Решение № 104 от 26.03.2026, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Въззивно гражданско дело 658/2025
- Вид
- Решение № 104
- Подписан
- 26.03.2026
- В сила
- 26.03.2026
- Състав
- КРАСИМИР СТЕФАНОВ МАРИНОВ, МАРИЯ ВЕНЦИСЛАВОВА МИЛУШЕВА, МОНИКА ПЛАМЕНОВА ДОБРИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 104 гр. Перник, 26.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ
Членове:
МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря МАГИ ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно гражданско дело № 20251700500658 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК
Образувано е във връзка с въззивна жалба, депозирана от „А1 България“ ЕАД, чрез пълномощника му юрк. М. К. срещу Решение № 652/03.07.2025 г., постановено по гр. дело № 719/2025 г. по описа на Районен съд – гр. Перник, в частта, с която са отхвърлени искове за сумата в общ размер на 503,46 лв.
С решението съдът е признал за установено, че М. И. Л. дължи на „А1 България“ ЕАД сумата в размер на 89,90 лева, представляваща незаплатена продажна цена за периода от м. 10.2019 г. до м. 02.2020 г. за мобилен апарат „Handset Huawei P10lite DS Black MAT 20 23м“ по договор за продажба на изплащане № *** от ***, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане, както и сумата в размер на 89,90 лева, представляваща незаплатена продажна цена за периода от м. 10.2019 г. до м.
02.2020 г. за мобилен апарат „Handset Huawei P10lite DS Gold MAT 20 23м“ по договор за продажба на изплащане № *** от ***, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане.
Съдът е отхвърлил предявените искове относно сумата от 251,73 лв., представляваща разликата от 89,90 лева до предявения размер от 341,36 лева – продажна цена по горепосочения договор за продажба № *** от *** за периода м.
1
09.06.18 г. до м.09.2019 г.; както и за сумата от 251,73 лв., представляваща разликата от 89,90 лева до предявения размер от 341,36 лева – продажна цена по договор за продажба № *** от *** за периода м. 09.06.18 г. до м.09.2019г.
Със същото съдебно решение, първоинстанционния съд се е произнесъл по отношение на разноските, съобразно правилата на чл. 78 от ГПК.
Против решението, в неговата отхвърлителна част, е подадена въззивна жалба от ищеца „А1 България“ ЕАД. Въззивникът поддържа, че първоинстанционният съд правилно е приел, че вземанията не представляват периодични плащания и че е приложима общата петгодишна давност, но неправилно е счел, че давността тече отделно за всяка погасителна вноска и че не е настъпила предсрочна изискуемост на цялото задължение. Според жалбоподателя началният момент на давността следва да се свърже с крайния срок на договорите – 08.02.2020 г., поради което към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 02.12.2024 г., нито една от претендираните суми не е погасена. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на исковете изцяло за още 503,46 лв., както и присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна не е изразила становище по жалбата.
Пернишкият окръжен съд, при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, намира следното:
Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, тъй като отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК - подадена е в законовия срок от процесуално легитимиран субект, разполагащ с правен интерес от атакуване на първоинстанционния акт чрез постановилия го съд.
Решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран – по предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищеца твърдения и заявения петитум. Правилно е дадена материално – правната квалификация на иска. Налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на решението.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата. Преценявайки изложените доводи, становището на насрещната страна, както и събраните по делото доказателства Пернишкият окръжен съд намира от фактическа и правна страна следното:
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на Районен съд - гр. Перник, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.
Основните спорни въпроси пред въззивната инстанция, очертаващи и пределите на въззивната проверка, са дали е настъпила предсрочна изискуемост на цялото задължение и от кой момент тече погасителната давност за отделните вноски.
Безспорно по делото е установено, че между страните са били сключени два договора за продажба на изплащане от *** за мобилни устройства „Handset Huawei P10lite DS Black MAT 20 23м“ и „Handset Huawei P10lite DS Gold MAT 20 23м“, при 2 уговорена обща цена по всеки договор 431,52 лв., платима чрез първоначална вноска 17,98 лв. и 23 месечни вноски, всяка по 17,98 лв. От приемо-предавателните протоколи е видно, че вещите са били предадени на купувача. Не е спорно и че ответницата е направила възражение за изтекла погасителна давност още във възражението си по чл. 414 ГПК, което възражение е подлежало на разглеждане и в исковото производство по чл. 422 ГПК.
В исковата молба ищецът е претендирал по 341,63 лв. по всеки договор – сума, формирана от четири неплатени месечни вноски и петнадесет оставащи вноски до края на срока, като е поддържал, че по силата на т. 12.3 от договорите всички остатъчни суми са станали изискуеми след издаването на крайни фактури от 13.11.2018г. Правилно първоинстанционният съд е приел, че по делото не се установява настъпила предсрочна изискуемост. За да породи действие предсрочната изискуемост, е необходимо изрично волеизявление на кредитора, достигнало до длъжника. В случая липсват доказателства за такова уведомяване, а автоматичната договорна клауза не може да замести изискуемото изявление.
За неоснователен настоящия съдебен състав намира довода на въззивника, че с неплащането на повече от две последователни вноски е настъпила автоматично предсрочна изискуемост на цялото задължение. Предсрочната изискуемост не настъпва само по силата на договорната клауза, а изисква волеизявление на кредитора, което да е достигнало до длъжника преди предприемане на съдебното или заповедното производство. По делото не са ангажирани доказателства за такова надлежно съобщено изявление. Поради това вземането е останало изискуемо съобразно уговорените месечни падежи, а не като едно общо предсрочно изискуемо задължение.
Същевременно, вземането за продажната цена по договор за продажба на изплащане действително не представлява „периодично плащане“ по смисъла на чл.
111, б. „в“ ЗЗД. Това обаче не означава, че при уговорени отделни падежи давността започва да тече едва от крайната дата на договора. Тук жалбоподателя смесва два различни въпроса: правната природа на вземането и началния момент на давността.
Първият въпрос е свързан с продължителността на давностния срок – в случая пет години по чл. 110 ЗЗД, а вторият е свързан с началния момент, от който този срок започва да тече за всяка отделна изискуема част на вземането.
Съгласно чл. 114 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Когато страните са уговорили изпълнение на едно парично задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, всяка от тези вноски става самостоятелно изискуема на съответния падеж. Именно поради това, съгласно Тълкувателно решение № 3/21.11.2024 г. по т. д. № 3/2023 г. на ОСГТК на ВКС, давностният срок за съответната част от главницата започва да тече от момента на изискуемостта на съответната вноска, а не от падежа на последната вноска по договора.
Следователно, дори да се приеме, че общото договорно задължение е едно, разсрочването му на отделни падежи води до това, че всяка отделна част от цената може да бъде търсена от кредитора от конкретен момент и съответно от този момент започва да тече и погасителната давност. Обратното разбиране би лишило от смисъл уговорените падежи и разпоредбата на чл. 114 ЗЗД. Поради това доводът на въззивника, че щом не се касае за периодични плащания, давността непременно трябва 3 да тече общо от 08.02.2020 г., е неоснователен.
Неоснователно е и позоваването във въззивната жалба на отделни съдебни решения, постановени преди постановяване на Тълкувателно решение № 3/21.11.2024 г. по т. д. № 3/2023 г. на ОСГТК на ВКС, както и на решения на районни съдилища, които не съставляват задължителна практика. Въззивният съд е длъжен да съобрази разрешението, дадено с това тълкувателно решение. Именно с последното се е съобразил и първоинстанционния съд.
Правилен е и изводът на районния съд, че в случая се прилага петгодишната давност, както и че от този срок следва да се приспадне спирането на давностните срокове по време на извънредното положение за периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г., или общо 69 дни. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 02.12.2024 г. и от тази дата давността е прекъсната. При съобразяване на отделните падежи и на посочения период на спиране, погасени по давност са вноските с падеж до м. 09.2019 г. включително, а непогасени остават вноските за периода м. 10.2019 г. – м. 02.2020 г. – по пет месечни вноски по 17,98 лв. за всеки от двата договора, или по 89,90 лв. на договор.
Предвид горното, изводът на районния съд, че исковете следва да бъдат уважени само до този размер, е правилен и законосъобразен. Поради това и предвид съвпадане на крайните правни изводи на двете инстанции, решението следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора право на разноски има само въззиваемата страна.
Същата, обаче не доказва и не претендира такива.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 652/03.07.2025 г., постановено по гр. д. № 719/2025 г. по описа на Районен съд – Перник, XI граждански състав, в обжалваната му част.
В останалата част, решението е влязло в сила като необжалвано.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4
----- следващ документ -----
РЕШЕНИЕ
№ 104 гр. Перник, 26.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ
Членове:
МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря МАГИ ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно гражданско дело № 20251700500658 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК