на МПС за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Осъден е да заплати и сторените по делото разноски в размер на 1420.78 лв. в полза на ОД на МВР-София.

Съдът е постановил веществените доказателства по делото, след влизане в сила на присъдата, да бъдат унищожени по предвидения за това ред.

Срещу така постановената присъда е постъпил протест от СОП и допълнение към него с доводи, че същата е неправилна в частта на постановеното отлагане изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода и по отношение на размера на наказанието лишаване от правоуправление. Изложени са съображения, че установените в хода на разследването факти и обстоятелства сочат, че не са налице визираните от законодателя предпоставки за отлагане изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода, тъй като, видно от приложената по делото справка, спрямо него са били наложени 37 административни наказания за извършени нарушения на правилата за движението по пътищата, което води до извода, че те не са изиграли своята възпираща и превъзпитателна роля и едновременно с това го характеризират като водач с трайно утвърдени навици за нарушаване на правилата за безопасност на транспорта. В тази връзка се изтъква и обстоятелството, че причина за настъпване на настоящото ПТП са 3 извършени три груби нарушения на правилата за движение по пътищатапревишена скорост, изпреварване пред пешеходна пътека и непропускане на стъпил на последната пешеходец и в този смисъл внимателната оценка на изложените фактически положения сочи, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия е наложително ефективно изтърпяване на наложеното наказание. Сочат се и аргументи, че приложението на чл. 66 от НК е необосновано и от гледна точка на постигане целите на генералната превенция, тъй като престъплението е с висока степен на обществена опасност, през последните години броят на този вид престъпления значително е нараснал, като се наблюдава и изключително остра реакция на нетърпимост на обществото спрямо тях. С оглед на това е засилена необходимостта от полагане на усилия за ефективно постигане на целите на генералната превенция спрямо останалите правни субекти и именно това не е отчетено от решаващия съд.

По отношение на размера на лишаването от правоуправление, в протеста се твърди, че същият е необосновано занижен, тъй като фактите по делото сочат, че подсъдимият е рисков и недисциплиниран водач и следва да има по-интензивно въздействие върху личността му.

С оглед на горното се прави искане за изменение на първоинстанционната присъда, като се увеличи размера на наказанието лишаване от правоуправление до такъв, съответстващ на целите на наказанието, както и да бъде отменено приложението на чл. 66 от НК.

Постъпила е въззивна жалба и допълнение към нея и от повереника на частните обвинители по делото, с която също изразяват недоволството си от наложеното наказание. Твърди се освен това, че постановената осъдителна присъда е в нарушение на материалния закон и при наличие на съществени процесуални нарушения, тъй като фактическите положения по делото са неправилно установени и не е разкрита обективната истина, което се дълги на обстоятелството, че съдебният състав е уважил искането на защитата на подсъдимия за провеждане на съкратено съдебно следствие, което възпрепятства разкриването на обективната истина и не е дадена възможност да се получи ясен и категоричен отговор на всички, релевантни за процеса, въпроси.

4

Досежно наложеното наказание лишаване от свобода при приложението на чл. 66 от НК, повереникът изтъква, че то се явява крайно несправедливо и не съответства на обществената опасност на деянието и дееца при неоспоримия факт, че от престъпните действия на подс.Г. животът на един млад човек, на 19 години, е приключил скоропостижно. Предвид наличието и на многобройни отегчаващи вината обстоятелства и завишената обществена опасност на дееца, постановеното в този размер наказание не е в състояние да постигне целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. Сочи в тази насока, че Г. не е проявил каквато и да е заинтересованост относно състоянието на прегазеното от него момче, няма данни да е позвънил на спешния телефон 112, за да потърси помощ за пострадалия, през времето на болничния престой на пострадалия също не се интересувал от състоянието му-няма опит за комуникация с близките му, не го е посещавал в лечебното заведение, не е предприел действия да се подпомогне финансово семейството на Х. за неговото лечение и впоследствие погребение. Насочва вниманието към извършените от него преди това 48 бр.нарушения за 10 годишната му практика като водач, които са били подценени от първостепенния съд, който освен това не е извършил анализ и на цялостното процесуално поведение на подсъдимия, в частност позицията му, че пострадалият е съпричинил резултата, което не кореспондира с изразеното пред съда съжаление.

Поддържа, че приложението на чл. 66 от НК противоречи и на трайно установената съдебна практика на ВКС по подобни дела и въз основа на горното прави искане за увеличаване на наложеното наказание, алтернативно за отмяна на условното осъждане.

В съдебно заседание представителят на САП поддържа протеста и допълнението към него, като счита, че първоинстанционната присъда следва да бъде изменена в санкционната си част, а в останалата-потвърдена като правилна, обоснована и законосъобразна. Поддържа, че мотивите на съда са обективни, изчерпателни и обосновани, кореспондират с установената фактическа обстановка и събраните и проверени доказателства.

По отношение на наказанието заявява, че съдът неправилно и необосновано е приложил института на условното осъждане, като се имат предвид значимите за определяне на отговорността обстоятелства, тежестта 5 на обвинението, грубите нарушения на правилата за движение по пътищата, наложените на подсъдимия административни наказания, които са десетки на брой и поради това предлага наказанието лишаване от свобода да бъде изтърпяно ефективно, като се увеличи и срока на лишаването от правоуправление.

Повереникът на частните обвинители намира, че са налице многобройни отегчаващи отговорността обстоятелства и наложеното наказание не може да постигне целите, заложени в чл. 36 от НК. Продължава да твърди липсата на каквато и да е заинтересованост от страна на подсъдимия към загиналото момче, а представената от него бележка за 150 лв., дадени на бабата на последното, за да си купи дърва, за цинично. Отново акцентира на допуснатите преди това многобройни нарушения на правилата за движение по пътищата-управление на МПС без гражданска отговорност, превишена скорост, отнемане на свидетелството за правоуправление и спирането от движение на превозното средство. С оглед на това пледира за отмяна на условното осъждане.

Частният обвинител С. изтъква, че през целия си живот е била до сина си Б. и е осъществявала всички грижи за него и не знае защо баба му е приела тези 150 лв. от убиеца на сина й, който е живял при нея в ***, а самата тя е живяла в София, тъй като срещу нея е бил осъществяван тормоз от бащата на Б.. Изтъква, че синът й е бил много умен, отличен ученик, изкарал е курсове по биология и химия, щял е да кандидатства медицина, бил е прекрасно дете, грижил се е за брат си, който е аутист, като я е посещавал от петък до неделя в София, за да й помага. Счита това убийство за умишлено при положение, че е видял спрелия автомобил на пешеходната пътека. Поддържа, че той трябва да лежи в затвора.

Защитникът на подсъдимия намира за неоснователни протеста и жалбата на частното обвинение. Анализира данните от справката за допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата, от която извежда, че от всички 13 наказателни постановления има само едно нарушение за несъобразена скорост, а всички останали са за неносене на свидетелство за правоуправление, контролен талон или свидетелство за регистрация на МПС, за неползване на предпазен колан или без валидна 6 гражданска отговорност или винетка, за каквито нарушения са му били съставяни и фишове, т.е. няма сериозни нарушения на правилата за движение по пътищата.

На следващо място изтъква, че изборът на скорост е била близка до допустимата за движение в населено място и поради това не може да се приеме като драстично и грубо нарушение на правилата. Сочи също така, че преди пешеходната пътека не е имало обозначителни знаци, маркировка, забраняваща изпреварване или непрекъсната линия, което се вижда от снимковия материал и от знаците, заснети на място.

Акцентира, че подсъдимият, след като е възприел пресичащия Х., е предприел рязка маневра вдясно с цел да предотврати удара, след това е спрял незабавно и е отишъл до пострадалия, за да окаже първа помощ, заедно с Д. са тръгнали да звънят на тел.112, но е имало друг свидетел, който е позвънил преди тях, помолил е св.М. да доведе помощ, тъй като линейката се е забавила и през цялото време е бил неотлъчно до пострадалия, като му е изваждал езика, държал го е за ръцете и краката, както и главата му, поискал е помощ от приятели да извикат лекар-д-р А..