Решение № 426 от 28.02.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 426 гр. Пловдив, 28.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20215330208200 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Н. В. К., ЕГН: **********, с адрес: *** против Електронен фиш серия К № 4607626 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 (триста) лева за нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш (ЕФ). Моли се за неговата отмяна. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. С.П., с пълномощно по делото, който поддържа жалбата. Твърди да са допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи незаконосъобразност на обжалвания ЕФ, чрез неотбелязване в протокола за използване на АТСС на разстоянието от пътния знак, въвеждащ ограничение на скоростта, до използваното техническо средство, както и чрез непредставянето на снимка на разположението на АТСС, която да се свърже с деня и мястото на осъществявания видеоконтрол. Оспорва годността на изготвените статични изображения във вид на снимков материал, като счита, че на същите не следва да бъде призната доказателствена стойност съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, тъй като не съдържат данни за регистрационния номер на МПС, което е разпознала системата, и за точното му местоположение. Пледира, че в текстовата част на снимката не е отбелязано регистрационният номер на кой 1 от двата попадащи в кадър автомобила е разпознат от техническото средство като превишил ограничението на скоростта. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна с писмено становище от *** Г.Б.а, приложено на лист 3 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния фиш. Твърди при издаването му да не са допуснати съществени процесуални нарушения и същият да съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си.

Взема становище ясно да е посочено мястото на извършване на нарушението, както и правилно да е определен размерът на административното наказание глоба. Поддържа нарушението да е установено с одобрен тип средство за измерване, което да е годно за употреба към датата на деянието, както и да е отчетена максимално допустима грешка от 3 км/ч в полза на водача от измерената скорост. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от Н. В. К., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателя на 29.11.2021 г., установено от справка от АИС АНД (лист 22 от делото), а жалбата е подадена на 30.11.2021 г. пред Районен съд – Пловдив и препратена за окомплектоване на административнонаказващия орган, поради което срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде отменен по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Собственик на товарен автомобил „Мерцедес 315 ЦДИ Спринтер“ с рег.

№ *** бил ЕТ „***“, ЕИК: ***, а физическото лице, осъществяващо дейност като този едноличен търговец, бил жалбоподателят Н. В. К..

На 15.03.2021 г. в 16:03 часа по републикански път II-64, км 50+500 в посока от гр. Пловдив към с. Труд, извън населено място, товарният автомобил „Мерцедес 315 ЦДИ Спринтер“ с рег. № ***, собственост на ЕТ „***“, се движил със скорост от 93 км/ч. В този пътен участък не било въведено ограничение на скоростта или други забрани за движещите се превозни средства, поради което максимално допустимата скорост за движение предвид категорията на автомобила била 90 км/ч. Управлението на процесния автомобил с посочената скорост било заснето и установено с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с фабр. № 11743 ca. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 96 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била 2 установена стойност на скоростта на движение от 93 км/ч.

За това деяние против жалбоподателя К. в качеството му на представляващ собственика на автомобила, с който е извършено нарушението, бил издаден Електронен фиш серия К с № 4607626, с който му било наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева. В електронния фиш било прието, че в посочения пътен участък е действало ограничение на скоростта от 60 км/ч и че това е разрешената стойност на скоростта, а наказанието глоба било наложено на основание чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.

В посоката на движение от гр. Пловдив към гр. Карлово на км 50+650 от републикански път II-64 имало поставен пътен знак В26, който въвеждал забрана за движение със скорост по-висока от 60 км/ч. Тази забрана действала до кръстовището, находящо се на км 50+590 от път II-64.

На 05.04.2021 г. било узаконено поставянето на допълнителна табела Т2 към пътния знак В26 (60 км/ч) на км 50+650 от път II-64, която определяла дължина от 1 000 метра на пътния участък, за който важи забраната, въведена с пътния знак В26.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните и проверени по делото писмени доказателства:

От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 се установява, че процесното техническо средство тип ARH CAM S1 е от одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 5126, със срок на валидност до 07.09.2027 г.

От Протокол от проверка № 65-С-ИСИС/28.09.2020 г. се изяснява, че процесното техническо средство тип ARH CAM S1 с фабр. № 11743 CA е преминало последваща метрологична проверка на 28.09.2020 г. със заключение, че съответства на одобрения тип, както и че са налични всички необходими надписи и означения върху средството за измерване. Изяснява се и че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч.

От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 1030р-7634/16.03.2021 г. се установява, че на дата 15.03.2021 г. преносима система за контрол на скоростта тип ARH CAM S1 с фабр. № 11743CA е заснела статични изображения с номера от 0501440 до 0502809, с начален час на работа 13:00 ч. и краен час на работа 22:00 ч. и с място на контрол път II-64, км 50+500.

От снимка № 0502178 от радар с № 11743 CA (лист 17 от делото) се изяснява, че стойността на измерената скорост е 96 км/ч, а заснемането е извършено на 15.03.2021 г. в 16:03 часа в посока „отдалечаване“ спрямо техническото средство.

От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото е собственост на ЕТ „***“, ЕИК: ***.

3

От писмо с вх. № 1234/07.01.2022 г. от директора на Областно пътно управление – Пловдив (лист 13 от делото) се изяснява, че километър 50+500 от републикански път II-64 в посока от гр. Пловдив към с. Труд се намира след кръстовище с отбивка за „Осрам“ и срещу магазин на „Шкода“.

Установява се още, че посоката на нарастване на километража на пътя е от с.

Труд към гр. Пловдив. Изяснява се и че пътен знак В26 (60 км/ч) „Забранено е движението със скорост по висока от означената“ е поставен приблизително на км 50+650 на път II-64. Досежно посоченото в писмото кръстовище от извадка от Географско-информационната система на АПИ (лист 26 от делото) се установява, че същото се намира на км 50+590 от републикански път II-64.

От писмо с вх. № 4563/20.01.2022 г. от директора на Областно пътно управление – Пловдив (лист 24 от делото) и Констативен протокол от 05.04.2021 г. (лист 27 от делото) се установява, че поставянето на табела Т2 (1 000 метра) към пътен знак В26 (60 км/ч), находящ се на км 50+650 (ляво) от републикански път II-64 в посока от гр. Пловдив към гр. Карлово, е узаконено през месец април 2021 г.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

От събраните и проверени по делото доказателства се установява, че от обективна страна на 15.03.2021 г. в 16:03 часа по републикански път II-64, км 50+500 в посока от гр. Пловдив към с. Труд се е движил товарен автомобил „Мерцедес 315 ЦДИ Спринтер“ с рег. № *** със скорост от 93 км/ч. Прието е в електронния фиш, че на посочения пътен участък максимално допустимата скорост за движение за водачите на пътни превозни средства е 60 км/ч. Този извод обаче е необоснован и е оборен от събраните по делото доказателства.

В случая посоката на движение на процесния автомобил е от гр. Пловдив към с. Труд, следователно автомобилът се е движил в посоката по намаляване на километража на пътя. От приетата като писмено доказателство справка от стопанина на пътя /Областно пътно управление – гр. Пловдив/ се установява, че в интересуващата делото посока на движение и преди посоченото в ЕФ място на извършване на нарушението /км 50+500 от път II-64/ е имало поставен пътен знак В26. За този знак се доказа да е въвеждал забрана за движение със скорост по-висока от 60 км/ч, както и че конкретното му местоположение е на републикански път II-64, км 50+650.

Следователно основният спорен въпрос по делото се концентрира около обстоятелството дали забраната, въведена с пътния знак В26 (60 км/ч), е продължавала да действа и на приетото в ЕФ място на извършване на нарушението. В случая зоната на действие на пътния знак В26, разположен на км 50+650 от път II-64, се определя съгласно правилото на чл. 61, ал. 3 от Наредба № 18/23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци.

Същото гласи, че въведената забрана с пътни знаци В20, В24, В25, В26, В27, В28 и В30 е в сила до следващото кръстовище. При съвместния анализ на постъпилата справка от ОПУ – Пловдив /на лист 13 от делото/, както и на представената схема на процесния пътен участък, представляваща извадка от 4

ГИС на АПИ /на лист 26 от делото/, се установява, че км 50+500 от републикански път II-64 се намира след кръстовище с отбивка за „Осрам“.

Това кръстовище от своя страна се намира на км 50+590 от същия път.

Следователно участъкът на км 50+500 от път II-64 в посока с. Труд не попада в обхвата на действие на пътния знак В26 (60 км/ч), находящ се на км 50+650, тъй като действието на знака се изчерпва на км 50+590, където започва кръстовище. Събраните по делото доказателства изцяло потвърждават този извод. Разположението един спрямо друг на интересуващите делото обекти е нагледно изобразено на схемата, приложена на лист 26 от делото. При посоката на движение по намаляването на километража на пътя първо се преминава през пътния знак В26 (60 км/ч), разположен на км 50+650 от пътя, след него на км 50+590 се достига до кръстовището с отбивка за „Осрам“, което прекъсва въведената със знака В26 забрана за движение със скорост повисока от сигнализираните 60 км/ч, и едва след това на км 50+500 е мястото, на което е прието да е извършено нарушението.

Съгласно § 6, т. 8 от допълнителните разпоредби на ЗДвП кръстовище е място, където два или повече пътя се пресичат, разделят се или се събират на едно ниво. С разпоредбата на § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП е легално дефинирано и понятието път по смисъла на закона, като това е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците. Предвид горните съображения съдът приема, че мястото, където се пресичат републикански път II-64 с напречния път за „Осрам“, представлява кръстовище. Същият извод е направен и в постъпилата справка от стопанина на пътя /лист 13 от делото/, която съдът намира за изцяло съответстваща на посочените легални дефиниции и действащата нормативна уредба.