Решение № 19 от 11.02.2023, Районен съд - Исперих
- Съд
- Районен съд - Исперих
- Дело
- Гражданско дело 234/2022
- Вид
- Решение № 19
- Подписан
- 11.02.2023
- В сила
- 21.06.2023
- Състав
- Димитринка Емилова Купринджийска
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 179 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 228 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 232, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 93 · Закон за собствеността
- чл. 37б · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 37б, ал. 3 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 37в · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 37в, ал. 4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 75а, ал. 1 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 75а, ал. 2 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 19 гр. Исперих, 11.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Димитринка Ем. Купринджийска при участието на секретаря Детелина В. Янкова като разгледа докладваното от Димитринка Ем. Купринджийска Гражданско дело № 20223310100234 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 232, ал. 2 от ЗЗД.
Образувано е по постъпила искова молба вх.№ 1210/29.04.2022г. от Д. П.
Д. от гр.Разград, действащ чрез адв.М. К. от АК – Разград, срещу „*** ****“ ЕООД, гр.Исперих, представлявяно от управителя А. Д. П., като моли съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 1260.24 лв., представляваща дължима наемна цена за ползване на имот с идентификатор *** по КККР на с.Л., с площ от 21.004 дка, за стопанската 2020/2021 г., съгласно договор за наем на земеделска земя № 405/24.10.2019 г., по 60.00 лв. за декар ползвана площ, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска в съда до окончателното изплащане на главницата. В условията на евентуалност предявява иск за неоснователно обогатяване за същата сума.
Претендира и за сторените разноски.
Ищецът твърди, че на 15.11.2019 г. бил придобил от СТ. Д.а Г. собствеността върху недвижим имот, находящ се в землището на с.Л., с идентификатор ***, с площ 21 004.00 кв.м., съгласно НА № 175, том 4, рег.№ 8056, дело № 682 от 15.11.2019 г. на нотариус Пламен Ангелов с рег.
№ 688 на НК.
Преди да му продаде имота СТ. Г. била отдала същия под наем на ответника „*** ****“ ЕООД с Договор за наем на земеделска земя № 405/24.10.2019 г. При направена проверка в Общинска служба по земеделие (ОСЗ) гр.Исперих ищецът бил установил, че със заявление вх.№ 521/31.07.2020 г. ответникът е заявил желание имота да участва и да бъде разпределен в масивите за ползване по чл. 37в ЗСПЗЗ в землището на с.Л..
Счита, че по този начин ответникът бил реализирал икономическа изгода, тъй като е ползвал земя с площ 20 004 кв.м., съответна на включения в протокола за разпределение на масиви за ползване по чл. 37в ЗСПЗЗ имот с 1 идентификатор ***, без да му заплати на него, като нов собственик, дължимия наем за стопанската 2020 г. – 2021 г. в размер на 60.00 лв. годишно на декар предоставена площ или общо 1260.24 лв., респективно се е обогатил за негова сметка със сумата от 1264.24 лв., колкото е средното наемно плащане за землището на с.Л. за посочената стопанска година.
С нотариална покана от 22.03.2022 г. на нотариус Пламен Ангелов поискал от ответното дружество да му заплати дължимата сума, като поканата е получена от ответника на 22.03.2022 г., но в определения срок не последвало плащане.
С изложеното ищецът обосновава правния си интерес от завеждане на осъдителния иск за заплащане на наемната цена.
Същевременно тъй като в предоставения му екземпляр на договора за наем липсвала уговорка за размера на наема, който представлява съществен елемент от договора, в случай че съда приеме сключения договор за наем за нищожен, в условията на евентуалност претендира за плащане на обезщетение за неоснователно обогатяване за чужда сметка в размер на 1260.24 лв., която сума била формирана като спестяване на разход за средно наемно плащане за землището на с.Л. от страна на ответника за стопанската 2020/2021 г. за ползването на имот с идентификатор *** и с която ответното дружество се било обогатило за сметка на ищеца.
В съдебно заседание за ищеца се явява адв.М. М.ов, който поддържа исковата молба и излага подробни съображения в нейна подкрепа.
В срока за писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК ответникът представя такъв, като счита предявените искове за допустими, но неоснователни. Оспорва фактическата обстановка, посочена в исковата молба, като твърди, че му е известно, че ищеца е придобил собствеността на процесния имот през м.ноември 2019 г. и поради тази причина е заплатил рентното плащане за стопанската 2019/2020 г. именно на ищеца. По отношение на стопанската 2020/2021 г. заявява, че ищеца го е уведомил в телефонен разговор, че има сключен договор с друг арендатор за тази земя и тя няма да се обработва от ответника. В тази връзка твърди, че този друг договор е бил регистриран в Службата по вписванията и имотът е бил заявен от друго дружество – арендатор, поради което представения договор със СТ.
Г. се явявал нищожен.
По евентуалния иск счита същия за неоснователен освен по посочените съображения и поради факта, че имотът бил в техния масив само и единствено по реда на комасацията, без да е включен в баланса на „*** ****“ за 2020/2021 г.
Претендира за съдебни и деловодни разноски.
В съдебно заседание ответникът се представлява от адв.Д. Д., който поддържа изцяло писмения отговор.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 24.10.2019 г. между ответното дружество и СТ. Д.а Г., ЕГН:
**********, от гр.Разград (трето неучастващо в производството лице) бил сключен договор за наем на земеделска земя № 405 за поземлен имот – нива, с № 025019, находяща се в землището на с.Л., с площ 20.001 дка, трета категория, за срок от една стопанска година - 01.10.2020/30.09.2021 г. В т.3 от договора принципно се урежда цената на наемното плащане, но в представения по делото екземпляр от договора не е посочена конкретна цена, а само, че наемът е платим в срок не по-късно от три месеца от края на всяка 2 изтекла стопанска година (л.10).
На 15.11.2019 г. СТ. Г. продала на ищеца в настоящото производство Д.
Д. собствения си недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в землището на с.Л., в местността „Екисча“, с площ 21004.00 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска, с начин на трайно ползване – нива, трета категория, с номер по предходен план 025019, при граници и съседи : имот № ***, имот № ***, имот № ***, имот № ***, имот № ***.
Сделката е обективирана в представения по делото Нотариален акт № 175, том IV, рег.№ 8056, дело № 682 от 2019 г. на Нотариус Пламен Ангелов с рег.
№ 688 на НК (л. 8 – л. 9).
На 16.03.2020 г. ищецът е сключил с Ш. С. Ч. в качеството му на управител на „******“ ЕООД, ЕИК *******, с.ВЛ., обл.Разград, договор за аренда на земеделска земя, като в предмета на договора е включен и поземлен имот с идентификатор № *** в землището на с.Л.. Договорът е сключен за 7 стопански години, считано от 01.10.2020 г. до 01.10.2027 г., същият е с нотариална заверка на подписите на страните по него и е вписан в Служба по вписванията гр.Исперих на 17.03.2020 г. (л. 51 – л. 52).
Със заявление по чл. 70, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, във вр. с чл. 37б, ал. 3 от ЗСПЗЗ с вх.№ 521/31.07.2020 г., към което е представен и регистриран едногодишния договор за наем на земеделска земя № 41055/24.10.2019 г., ответното дружество „*** ****“ ЕООД е заявило желание за стопанската 2020/2021 г. имот с идентификатор № *** да участва и да бъде разпределен в масивите за ползване по чл. 37в от ЗСПЗЗ в землището на с.Л.
(л. 11).
През месец юни 2020 г. в писмена кореспонденция по електронна поща между ищеца и ответното дружество, последното е било информирано за сключената сделка между Д. Д. и СТ. Д.а, поради което за стопанската 2019/2020 г. рентното плащане е извършено на 29.12.2020 г. с платежно нареждане по сметка на ищеца. За тези обстоятелства не са представени писмени документи, но тъй като не са оспорени от ищеца и се потвърждават от него чрез процесуалния му представител в с.з., съдът ги приема като безспорно установени.
С нотариална покана рег.№ 1614, том 1, акт 33 от 22.03.2022 г.- на Нотарияс Пламен Ангелов с рег.№ 388 на НК, ищецът поискал от ответното дружество да му заплати сумата от 1260.24 лв., представляваща наемно плащане за стопанската 2020/2021 г. за процесния имот ( 20.004 дка х 60.00лв.). Нотариалната покана била връчена на 22.03.2022 г. лично на представляващия ответното дружество А. Д. П., но в дадения с нея три дневен срок не последвало плащане (л.12 – л. 13).
Видно от заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, изплащаното средно наемно плащане на декар предоставена площ по едногодишни договори за наем за стопанската 2020/2021 г. за земеделска земя с характеристики като процесната, за землището на с.Л., е в размер на 70.00 лв. (л. 46 – л. 47).
Във връзка със заключението на вещото лице ищецът е направил изменение на исковите си претенции, като е поискал увеличение с 210.04 лв. и по двата иска – от първоначално претендираните 1260.24 лв. на 1470.28 лв.
В производството по делото ищецът е направил съдебни и деловодни разноски в общ размер на 208.40 лв., от които 58.40 лв. за държавна такса и 150.00лв. за възнаграждение на вещо лице.
3
Ответникът не е направил разноски по делото.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: С исковата молба е предявен иск за неизпълнение на договорно задължение, имащо своето правно основание при посочените погоре обстоятелства в разпоредбата на чл. 232, ал. 2, във вр. с чл. 228 от ЗЗД – осъдителен иск за защита на правото на наемодателя по договор за наем да получи първоначално дължимото, съобразно уговореното между страните при сключване на договора, когато реалното изпълнение е все още възможно и има интерес от него /в случая заплащане на месечен наем за отдадената под наем вещ/.
В условията на евентуалност е предявен иск за неоснователно обогатяване, имащ своето правно основание при посочените по-горе обстоятелства в разпоредбата на чл. 59 ЗЗД – осъдителен иск при липса на друга правна възможност за защита на правата на ищецът.
Разгледан по същество искът по чл. 232, ал. 2 ЗЗД е неоснователен.
За уважаването на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже основанието и размера на своите претенции – наличието на сключен договор, съобразно твърденията в исковата молба, изпълнение на договорните си задължения, като изправна страна и респ. неизпълнението от страна на ответника на поетите от него насрещни задължения и размера им. В случая съдът счита, че ищецът не успя да докаже наличието на валидно основание за претенцията си. В представеният по делото договор за наем на земеделска земя № 405 от 24.10.2019 г. липсва елемент от същественото съдържание на договора, а именно наемната цена. Съгласно правната теория и трайната съдебна практика същественото съдържание на всеки договор са тези уговорки в него, които го определят като договор от определен вид. Законът посочва какво трябва да е уговорено от страните, за да е налице договор от съответния вид. Според разпоредбата на чл. 228 ЗЗД с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползуване, а наемателят - да му плати определена цена. Следователно същественото съдържание на договора за наем задължително трябва да включва посочване страните по него – наемодател и наемател, на конкретната вещ, която ще се отдава под наем, срока, за който ще се отдава и наемната цена. Липсата на който и да е от тези съществени елементи в договора прави договора недействителен поради липса на съгласие, тъй като не може да се изведе извод относно действителната воля на страните по този елемент. В процесния договор не е посочена наемната цена, като волята на страните относно нейния размер не може да се установи от останалото съдържание на договора, нито може да бъде заместена по право от повелителни правила на закона. Събраните по делото писмени доказателства също не допринасят за изясняването на този въпрос. При това положение за съда се налага извод за нищожност на договор за наем на земеделска земя № 405 от 24.10.2019 г. на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Нищожният договор не може да породи права и задължения за страните по него, поради което и претенцията на ищеца за заплащане на наемна цена от страна на ответника за стопанската 2020/2021 г. в размер на 1470.28 лв. се явява неоснователна.
Предвид изложеното главния иск с правно основание чл. 232 ал. 2 ЗЗД следва да бъде отхвърлен.
При отхвърляне на главния иск съдът дължи произнасяне по предявения в условията на евентуалност иск за неоснователно обогатяване с правно основание чл. 59 ЗЗД.
Разпечатката съдържа 45 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/902db9a2-49b4-4739-aac4-90305f355ba8