Решение № 11469 от 16.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11469 гр. София, 16.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: **** при участието на секретаря *** като разгледа докладваното от **** Гражданско дело № 20231110109583 по описа за 2023 година

Предявени са кумулативно обективно и субективно пасивно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на следните лица да заплатят на „*****“ ЕАД сумите, както следва:

В. Б. И.: сумата от 583.70 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.

05.2019г. до м. 04.2021г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 85, находящ се в гр. София, ж.к. „****“, бл. 434, вх. А, ет. 13, сумата от 120.56 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2020г. до 15.02.2023г., сумата от 18.15 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м. 01.2020г. до м. 04.2021г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 4.39 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 05.03.2020г. до 15.02.2023г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 23.02.2023г., до окончателно изплащане на задължението;

В. Б. В.: сумата от 583.70 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.

05.2019г. до м. 04.2021г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 85, находящ се в гр. София, ж.к. „****“, бл. 434, вх. А, ет. 13, сумата от 120.56 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2020г. до 15.02.2023г., сумата от 18.15 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м. 01.2020г. до м. 04.2021г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 4.39 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 05.03.2020г. до 15.02.2023г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 23.02.2023г., до окончателно изплащане на задължението.

Ищецът „*****“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответниците, респ. техния праводател, като собственици на гореописания недвижим имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил през исковия период до 1 процесния имот топлинна енергия, като потребителят не изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга дялово разпределение. Изяснява, че съгласно приложимите общи условия в случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, със стойността й се погасяват найстарите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 2016г., в сила от м. 07.2016г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща цената й в 45-дневен срок след изтичане на месечния период, през който е потребена, като обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява върху цената на топлинната енергия след изтичане на 45- дневен срок от изтичане на съответния отчетен период (месечен или годишен). Поддържа, че поради неизпълнение в посочените срокове на паричните му задължения потребителят изпаднал в забава, поради което и на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане и на обезщетение за забава върху главните вземания, както и разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК от името на ответника В. Б. В., с който предявените срещу него искове се оспорват с довод за недоказаност през исковия период в процесния имот да е доставяна топлинна енергия, като в тази връзка се оспорва доказателствената стойност на всички представени с исковата молба документи. Наред с това, ответникът счита за необосновано топлинната енергия за имота да бъде начислявана прогнозно, доколкото отговорността на потребителя можело да бъде ангажирана единствено за цената на реално потребена топлинна енергия.

Като самостоятелно основание за недължимост на цената на услугата дялово разпределение сочи обстоятелството, че дружеството за дялово разпределение на практика не извършва дейност в полза на потребителите на топлинна енергия. В условията на евентуалност релевира възражение за погасяване на процесните задължения по давност.

В проведеното на 19.03.2025г. първо по делото открито съдебно заседание лично явилият се ответник В. В. оспорва предявените срещу него искове и с довод, че не е живял в процесния имот.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото не е постъпил отговор на исковата молба от ответницата В. Б. И., а с молба от 10.02.2025г. същата е изложила твърдения, че е погасила изцяло припадащата й се част от дълга, за което към молбата са представени доказателства. С молба от 27.02.2025г. ищецът, от своя страна, е потвърдил извършеното плащане, както и погасителния ефект на същото, като е заявил, че претендира единствено юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство, поддържайки, че ответницата е станала повод за образуване на делото.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна енергия предполага пълно и главно установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и ответника, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на ответника в качеството му на потребител на енергията е възникнало корелативното задължение за заплащане цената й; 2/ реално изпълнение на задължението на „*****“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до имота; 3/ основание всеки от ответниците да отговаря за сочените от ищеца части от общия дълг.

Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право 2 на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.

Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални условия.

Установява се от надлежно приобщения като писмено доказателство и неоспорен от името на ответниците Договор от 08.03.1991г. за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, че на посочената дата **** е придобила правото на собственост върху процесния имот, представляващ апартамент № 85, находящ се в гр.

София, ж.к. „****“, бл. 434, вх. А, ет. 13, а въз основа на представеното с исковата молба нейно удостоверение за наследници- че след смъртта й на 29.10.1996г. наследственото й имущество, вкл. правото на собственост върху процесното жилище, е преминало към правната сфера на наследника й по закон- нейния син В. Б. П.. Последният е починал на 15.07.2021г. съгласно представеното от Столична община по искане на ищеца удостоверение за наследници изх. № СОА23-ВУ51-709/25.09.2023г. и е оставил като свои наследници по закон своите еднокръвни брат и сестра- ответниците В. Б. И. и В. Б. В.. Така, до смъртта си в качеството си на единствен собственик на жилището В. П. е бил клиент на топлинна енергия, потребена във връзка с процесния имот, съобразно дефинитивната норма на чл.

153, ал. 1 ЗЕ, а след смъртта му в качеството им на собственици на имота при равни квотиарг. чл. 8, ал. 1 ЗН, като такива са се легитимирали ответниците, към чиито правни сферисъщо при равни части по аргумент от същата норма, са преминали и формираните за исковия период до смъртта на В. П. негови парични задължения за цената на потребената топлинна енергия и на услугата по нейното отчитане и разпределение.

За пълнота и прецизност и във връзка с наведения от ответниците в проведеното на 19.03.2025г. открито съдебно заседание довод, че никой от тях фактически не е живял в имота през исковия период, следва да се изясни, че по изложените вече правни съображения относно източника на задължението на всеки от тях да заплаща цената на потребената в имота топлинна енергия- притежавано върху същия право на собственост първоначално от техния наследодател, а впоследствие- от тях в лично качество, правно ирелевантно за основателността на процесните претенции е кой е бил фактическият обитател на жилището, спрямо когото по правило собствениците, които не са ползвали жилището, респ. доставяната до него топлинна енергия, биха имали вземане за неоснователно обогатяване.

Не се спори, а и се установява от надлежно приобщените писмени доказателствадоговор между подпомагащата ищеца страна и етажните собственици в сградата, в която се намира процесният имот, за извършване на услугата дялово разпределение, протокол от проведено общо събрание на етажните собственици в тази сграда, списък на етажните собственици към него, представените от третото лице- помагач документи, касаещи дяловото разпределение в имота, както и от неоспореното заключение на съдебнотехническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на поставените задачи, че обектът, във връзка с който ищецът претендира спорните вземания, се намира в сграда в режим на етажна собственост, която през исковия период е била топлоснабдена.

Съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна 3 собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. В случая, индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода през процесния период е извършвано от подпомагащата ищеца страна „***“ ЕООД.

Реално потребеното през исковия период в имота количество топлинна енергия се установява от представения от подпомагащата ищеца страна документ за главен отчет, носещ подпис за потребител и поради това съдържащ признание на неизгодно за страната обстоятелство с правно значение- че имотът е бил топлоснабден и че в него е потребено посоченото в отчета количество топлинна енергия. А признанието на неизгодни за страната факти с правно значение е едно от най- достоверните и надеждни доказателствени средства в българския граждански процес, което, преценено по реда на чл. 175 ГПК- с оглед на всички данни по делото, в случая се подкрепя от същите, в частност от изводите в заключението на съдебно- техническата експертиза.

Така, съгласно доказателствените (фактическите) изводи в заключението през исковия период в процесния имот е имало два броя радиатори с ИРРО (индивидуален разпределител на разходите за отопление), както и една щранг- лира в банята без ИРРО, за която дружеството за дялово разпределение е начислявало служебно топлинна енергия по МСРС (максимален специфичен разход на сградата). В имота е ползвана и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, начислявана по показанията на два водомера за топла вода, по отношение на които, както и на монтираните на радиаторите ИРРО са извършвани реални отчети в края на всеки от включените в процесния период отоплителни сезони, които отчети съгласно констатациите и на вещото лице в писменото му заключение носят подписи за потребител. Наред с това, на абоната е начислявана и топлинна енергия, отдавана от сградната инсталация, разпределяна от фирмата за дялово разпределение между абонатите, пропорционално на отопляемите обеми на имотите им. Съгласно изводите на вещото лице, обективирани в писменото му заключение, изчисленията на фирмата за дялово разпределение, касаещи начислената топлинна енергия, са коректни и в съответствие с действащите към съответния момент нормативна уредба и общи условия на продавача.