Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 189 от 29.09.2025, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Въззивно административно наказателно дело 509/2025
Вид
Решение № 189
Подписан
29.09.2025
В сила
29.09.2025
Състав
РУМЕН ПЕТРОВ ЛАЗАРОВ, ДОРОТЕЯ СИМЕОНОВА ЦОНЕВА, ДАЯНА СТОЯНОВА ВАСИЛЧИНА

Цитирани разпоредби

  • член 16 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
  • чл. 30 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
  • чл. 117 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 131 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 136, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 137, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 161, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 162, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 303, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • член 319, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр. Плевен, 29.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РУМЕН П. ЛАЗАРОВ

Членове:

ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря НИКОЛАЙ В. ДИМИТРОВ в присъствието на прокурора В. Д. Ф. като разгледа докладваното от РУМЕН П. ЛАЗАРОВ Въззивно административно наказателно дело № 20254400600509 по описа за 2025 година

Производство по чл. 313 и следващите от НПК.

Образувано е по протест на прокурор при Районна прокуратураПлевен, подаден срещу решение № 201 от 07.04.2025 г., постановено по анд № 91/2025 г. по описа на Районен съд-Плевен.

С протестираното решение Плевенският районен съд е признал обвиняемия К. Б. Б. за невинен в това, че на 30.04.2024 год. в гр. Плевен, без надлежно разрешително, издадено от органите по член 16 от ЗКНВП и в нарушение на чл. 30 от ЗКНВП държал високорисково наркотично вещество – метамфетамин с нетно тегло 0,300 грама, на стойност 23,10 лева, като случаят е маловажен и го е оправдал по обвинението му по чл. 354а, ал. 5, във връзка с ал. 3, т. 1 НК.

Във въззивния протест се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановеното решение. Прави се искане за неговата отмяна и за постановяване на ново решение, с което обвиняемият К. Б. да бъде признат за виновен и да бъде освободен от наказателна отговорност.

1

Протестът се поддържа в съдебно заседание от прокурора.

Процесуалният представител на ответника по протеста К. Б. Б., адвокат Д. Ц., изразява становище, че протестът е неоснователен.

Плевенският окръжен съд, като взе предвид оплакванията, съдържащи се в протеста, становищата на страните и след като провери изцяло правилността на постановеното решение, намира за установено следното:

Въззивният протест е подаден от легитимна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по член 319, ал. 1 НПК, поради което е процесуално допустим и следва да бъде разгледан.

Разгледан по същество протестът е неоснователен.

Плевенският районен съд е приел, че на 30.04.2024 г. свидетелите Л. М. и И. Д., в качеството си на полицейски служители, участвали в специализирана полицейска операция. Решили да извършат претърсване и изземване в избено помещение, прилежащо към апартамент в гр. Плевен, ул.

***. За това действие бил съставен протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение, който впоследствие бил одобрен с разпореждане № 1197 от 01.05.2024 г., постановено по чнд № 865/2024 г. по описа на Районен съд-Плевен. По време на претърсването присъствал свидетелят Б. К. Б., баща на обвиняемия. При извършване на претърсването, зад мебел, намираща се в избеното помещение, бил открит полиетиленов плик с размери 5/7 см, съдържащ бяло кристалообразно вещество.

От заключението на назначената по делото физико-химична експертиза се установява, че кристалообразното вещество е метамфетамин с нетно тегло 0,300 грама, което е на стойност 23,10 лева.

От заключението на назначената по делото дактилоскопна експертиза става ясно, че по полиетиленовото пликче няма годни за идентификация дактилоскопни следи.

Описаната фактическа обстановка контролираният съд е приел за установена и доказана, съобразявайки се с показанията на разпитаните свидетели Б. К. Б., С. Т. В., Л. В. М., И. Ц. Д., П. Д. Ч., К. П. Л. и К. В., със заключенията на вещите лица В. Д. П. - А., М. Д. Г., Н. Г. Т. и Б. П. Ш., както и със събраните по делото писмени доказателства.

2

При установената фактическа обстановка основният съд е приел, че обвинението срещу К. Б. Б. не е доказано по несъмнен начин, а почива на предположение. Мотивирал се е с обстоятелството, че претърсването и изземването е започнало – в нарушение на разпоредбата на чл. 161, ал. 1 НПК, в присъствието на едно поемно лице – П. Ч., а другото поемно лице К. Л. не е присъствало при започване на претърсването, а се е присъединило по-късно, което опорочава извършеното процесуално-следствено действие, както и резултатите от него. Посочил е, че събраните по време на разследването доказателства по никакъв начин не установяват, че намереното количество метамфетамин е било държано от обвиняемия, а обстоятелството, че само К.

Б. и неговият баща са имали достъп до избеното помещение не е достатъчно, за да се приеме, че обвинението е доказано по несъмнен начин.

Въззивният протест е неоснователен и съображенията за това са следните:

За да бъдат писмените доказателствени средства оценявани като годни, законодателят е предвидил строго формален ред за изготвянето им /чл. 131 НПК/. Надеждността на едно доказателствено средство се преценява не само чрез формалната външна страна на обективиращия действието по разследването протокол, но и с оглед законосъобразността на самото действие по разследването, резултатите от което са закрепени в съответния протокол. В случаи като настоящия, в протокола за претърсване и изземване се закрепват важни обстоятелства, които имат съществено значение за установяване на факти от предмета на доказване по делото. Функцията на поемните лица като участници в действията по разследването и особено в такива като оглед на местопроизшествието и претърсване и изземване, е да осигурят граждански контрол по законосъобразното провеждане на процесуално-следственото действие. Тяхното присъствие и лично възприятие е необходимо с оглед доказването на определени факти, които интересуват наказателния процес.

Затова годността на съответния протокол се определя не от формалното наличие на подпис на протокола, а от действителното участие на едно лице в съответното действие по разследването. В този смисъл е и константната практика на ВКС на РБ по наказателни дела, например решение № 92 от 17.02.2009 г. по н. д. № 45/2009 г., Трето н. о.

В разглеждания случай, по време на съдебното следствие е установено 3 по несъмнен и категоричен начин, че поемните лица П. Д. Ч. и К. П. Л. не са присъствали заедно и непрекъснато през цялото време на извършване на претърсването – процесуално-следственото действие е започнало в присъствието само на поемното лице П. Ч., а поемното лице К. Л. е пристигнал по-късно – когато полиетиленовото пликче вече е било намерено.

Това е сторено в нарушение на чл. 137, ал. 1 и чл. 162, ал. 1 НПК и – при съобразяване с разпоредбата на чл. 131 НПК, е довело до това, че протоколът за претърсване и изземване не е съставен при условията и по реда, предвидени в НПК т. е. този протокол не е годно доказателствено средство за извършените действия, за реда, по който са извършени и за събраните доказателства.

Пряка и непосредствена последица от това, че поемните лица не са присъствали заедно и непрекъснато през цялото време на извършване на претърсването и изземването, е обстоятелството, че протоколът за това следствено действие не може да бъде годно доказателствено средство и за събраните доказателства, които впоследствие са били подложени на експертно изследване.

Съобразно разпоредбата на чл. 117 НПК, със свидетелски показания могат да се установяват всички факти, които свидетелят е възприел и които допринасят за разкриване на обективната истина. Ето защо въззивната инстанция намира, че следва да коментира показанията на свидетелите И. Ц.

Д. и Л. В. М., които са намерили полиетиленовия плик в избеното помещение, за който впоследствие е установено, че съдържа метамфетамин, и едва тогава са повикали разследващ полицай.

Според въззивния съд показанията на полицейските служители са детайлни, последователни и непротиворечиви и се подкрепят и от свидетелските показания на Б. К. Б., баща на обвиняемия. Ето защо въззивната инстанция приема тези свидетелски показания като достоверни и правдиви. Веднага обаче следва да се изтъкне, че тези свидетелски показания не са достатъчни за правен извод, че обвинението срещу К. Б. Б. е доказано по несъмнен начин, както това изисква разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК. Това е така, тъй като по делото съществуват категорични данни, които сочат, че обвиняемият не е държал полиетиленовия плик, съдържащ високорисково наркотично вещество.

От заключенията на вещите лица В. Д. П. - А. и М. Д. Г. е видно, че по 4 представените за изследване веществени доказателства – полиетиленово пликче и електронна везна, няма годни за идентификация следи.

От заключението на вещите лица Н. Г. Т. и Б. П. Ш. става ясно, че по изследвания обект полиетиленово пликче тип „спейсбег“ се установява смес от биологичен материал, която може да бъде сравнявана с ДНК профилите на конкретно посочени лица. При сравнително съпоставяне на визуализираните в сместа алели, с алелите на съответните локуси в ДНК профилите на Л. В. М., И. Ц. Д. и К. Б. Б. се установяват различия т. е. посочените лица не са източник на изследвания биологичен материал по изследвания обект.

Експертизата, съобразно разпоредбата на чл. 136, ал. 1 НПК, е способ за доказване в наказателното производство. Ето защо заключенията на вещите лица В. Д. П. - А., М. Д. Г., Н. Г. Т. и Б. П. Ш. – като способи за доказване, не установяват каквато и да било връзка между обвиняемия и предмета на престъплението, а това води до правен извод, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, въпреки че високорисковото наркотично вещество е намерено в помещение, ползвано и от К. Б. Б..

В наказателния процес са допустими всякакви хипотези при планиране и провеждане на разследването. Правно значими са обаче само хипотезите, които са проверени и подкрепени с конкретни и несъмнени доказателства.

Само тогава хипотезата губи характера си на предположение и се превръща във фактология на престъплението. При липсата на такива доказателства хипотезата остава едно от възможните предположения за събитието на престъплението, както това е в разглеждания случай.

Протестираното решение следва да бъде потвърдено, тъй като не са налице основания за неговата отмяна.

По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 6, във връзка с чл. 338 НПК, Плевенският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 201 от 07.04.2025 г., постановено по анд № 91/2025 г. по описа на Районен съд-Плевен.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6