Определение № 192 от 19.04.2024, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 192 гр. Бургас, 19.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кирил Гр. Стоянов

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20242000500046 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ГПК, вр.чл.248 ГПК и е образувано по частната жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, чрез В. Д. – Директор на ТД Бургас на КОНПИ, против определение № 260141 от 16.11.2023 г. по гр.д.360/2018 г. на Окръжен съд Бургас, с което е оставено без уважение искането на Комисиятажалбоподател за изменение на определение № 260122 от 12.10.2023 г. по същото дело в частта му, с която Комисията е осъдена да заплати на ответниците И. Г. П. и Г. В. П. деловодни разноски в размер на общо 147 980,89 лв; на ответника „Алфа Енерджи холдинг“ ЕАД с ЕИК 200671745 – разноски в размер на 140 819,77 лв, на ответника „Соларпро Холдинг“ АД с ЕИК 200969916 – разноски в размер на 140 980,89 лв и на ответника „Алфа Финанс Холдинг“ АД с ЕИК 130110044 – разноски в размер на 422 460 лв.

Твърди се, че обжалваното определение е неправилно.

На първо място се твърди, че първоинстанционният съд неправилно не е отчел обстоятелството, че така твърдените, договорени и претендирани адвокатски възнаграждение не почиват на реално пазарни принципи и са недобросъвестни, противоречат на морала, поради което неправилно първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователно направеното на основание чл.78, ал.5 от ГПК възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Не се оспорва правната и фактическа сложност на делото, но се твърди, че адв.хонорар в такива размери не отговаря на стопанскоикономическия живот и нито на икономическо развитие в страната. Посочва се още, че макар делото да е образувано през 2018 г., то е било спряно няколко години и към момента на депозиране на молбата за отказ от исковете от страна на Комисията, процесуалните представители на ответниците не са извършени други активни процесуални действия, освен подаване на отговор на искова молба. Твърди се, че до този момент по делото не е имало 1 насрочени открити съдебни заседания, не са изисквани от страна на ответниците издаването на съдебни, удостоверения за събиране на допълнителни доказателства, не са назначавани и не са изслушвани съдебни експертизи, не са допускани допълнителни доказателствени средства, нито от страна на ищеца, нито от страна на ответниците, които е следвало да бъдат коментирани.

Отделно се твърди, че в обжалваното определение първоинстанционният съд не е взел предвид твърденията на ищеца, че проверяваното лице И. П. е можел да представи голяма част от доказателствата по дело при представянето на Декларацията по чл.57 от ЗОПДНПИ (отм.), но не се е възползвало от това си право, а дружествата ответници са могли да представят с молба пред административния орган много от приложените си писмени доказателства, които да бъдат разгледани още на етап производство. Оспорват се съображенията на съда в обжалваното определение, че „няма данни, че предоставените от ответника П. доказатетелства по делото не са можели да бъдат събрани от Комисията по независещи от нея причинни“. Твърди се, че видно от приложенията към отговора на исковата молба се съдържат документи, за които органите на Комисията, на първо място, няма как да са знаели за съществуването им (вноски бележки за внесени доплащания, решения на управителя на Народна банка на Р. М., счетоводни справки за изплатени служебни аванси от дружествата), и на второ място, същите касаят документи, които са издадени преди проверявания от Комисията десетгодишен период. С оглед на обстоятелството, че са налице от страна на ответниците представени по настоящото производство доказателства, които същите не са представили в административната фаза пред Комисията с подадената декларация, се твърди, че първоинстанционният съд е следвало да приложи разпоредбата на чл.156, ал.6 от ЗОНПИ (отм.) и да бъдат присъдени изцяло, или поне от части извършените разноски в тежест на ответниците.

Твърди се, че Комисията не е имала възможност да се запознае с евентуалните доказателства за процесуални разходи на ответниците физически лица, съотв.да вземе становище по тях. Посочва се, че ако са представени такива доказателства, се прави изрично възражение за прекомерност на основание чл.78, ал.5 от ГПК и за адвокатските хонорари на И. П. и Г. П. в размер на 147 980,89 лв, на „Алфа Енерджи Холдинг“ ЕАД в размер на 140 819,77 лв, на „Соларпро Холдинг“АД в размер на 140 819,77 лв и на „Алфа Финанс Холдинг“ АД в размер на 422 460 лв.

Претендира се съдът да отмени обжалваното определение в частта, с която ищецът КОНПИ е осъден да заплати на ответниците съдебни разноски в претендираните от тях размери и на основание чл.156, ал.6 от ЗОППИ извършените деловодни разноски да бъдат присъдени изцяло, алтернативно отчасти в тежест на ответниците.

Алтернативно се претендира съдът да намали определените адвокатски възнаграждения, като вземе предвид стопанско-икономическото развитие в страната, реално извършените процесуални действия по гр.д.

№360/2018 г. по описа на Окръжен съд - Бургас и добрите нрави.

В предоставения им срок ответниците по частната жалба са 2 представили писмен отговор, с който я оспорват като неоснователна.

Ответникът „АЛФА ФИНАНС ХОЛДИНГ“ АД с ЕИК 130110044 сочи, че частният жалбоподател излага доводи, с които повтаря изложените в оставената без уважение молба за изменение на Определение № 260122/12.10.2023 г. в частта относно разноските.

Твърди се, че законодателят е преценил, че определените в Наредбата за размера на минималните адвокатски възнаграждения минимални референтни стойности са основата, върху която трябва да се преценява размерът на адвокатското възнаграждение (чл.78, ал.5 ГПК) и минималната работна заплата или средната работна заплата в сектора за юридически услуги не са относими индикатори за тази преценка.

Сочи се, че по делото срещу „Алфа финанс холдинг“ АД са предявени 15 отделни иска за отнемане па различни парични суми в общ размер от 164 452 147,46 лв и съгласно действащата към момента па договарянето и плащането на адвокатското възнаграждение за делото редакцията на чл.7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ (преди изменението от 2022 г.), минималният хонорар върху посочената цена на исковете е 883 790,74 лв, върху който следва да се начисли и ДДС съгласно §2а от ДР към Наредбата. Твърди се, че претендиралият и действително заплатен адвокатски хонорар в случая е 352 050 лв без ДДС или 422 460 лв с ДДС, който е повече от два и половина пъти под минималния размер, определен в Наредбата, съотв.не може да бъде счетен за прекомерен, тъй като не надвишава определения в Наредбата минимален размер. Сочи се още, че заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 422 460 лв с ДДС не е прекомерно и с оглед дължимата държавна такса за първоинстанционното производство за исковете, предявени срещу този ответник - 6 578 086 лв.

Оспорват се като неоснователни и ирелевантни относно разноските в производството, и твърденията в частната жалба, че делото е било спирано и че освен подаване на отговор на исковата молба процесуалните представители на ответниците не са извършвали други активни процесуални действия. Посочва се, че производството е било образувано по неясна, нередовна, недопустима и неоснователна искова молба, което е наложило представянето на два отговора на исковата молба, множество искания за прекратяване на производството, за отмЯ. на наложените обезпечителни мерки, включително частни жалби срещу постановените в тази връзка определения. Посочва се още, че двете искови молби са с обем над 300 страници, като с тях са представени десетки хиляди страници писмени доказателства и са направени множество доказателствени искания, по които ответникът е дал становище.

Оспорва се и оплакването, че проверяваното лице и дружествата ответници са могли да представят голяма част от доказателствата, представени по делото, в административното производство пред КПКОНПИ.

В тази връзка се твърди на първо място, че ищецът не е посочил кои точно от представените от всеки от ответниците в производството писмени доказателства не са представени в административното производство. На второ място се твърди, че представените от ответното дружество с първия отговор на исковата молба писмени доказателства са или публично достъпни 3 в публични регистри, или са представени от ищеца с исковата молба, или са представените изцяло в административното производство пред КПКОНПИ, представените с втория отговор на исковата молба съдебни или прокурорски актове са постановени след образуването на производството по настоящото дело.

Отделно от това се посочва, че разпоредбата на чл.156, ал.6 от ЗОНПИ е приложима само, ако искът е бил разгледан по същество и е бил отхвърлен от съда, докато в настоящия случай исковото производство е било прекратено поради отказ от иска, поради което не е стигнало по разглеждането на иска по същество, без което предпоставките на чл.156, ал. 6 ЗОНПИ не могат да се преценяват.

На последно място е посочено, че ответникът е представил списък на разноските за ищцовата страна, а доказателствата за разноските на този ответник се намират в кориците на делото от м.март 2022 г., поради което процесуалният представител на ищеца е имал достатъчно време да се запознае е тях.

Ответниците „Соларпро Холдинг“ АД и „Алфа Енерджи Холдинг“ ЕАД са представили общ отговор на частна жалба, с който я оспорват като неоснователна.

Твърди се, че обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно и нe са налице посочените в жалбата пороци на определението.

Оспорва се твърдението на Комисията, че адвокатското възнаграждение, присъдено на ответниците на основание чл.78, ал.4 от ГПК, е прекомерно и протИ.речащо на морала, добрите нрави и стопанскоикономическото развитие на Република България.

Посочва се, че съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, същото може да бъде намалено, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата, съотв.съдът не би могъл, при разглеждане на възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК да определи възнаграждения в размер понисък от нормативно установения. Сочи се, че преценката дали адвокатското възнаграждение е прекомерно се прави единствено на базата на поставените от закона критерии - действителната правна и фактическа сложност на делото.

В тази връзка се твърди, че делото се отличава с изключително висока фактическа и правна сложност с оглед специфичния характер на производството по отнемане на незаконно придобито имущество по реда на ЗПКОНПИ и ЗОПДНПИ, което е признато и с Решение № 13 от 13 октомври 2012 г. по к.дело № 6/2012 на Конституционния съд на Република България, а в случая делото се отличава и с изключително висок материален интерес с оглед цената на предявените искове - почти 200 000 000 лв. Посочва се още, че дело се отличава и със значителен обем - исковата молба е 310 страници, като към нея са представени близо 1000 писмени доказателства, които представляват обемна документация с допълнителни приложения, които не са подредени и описани по начин, позволяващ тяхното идентифициране и анализиране.

Отделно се посочва, че исковата молба е била нередовна, 4 недопустима и неясна, което е наложило даването на многократни указания от съда и представянето на две нови коригиращи искови молби, по всяка от които ответниците също са подали отговори.

Твърди се, че защитата на ответниците включва изготвяне на възражения и становища по твърдения на Комисията за период от над 20 години назад преди проверката, което е продължителен период от време и обхваща множество финансови операции, които е следвало да бъдат задълбочено изследвани с оглед осигуряване на защитата на ответниците, а подадените от ответниците отговори на искова молба са в значителен обем от десетки страници. Посочва се, че въпреки етапа, на който производството е прекратено, ответниците по делото са извършили множество процесуални действия, които не се изчерпват до подаването на отговори на искова молба ответниците са подавали множество искания за прекратяване на производството, искания за вдигане на наложените обезпечителни мерки, частни жалби, частни касационни жалби, и други необходими с оглед осъществяването на защитата си по делото, поради което следва да се приеме, че организираната от ответниците защита и продължителна и сложна, включваща разнородни по обем и съдържание процесуални действия, изискващи системно полагане на квалифициран адвокатски труд.