Определение № 633 от 01.07.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 633 гр. София, 01.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Врачева

Членове:

Карамфила Тодорова

Доротея Кехайова като разгледа докладваното от Карамфила Тодорова Въззивно частно наказателно дело № 20251000600684 по описа за 2025 година прие следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 НПК.

Образувано е по протест на прокурор при Софийска градска прокуратура срещу определение № 1143 от 07.04.2025г., на СГС, НО, по нчд № 1630/2025 на СГС, с което е отменено постановление на СГП от 20.12.2024г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 28/17 на СО – СГП, пр. пр. № 284/2017 на СГП и делото е върнато на СГП за изпълнение на дадени указания по приложението на закона.

С протеста се правят оплаквания, че указанията на съда за събиране на нови доказателства са неправилни. Посочва се, че в предходно определение на въззивен съдебен състав в производство по чл. 243, ал. 8 НПК е прието, че фактите по делото са изяснени. Прокурорът възразява и срещу довода на съда, че в постановлението липсват мотиви, в това число и задълбочен анализ на медицинските експертизи. Поддържа, че са обхванати и преценени всички доказателства и факти, и изводът за липса на престъпление е обоснован и верен.

Твърди, че съдът, с изключение указанията за повторни разпити на свидетели, не е дал ясни указания какви точно допълнителни следствени действия се налагат.

Заявява недоволство и от това, че всеки следващ контролиращ съдебен състав представя нова необходимост от назначаване на експертиза, каквато се назначава, но така и, според следващ състав на съда, не се достига до достатъчност на изясняване на делото. Прави искане за отмяна на атакуваното определение.

Срещу протеста е постъпило становище от адв. А. В. и адв. Л. П. – повереници на пострадалите Л. И., Б. И. и Б. И., с което молят същият да се остави без уважение. Поддържат доводите на съда, че прокурорът не е изследвал в цялост 1 събраните доказателства и че правните му изводи за липса на престъпление по чл.

123, ал. 1 НК са погрешни. Излагат пространни съображения по съществото на предмета на делото. Молят определението да се потвърди.

Срещу протеста е постъпило и възражение от адв. М. Д., повереник на пострадалия В. Л.. С него се излагат доводи за неправилност и необоснованост на постановлението. Прави се искане да се потвърди определението на съда.

Повереникът моли и за отвеждане на наблюдаващия прокурор по причини свързани с начина на разследване на делото, при което не се разкрива обективната истина и действителната причина за смъртта на родилката и плода.

Софийски апелативен съд, като се запозна с доводите на протеста, с атакуваното определение и материалите по делото, намери следното:

Протестът е подаден в законовия срок и е допустим за разглеждане. Разгледан по същество е неоснователен.

Въззивната инстанция намира определението за правилно и обосновано, макар не по всички съображения на съда.

Правилно, на първо място, първоинстанционният съд е очертал пределите на провежданата от него проверка, която е с контролно-отменителен характер, без правомощия да установява свои фактически положения, да замества доказателствената оценка и правните изводи на прокурора. Проверката е стриктно по законосъобразност и обоснованост на постановлението.

Вярно съдът е посочил, че по делото няма привлечено обвиняемо лице.

За да постанови определението си, контролираният съд е извършил проверката си според приетата от прокурора фактическа обстановка.

Прокурорът е приел, че В. И. към 14.01.2017г. била бременна в 10-ти лунарен месец, 38-ма гестационна седмица. През времето, докато била бременна състоянието й било проследявано в МЦ „Света Петка“ в град София. Терминът за раждане бил определен до 28.01.2017 г., като в медицинската документация било отбелязано, че бременността е подложена на висок риск.

На 14.01.2017 година, около 23:55ч. В. И. постъпила в болница Шейново за раждане, като първоначалният й преглед бил извършен от доктор Й. Д..

Тук въззивният съд намира за необходимо да отбележи, че данните за часа на прием на родилката в болницата не са еднозначни, часът е относителен, тъй като в някои от документите от медицинската история на родилката е отразен час 23:45ч., което следва да се свърже и с показанията на близките на родилката, че са потеглили от дома й към болницата около 23:00ч., веднага след като са изтекли околоплодните й води. Часът на прием е от значение за преценяване бързината на действията на лекарския екип, доколкото случаят на родилката се оказва спешен.

Прокурорът не е обосновал стриктно с доказателствата по делото приетия от него час.

При приемането на В. И. в болничното заведение, не било отбелязано в 2 медицинската документация, че същата е в рискова бременност. При приема на последната бил установен спукан околоплоден мехур и маточни контракции през 2 - 3 минути с продължителност от 30 секунди, които били започнали около 23:00 часа.

При извършеният първоначален преглед, освен спукания околоплоден мехур и изтичащи води, доктор Й. Д. констатирал и разкритие на маточната шийка 5 см, предлежаща глава, УЗД – един жив плод с тегло около 3600 грама, плацента по предна маточна стена, трета степен на зрялост, ликворамнин – редуциран.

Пациентката се оплакала от шум в ушите и главоболие, поради което незабавно й било измерено кръвното налягане. Измерването показало ниски стойности - 70/40. При тези стойности доктор Й. Д. наредил пациентката да бъде транспортирана в родилна зала за мониторинг, рехидратация и кислородотерапия.

Веднага й бил включен венозен път и с количка И. била преведена в родилна зала, където при настаняване на родилно легло повърнала.

При включване на акушерския монитор, не били доловени сърдечни тонове на плода. Било извършено ултразвуково изследване от доктор Й. Д. и доктор В. И., които установени единични пулсации на пода, липсвала сърдечна дейност, а кръвното налягане на пациентката било 80/40 мм с пулс 72 удара в минута.

Поради това и предвид тежката асфиксия на плода, веднага, около 30 минути след приема, било взето решение да се извърши по спешност секцио Цезареа. За това бил уведомен и завеждащият ОРБ - доктор В. В. И. била преведена незабавно в оперативна зала, където била интубирана от дежурен анестезиолог – реаниматор, а оперативният екип състоящ се от доктор Д., доктор И., доктор К. и акушерката Й., предприели екстрахиране на плода, което започнало в посочения час и приключило в 01:15 часа на 15.01.2017г.

След изваждането на плода, неонатологът - доктор З. и анестезиологът доктор К., констатирали, че плодът е от мъжки пол с тегло 3,770 кг в пълна атония и пълна арефлексия, с бледа кожа, без дихателна и сърдечна дейност. В рамките на 30 минути били проведени реанимационни действия, без резултат. При екстрахирането на плацентата, доктор Д. установил при пациентката ретроплацентарен хематом около 300 мл, като била регистрирана обща кръвозагуба от операцията около 900 мл. От доктор И. били назначени кръвни изследвания, които доктор К. по-късно отменил за 08:30 часа на 15.01.2017г.

В 01:30 часа, И. била изведена в ОАИЛ за наблюдение, при добри показатели.

15 минути по-късно не била установена промяна в общото състояние, кръвното й налягане било 100/60, без данни за генитално кървене или такова от коремен дрен.

В 02:30 часа, пациентката била в ясно съзнание, с контрахирана матка и сатурация 96%. Половин час след това, И. се оплакала от световъртеж и шум в ушите, което наложило към инфузионната терапия да бъде прибавен гелафузин /колоиден разтвор/. От влагалището на пациентката били забелязани изпадащи коагулуми и тъмна течна кръв около 500 мл, поради което били назначени допълнителни 3 медикаменти за контрахиране – простин и окситоцин. Кръвното налягане в този момент било 98/50 и пулс 96.

В 03:30 часа доктор И. извършил повторно масаж на матката, като този път се отделили около 800 мл коагулум и малко течна тъмна кръв, общо около 1000мл.

След преценка за необходимост от допълнителни кръвни продукти, доктор К. заявил кръвна плазма - 3 единици еритроцитна маса и две единици ПЗП. Същите били доставени от кръвния център след около 40 минути, тъй като в болницата нямало в наличност. 10 минути по-късно И. отново се оплакала от опресия в гърдите, задух, диспнея, като имала признаци на цианоза по устните и в 03:55 часа загубила съзнание.

Доктор Д. изнесъл пациентката на ръце и я оставил в операционната в общо тежко състояние с невъзможност да диша сама, като доктор К. наредил реанимационни мероприятия. Уведомени били незабавно доктор В. и директорът на болницата доктор В.. В 04:00 часа, И. била интубирана от доктор К., който й поставил апаратна вентилация, а междувременно доктор Д. установил единични пулсации и предприел сърдечен масаж. В този момент, били доставени кръвта и плазмата, и започнало вливането им.

Въпреки предприетите реанимационни действия, пациентката починала в 04:20 часа на 15.01.2017г.

Въззивният съд се съгласява напълно с доводите на първостепенния, че постановлението е незаконосъобразно, тъй като прокурорът не е провел същински анализ на доказателствената съвкупност, а за да обоснове прекратяването на производството е описал заключенията на медицинските експертизи без критично обсъждане или при формално такова.

Първостепенният съд е съобразил, че прокурорът е кредитирал извършената по делото СМЕ на труп №57/2017 год. и е приел, че причината за смъртта на В. И. е остра посткръвоизливна анемия, появила се в резултат на отлепването на плацентата с последващо кървене от плацентарното ложе. По отношение на плода е приел, че причината за смъртта е вътреутробна асфиксия.

Вярно първоинстанционният съд е съобразил, че, за да прекрати производството прокурорът е кредитирал част от изготвените съдебно – медицински експертизи, според които няма проявено незнание или немарливо изпълнение на задълженията от страна на лекарския екип на болница „Шейново“, което да е в пряка причинна връзка с настъпилата смърт.

В частност прокурорът не е кредитирал две петорни СМЕ - основна и допълнителна, както и повторна седморна и допълнителна такава, поради противоречията в тях. Кредитирал е повторна деветорна и допълнителна деветорна СМЕ. Така е приел, че по отношение на родилката В. И. действията на лекарите били правилни, няма нарушения на специални норми за специфичната дейност и не е налице престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК.

В допълнение към доводите на първостепенния съд следва да се отбележи, че 4 прегледът на постановлението показва схематично маркиране от прокурора на част от експертизите, които е отразил като две петорни, изготвени от различни експерти, допълнителна петорна, повторна седморна и допълнителна седморна.

Повърхностно е отхвърлил петорните експертизи, защото не почивали върху всички материали по делото. Също лаконично е отбелязал повторната седморна експертиза, която определил като схематична и необоснована. Накратко е описал заключението и на допълнителна седморна експертиза и така е стигнал до извод за непреодолени противоречия между всички изброени експертизи, което наложило назначаването на деветорна и допълнителна деветорна.

Следва да се отбележи, че по-задълбоченият и детайлен анализ на изготвените по делото експертизи навежда на извод, че основният проблем при повечето от тях, на практика

- всички без петорна експертиза на л. 75, т. 7 ДП, е непоследователност, противоречия, немотивираност, декларативност в твърденията, липса на конкретна съдържателност, необоснованост. Оттук и същественият недостатък на постановлението - че прокурорът не е определил действителната доказателствена стойност на експертизите с конкретни аргументи, не е изследвал съдържанието им, при което е щял да открие, че всички те, без петорната експертиза на л. 75, т. 7 ДП, са с празнини в обосноваването.

Прокурорът е подвел всички тези експертизи под една обща оценка, която е и неправилна, защото, макар някои от тях да повтарят други, са налице и различия, и това особено се отнася до петорната експертиза на л. 75, т. 7 ДП. Тя се отличава съществено от останалите по своята аргументация, но прокурорът игнорирал и нея, както и всички други. Няма убедителна аргументация на прокурора защо отхвърля значението на тази експертиза. В тази част постановлението е декларативно. Доводът, че експертизата не е стъпила на всички материали по делото е формален, защото прегледът на експертизата показва, че, напротив, тя е стъпила върху всички значими за случая данни. Всъщност, постановлението е с декларативен характер и спрямо всички останали експертизи от тази група.