Решение № 318 от 29.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 318 гр. Пловдив, 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20235330205777 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш Серия К № 7699019, издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на И. Б. М., ЕГН ********** на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят – редовно призован – не се явява. В депозирана жалба, моли съда да отмени обжалвания електронен фиш, като неправилен и незаконосъобразен. Претендира разноски в условия на чл. 38 от Закона за адвокатурата. В съдебно заседание се представлява от адв. Б., който поддържа възраженията по жалбата и допълнителните доводи, наведени в хода на процеса.

Въззиваемата страна, ОДМВР гр. Пловдив, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. В депозирано писмено становище чрез **.***.. Б., в което са изложени съображения за правилност и законосъобразност на електронния фиш, се моли същият да бъде потвърден.

При евентуално уважаване на жалбата, се прави възражение за намаляване на 1 адвокатския хонорар до минимума, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, като е подадена от активно легитимирано лице с правен интерес и в законово установения срок.

Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 27.06.2023 г. в 16:15ч. в гр. Пловдив, ул. „Кукленско шосе“ срещу № 3 посока юг е било констатирано нарушение за скорост с МПС - л. а. "БМВ Х 5 3.0 СД" 320 с рег. № ** **** **, установено и заснето с одобрено автоматизирано техническо средство АТСС ARH CAM S1 № 120cca8. В атакувания фиш било отразено, че разрешената скорост в посочения участък е 50 км/ч и при отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на водача, била установена скорост от 76 км/ч или превишаване на разрешената скорост с 26 км/ч. Нарушението било извършено в условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/3650184 на 04.07.2022г. Установено било, че горепосоченото МПС е с регистриран собственик - жалбоподателят И. Б. М..

Констатираното нарушение било квалифицирано чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 3 от ЗДвП на жалбоподателя е било наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. След извършена справка в база данни на КАТ било установено, че притежанието на процесния автомобил е на жалбоподателя М..

Същият не е посочил лице, което да е било водач на това МПС по време на нарушението по смисъла на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП , а се е възползвал от правото си да обжалва така издадения против него електронен фиш. Въз основа на установеното е издаден електронен фиш серия К 7699019.

По административно-наказателната преписка са приложени и съответните писмени доказателства - снимков материал, списък с намерени фишове, снимка към ЕФ, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, Протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол на Български институт по метрология № 114-СГ- 2

ИСИС/14.09.2022г., справка за собственици на превозното средство относно л. а. "БМВ Х 5 3.0 СД" 320 с рег. № ** **** **, Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, снимка на разположението на техническото средство.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Правилно нарушението е квалифицирано под материалната норма на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото доказателства с категоричност се доказва жалбоподателят да е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за което му е наложено наказание с обжалвания електронен фиш. Посочената норма гласи, че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените по-долу стойности на скоростта в км/ч, като за населено място за ППС от категория В се предвижда скорост от 50 км/ч.

Според атакувания ел. фиш се счита за безспорно установено , че на 27.06.2023 г. в 16:15ч. лек автомобил "БМВ Х 5 3.0 СД" 320 с рег. № ** **** **, се е движил с установена скорост от 76 км/ч, в рамките на населено място, където е важимо общото ограничение от 50 км/ч, като е превишил максимално допустимата скорост с 26 км/ч. Тази скорост е определена при отчитането на толеранс от 3 км/ч, колкото би могла да бъде грешката на АТСС в полза на нарушителя. Доказателство за установеното нарушение е и приложеният към административната преписка снимков материал към издадения ЕФ, от който с категоричност се установяват както дата и час на нарушението, измерената скорост, действащото ограничение, заснетият участък от пътя, където е било извършено нарушението с посочени географските координати, посока на движение на автомобила и неговите идентификационни данни.

Установява се, че лицето на което е издаден електронния фиш е собственик на автомобила, доказателство за което е представената по преписката извадка от база данни на КАТ за собственици на превозното средство, където същият е вписан, като собственик на процесното МПС.

Същият не е посочил лице, което да е било водач на това МПС по време на нарушението по смисъла на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП поради което правилно ЕФ е издаден на собственика на МПС- М..

3

Била е определена и административната санкция, която следва да понесе нарушителят - глоба в размер от 200 лв., съобразно разпоредбата на чл. 182, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 3 от ЗДвП, доколкото тя отговаря на допуснатото нарушение за превишаване на скоростта на движение в диапазона между 21 и 30 км/ч и представлява двоен размер на същата. Размерът на глобата е фиксиран, поради което и същият не подлежи на каквато и да било преценка от страна на съда. Доказано е, а и не е спорно между страните, че са налице предпоставките за квалифициране на деянието като такова извършено при повторност, а именно нарушителят е бил наказан с електронен фиш серия К № 3650184 влязъл в сила на 04.07.2022г. Т. е. безспорно нарушението е извършено в едногодишния срок.

Въпреки , че така издаденият срещу жалбоподателя електронен фиш формално отговаря на изисквания на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за съдържание и материалната компетентност на административнонаказващия орган, който го е издал, то настоящият Съд намира , че е основателно възражението на жалбоподателя относно липса на пълнота на доказателствата, подкрепящи описанието на нарушението в атакувания ЕФ. Действително в обстоятелствената част на електронния фиш са посочени датата и мястото на извършване на деянието, неговият автор, качеството му на собственик на МПС, определящо го като годен субект на нарушението, индивидуализирано е превозното средство чрез посочване на марка, модел, регистрационен номер и собственик, описано е и конкретното поведение от обективна страна, чрез което е осъществено изпълнителното деяние на нарушението – управление на моторно превозно средство със скорост на движение от 76 км/ч в населено място, където е действало ограничение на скоростта от 50 км/ч. В ЕФ ясно са посочени стойностите на разрешената, установената и превишената скорост.

В ЕФ е посочено мястото на извършване на нарушението, а именно ул.

„Кукленско шосе“ срещу № 3 посока юг , което е в рамките на населеното място, в което предвид разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е въведено ограничение на скоростта от 50 км/ч. Мястото отговаря на отразеното в протокола за използване на АТСС и е възпроизведено и в електронния фиш.

Същото се установява безспорно и от снимковия материал, където в приложеното по делото статично изображение са конкретизирани и географските координати.

Извършеното нарушение по ЗДвП е установено с преносима система за 4 контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1 № 120cca8, за което е доказано, че отговаря на установените технически изисквания, вписана е в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 5126 и е преминала съответната проверка. Доказателства в тази насока са представени по административната преписка Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на БИМ и Протокол от проверка № 114-СГИСИС/14.09.2022 г. на БИМ. Установи се, че АТСС тип ARH CAM S1 е мобилно такова, което се разполага на контролирания пътен участък.

По отношение на възражението, че на приложената по преписката снимка на заснетото в нарушение МПС не се вижда в цялост регистрационния номер, съдът намира, че същото е основателно. Действително видеокамера модел ARH CAM S1, осъществява контрола на скоростта чрез лазерен измерител, като по спецификация скоростомера може да изпълнява автоматично разпознаване на регистрационни табели на всички ППС, преминали през лъча на лазерния измерител, които са видими за камерата и не са повредени или силно замърсени. В случая обаче е спорно дали разпознаващият механизъм коректно е отчел липсващата цифра и букви от номера на заснетия автомобил, още повече, че липсват отчетени данни за модел и цвят на превозното средство. В допълнение следва да се отбележи , че видеокамерата модел ARH CAM S1 към момента на констатиране на нарушението е била с наполовина ограничена видимост към наблюдавания обект поради намиращо се между нея и обекта друго моторно превозно средство. Предвид на това настоящият съд споделя направеното с жалбата възражение в тази насока.

Съдът не споделя и възражението на жалбоподателя, че на приложеният по делото снимков материал на техническото средство за измерване на скорост липсва дата, което подлага на съмнение същото да е било поставено на мястото, на което е било извършено нарушението. Тук следва да се посочи, че наредбата за използване на АТСС не изисква направената снимка на разположението на уреда да съдържа каквито и да е данни. Отбелязване в насока, че е направена снимка на разположението на уреда съществува в съставения протокол по чл. 10 от Наредбата за използване на АТСС, в графата дигитална снимка само за временно монтирани АТСС. Ето защо, направената и приложена снимка на уреда се обвързва с времето, мястото и начинът на осъществявания видеоконтрол, 5 както и с разположението на АТСС, и с процесния автомобил. Съгласно чл. 5 от

Наредбата уникален идентификационен номер притежават автоматизираното техническо средство и изготвените статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения /видеозаписи/ на нарушението, а не снимковия материал на разположението на техническото средство. С изготвянето на снимка на разположение на АТСС е изпълнено изискването на чл. 10, ал. 3 от Наредбата.

С оглед изложено съдът намира, че обжалваният ЕФ е необоснован и незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен.

Съобразно изхода на спора , както и направеното от повареника на жалбоподателя искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата, то настоящата инстанция намира , че такова не следва да бъде присъждано в тежест на наказващия орган, тъй като конкретния казус попада под разпоредбата на ал.1 (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) на посочения член , според която адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на друг юрист /какъвто се явява жалбоподателя/, а също така не е налице и изискването, залегнало в ал.2 на чл. 38 от Закона за адвокатурата , а именно в съответното производство насрещната страна да е била осъдена за разноски, което обстоятелство дава възможност за присъждане на адвокатско възнаграждение.