Решение № 19929 от 05.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19929 гр. С., 05.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20241110122816 по описа за 2024 година

Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба подадена от „В. С. С. срещу „Би Енд Джи Кредит“ ООД.

Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията, че между страните по делото е сключен договор за паричен заем с № ****09.05.2023г., по силата на който на ищеца, в качеството на кредитополучател е предоставена главница в размер на 400 лв. В чл. 9, ал. 1 от договора било предвидено, че искането за кредит ще бъде разгледано бързо, за което се дължи сума в размер на 115.14 лева или 29% от размера на главницата. С оглед изложеното ищецът счита, че тази клауза е неравноправна, поради което е и нищожна, на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като задължава потребителя да заплати сума в размер на 29% за услуга, която не е извършена. Същевременно счита, че въпросната клауза не е индивидуално уговорена, съгласно нормата на чл. 146 ЗЗП. Предвид гореизложеното намира предявения иск за основателен и доказан.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна.

Счита иска за неоснователен като в тази връзка посочва, че ищецът при сключването на договора се съгласил с посочената клауза като същевременно същата не е неравноправна.

В проведеното открито съдебно заседание, ищецът не се явява и не се представлява. От процесуалния му представител е постъпила молба с която сочи, че поддържа предявения иск, като сочи, че единствената цел на атакуваната клауза от договора е да заобиколи огранияченията по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 ГПК.

1 о.с.з.

Ответникът, редовно призован, не изпраща представител в проведеното Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи от фактическа и правна страна следното:

Предявен е от В. С. С. срещу „Би Енд Джи“ ООД иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 9, ал. 1 от сключен между страните договор за паричен заем с № ****09.05.2023 г., като противоречаща на закона и накърняваща добрите нрави.

За основателността на предявения иск, в тежест на ищеца е да установи по делото при условията на пълно и главно доказване противоречие на цитираната клауза от ДПК, с императивни правни норми, предвидени в ЗПК, а при условията на евентуалност – накърняване на добрите нрави.

С изготвения проект за доклад по делото, обективиран в Определение № 26025/25.06.2024 г. – обявен за окончателен, без възражения, съдът е отделил като безспорен и ненуждаещ се от доказване в отношенията между страните по делото фактът, че между страните е сключен договор за паричен заем с № ****09.05.2023г., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата от 400.00 лева – главница.

Процесният договор, представлява договор за потребителски кредит (ДПК) по смисъла на чл. 9 ЗПК. В разпоредбата на чл. 11, ал. 1 ЗПК, са нарочно посочени, императивно установени реквизити, които ДПК следва да съдържа, в това число – общият размер на кредита и условията за усвояването му, лихвеният процент по кредита, условията за прилагането му, годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.

Видно от съдържанието на чл. 9, ал. 1 от Договор за кредит с № ****09.05.2023г., вр. т.7.3. от раздел V на ОУ, страните са договорили и предоставянето на услуга „Бързо разглеждане“ на искането за кредит (до 2 часа в рамките на работното време), срещу такса в размер на 115,14 лв., която сума също е разделена на равни части и добавена на месечните вноски, съобразно погасителен план.

Съгласно чл. 5 от ДК, размерът на кредита е 400 лв. при ГПР 42,10% и годишен лихвен процент 36,29%, като сборът от главница и възнаградителна лихва в общ размер на 443,40 лв. е разсрочено за плащане на 6 бр. равни месечни вноски от по 73,90 лв. След като бъдат прибавени вноските за таксите „Бързо разглеждане“ и „Динамично плащане“ (чл. 9, ал. 2 ДПК), общият размер на задължението възлиза на сумата от 731,22 лв., като съгласно погасителния план следва да бъде изплатено на 6 бр. равни месечни вноски от по 121,87 лв. всяка.

Настоящият съдебен състав намира, че т.нар. услуга „Бързо разглеждане“, представлява действие свързано с усвояването на кредита, 2 поради което процесната договорка противоречи на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, поради което и на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК същата е нищожна, само на това основание.

На следващо място, размерът на възнаграждението, дължимо за цитираната допълнителна „услуга“ е сума, която увеличава с 29% размера на дълга по кредита и очевидно цели единствено огромно по размер увеличение на печалбата за предоставения от кредитора заем в размер на 400 лв. Предвид това, настоящият съдебен състав намира, че процесната уговорка, е нищожна и поради противоречие с добрите нрави. В случая е налице недобросъвестно договаряне/поведение от страна на финансовата институция, която демонстрира грубо проявление на неравноправно третиране спрямо икономически по – слабата страна. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, както и на добрите нрави (вж. т. 3 Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК). В случая е налице значителна и явна нееквивалентност на насрещните престации, която води до нищожност поради противоречие с добрите нрави на осн. чл. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.

Не на последно място, съдът констатира, че процесната сума представляваща цена за (бързо) разглеждане на искането за кредит, т.е. за извършване на действие по усвояване не е включена в ГПР. В случая ГПР по кредита е определен в размер близък до максимално, предвидения в чл. 19, ал.

4 ЗПК, поради което уговарянето на допълнителни суми, свързани с усвояването и обслужването му, безспорно води до определяне на ГПР, многократно надвишаващ предвидения в закона, като по този начин заобикаля изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. С помощта на кредитен калкулатор (https://www.calculator.bg/1/crediten_gpr.html), съдът констатира, че при включване на цитираната такса (без такса „Динамично плащане“), размерът на ГПР възлиза на 258,53% Предвид това и доколкото, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на ЗПК, е нищожна на осн. чл. 21, ал. 1 на същия закон, такава се явява и настоящата договорка по ДК за предоставяне на „Бързо разглеждане на искането за кредит“.

По изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

По разноските.

При този изход на спора право на разноски възниква и единствено за ищеца. Такива се претендират, съобразно списък по чл. 80 ГПК в общ размер на сумата от 1880 лв., от която 80 лв. – д.т. и 1800 лв. – адв. възнаграждение, изплатено изцяло в брой, съобразно представен ДПЗС. Доколкото насрещната страна не е възразила по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, то съдът не следва да извършва преценка за прекомерност на претендираното адв. възнаграждение, 3 поради което посочената сума следва да бъде възложена в тежест на ответника по делото.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД по предявения иск от В. С. С. срещу „Би Енд Джи“ ООД, клаузата на чл. 9, ал. 1 от сключен между страните договор за паричен заем с № ****09.05.2023 г., като противоречаща на закона и накърняваща добрите нрави.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Би Енд Джи“ ООД, ЕИК ****, с адрес: със седалище и адрес на управление: гр. С. ул. „Н. № 25, ет. 5, да заплати на В. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Ш.“ № 4, вх. 4, ап.

24, сумата от 1 880 лв. (хиляда осемстотин и осемдесет лева).

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4