Определение № 764 от 05.03.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 764 гр. София, 05.03.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Младенов

Членове:

Петър Н. Славчев

Донка Янк. Русинова като разгледа докладваното от Донка Янк. Русинова Въззивно частно наказателно дело № 20251100601253 по описа за 2025 година Производството е по реда на Глава двадесет и втора от НПК, с правно основание чл. 341, ал. 2, вр. чл. 306, ал. 3, вр. ал. 1, т. 4, пр. II от НПК.

Инициирано е с въззивна частна жалба, депозирана от адв. Д.Д. от АККюстендил, в качеството му на защитник на подсъдимия С. В. В. по н.ч.х.д. № 8878/2022 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 101–ти състав, срещу определение от 29.10.2024 г. по същото дело, с което е оставено без уважение искането за присъждане на сторените по делото разноски в размер на 1500 лева, представляващи възнаграждение за адвокат.

В жалбата са наведени доводи за неправилност на атакуваното определение. Счита, че констатираното от СРС противоречие на договора за правна защита и съдействие с ТР Nº6/2013 г. не съществува, а изводите на СРС в тази посока са неправилни.

Релевирани са твърдения , че Договорът за правна защита и съдействие представен пред първоинстанционния съд не противоречи на т. 8 и т. 11 от ТР 6/2013г., според разпоредбите на което, ако в договора е посочено, че хонорарът е платен в брой, договорът има силата и на разписка, какъвто не е процесният случай. Сочи се, че начинът на плащане не е задължителен елемент от договора за правни услуги, а плащането подлежи на доказване било с допълнителна разписка, било с платежно нареждане, какъвто е настоящият случай. Представено е извлечение от банковата сметка на дружеството, от което е видно, че хонорарът и реално платен по банков път.

Твърди се също, че доказателствата за извършени разноски не са доказателства по същество на делото и за тях не важи преклузията до края на съдебното следствие, каквото ограничение няма и в т.11 от цитираното от СРС ТР 6/2013г., макар и то да не е приложимо по НПК.

Излагат се доводи, че основанието за плащането по договор за правна помощ посочено при превода, какъвто е именно процесният случай, е достатъчно, а съответствието на размера на платената сума с договорената е още едно доказателство, че се касае до плащане по този договор. Подчертава, 1 че от страна на тъжителя не е направено възражение относно недължимост на претендираните разноски в открито съдебно заседание.

Предвид изложеното отправя искане за постановяване на определение, с което обжалваното определение 29.10.2024 г., постановено по н.ч.х.д. № 8878/2022 г. по описа на Софийски районен съд, НО,101–ви състав, бъде отменено, като бъде постановено ново с което да се присъдят исканите разноски в размер на 1500 лева, представляващи възнаграждение за адвокат.

В законоустановения срок не е постъпило възражение.

Софийски градски съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и релевираното искане, въз основа на материалите по делото и закона, приема за установено следното:

С присъда от 13.06.2024г. по н.ч.х.д № 8878/2022 г. по описа на СРС, НО, 101-ви състав подсъдимият С. В. В. е признат за невиновен в престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 2, пр. 2, вр. 146, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл.

304 от НПК е бил оправдан по повдигнатото му обвинението. На основание чл. 190, ал1 от НПК частният тъжител К.Е.М. е осъден да заплати по сметка на съда направените по делото разноски в размер на 600 лева, представляващи възнаграждение на вещо лице.

С присъдата първоинстанционният съд не се е произнесъл относно, направени от подсъдимия разноски за адвокатско възнаграждение, във връзка с което пред районния съд била депозирана молба от адв. Д.Д. от АККюстендил, в качеството му на защитник на подсъдимия С. В. В., в която е било отправено искане пред СРС за присъждане на сторените по делото разноски в размер на 1500 лева, представляващи възнаграждение за адвокат.

С определение от 29.10.2024 г. по н.ч.х.д. Nº 8878/2022 г. по описа на СРС, НО, 101-ти състав, първоинстанционният съд се е произнесъл по реда на чл.

306, ал. 1, т. 4, пр. 2 от НПК, като е оставил искането за присъждане на сторените по делото разноски в размер на 1500 лева, представляващи възнаграждение за адвокат, без уважение.

Именно този съдебен акт на районния съд е предмет на ревизия в настоящото въззивно частно производство.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Съдебният състав, след като се запозна с подадената частна жалба и след като извърши преценката по реда на чл. 342 от НПК установи, че същата е депозирана в законноустановения седемдневен срок от постановяване на определението на СРС, от надлежно легитимиран да инициира въззивна проверка субект, поради което е и процесуално допустима.

След извършване на проверката от страна на настоящия въззивен състав, по отношение на редовността /допустимостта/ на въззивната частна жалба, съдът пристъпи и към преценка по обосноваността и законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт.

Настоящият съдебен състав намери, че разгледана по същество, жалбата е основателна, а обжалваното първоинстанционно определение – неправилно, при следните съображения:

Отговорността за разноски в наказателния процес е правно регламентирана в разпоредбите на чл. 187 - чл. 190 от НПК. Съгласно разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за 2 невинен или наказателното производство бъде прекратено, разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат на частния тъжител. По този въпрос първоинстанционният съд може да се произнесе и с отделно определение, в закрито заседание, след влизане в сила на оправдателната присъда или определението, с което се прекратява наказателното производство.

В конкретиката на настоящия случай се установява, че подсъдимият С. В.

В. добросъвестно и законосъобразно е ангажирала процесуален представител, който да осъществява адвокатската му защита в производството по н.ч.х.д. № 8878/2022 г. по описа на СРС, НО, 101-ви състав, във връзка с което е съставен и подписан от него и Адвокатско дружество „Д. и Д.а“ ЕИК 176588233, с адрес гр. Кюстендил, ул."Ц.Освободител" № 64, ст.2 и адв. Д.Д., на основание чл.71 ЗАдв. Договор за правна защита и съдействие Nº 0000008421/01.06.2023 год. (л. 56 от делото) с уговорена сума за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева. Посочено е основанието за сключването на договора, а именно защита по н.ч.х.д № 8878/2022 г. по описа на СРС, както и в графата „начин и срок на плащане“ е отбелязано „до 10.06.2023 г.“.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че при преценка в чия тежест трябва да бъдат възложени сторените пред първата инстанция разноски, съдът следва да държи сметка за изхода на самото наказателно производство и за неговия краен резултат. Правилна е и констатацията, че процесуалното представителство е осъществено на основание редовно подписан договор за правна защита и съдействие, като искането за присъждане на разноски направени от подсъдимия В. по делото е направено от адв. Д. в хода на съдебните прения и към същото не е представено доказателство удостоверяващо самото плащане на адвокатския хонорар.

Действително както е посочил и първият съд в приложения по делото договор за правна защита и съдействие не е посочено дали договореният начин на плащате ще се осъществи в брой или по банков път. От данните по делото се установява, че не е представено доказателство удостоверяващо плащането на договорената сума, като такова е приложено едва към молбата на адв. Д.Д. от 25.07.2024 г., с която се иска произнасяне на първия съд по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК.

Настоящият въззивен състав не счита за необходимо да повтаря разсъжденията на първо истнационния съд за приложение на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по т.д. Nº 6/2012 г. на ОС на Гражданска и Търговска колегии на Върховен касационен съд, както и извода му, че посоченият тълкувателен акт попада в кръга на задължителните такива, съгласно чл. 130, ал. 2 от 3СВ и следва да бъде съобразен с оглед утвърдения в съдебната практика подход за субсидиарно приложение на ГПК в наказателните производства от частен характер.

Според контролната инстанция, както е посочено и в горепосочения тълкувателен акт и е прието в константната практика по тези въпроси, присъждат се само тези разноски, за които е удостоверено реалното им заплащане. Тук настоящият състав не споделя изводът на районния съд, че към молбата на адв. Д. не са приложени доказателства, от които по безспорен начин да се установи, че посочената в сума е действително платена.

Представеното извлечение от банковата сметка на адвокатското дружество, заверено от адв. Д., макар да не е посочено по кое дело и за пред коя 3 инстанция не отнася, е индивидуализирано в достатъчна степен, за да се заключи, че плащането, което въпросното извлечение обективизира, се отнася до договорената в Договор за правна защита и съдействие Nº 0000008421/01.06.2023 год. сума от 1500 лева, както и до предмета на подписания договор за процесуално представителство. Посочена сума в извлечението от банковата сметка на адвокатското дружество напълно съответстваща по размер с посочената в договора за правна защита и съдействие, както и видно от съдържанието на извлечението плащането е извършено по посочения в графата „начин и срок на плащане“ - „до 10.06.2023 г.“, а именно на 09.06.2023 г. В допълнение видно от представеното доказателство за плащането, същото е извършено чрез незабавен превод Blink, което се осъществява през мобилно и онлайн банкиране на съответната банка.

При извършването незабавен превод Blink, предвидените полета за конкретизиране на съответното плащане, с цел бързина и удобство са сведени до минимума, с който може да индивидуализира определено плащане. Още повече, че във въпросните полета не съществува възможността за подробно описание на релевантна за съответното плащане информация, поради ограничения брой символи, който могат да бъдат въведени.

Настоящият състав счита, че твърде формалистичният подход на първоинстанционния съд в настоящия случай, трудно може да бъде възприет като реализиран в интерес на правосъдието, както и в интерес на лицето направило съответните разходи, за да организира защитата си в наказателно производството, по което е бил несправедливо обвинен, а впоследствие признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинението, да има право законосъобразно да му бъдат присъдени направените разноски за процесуално представителство и защита.

При така ангажираните доказателства за извършения разход и релевираното искане, в тежест на частния тъжител К.Е.М., на основание чл.

190, ал. 1 от НПК, следва да бъдат възложени сторените подсъдимия по делото разноски,

С оглед изложеното въззивната инстанция намира, че атакуваният акт на първостепенния съд е неправилен и незаконосъобразен. Частната жалба е основателна и като такава следва да бъде уважена, а определението – предмет на проверка в настоящото производство, да бъде отменено.

Така мотивиран и на основание чл. 345, ал. 2, вр. чл. 341, ал. 2 от НПК, Софийският градски съд, Наказателно отделение, VII–ми въззивен състав ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от определение от 29.10.2024 г., постановено по н.ч.х.д. № 8878/2022 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 101–ви състав, с което е оставено без уважение молбата на адв. Д.Д. от АК- Кюстендил, в качеството му на защитник на подсъдимия С. В. В., за присъждане на направени от него разноски за процесуално представителство и защита в хода на наказателното производство, като вместо него постановява ОСЪЖДА на основание чл. 190, ал. 1 от НПК частният тъжител К.Е.М. с ЕГН: **********, да заплати на подсъдимия С. В. В. с ЕГН: **********, сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лева, представляваща направени разноски за процесуално представителство и защита по делото от един адвокат.

4

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________