Решение № 124 от 13.02.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. С., 13.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова като Разгледанадокладваното от Владимир Вълков Въззивно гражданско дело № 20251000500325 по описа за 2025 година

Предмет на разглеждане е жалба с вх.№285361/19.12.2024 г., депозирана от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), представлявана от държавен инспектор М. Т., срещу Решение №260614/02.12.2024 г., постановено по гр.д.№10573/2019 г. по описа на СГС, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение от 01.09.2023 г., постановено по гр.д.№10573/2019 г. по описа на СГС, с което КОНПИ е осъдена да заплати на Р. Д. М. и съпругата му С. И. М. на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 17 450 лв.

Жалбоподателят сочи, че решението е неправилно и неоснователно.

Излага подробни доводи за това, че извършените от пълномощника на ответниците действия не кореспондират с възложените в тежест на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение. Сочи, че процесуалният представител на ответниците – адв.Х., не е поискала своевременно присъждането на адвокатско възнаграждение – с отговора на исковата молба. Поддържа направеното и пред първоинстанционният съд искане за възлагане на разноските на ответниците на основание чл.156, ал.6 от ЗОНПИ, което се твърди СГС да не е съобразил. Отделно от това поддържа, че присъденото адвокатско възнаграждение не е съобразено с фактическата и правна сложност 1 на делото. Твърди, че настоящето производство е с изключително малък обем от доказателства. Проведени са осем на брой заседания, част от които са отлагани заради несвоевременно изготвени експертни заключения.

Осъществената защита от адвоката на ответниците е идентична и за двамата.

Освен това поддържа, че ответниците не са доказали в производството твърденията си, а благоприятният за тях изход е поради прието тълкувателно решение. Всичко това, според въззивника, води до извод за несъответствие на претендирания и определен хонорар на адвоката с фактическата и правна сложност на делото. Иска се отмяна обжалваното решение и да бъде постановено друго във връзка с чл.156, ал.6 от ЗОНПИ, чл.78, ал.5 от ГПК, решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г. на СЕС, като разноските, в това число и адвокатския хонорар, бъдат възложени изцяло в тежест на ответниците. Евентуално претендира намаляване на разноските.

В отговор на жалбата, ответникът в производството – Р. Д. М. и настоящ въззиваем, оспорва жалбата. Моли да се съобрази определение №3555/10.07.2024 г. на ВКС.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Наведените доводи в жалбата не налагат събиране на доказателства или изслушване на страните, поради което и на основание чл. 247 ал. 3 ГПК следва да бъде Разгледана в закрито заседание

Съгласно трайно установената практика по приложението на гл. XVIII, раздел III ГПК "Поправяне на решението", в производството по чл. 247, ал. 1 ГПК на отстраняване подлежи несъответствие между формирана, но изводима от мотивната част воля на съда и утвърденото правно положение в диспозитива на съдебния акт.

Нормата на чл. 236 ал. 1 т. 4 ГПК задължава съда с решението си да идентифицира страните по делото. От съдържанието на решението от 01.09.2023 г. се установява, че на основание чл. 78 ал. 3 ГПК решаващият съд е възложил в тежест на ищеца и въззивник в настоящото производство сумата 17450 лв. без да възпроизведе отразената в мотивите воля, че ищецът дължи да възмезди ответниците. С обжалваното решение и в съответствие със закона този пропуск е бил отстранен.

2

За пълнота следва да се посочи, че в обжалвания акт не е изследван очертания в жалбата въпрос – дали и съответно какви разноски дължи ищецът при отхвърлен иск. Законът предвижда възможност за ревизия на съдебното решение в частта за разноските, от която въззивникът вече се е възползвал с молба вх. № 285831/20.09.2024 г. По тази молба Софийски градски съд е развил предвиденото производство по чл. 248 ГПК и се е произнесъл с определение от 29.01.2024 г. Въззивникът се е възползвал и от възможността да обжалва определението от 29.01.2024 г. с частна жалба вх. № 264135/16.02.2024 г., която е Разгледана по ч.гр.д. № 20241000500739 по описа на Апелативен съд-С., а постановеният акт е отнесен на вниманието на Върховния касационен съд, а с определение № 8555 от 10.07.2024 г. е отказано да бъде допуснато обжалване на акта на въззивния съд – определение № 917/10.04.2024 г. Постановеното решение по реда на чл. 247 ГПК не е годно да възроди спор за утвърдено с окончателен съдебен акт разпределение на отговорността за разноски, поради което обсъждането на наведените в жалбата доводи остава безпредметно.

Мотивиран от изложеното Апелативен съд – С., 1 състав РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №260614/02.12.2024 г., постановено по гр.д.

№ 10573/2019 г. по описа на СГС, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение от 01.09.2023 г., постановено по гр.д.

№10573/2019 г. по описа на СГС.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му, при спазване на изискванията на чл.280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4