Определение № 20270 от 02.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20270 гр. София, 02.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20261110107582 по описа за 2026 година

Производството е образувано по предявени от ищеца ***********, ЕГН **********, с адрес ************, чрез ***********, вписано в Регистър Булстат под № **********, представлявано от ***********, член на ****, със съдебен адрес **********, срещу ***********, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление

************, управители

********, евентуално съединени установителни искове за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 9, ал. 1 от Договор за кредит № *********, сключен между страните, която предвижда заплащане на такса за бързо разглеждане в размер на 525 лв., поради противоречие със закона, евентуалност поради противоречие с добрите нрави и евентуално поради това, че е неравноправна.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

Следва да се допуснат представените с исковата молба писмени документи, доколкото същите са относими към предмета на спора.

Ищецът е направил искане за задължаване на ответника да представи по делото договора за кредит и погасителен план, което искане следва да се отхвърли, доколкото посочените документи са представени с исковата молба.

Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА представените с исковата молба писмени доказателства.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 06.07.2026 г. от 13,40 часа, за когато да се призоват страните.

ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът

1

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че на 25.02.2021 г. между страните е сключен Договор за кредит № **********, по силата на който ответникът предоставил в заем сумата от 1500 лв. (796,94 евро). В чл. 9, ал. 1 от договора било уговорено бързо разглеждане на искането за кредит, за което ищецът дължи допълнително възнаграждение в размер на 525 лева (268,43 евро), което се равнява на 30 % от главницата. Така дължимото допълнително възнаграждение е включено към месечните погасителни вноски по договора за кредит. Поддържа, че клаузата, с която е уговорено допълнителното възнаграждение за бързо разглеждане на искането за кредит, представлява неравноправна клауза, тъй като задължава потребителя да запрати сума в размер на 30% от стойността на кредита и която е за неизвършена услуга. Счита, че посочената клауза противоречи на добрите нрави, тъй като не уговореното възнаграждение не е свързано с предоставянето на допълнителна услуга, а единствено се цели осигуряването на допълнителна печалба за кредитора.

Допълнително аргументира, че с прибавянето на това възнаграждение, представляващо допълнителна печалба за кредитора, размерът на ГПР ще надвиши максимално допустимия съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК. Наред с това счита, че уговарянето на допълнително възнаграждение за бързо разглеждане на искането за кредит противоречи пряко на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, съгласно който кредиторът не може да изисква плащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Оспорва се клаузата на чл. 9, ал. 2 от договора за кредит да противоречи на добрите нрави, позовавайки се на свободата на договаряне, като аргументира, че наличието на нееквивалентност на престациите би довела до нищожност на договора поради противоречие със закона или липса на съгласие, доколкото принципите за доброволност при договарянето не са етични, а правни такива. Счита, че допълнителното възнаграждение за бързо разглеждане на искането за креди не представлява разход по кредит, който следва да намери отражение в ГПР, тъй като тази услуга не представлява предпоставка за отпускане на кредита, а кредитополучателят сам е избрал посочената услуга. При тези възражения моли за отхвърляне на предявения иск. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за представителство на ищеца, като моли при определяне на размера му съдът да се съобрази с решение на СЕС по С-438/2022 г. като съобрази действителната фактическа и правна сложност на делото.

Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и на възраженията на ответника:

Предявени са евентуално съединени установителни искове за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 9, ал. 1 от Договор за кредит № *********, сключен между страните с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 10а, ал. 2 ЗПК, евентуално чл. 26, ал. 1, редл. 3 ЗЗД и евентуално чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП.

Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от доказване:

С оглед изявленията на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: между 2 страните е сключен Договор за кредит № **************, част от съдържанието на който е клаузата на чл. 9, ал. 1, с която е уговорено бързо разглеждане на искането за кредит срещу допълнително възнаграждение в размер на 525 лв.

В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти, за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).

Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

УКАЗВА на ищеца, че по исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 10а, ал. 2 ЗПК, чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП следва да докаже, че между страните е бил сключен посочения в исковата молба договор за кредит с твърдяното съдържание, както и обстоятелствата, които счита, че са породили нищожност на клаузата на чл. 9, ал. 1 от договора.

УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже, че клаузата на чл. 9,ал. 1 от говора за кредит е индивидуално уговорена.

УКАЗВА на страните, че:

- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо 3 лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.

ПРЕПИС от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото, да се връчи на страните.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4