Решение № 2084 от 02.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2084 гр. София, 02.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно наказателно дело № 20231110214920 по описа за 2023 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК, вр. чл.72, ал.4 от ЗМВР.

Инициирано е по жалба от Е. П. Б., ЕГН **********, срещу индивидуален административен акт - заповед, с рег. №226зз-2310 от 06.10.2023г., издадена от И. К. А. полицейски орган при 02 РУ – СДВР, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от Закон за министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е постановена принудителна административна мярка – фактическо задържане на лицето, което я оспорва – Е. Б., за срок до 24 часа.

В депозираната жалба са изложени съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, конкретизирани като връчване на заповедта без предварителна легитимация на полицейския орган, както и отсъствие на конкретика на основанията, при които се предприема мярката, в частност за какво престъпление се налага, кога, къде и как е извършено, ограничаващо правото на защита. Подчертава се наличието у жалбоподателя на психично заболяване, възпрепятстващо го да разбира случващото се. Оспорва се правилността на преценката на административния орган за съществуващи основания за задържане. Сочи се, че към момента на извършване на проверката за полицейските органи не е имало разумно предположение, че Б. е извършил престъпно посегателство, опит или приготовление към такова, респ. у него не са открити предмети на престъпление или забранени за притежание вещи. В тази връзка се обсъжда и нарушаване на принципа на съразмерност при предприемане на принудителната мярка, доколкото не е била налице опасност от извършване на противоправно деяние, необходимост от предотвратяване или осуетяване на възможността жалбоподателя да се укрие. Отправена е молба за отмяна на издадения индивидуален административен акт, като незаконосъобразен.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя - адв. Ч. – САК, поддържа изложените в жалбата съображения. Допълва доводите си относно допуснатите съществени пороци в процедурата по издаване на индивидуалния административен акт, позовавайки се и на практика на Върховен административен съд и ЕСПЧ. Изтъква 1 неизпълнение на изискванията на чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР за изписване на фактическите основания за задържането. Подчертава, че те не могат да бъдат заместени чрез препращане към досъдебно производство, чийто номер единствено се упоменава. Сочи, че доверителят й не е бил привлечен в процесуалното качество на обвиняем. Отхвърля възможността мотиви за задържането да се черпят от заявлението на АТ, тъй като същото било заведено деловодно във 02 РУ – СДВР на 09.10.2023 г., а не на 06.10.2023 г., т.е. нямало валидна дата.

Сочи отсъствието на валидна дата и на докладните, изготвени от патрулите при 02 РУ – СДВР, приложени към административната преписка. Насочва вниманието върху обстоятелството, че изброените материали не са били предявени на Б.. Акцентира и върху наличното у него психическо заболяване, което възпрепятствало когнитивните му способности. Коментира, че протоколът за доброволно предаване не сочел доброволност на извършеното действие, доколкото в него били споменати насилие, заплахи, юмруци, шамари. Оспорва почерка на своя доверител в обяснението, изхождащо от него и приложено по административната преписка, като изразява съмнение и за поправки в часовете, вписани в заповедта. Счита, че е нарушена целта на принудителната административна мярка, както и че е накърнен принципът на съразмерност при нейното налагане, по смисъла на чл.6, ал.2 от АПК. Моли за присъждане на разноски, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, вр.чл.8, ал.1, т.3 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 800,00 (осемстотин) лева.

Ответникът И. К. А. - полицейски орган при 02 РУ – СДВР, редовно призован, не се явява. Представлява се от юрк. П, с пълномощно по делото, която оспорва жалбата и изразява становище за легитимност на упражнената принуда. В писмени бележки подчертава, че издаването на заповедта е акт на оперативна самостоятелност на съответния полицейски орган, като по наказателното дело безспорно е било установено наличието на данни за извършено противоправно посегателство, доводи за което черпи от материалите по проведената проверка. Подчертава, че при задържането на лицето е имало достатъчно основания да се предполага, че Б. е съпричастен към извършено престъпление, като последващият отказ от образуване на досъдебно производство бил ирелевантен за преценката на административния орган относно предприемането на мярката. Допълва, че жалбоподателят е бил освободен преди изтичането на 24-срок на мярката, което ведно с яснотата на основанието за нейното задържане, било достатъчно да се приеме, че ограничението е наложено изцяло с оглед целта, заложена в закона, респ. не е накърнен принципът на съразмерност. Моли за потвърждаване на издадената заповед за задържане.

Търси и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Жалбоподателят Е. П. Б. е роден на ХХХ, в гр. София. Той не е осъждан. През 2016 г. той бил диагностициран с органично афективно разстройство, като му била призната и степен на неработоспособност, която, съгласно решение на ТЕЛК от 2023 г., била 80%.

На 06.10.2023 г., около 13:00 часа, АМТ - управител на магазин от веригата „ДМ“, находящ се на адрес: гр. София, ж.к.“Надежда“, бул.“Ломско шосе“№34, забелязала непознато лице от мъжки пол да навлиза във вътрешността на поверения й обект.

Наблюдавайки придвижването му между стелажите, тя различила как мъжът взема различни артикули от рафтовете и ги поставя в раницата си. След няколко минути непознатият се насочил към касовата зона, като направил опит да премине през нея. В този момент обаче 2 той бил спрян от екип на СОТ, който междувременно пристигнал на място по сигнал на Т.

Стоки от магазина били открити в раницата му.

За случая веднага били уведомени органите на МВР. В магазина пристигнали полицейски служители при 02 РУ – СДВР – ответникът И. К. А. и колегата му И. Л. В хода на извършената проверка и след като били запознати с оплакванията на управителя на магазина, която изготвила и заявление и сведенията на охранителите към СОТ, полицаите установили самоличността на непознатия мъж, направил опит да напусне магазина, без да заплати стоки, които взел със себе си, като Е. П. Б.. Той изразил съгласие да предостави на органите на реда намерените в раницата му вещи. Полицейските служители съставили протокол за доброволно предаване, с който Б. предал различни по вид козметични артикули, взети от магазина и незаплатени. В документа било вписано, че вещите са събрани от жалбоподателя, но служител на касата отказал да му ги маркира, обвинявайки го в кражба.

Допълнено било, че Б. бил нападан с юмруци и бил тормозен от служителите на СОТ.

При тази фактология жалбоподателят бил отведен за изясняване на обстоятелствата по случая в сградата на 02 РУ – СДВР. Ответникът И. К. А. – на длъжност „старши полицай“ в група „Охрана на обществения ред“ на Сектор „Охранителна полиция“ към 02 РУ - СДВР издал заповед с рег. №226зз-2310 от 06.10.2023г., с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, на 06.10.2023 г., в 13:30 часа, Е. Б. бил задържан за срок до 24 часа поради „данни за извършено престъпление по чл.194 от НК /кражба на стоки от магазин/“.

Жалбоподателят се запознал със съдържанието на документа и го подписал. Била му връчена декларация за правата на задържано лице, попълнена и подписана от него.

Задържането му било вписано и в книгата за задържани лица, водена в структурното подразделение на СДВР. Б. бил освободен от арестните помещения на 02 РУ – СДВР в 11:15 часа, на 07.10.2023 г.

По случая била извършена проверка, материалите от която били докладвани в Софийска районна прокуратура (СРП) и заведени под пр.пр.№44772/2023 г. След запознаване с данните, включително тези относно личността на Б., с постановление от 23.10.2023 г., наблюдаващият прокурор при СРП отказал да образува досъдебно. Видно от мотивите на акта, било прието, че с оглед психическото състояние на Б., същият не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното. В допълнение било споделено, че деянието само формално осъществява признаците от състава на престъплението по чл.194 от НК, поради своята малозначителност. Било указано материалите по преписката да бъдат докладвани в сектор „Изпълнение на наказанията и принудително лечение“ (ИНПЛ) при СРП, за преценка наличието на предпоставки за иницииране на производство по реда на чл.157 от Закона за здравето по отношение на Б..

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: заповед за задържане на лице, с рег. №226зз-2310/06.10.2023 г., протокол за обиск на Е. Б., декларация за правата на задържано лице, подписана от Е. Б., разписка за върнати вещи и пари на задържаното лице, докладна записка от И. Л, декларация, фиш за спешна медицинска помощ, удостоверение от Отдел „Човешки ресурси“ – СДВР за заеманата към 06.10.2023 г. длъжност от ответника И. А., писмо от 02 РУ - СДВР, вх. №362920/18.12.2023 г. по описа на СРС и копия на материали към нея под опис, писмо от 94 състав, СРС, с приложени заверени копия на материали, съдържащи се по ЧНД №16073/2023 г. – постановление по пр.пр.№42036/2023 г. по описа на СРП, постановление за отказ от образуване на досъдебно производство по пр. пр.№49962/2023 г. по описа на СРП, протоколи от съдебни дела, опис, докладна записка от полицейски служител ЦМ, заявление от АТ, сведение от АТ, разписка от АТ, докладна записка от полицейски служител И. Л, протокол за доброволно предаване, заповед за задържане, протоколи за обиск и за предупреждение, обяснение от Е. Б., искане за изготвяне на справка за съдимост, справка за съдимост, както и представени от 3 жалбоподателя документи в съдебното заседание – копие на комплексна съдебна експертиза, експертно решение на ТЕЛК, договор за правна защита и съдействие и списък с разноски.

Изброените по- горе доказателствени материали са обективни, взаимно се допълват и разкриват синхрон, поради което следва да бъдат възприети без резерви, като изясняващи обстоятелствата по настоящия спор. В своята съвкупност протоколът за доброволно предаване, писмените сведения, ведно с изготвените докладни записки на полицейски служители, участвали в проверката и задържането на Б., предлагат възможност с категоричност да се установи, че на 06.10.2023 г. действително правоохранителните органи са били извикани по повод млад мъж, установен като жалбоподателят, за когото лицата, реализирали спрямо него граждански арест, са им предали, че е заловен при опит да напусне магазина, без да заплати взетите от него стоки. Данните за така констатираната проява са станали не само непосредствено достояние на полицейските органи, но са послужили и за иницииране на проверка, предхождаща преценката за наличието на предпоставки за открИ.е и провеждане на наказателна процедура срещу жалбоподателя.

Изводите не се оборват от възраженията в жалбата. Те са съсредоточени върху отсъствието на доказателства за извършеното деяние, чието авторство би могло да се адресира към Б., които обстоятелства обаче не се явяват предмет на настоящото административно по своя характер производство, доколкото обосноваността на предприетата принудителна административна мярка не е поставена в зависимост от доказаността на обвинение, евентуално повдигнато в хода на паралелно или впоследствие развивала се наказателна процедура. Съдът не споделя и аргументите на жалбоподателя, свързани с валидността на датите върху част от писмените документи – сведения, заявления и докладни записки, приложени към полицейската преписка, образувана по повод подадения сигнал за извършена кражба от магазин. Констатацията, че времето на изготвяне на подаденото заявление (06.10.2023 г.) се различава от датата, вписана в щемпела за входящ номер върху документа, самостоятелно не е в състояние да компрометира съдържанието му и възможността да бъде ценен сред доказателствени източници, при отсъствие на други поставящи под съмнение достоверността му материали. Този резултат е напълно възможен при по-късна обработка на писменото изявление в деловодството на 02 РУ – СДВР, което обаче не компрометира факта на неговото съставяне като документ именно към датата, посочена в него.