Решение № 925 от 19.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 925 гр. София, 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100510525 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20051991/08.08.2022г. по гр.д. № 80847 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 174-ти състав са отхвърлени исковете на С. Н. Н., ЕГН ********** срещу Върховен административен съд за заплащане на основание на чл. 2б от ЗОДОВ на сумата от 5000лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 14.11.2017г., до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушаване на правото да получи разглеждане и решаване на дело на ВАС вр. с адм.д. № 77 по описа за 2015г. на Административен съд – Плевен, както и за заплащане на мораторна лихва за периода от 20.11.2015г. до 13.11.2017г., к а т о С. Н. Н., ЕГН ********** е осъден да заплати на Върховен административен съд на основание на чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 8 от ГПК съдебни разноски в размер на 100лв.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх. № 25059815/26.08.2022г. по регистъра на СРС от ищеца С. Н. Н., ЕГН ********** в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложил е съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочил е, че заседанието по административното дело пред ВАС било насрочено 7 месеца след изтичане на срока за същото , а крайният съдебен акт бил постановен 20 дни след срока за същото. Това правонарушение обосновавало 1 основателност на претенцията му за неимуществени вреди, които съобразно практиката на ЕСПЧ неминуемо се търпят от забавеното правосъдие.

Неправилно било прието от СРС че сроковете били инструктивни и нямали значение, законът бил императивен , включително и за съдилищата.

Въззиваемият ответник по исковете – Върховен административен съд е, оспорил жалбата. Посочил е, че решението в обжалваната част е правилно .

Производството по административното дело било образувано на 16.01.2016г. , решение било постановено на 16.12.2016г., общата продължителност на делото била в рамките на разумния срок Правилно било прието от СРС, че ищецът не бил навел твърдения за действително претърпени от него вреди.

Претендирал е разноски.

Контролиращата страна - Прокуратурата на Република България е посочила, че обжалваното решение е правилно.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № С. Н. Н., ЕГН ********** срещу Върховен административен съд , с която е поискал от съда на основание на чл. 2б от ЗОДОВ да осъди ответника да му заплати сумата от 5000лв., ведно със законната лихва за забава от 20.11.2015г., до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие на забава в разглеждане и произнасяне на ВАС по обжалването на решението, постановено по административно дело № 77/2015г. по описа на Административен съд – Плевен. Навел е твърдения че адм.д. № 77/2015г. било образувано по негова искова молба по чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ, по това дело АС-Плевен постановил решение на 20.11.2015г., същото било обжалваното и по тази жалба било образувано административно дело № 266/2016г. по описа на ВАС. Заседание ВАС насрочил едва за 26.10.2016г., този срок бил неразумен и затова поискал да му се изплати обезщетение, но с писмо от 05.07.2017г. на зам.министъра на правосъдието такова му било отказано Този отказ бил неправилен, не била важна общата продължителност на производството. Всяко дело се състояло от отделни етапи, процесуални действия, за които има процесуални срокове. Нарушенията на тези срокове без значение за кой етап са обосновавали основателност на искането за обезщетение, защото имало нарушение на закона. Затова и Инспекторатът в случая установил неоправдано забавяне на делото със 7 месеца. Практиката на ЕСПЧ и възприетите критерии за преценка на разумността на продължителността на производството сочели, че при забавеното правосъдието неминуемо се търпят вреди от същото.

Ответникът по иска - Върховен административен съд , в предоставения срок за отговор е оспорил исковете. Навел е твърдения, че производството по административното дело било образувано на 08.01.2016г. , решение било постановено на 16.12.2016г., общата продължителност на делото била в рамките на разумния срок, ищецът не бил навел твърдения за действително 2 претърпени от него вреди, нямало причинно-следствена връзка между срок на делото и вредите, претендиран размер бил прекомерен. Претендирало е разноски.

Контролиращата страна - Прокуратурата на Република България е оспорила исковете.

По делото са приети неоспорени от страните заявление вх. № РС-1771/20.02.2017г., , констативен протокол от 17.05.2017г., писмо от от 05.07.2017г-., съгласно които на 20.02.2017г. С. Н. е поискал от Министъра на правосъдието да му се изплати обезщетение от 5 000лв. за нарушено право на разглеждане и решаване на дело № 266/2016г. на ВАС в разумен срок, на 17.05.2017г. с констативен протокол състав на Инспекторат към ВСС е приел, че има известно неоправдано забавяне на съдебното производство от 7 месеца при насрочването му от ВАС, с писмо от 05.07.2017г. зам. министър на правосъдието е отказал да се изплати такова поради това, че наличието на забавена от 7 месеца касае отделен етап от производството, но общата продължителност на същата е решаващо и в случая тя не надхвърля разумния срок за разглеждане и произнасяне по делото.

По делото е приложено административно дело № 77 по описа за 2015г. на АС-Плевен, съгласно което същото е образувано по искова молба от 26.01.2015г. срещу ГДИН с иск по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, решение е постановено на 20.11.2015г., същото е обжалвано и от двете страни, като на 08.01.2016г. делото е изпратено на ВАС и по тях е образувано адм.д. № 266/2016г. Заседание по това дело е насрочено за 26.10.2016г., съобщения за същото са изготвени на 18.01.2016г., на 26.10.2016г. е било проведено заседание по делото, същото е обявено за решаване и решение е постановено на 16.12.2016г.

С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо. Установява се по делото, че ищецът е поискал по реда на глава ІІІ А от ЗСВ да му се изплати обезщетение за забавеното разглеждане и решаване на делото, искането е отхвърлено, поради което и предявяване на иска по чл. 2б от ЗОДОВ пред съда е допустимо.

По правилността на решението в обжалваната част :

Предявеният иск е с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ.

Съгласно чл. 2б от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за 3 защита правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/, като при произнасяне по тези искове съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.

Със ЗОДОВ законодателят е уредил специална отговорност на държавата, която е обективна и не е обвързана с вина на длъжностното лице-пряк причинител на вредите. Отговорността на държавата е специфично проявление на принципа за отговорност на възложителя на работа по чл. 49 от ЗЗД и тя също е гаранционно-обезпечителна. ЗОДОВ определя специалния ред и условия за обезщетение, като за неуредени случаи се прилагат общите разпоредби на ЗЗД, съобразно § 1 от ДР на ЗОДОВ.

Нормата на чл. 2б от ЗОДОВ създава компенсаторен механизъм за бавно правосъдие. С нея е предвидена самостоятелна хипотеза на отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС . Претенцията за обезщетение, съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗОДОВ, се разглежда по ЗОДОВ и реда на ГПК. Критериите, въз основа на които съдът прави преценката дали е допуснато нарушение са посочени примерно в чл. 2б, ал.2 от ЗОДОВ, като са приложими стандартите, установени в практиката на ЕСПЧ.

Отговорността на държавата по ЗОДОВ обхваща всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Елемент от фактическия състав на отговорността на държавата по чл. 2б от ЗОДОВ е установяване на нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок.

В производството по чл. 2б от ЗОДОВ не е необходимо да се доказват по делото обичайните, типични неимуществени вреди от съдебното производство, което е продължило извън рамките на разумния срок, каквито вреди са притеснения и безпокойство за неговото развитие и от евентуален неблагоприятен изход, накърняване на чувството за справедливост и на доверието му в държавността поради забавяне на делото. В такива случаи разумно е да се предполага по опитните правила и житейската логика, че на ищеца са причинени страдания, безпокойство, разстройство и други подобни неимуществени вреди. Няма пречка това логическо и житейско предположение да бъде оборено по делото, но тежестта за същото ще се носи от ответника по исковете. /В този смисъл Решение 5062/03.05.2023г. по гр.д.

№ 2077/2022г. на ВКС, ІІІ-то Г.О.; Решение № 239/20.12.2022г. по гр.д. № 3714/2022г. на ВКС, ІV-то Г.О. /.

Съдът приема, че в конкретния случай от събраните по делото неоспорени от страните писмени доказателства, се установява че при разглеждане на дело № 266/2016г. по описа на ВАС съдът е предприемал своевременно действия 4 по насрочване на делото, както и за постановяване на решение по същото след проведеното съдебно заседание. Този извод следва при съобразяване на установените факти, че делото пред ВАС е образувано 08.01.2016г.незабавно след постъпването му в съда, своевременно е постановено разпореждане за насрочването му, като съобщения за същото са изпратени на 18.01.2016г., на 26.10.2016г. е било проведено насроченото заседание по делото, същото е обявено за решаване и решение е постановено на 16.12.2016г. Така установените факти обосновават извод, че забава при администриране на делото и при постановяване на решение не се установява.

Действително решението е постановено 20 дни след срока за същото, но едномесечния срок е инструктивен, като в случая забавата е пренебрежителна при съобразяване на характера на делото и сложността му, разумния срок за постановяване на решение по същото.

Единствено датата на насроченото публично съдебно заседание пред ВАС е сравнително отдалечена от момента на образуване на делото, като същото не се установява да се дължи на процесуално поведение на страните по делото. Същевременно обаче делото се разглежда по общия ред и същото не следва да се разглежда по време на съдебна ваканция, която в случая следва да се изключи при съобразяване на срока на забавата. Така съдът приема, че забавянето при разглеждане на делото съобразено с общия срок на продължителността за разглеждане и решаване на делото не обосновава извод за нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи до степен да обоснове извод за основание за обезщетение по чл. 2б от ЗОДОВ. При присъждане на обезщетения за неимуществени вреди, причинени от забавено разглеждане на съдебни производства от значение е общата продължителност на съдебното производство. Възможно е отделни етапи на производството да са забавени, но няма нарушение на чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, ако общата продължителност на делото не е прекомерна според вида на делото и броя инстанции. В случая предмет на делото е бил иск по чл.

Разпечатката съдържа 36 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/90328010-e737-47bf-9692-4511dcbec1ac