Решение № 995 от 12.07.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 995 гр. Пловдив, 12.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Велина Бр. Дублекова при участието на секретаря Розалия Н. Тодорова като разгледа докладваното от Велина Бр. Дублекова Гражданско дело № 20235300103362 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ.

Ищецът Д. А. Ш., ЕГН **********, моли съда да осъди Прокуратурата на **** ******, седалище гр. София, бул. „Витоша“ №2, да му заплати обезщетение в размер на 120 000 лв. за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на повдигнато срещу него обвинение в престъпление, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и на сумата от 39 137,20 лв., представляваща законна лихва върху главницата от 120 000 лв., за периода от 15.12.2020г. до 15.12.2023г. Претендира разноски.

Исковата претенция се основава на твърденията, че срещу ищеца е повдигнато обвинение за извършване на престъпление по чл.202, ал.1 от НК, за което е образувано наказателно производство: ДП № ****** по описа на Военно- окръжна прокуратура, а впоследствие НОХД № П – 80/ 2017г. по описа на Софийски военен съд, което е приключило с оправдателна присъда, влязла в сила на **** Били наложени на ищеца следните мерки за процесуална принуда: парична гаранция и забрана за напускане на пределите на ******. Ищецът твърди, че в резултат на воденото срещу него наказателно 1 производство претърпял неимуществени вреди, които се изразяват в следното: бил отнет достъпът му до ******, което довело до обективна невъзможност да изпълнява служебните си задължения като ****** и ******, в резултат на което бил принуден да подаде рапорт за напускане; воденото срещу него наказателно производство му попречило да се издигне в йерархията на ******; изживял изключителен стрес; отразило се негативно на здравословното му състояние, като му се отключило заболяване захарен диабет; получил посттравматично стресово разстройство с промяна на емоционалния баланс и изразена депресивна симптоматика, честа смяна на настроението и повишена раздразнителност; нарушени социални регулации и липса на потребност от социални контакти; нарушение на съня – трудно заспиване, наличие на кошмари; уронване на престижа и доброто име на ищеца пред обществото, колеги, семейство и приятели; отчуждил се от своите близки и приятели.

В срока по чл.131 ГПК ответникът Прокуратурата на **** ****** е подал писмен отговор, с който оспорва иска изцяло – по основание и размер.

Възразява, че ищецът не ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си за преживените психически и емоционален стрес, негативно отражение върху живота и здравето му, влошеното му психическо и физическо здравословно състояние, негативните последици в личен и професионален план. Твърди, че наказателното производство е приключило в разумен срок, с оглед неговата фактическа и правна сложност. Твърди, че на ищеца е наложена най- леката МНО „подписка“, както и че мярката „забрана за напускане на страната“ е взета по отношение на ищеца по друго водене срещу него досъдебно производство. Оспорва наличието на връзка между процесното наказателно производство и отнемането на разрешението на ищеца за достъп до ******.

Развива доводи, че медийното отразяване на случая не е инициирано от прокуратурата, както и органите на прокуратурата не са предоставяли манипулативна или невярна информация. Релевира възражение срещу размера на претенцията като прекомерна, несъобразена с принципа на справедливостта и разпоредбата на чл.52 ЗЗД и социално- икономическите условия в страната. Развива доводи, че в процесния период срещу ищеца е водено и друго наказателно производство, което е приключило с влязла в сила оправдателна присъда, предвид на което е трудно да се разграничат търпените от процесното наказателно производство вреди, както и че ищецът е 2 инициирал гражданско дело във връзка с другото водено срещу него наказателното производство за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Мотивира аргументи, че прокуратурата следва да бъде освободена от отговорност изцяло на основание чл.5, ал.1 от ЗОДОВ, евентуално отговорността й да бъде намалена съобразно чл.5, ал.2 от ЗОДОВ.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на страните намери за установено следното:

По допустимостта на иска.

Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

По основателността на иска.

Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани, от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или наказателното производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. Отговорността на държавата е обективна. Тя може да бъде ангажирана независимо от това дали вредите са причинени виновно от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган, както и независимо от това дали осъществените отделни процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие със закона и в рамките на правомощията на съответния държавен правозащитен орган. Достатъчно основание е обвинението в престъпление да е признато за незаконно, а то винаги е такова, щом като привлеченото като обвиняем лице бъде оправдано или наказателното производство спрямо него бъде прекратено на основание, че деянието не е извършено или че извършеното деяние не е престъпление.

Основателността на предявения иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: повдигнато срещу ищеца обвинение за извършено престъпление; влязла в сила оправдателна присъда или акт за прекратяване на производството; претърпени неимуществени и/ или имуществени вреди; причинна връзка между претърпените вреди и незаконното обвинение.

В настоящия случай по отношение на първите две предпоставки за уважаване на иска за неимуществени вреди – повдигнато срещу ищеца 3 обвинение и влязла в сила оправдателна присъда, съдът намира, че същите са налице, което се установява от приложените по делото материали по наказателното производство – НОХД № П 80/ 2017г. по описа на Софийски военен съд, ВНОХД № П 51/ 2018г. по описа на Военно – апелативния съд и НД № П 129/ 2018г. по описа на ВКС. От същите се установява, че на ищеца му е било повдигнато обвинение за престъпление по чл.202, ал.1, т.1 вр. чл.201 НК, изразило се в това, че на ****** в гр. ******, ******, в качеството си на длъжностно лице – ****** за участие в операцията на ****** в ****** /****/ присвоил чужди движими вещи на обща стойност 10 225 лв., собственост на ******, връчени му в това му качество и поверени му да ги управлява, като за улесняване на престъплението е извършил на ****** друго престъпление по чл.311, ал.1 от НК, за което по закон не се предвижда по- тежко наказание.

Установява се, че наказателното производство е приключило с оправдателна присъда, а именно: присъда № ****** постановена по НОХД П 80/ 2017г. по описа на Софийски военен съд, потвърдена с решение № 42/ 21.12.2018г, постановена по ВНОХД № П 51/ 2018г. по описа на Военно- апелативен съд, което решение е потвърдено с Решение № 48/ ****, постановено по НД № П 129/ 2019г. по описа на ВКС.

Съгласно приетото в мотивната част на присъдата обвинението е недоказано, тъй като не е осъществен съставът на престъплението от обективна и от субективна страна. Постановената оправдателна присъда е влязла в сила на 01.04.2019г., видно от приложеното наказателно производство.

По отношение на следващите две предпоставки – претърпени неимуществени вреди и причинна връзка между претърпените вреди и незаконното обвинение, съгласно ТР № 3/2005г. по т.д. 3/2004 на ОСГК на ВКС държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите.

По отношение на неимуществените вреди съдът намира следното:

В практиката на ВКС се приема, че когато при незаконно повдигнато обвинение се претендират неимуществени вреди в рамките на обичайния размер – то тяхното настъпване и причинната връзка с незаконния наказателен процес се предполагат /в този смисъл са и Решение № 480/2012. по гр.дело № 4

85/2012 г., IV г.о. на ВКС; Решение № 138 по гр.д. № 637/2012, IV г.о. на ВКС;

Решение № 457 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1506/2009 г., IV г. о. на ВКС/.

С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че са налице всички кумулативно изискуеми елементи на фактическия състав – като претърпяването на неимуществени вреди и причинната връзка с незаконно водения процес, се установяват от въведената с цитираната практика на ВКС житейска презумпция.

С исковата молба ищецът излага твърдения за претърпени неимуществени вреди, които се отличават по своя интензитет от обичайното за подобни случаи.

За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди във връзка с незаконно повдигнато му обвинение са събрани гласни доказателства – изслушани са показанията на св. П.Т. и св. Д. В..

От показанията на св. Т. се установява, че ищецът бил водеща фигура в рамките на българската ****, ползвал се с абсолютен авторитет в ****** и в ******, като изключително подготвен и перспективен ****. Установява, че е бил номиниран за представител на ****** в **** на ****** в ******.

Установява се, че образуваните срещу ищеца наказателни производства са провалили възможността това да се случи. Водените срещу него дела се отразили изключително тежко на здравето му и на психическото му състояние. Преди това ищецът е бил в отлично здравословно и психическо състояние, но за две години косата му побеляла, започнал да вдига високо кръвно налягане и да пие хапчета за това, хванал диабет, станал непълноценен като мъж, изпаднал в депресия, изпаднал в самоизолация, затворил се в себе си, отчуждил се от семейството и от приятелите си, като всичко това се случило в резултат на повдигнатите обвинения и на публикациите в средствата за масова информация.

От показанията на св. В. се установява, че образуваните срещу ищеца дела са объркали живота на ищеца – и кариерата му, и в личен план.

Прекъснали са кариерата му точно, когато е бил на върха, когато е бил номиниран да е представител в ******. Объркали семейния му живот.

Отключил някои заболявания като диабет и високо кръвно. Ищецът се затворил в себе си.

5

От заключението по съдебно- психиатричната експертиза се установява, че воденото срещу ищеца наказателно производство е нарушило жизнения му ритъм и се явява стресогенно жизнено събитие, довело до ситуативно обусловено тревожно депресивно разстройство. Преживял е остра стресова реакция и постравматично стресово разстройство, което е протрахирано във времето до приключване на наказателното производство.

Понастоящем психичното състояние на ищеца няма основание се свърже с нарушено психично здраве или личностова дезадаптация.

Предвид гореизложеното искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди се явява доказан по своето основание и съдът следва съгласно чл. 52 ЗЗД да определи размера на неимуществените вреди по справедливост.

Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени с ППВС 4/68г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Сред тези обстоятелства, с оглед спецификата на правното основание по чл.2, ал.1, т.3, пр. 1 ЗОДОВ, практиката на ВКС отнася: тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение; продължителността на незаконното наказателно преследване; интензитетът на мерките на процесуална принуда; броят и продължителността на извършените с участието на подсъдимия процесуални действия; начинът, по който обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед личността му и начина на живот; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние, характера и интензитета на претърпените емоционални, психически и нравствени терзания, възраст на увредения, обществено и социално положение, разгласа и публичност на воденото наказателно производство, икономическите условия в страната и стандарта на живот /в този смисъл са Решение № 358 от 06.01.2015 г. по гр. д.