Решение № 295 от 05.03.2026, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 295 гр. Пловдив, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева при участието на секретаря Петя Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Станева Въззивно гражданско дело № 20255300503217 по описа за 2025 година

Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК във вр. глава ХХIХ от ГПК – дело за делба във фаза на извършване.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Е. Н. К. и К. Ф. К., чрез адв. А. Р., против решение № 260021 от 21.08.2025 г., постановено по гр. дело № 11696/2019 г. на ПдРС, ХІІІ гр. състав в частта му, с която е изнесен на публична продан, на основание чл. 348 от ГПК, следният допуснат до делба недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр. П. по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота гр. П., район ********. Самостоятелният обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ: 94.92 кв.м, ниво: 1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***;

***, под обекта: ***, над обекта:

***, ведно с прилежащи части: изба № 9 с площ 6.54 кв.м и 1,989% идеални части от общите части на сградата. Посочено е, че получените от проданта суми следва да се разпределят между съделителите в съответствие с квотите, при които е допусната делбата, както следва: за Ц. Н.

З. – 1/6 ид. част, за Е. Н. К. – 1/6 ид. част и за Е. Н. К. и К. Ф. К. при режим на СИО – 4/6 ид. части.

1

С въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност. Съдът е приел, че не е направено искане за възлагане, но в случая собствеността върху имота не е възникнала само от наследяване, а и чрез правна сделка. Акцентира се, че целта на делбеното производство е получаването на реален дял, като публичната продан е изключение, когато неподеляемият имот е един или имотите са по-малко от броя на съделителите. В случая се използват два способа на делбата в едно делбено производство. При наличие на възможност всеки от съделителите да получи дял в натура и при изрично изразена воля от тяхна страна имотите да бъдат разпределени помежду им реално, съдът следва да извърши делбата по реда, предписан в чл. 353 от ГПК. Иска се да се отмени решението в атакуваната част и имотът да се включи в проекта за разделителен протокол, като се предлага и по какъв начин да се осъществи разпределението. Претендират се направените разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Ц. Н.

З., чрез адв. К. А., като се счита въззивната жалба за неоснователна. Възразява се срещу доводите на жалбоподателите за изнасяне имота на публична продан.

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

В чл. 351 ГПК е указано, че решенията по чл.346, 348, 349 и 350 ГПК подлежат на обжалване с обща жалба в срока за обжалване на най – късното решение. Както е указал първостепенния съд, касае се за две производства за делба – на съсобствен на трима съделители имот, както и на наследствени имоти на двама съделители. Производствата са различни. С решението в атакуваната му част се прекратява съсобствеността върху имота на тримата съделители, като същото подлежи на самостоятелна въззивна проверка. Ето защо се прие, че въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран. Правилно е дадена материално – правната квалификация на иска. Налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на решението.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Решението в 2 атакуваната част е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съдебен акт.

Настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните съгласно правилата на чл.235, ал.2 вр. чл.12 от ГПК, предвид релевираните в жалбата въззивни основания, прие следното:

С влязло в сила решение №2532/21.07.2020 г., постановено по делото, е допусната делба между Ц. Н. З., Е. Н. К. и К. Ф. К. на процесния имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр. П. по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота гр. *******, самостоятелният обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ:

94.92 кв.м, ниво: 1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:

***; ***, под обекта: ***, над обекта: ***, ведно с прилежащи части: изба № 9 с площ 6.54 кв.м и 1,989% идеални части от общите части на сградата, при права за Ц. Н.

З. – 1/6 ид. част, за Е. Н. К. – 1/6 ид. Част, и за Е. Н. К. и К. Ф. К. при режим на СИО – 4/6 ид. части. С решението са допуснати до делба и 12 недвижими имота, съсобствени на З. и К. при равни права. Решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Предмет на въззивното производство е решението на първостепенния съд, в частта, в която е постановено изнасянето на публична продан на процесния имот – апартамент.

Безспорно целта на делбеното производство е ликвидиране на съсобствеността, като всеки от съделителите получи реален дял. В настоящия случай обаче се касае за един имот, съсобствен на три лица. Не съществува спор по делото, че имота е неподеляем съобразно правата на страните. Не е спорно и това, че съсобствеността произтича от смесен фактически състав наследяване и покупко – продажба, не е направено искане за възлагане, а и, както е посочено във въззивната жалба, не са налице предпоставките за това.

За да постанови изнасяне имота на публична продан, съдът е приел именно тези факти, както и, че не е възможно всяка от страните да получи реален дял.

В съответствие и с императивната норма на чл.348 ГПК имотът е изнесен на публична продан. Прието е, че стойността му е в съответствие със заключението на последната СОЕ – 185280 лв., като именно върху нея е събрана и държавната такса.

И теорията (Българско гражданско процесуално право, Х издание, стр.804 и сл.), и съдебната практика (т.8 от ТР №1/19.05.2004 г. по тълк.гр.д.

№1/2004 г. на ВКС, ОСГК) са категорични, че когато съсобствеността върху неподеляемо жилище произтича от повече от един юридически факт, делбата се извършва с изнасянето му на публична продан. Съгласно чл.130, ал.2 ЗСВ тълкувателните решения са задължителни за съдилищата. Изложените от 3 жалбоподателите доводи против изнасяне на имота на публична продан са в противоположната насока, в разрез със задължителните за съдилищата разрешения, като не следва да се обсъждат. Същите биха били основателни само в случай, че се касае за съсобствени между всички съделители имоти, а фактите по делото са различни. Предмет на делото (между тримата съделители) не са няколко имота. Касае се за един имот – СОС, който е съсобствен на З., К. и К. и не може да се раздели между тях по такъв начин, че всеки от съделителите да получи реален дял. Другите имоти – предмет на делбеното дело – за които е изготвен проект за разделителен протокол, са съсобствени между различни лица (двете сестри) и съсобствеността произтича единствено от наследяване. Разрешението, дадено с ТР №2/11.04.2022 г. по тълк.д. №2/2021 г. на ВКС, ОСГК, касае делба на разнородни имоти, но между идентични страни, а случаят не е такъв.

Не следва да се разглеждат и доводите за разпределяне на наследствените на К. и З. имоти, тъй като са ирелевантни за настоящето производство.

Пред първоинстанционния съд е прието заключение на техническа експертиза, което е посочило стойност на обекта, който е неподеляем. При тези данни правилно първоинстанционният съд е приел, че не е възможно образуване на реални дялове за всяка от страните. Съображенията му са правилни и законосъобразни. При липса на надлежно заявено и прието от съда искане за възлагане (при наличие на предвидените предпоставки в закона), това е единствения възможен способ за прекратяване на собствеността.

Въз основа на изложеното настоящата инстанция се солидаризира с извода на първостепенния съд, че единственият възможен начин за ликвидиране на съсобствеността на съделителите върху процесния имот е изнасянето му на публична продан. Решението е правилно и законосъобразно, следва да се потвърди, а въззивната жалба е неоснователна.

По отношение на разноските – такива са поискани от страните, като, с оглед изхода на делото, следва да се присъдят единствено в полза на въззиваемата страна. Представени са доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв., като е направено възражение от насрещната страна за прекомерност. Макар и делото да е със значителна фактическа и правна сложност, въззивното производство протече в едно заседание, не са събирани доказателства. Ето защо съдът счита възражението за прекомерност за основателно, като на въззиваемата страна следва да се заплатят разноски в размер на 800 евро – размер, близък до този, заплатен от жалбоподателите.

Воден от гореизложеното Пловдивският окръжен съд,

V граждански състав,

РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260021 от 21.08.2025 г., постановено по гражданско дело №11696/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХІІІ граждански състав, в частта, в която е изнесен на публична продан, на основание чл. 348 от ГПК, следният съсобствен на страните допуснат до делба недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр. П. по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота гр. *********. Самостоятелният обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ: 94.92 кв.м, ниво: 1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***; ***, под обекта: ***, над обекта: ***, ведно с прилежащи части: изба № 9 с площ 6.54 кв.м и 1,989% идеални части от общите части на сградата; и в частта, в която е посочено, че получените от проданта суми следва да се разпределят между съделителите в съответствие с квотите, при които е допусната делбата, както следва: за Ц. Н. З. – 1/6 ид. част, за Е. Н. К. – 1/6 ид. част и за Е. Н. К. и К. Ф. К. при режим на СИО – 4/6 ид. части.

ОСЪЖДА Е. Н. К., ЕГН **********, и К. Ф. К., ЕГН **********, и двамата от град *********, да заплатят на Ц. Н. З., ЕГН **********, от град *********, направените във въззивната инстанция разноски в размер на 800 (осемстотин) евро.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5