Решение № 459 от 22.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 459 гр. София, 22.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20251100512533 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №12533/2025 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на П. Ф. Ц. ЕГН ********** от гр.София срещу решение №13935 от 16.07.2025 г постановено по гр.д.

№51804/2024 г на СРС , 164 състав ; с което е признато за установено по искове с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046 от гр. София , че Ц. дължи сумата от 1747,04 лв. цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г за апартамент № 40 в гр. ****1 , ведно със законна лихва от 22.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 226,03 лв мораторна лихва върху посочената главница за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 10.04.2024 г ; сумата от 34,31 лв цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 22.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането ; и сумата от 7,17 лв мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 10.04.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 18.06.2024 г. по ч. гр. д. № 30863/2024 г. по описа на СРС, 164-и състав ; както и в частта за разноските .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . ВАС е отменил т.6.1.1 от Методиката приложение към чл.61 ал.1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г за топлоснабдяването , която урежда формулата за определяне на топлинната енергия отдадена от сградната инсталация и включените в нея компоненти , от което следва , че исковете са 1 недоказани . Документите , по които е работило вещото лице не са представени по делото.

По делото не са представени отчетен картон , протоколи за въвеждане на абонатната станция в експлоатация и свидетелства за метрологична проверка . Няма данни за публикуване на месечните сметки в интернет и не се дължат лихви за забава върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение . Не се дължат на ищеца суми за дялово разпределение .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и изразява съгласие с мотивите на СРС .

Третото лице „Техем Сървисис“ ЕООД не взема становише по въззивната жалба .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 14.08.2025 г, поради което въззивната жалба от 28.08.2025 г е подадена в срок .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания не се констатират. Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

Решението на СРС е частично неправилно . Както е посочено в Тълкувателно решение №2 от 17.05.2018 г по тълк.дело № 2/2017 г на ОСГК на ВКС предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са потребители на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие.

В това си качество те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153 ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Не е необходимо ищецът да представя по делото всички документи , по които са работили вещите лица , включително отчетен картон , протоколи за въвеждане на абонатната станция в експлоатация и свидетелства за метрологична проверка . Според СТЕ измерването и отчитането на доставената топлинна енергия и начисляването на сметки е извършвано съгласно действащата нормативна уредба. От отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи за абонатната станция за сметка на ищеца . Дяловото разпределение и изравнителните сметки са изготвени съобразно ЗЕ и Наредбата за топлоснабдяването .

Ищецът е легитимиран да претендира сумите за дялово разпределение от ответника съгласно чл.22 ал.2 и чл.36 ал.1,2 ОУ /2016 г/ . Услугата „Дялово разпределение“ е възмездна (арг. от разпоредбата на чл.140 ал. 5, т.8 ЗЕ) и се извършва съгласно разпоредбата на чл.139 ал.2 ЗЕ от топлопреносното предприятие или по възлагане на лице, включено в регистъра по 2 чл. 139а ЗЕ. Отношенията между топлопреносното предприятие и топлинния счетоводител се уреждат от договор със съдържание, предвидено в чл. 139в, ал. 3 ЗЕ, като етажните собственици могат да изберат лице, за извършване на услугата дялово разпределение – чл.

139б, ал. 1 ЗЕ. Съобразно действалите за периода ОУ за продажба на топлинна енергия купувачите на топлинна енергия, каквито са ответниците, заплащат на продавача стойността на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец (чл. 22, ал. 2 ОУ от 2016г.), която включва цена на обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота, по ред и начин, определен от продавача и обявен по подходящ начин на купувача (чл. 36 ОУ от 2016г.).

СТЕ установява извършване на дялово разпределение , като няма данни етажната собственост да се е противопоставила на извършването на същото . От представените писмени доказателства и СТЕ се установява , че сградата е присъединена към топлоснабдителната мрежа , налице е общ топломер и е извършвано законосъобразно отчитане и начисляване на топлинната енергия . ОС на ЕС не е взела решение за преустановяване на топлоснабдяването в сградата , нито въззивникът да е заявил подобен отказ от услугата . Топломерите са преминали метрологична проверка , макар и с незначително закъснение . Правилно е определен размерът на технологичните разходи .

Съгласно чл.33 ал.4,5 от ОУ /2016 г/ потребителите за битови нужди дължат лихви за забава не върху прогнозните сметки , а само след издаване на съответната обща фактура за периода . За разлика от ОУ /2014 г/ публикуване на месечните сметки не е предвидено в ОУ /2014 г / .

Изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура повече от 45-дни след приключване на отоплителния сезон не се отразява на дължимостта на лихвите за забава . Препращането в ал.4,5 към ал.2 на чл.33 от ОУ /2016 г/ има предвид срока от 45 дни , а не датата на приключване на отоплителния сезон като „период , за който се отнасят“. Това е така , защото задълженията по чл.32 ал.2 и ал.3 от ОУ /2016г / са различни , спазва се различна процедура са определянето им и имат падеж , който е определен по различен начин и визира настъпване на различни факти . Прогнозните сметки по чл.32 ал.2 от ОУ /2016 г/ съгласно чл.33 ал.1 от ОУ /2016 г/ се дължат в 45-дневен срок , след изтичане на периода , за който се отнасят , но без да се начисляват лихви за забава . За изравнителните сметки по чл.32 ал.3 от ОУ /2016 г/ е необходимо отчитане и на ИРРО , както и издаване на обща фактура за отчетен период , а след изтичане на 45-дневния срок се начисляват лихви за забава . По-късното издаване на общата фактура не уврежда правата на потребителите , тъй като едва след изтичане на 45-дневен срок от фактурата започват да се начисляват – както и в процесния случай - лихви за забава . По тази причина ОУ не уреждат както краен срок за издаване на общата фактура , нито необходимост ищецът да отправя нарочна покана по чл.84 ал.2 ЗЗД , с която да постави съответните потребители в забава за заплащане на задълженията им .

Отмяната на т.6.1.1 от Методиката - Приложение към чл. 61 ал. 1 от Наредба № Е – РД – 04 – 1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването на министъра на енергетиката, § 2 и § 3 от 3

Преходните и Заключителните разпоредби на Наредба № Е – РД – 04 – 1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването на министъра на енергетиката; с решение №1037 от 10.02.2025 г по адм.дело №85/24 г на ВАС , 5-членен състав няма за последица автоматично и пълно отпадане на задълженията на ответника за заплащане на топлинна енергия , още повече че т.6.1.1 от Методиката касае само топлинната енергия отдадена от сградната инсталация и включените в нея компоненти .

Междувременно е постановено Решение на СЕС от 23.10.2025 г по дело C‑760/23 , с което е прието , че е допустима национална правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда — етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление. В мотивите на решението е посочено , че в определени случаи може да е трудно и дори невъзможно да се определи с точност количеството топлоенергия, отдадено от тази инсталация във всеки апартамент. За т.6.1.1 от методиката СЕС е посочил , че се основава на някои обективни данни, но би следвало по-специално да отчита специфичните характеристики на сградата, като нейната изолация и изолацията на отоплителната система, използваните за тази система материали, както и евентуалната загуба на топлина.

В случая по делото не са представени доказателства , от които съдът да заключи , че процесната сграда-етажна собственост има специфични характеристики , които водят до неточности в отчитането на индивидуалното потребление на ответниците по Методиката респ.до начисляване на по-високи сметки за доставена топлинна енергия . Възможно е и обратното – да са начислени на ответника по-ниски сметки от действително дължимите . По тази причина и на основание чл.162 ГПК , тъй като искът за главница за топлинна енергия е доказан по основание , съдът счита , че следва да приеме същият за доказан и по размер .

Неправилно СРС е приел , че ответникът дължи лихви за забава върху главницата за дялово разпределение . Чл.36 от ОУ /2016 г/ не посочва срок , в който потребителите трябва да заплащат главницата за дялово разпределение , а за нея са неприложими чл.32 и чл.33 от ОУ /2016 г /. Липсва уговорен падеж на вземането , респ.на покана до ответника съобразно изискването на чл.84 ал.2 ЗЗД , поради което въпросните лихви не са възникнали като задължение и не са дължими .

Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се отмени в частта , в която е прието за установено , че ответникът дължи сумата от 7,17 лева мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 10.04.2024 г , да се намалят присъдените в полза на ищеца разноски пред СРС и в заповедното производство и да се присъди на адвоката на ответника адвокатско възнаграждение пред СРС съобразно отхвърлената част от 4 исковете . В останалата част решението на СРС трябва да се потвърди . Пред СГС разноски по компенсация се дължат от ответника .

По изложените съображения , СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №13935 от 16.07.2025 г постановено по гр.д.№51804/2024 г на СРС , 164 състав в частта , в която по иск на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046 от гр.