Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 400 от 17.09.2026, Районен съд - Търговище

Съд
Районен съд - Търговище
Дело
Гражданско дело 1245/2025
Вид
Решение № 400
Подписан
17.09.2026
Състав
ВЯРА МАРКОВА ПАНАЙОТОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 31, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 34 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 400 гр. Търговище, 17.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря Ж. Л. И. като разгледа докладваното от ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20253530101245 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени иска, с правно осн. чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК за сумата от 2819,57 лв. и иск, с правно основание чл. 415, ал. 3 от ГПК за сумата от 1744,85 лв.

Ищецът твърди в исковата си молба, че между ответника и трето лице „Кр.“ ЕООД е имало сключен договор за потребителски кредит № ОL00007868/ 06.12.2019 год., по силата на който третото лице е предоставило на ответника заемна сума, срещу задължение същата да бъде възстановена в срок до 06.11.2021 год. Твърди се в молбата, че кредиторът с договор за прехвърляне на вземания (цесия) е прехвърлил на ищеца вземането си срещу ответника по договора за кредит на 16.10.2024 год., като цесията била съобщена на последния на 16.05.2025 год. Предвид липсата на изпълнение от страна на ответника и към стария, и към новия кредитор ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за сумата в общ размер на 4564,42 лв., включваща незаплатена падежирала главница – 2819,57 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението и направените разноски, а претенцията за договорна лихва – 1744,85 лв. била отхвърлена. В заповедното производство ответникът е подал възражение и на ищеца били дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си, а за отхвърлената част от вземането – осъдителен иск. За това и в изпълнение указанията на заповедния съд ищецът е предявил иск по чл. 422 от ГПК за установяване на вземането за което е издадена заповед за изпълнение, както и съобразно разпореждането предявява осъдитетелен иск за сумата от 1744,85 1 лв. – договорна лихва за периода 06.12.2019 г. – 06.11.2021 год. В съдебно заседание поддържа предявените искове, чрез процесуален представител.

В дадения месечен срок ответникът, действащ чрез пълномощник е упражнил правото си на отговор. В отговора е изразено становище, че предявения иск е допустим, но изцяло неоснователен. Ответникът твърди, че договорът между него и „Кр.“ ЕООД е недействителен, тъй като към момента на сключването му не е бил в състояние да разбира свойството и значението на действията си и да ги ръководи, тъй като е страда от тежко психично разстройство повече от 15 години, като към момента на сключването му – 06.12.2019 год. е бил в обострено състояние, с нарушена психическа годност, макар и да не бил поставен под запрещение, което се е случило в последващ момент с решение на ОСТ. Счита, че е на лице хипотезата на чл. 31, ал.1 от ЗЗД, обуславяща недействителност на договора за кредит, поради което не дължи изпълнение на вземанията по заповедта. Твърди, че на същото основание, както и поради недействителност на договора, поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, претенцията на ищеца да бъде осъден да заплати договорна лихва върху главницата по договора за кредит е неоснователна. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски. В съдебно заседание поддържа доводите изложени в отговора, чрез процесуален представител.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното : Видно от приложеното по делото ч. гр. д. № 761 / 2025 год. на РСТ ищецът е подал заявление, с което е поискал съда да му издаде заповед за изпълнение против длъжника, искането е било уважено и съдът е издал Заповед за изпълнение № 388 / 30.05.2025 год. за сумата от 2819.57 лв., представляваща главница по цедиран договор за кредит OL00007868 от 06.12.2019 год., сключен с „Кр.“ ЕООД, с падеж 24.06.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.05.2025г. до окончателното изплащане на задълженията, като са присъдени и направените по делото разноски, а с Разпореждане № 1197 / 30.05.2025 год. съдът е отхвърлил искането за издаване на заповед за изпълнение за следните суми: 1744.85 лв. договорна лихва за периода 06.12.2019 г. до 24.06.2020 г.; 863.81 лв. неустойка по договора и 75 лв. - разходи за ангажиране на човешки ресурси.

Със същото разпореждане заповедния съд е указал на ищеца, че за отхвърлените суми, може да предяви осъдителен иск, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК. Ответникът в заповедното производство е депозирал възражение, поради което на ищеца са дадени указания от съда да установи претенциите си за вземането, предмет на заповедта за изпълнение по исков ред. Това определя правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск, с правно осн. чл.

422 от ГПК във вр. с чл. 415, ал.1 ат ГПК.

Видно от приложените по делото доказателства, е че между „Кр.“ ООД и ответницата, на 06.12.2019 год., е бил сключен договор за кредит при следните параметри: размер на кредита 3000,00 лв., ГПР 48.36 %, лихвен процент по кредита 40.10 %, неустойка 3910,36 лв., като ответницата следвало 2 да възстанови сумата в срок от 23 месеца, с внасяне на 23 месечни вноски в размер на 359,00 лв., а общата стойност на плащанията по договора възлизали на 8257,00 лв. Ищецът е посочил в исковата молба, че ответницата е извършила частично погасяване на задълженията по договора, но е останала задължена за сума в общ размер от 4564,42 лв., от която главница в размер на 2819,57 лв. и договорна лихва в размер на 1744,85 лв., като първата сума е предмет на установителният иск, а втората на предявения осъдителен такъв.

Видно от приложения договор за кредит, в чл. 25 от същия е посочено задължение на кредитополучателя в деня на сключването, или най-късно до три календарни дни да представи обезпечение на кредитора, а именно две физически лица – солидарни длъжници, като всяко едно от тях следва да отговаря на определени условия, посочени в договора, като в случай на неизпъленние на това задължение се дължи неустойка в размер на 3910,36 лв., дължима на равни погасителни вноски, начислявани към вноските по кредита.

Посочената неустойка е част от месечната вноска, наред с главницата и договорната лихва, видно от приложения по делото погасителен план.

Установи се, че вземането по договора за кредит е било прехвърлено от кредитора на ищеца с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), сключен на 16.10.2024 год. Безспорно е по делото, че ответницата до приключване на устните състезания не е извършила изцяло, или частично погасяване на задълженията по договора.

При така установеното съдът прави следните изводи : Основното възражение на ответницата, за недължимостта на вземането предмет на заповедта за изпълнение, както и на вземането по предявения осъдителен иск е ,че договора сключен между страните е унищожаем на осн. чл. 31, ал. 1 от ЗЗД, тъй като към момента на сключването му ответницата не е била в състояние да разбира свойството и значението на действията си и да ги ръководи, тъй като страда от тежко психично разстройство повече от 15 години, като към момента на сключването на договора – 06.12.2019 год. е била в обострено състояние, с нарушена психическа годност, макар и да не била поставена под запрещение, което се е случило в последващ момент с решение на ОСТ.

След преценка на всички събрани по делото доказателства – писмени и гласни, поотделно и в съвкупност, съдът счита възражението за основателно по следните съображения: От приложените по делото епикризи и амбулаторни листи се установи, че ответницата от години страда от психично заболяване Биполярно афективно разстройство, сегашен епизод – маниен без психотични симптоми, като най-ранната епикриза, приложена по делото е от 2011 год., а последният амбулаторен лист е от 2025 год. С решение на ОСТ по гр.д. № 272 / 2022 год. ответницата е поставена под пълно запрещение, като нейният баща по права е определен за настойник. От показанията на разпитаната по делото св. Т. Г., чиито показания съдът изцяло кредитира, въпреки родствената й връзка с ответницата, тъй като същите кореспондират изцяло със събраните по делото доказателства, че още от юношеска възраст ответницата е проявявала 3 признаци на психично заболяване, но е диагностицирана през 2010-2011 год.

От показанията на свидетелката се установи също така, че през 2019 год. състоянието на ответницата е било силно обострено, въпреки приема на лекарства, същата е имала неадекватно поведение, агресивна, неконтролируема, с абсолютно неразбиране какво се случва с нея и около нея, като е теглила кредити, включително и по процесния договор без да уведомява близките си, като те са разбрали едва когато кредиторите са започнали да търсят изпълнение на задълженията й. Установи се от показанията на свидетелката, че поради влошеното и състояние именно през 2019 год. ответницата е била настанявана в психиатричното отделение на МБАЛ Търговище, като в последствие нейният баща е предприел и постъпки за поставянето и под запрещение. В показанията си свидетелката е категорично, че към края на 2019 год. състоянието на ответницата е било влошено, а само два месеца след декември 2019 год. състоянието и дотолкова се обострило, започнала да буйства, да изхвърля предмети от терасата на жилището, да крещи и да проявява агресия, че се наложило да се потърси съдействието на полицията за да бъде отведена в болницата. Установи се също от показанията на свидетелката, че независимо дали е в обострено състояние, или не ответницата няма адекватна и разумна преценка за стойността на парите и не може сама да ръководи финансите си, както и че въпреки изтегления кредит реално пари ответницата не е имала, като свидетелката предполага, че поради състоянието й същата е манипулирана от мъжа, с когото е живеела да тегли кредити, като средствата е предоставяла на него.

От заключението на вещото лице по изготвената съдебно психиатрична експертиза се установи, че ответницата страда от БАР – мания с психотични симптоми, като диагнозата е поставена през 2011 год., когато по повод обостряне на психозата е стационарно лекувана в психиатричното отделение на МБАЛ гр. Търговище, като в следващите години има неколкократни хоспитализации. Установи се, че ответницата е амбулаторно активно проследявана, с непрекъснат прием на невролептична терапия, като заболяването й има непрекъснат ход на протичане, без да е постигната ремисия, въпреки приема на невролептици и към момента на изготвяне на експертизата. От заключението се установи, че към периода на сключване на договора за кредит 06.12.2019 год. ответницата е била с нарушена психична годност, не е разбирала свойството и значението на извършеното и не е могла да ръководи постъпките си. От изслушването на вещото лице в съдебно заседание се установи, че при заболяване, като това на ответницата, при постигната ремисия болният е вменяем, но при ответницата от 2016 год. въпреки редовния приема на лекарства не се наблюдава ремисия, същата е с обострена психоза, дезорганизирано поведение, като в това състояние е силно манипулируема. В съдебно заседание вещото лице заяви, че през 2019 год. ответницата е проследявана редовно на всеки три месеца, като е имала обостряне на състоянието, поради самоволно намаляване на едно от лекарствата, а последното обостряне е било през октомври 2019 год.

4

Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице д-р К. Сн., притежаващо необходимата за случая компетентност. То се базира като на проучената налична медицинска документация, както и на личните наблюдения на д-р С. върху ответницата, назад в годините, доколкото именно тя наблюдава амбулаторно ответницата. Заключението се основава на професионални знания и опит и на обективни медицински данни за здравословното състояние на ответницата.

Неоснователни в тази насока са възраженията на ищеца, че заключението на СПЕ е изготвено „пристрастно“, „некоректно“ и „некомпетентно“. Както бе посочено по-горе вещото лице е съобразило наличната медицинска документация, отразеното в нея относно началния период на психиатричното заболяване и неговите прояви. Заключенията на експерта се базират и на непосредственото възприятие от поведението на ответницата при извършваните лични прегледи в последните няколко години, както и личен преглед на ответницата преди изготвяне на заключението, и анализа на това поведение, въз основа на дългогодишната лекарска практика на д-р С.