Определение № 3269 от 19.11.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3269 гр. София, 19.11.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Анна Ненова Касационно търговско дело № 20258002901457 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. Д. К. срещу решение № 222 от 04.03.2025г. по в.гр.д. № 1658/2024г. на Окръжен съд – Варна в частта, с която е потвърдено решение № 2158 от 10.06.2024г. по гр.д. № 4242/2022г. на Районен съд - Варна за осъждане на касатора да заплати на „Монев Билд“ ЕООД на основание чл. 266, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 20 702. 34 лева, ведно със законната лихва за забава от 31.03.2022г., датата на исковата молба, до окончателното плащане. Присъдената главница е останало неплатено възнаграждение с ДДС по договор от 27.04.2021г. за извършване на строително-монтажни работи (изграждане в груб строеж на подземно ниво) на обект „Жилищна сграда и подпорни стени в УПИ XXXII516, кв. 61 по плана на СО „Планова“. С решението на Окръжен съд – Варна е потвърдено първоинстанционното решение и в частта за отхвърляне на насрещните искове на касатора по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за суми от по 10 310. 24 лева, представляващи дължими процентни неустойки от стойността на неизпълнените СМР съгласно клаузите на чл. 7.1 и чл. 7.3 от сключения между страните договор.

Оплакванията на касатора са, че решението на въззивния съд в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост – касационни основания 1 по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Спорът между страните се е свеждал до обстоятелството дали „Монев Билд“ ЕООД е извършил изработката с грижата на добър търговец, респективно дали строителството е извършено качествено и според договореното. При наведените възражения във въззивната жалба въззивният съд е следвало служебно с цел изясняване на обективната истина да назначи допълнителна съдебна експертиза, която да отговори на въпроса преодолими ли са допуснатите отклонения от изработката. Още повече това е следвало да бъде извършено след като пред въззивния съд вещото лице Г. е дала показания за съществени отклонения от проектната документация поради които строежът е трябвало да бъде спрян (чл. 154 от ЗУТ). Не са били обсъдени обясненията на вещото лице Г. пред въззивния съд, че построеното не отговаря на официалните документи в общината като архитектурен проект, при което са налице съществени промени по чл. 154 от ЗУТ. Това е съществено отклонение от изработката по смисъла на чл. 265, ал. 2 от ЗЗД. Незаконният строеж не може да служи на собственика по никакъв начин. Неаргументиран е бил изводът на въззивния съд, че всички изменения в хода на строителството са били по настояване на възложителя. Допуснато е било грубо нарушение на съдопроизводствените правила, като е прието, че от свидетелските показания на свидетелите Т. и Апостолов се установява промяна в сключения между страните писмен договор за изработка. Съгласно договора допълнително възложените работи са се уреждали с анекси.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото правни въпроси, решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и на Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

Поставените от касатора въпроси са:

1. Следва ли съдът служебно да допусне съдебна експертиза при

2 наличието на спорен и релевантен факт за предмета на делото?

Според касатора по този въпрос въззивното решение е постановено в противоречие с решение № 24 от 23.04.2020г. по т.д. № 437/2019г. на ВКС, ТК, І т.о., съгласно което щом за установяване на спорен по делото факт се налага съобразяване на определени правила на опита и положения на науката, изкуството, занаятите и др., изискващи специални знания, съдът в доклада по чл. 146 от ГПК, изяснявайки, че фактът е спорен и релевантен, следва да допусне служебно съдебна експертиза и без искане от страната.

2. Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните по делото?

Касаторът се позовава на решение № 210 от 15.08.2014г. по гр.д. № 6605/2013г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 36 от 07.08.2015г. по т.д. № 465/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 60 от 05.06.2013г. по гр.д. № 546/2012г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и др., в които на поставения въпрос е отговорено положително.

3. Допустимо ли е със свидетелски показания да се установяват изменения на писмени съглашения?

Според касатора по въпроса въззивното решение се явява в противоречие с решение № 155 от 13.10.2010г. по търг. дело № 1113/2009г. на ВКС, ТК,ІІ т.о., постановено във връзка с приложението на чл. 164 от ГПК.

4. Има ли некачествено изпълнение, когато извършените СМР не съответстват на строителните правила и норми?

Касаторът сочи определение № 294 от 09.02.2024г. по т.д. № 376/2023г. на ВКС, ТК, І т.о. и решение № 69 от 16.08.2019г. по гр.д. № 2319/2018г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., съдържащи положителен отговор на въпроса.

5. Следва ли изпълнителят на СМР да се увери, че предоставените му проекти са одобрени, когато действа с грижата на добрия търговец?

Според касатора този поставен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

От насрещната страна „Монев Билд“ ЕООД е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на 3 касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваната част, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

Първоинстанционното производство е било образувано по искова молба на „Монев Билд“ ЕООД срещу К. Д. К. за заплащане на сумата от 21 334.85 лева, представляваща незаплатен остатък от възнаграждение по сключен между страните договор от 27.04.2021 г. за извършване на строителномонтажни работи на обект „Жилищна сграда и подпорни стени в УПИ XXXII516, кв. 61 по плана на СО „Планова“. Претендирана е била и законната лихва от датата на исковата молба (31.03.2022г.). Съгласно изложеното от дружеството с ответника е било уговорено изграждане в груб строеж на подземно ниво на обекта, при възнаграждение в ориентировъчен размер от 68 734. 90 лева с ДДС, с краен срок за завършване на дейностите – 15.09.2021г. Количеството на действително извършените работи е трябвало да се установява чрез измерване на място и представяне на подробни ведомости, а остойностяването е било съгласно твърди единични цени, уговорени в Приложение № 1 към договора. След откриването на строителната площадка на 21.06.2021г. за извършените дейности са били съставени 4 акта образец 19 за приемане на изпълнени СМР, от които неподписан от ответника е бил само акт образец 19-4 (относно изграждане на допълнителни подпорни стени и замяна на предвидената по проект настилка – тротоарни плочи, с бетонна 4 настилка). Към всички актове са били издадени и първични счетоводни документи (фактури). Общата стойност на изпълненото на място е възлизало на 84 417.07 лева с ДДС. След приспадане на платен от ответника аванса и допълнителни плащания, са останали за плащане претендираните от ищеца 21 334.85 лева.

С подаден отговор ответникът е възразил, че работата се извършва неточно и некачествено, поради което не е приета, както и е налице забава. Не е бил изпълнен обратен насип; вложените материали са били некачествени – арматурата е ръждясала; бетонът е бил по-малко от уговореното и не е положен правилно (положена е била повече армировка); ниво кота нула е изградена с 23 см извън (над) проектната документация; бетоновата настилка излиза с 64 см извън границите на обекта. Също според подадения отговор налице е било несъответствие на констатираните количество положен кофраж и бетон и реално необходимото за изпълнение на СМР.

Ответникът е предявил насрещни искове за заплащане на сумата от 10 310. 24 лева, процентна неустойка от стройността на неизпълнените СМР за всеки просрочен ден на основание чл. 7.1 от договора от 27.04.2021г., както и 10 310. 24 лева процентна неустойка от стройността на некачествено изпълнените СМР на основание чл. 7.3 от сключения между страните договор.

Потвърдени са били възраженията, че строително-монтажните работи са били извършени в отклонение от съгласувания и одобрен инвестиционен проект, в разрез със строителните норми и стандарти, застрашаващи конструктивната сигурност на строежа и предпоставящи невъзможност за привеждането му в съответствие с изискванията на ЗУТ. Доколкото според чл. 3.8 от договора всички изменения на съглашението е следвало да бъдат направени с писмен анекс, а такъв липсва, то не е имало и допълнително възлагани дейности.

Ищецът е изпълнил работа без да му е възложена и без да е поискал промяна на проекта по аргумент от чл. 260 ЗЗД и изцяло на свой риск по аргумент от чл. 258 ЗЗД. Актовете образец 19 не са отразявали количествата, видовете и качеството на реално изпълнените.

В хода на първоинстанционното производство са били събрани писмени доказателства.

Изслушана е била съдебна техническа експертиза, изпълнена от вещо лице – геодезист (В. И. А.), съгласно която при изпълнението на строителните 5 работи е имало навлизане в уличната регулация, като северозападният ъгъл на площадката е навлизал с 0.64 м, а североизточният – с 0.12 м. Имало е разлика между изпълнената средна кота – цялата площадка е била по-висока с 0.20 м.

Съгласно заключение на вещото лице С. И. Б. по изготвена и приета строително-техническа експертиза, на обекта са били изпълнени основи на сграда, подпорни стени и бетонна настилка на сградата на обща стойност 84 759. 59 лева, без обратен насип от южната страна. Изграденото е отговаряло на строителните правила и норми и в съответствие с проектната документация, освен посоченото от вещото лице В. И. А. относно изпълнената фундаментална плоча. При разпита в проведеното съдебно заседание това вещо лице е уточнило, че навлизането в регулация е на настилката около сградата, а не на фундамента.

Съгласно изслушана повторна строително-техническа експертиза (с вещо лице Г. Т. Г. – строителен инженер), извършила и оглед на обекта, СМР на обекта са били изпълнени с добро качество, съобразно строителните правила и нормативи, както и в съответствие с проектната документация. Въз основа на заключението на вещото лице А., вещото лице Г. е потвърдила, че допуснатите отклонения оказват влияние на кота корниз и кота било.

Уточнено е било, че заложените по проект констуктивни височини са били 3.00 м, при светла етажна височина от 2.80 м. Допуснатото отклонение от вертикала е било преодолимо, като тези 0.20 м се компенсират в двата етажа и светлите им височини станат по 2.70 м, което е допустимо. В противен случай, изпълнение на сградата на първоначалната кота, без изпълнение на пътна настилка, автоматично би довело до навлизане на атмосферните води от улицата. Етажността е била съгласно чл. 72, ал. 3 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. За площта на бетона, която е излизала извън границата на имота, е било посочено, че може да бъде премахната, успоредно по регулационната линия. От това вещо лице за реално изпълнени на място са били приети строителни работи на обща стойност от 87 401. 83 лева.