Решение № 996 от 07.07.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 996 гр. Русе, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: М. Г. Трифонова при участието на секретаря Теодора Ив. Петрова като разгледа докладваното от М. Г. Трифонова Гражданско дело № 20254520106584 по описа за 2025 година

Предявени са обективно и субективно съединени искове от М. М. М. от гр. Русе, чрез упълномощен адв. Д. Г. от САК против „Кеш кредит мобайл“ ЕАД, гр. София, „Кеш кредит“ ЕАД, гр. София и „Кредит Гаранция“ ЕООД, гр. София, както следва: иск срещу „Кеш Кредит Мобайл“ЕАД за поргласяване нищожност на договор за потребителски кредит тип кредитна линия – на момента с № *** от *** г., сключен за сумата 900 лв., с правно основание чл. 124 ГПК във вр. чл.26, ал.1 пр.3 от ЗЗД, поради неточно посочване на ГПР в договора, сключен при заобикаляне изискванията на чл.10 ал. 1 във вр. чл.11 ал.1 т.10 вр. чл.22 и чл.23 от ЗПК; иск срещу „Кредит Гаранция“ ЕООД за прогласяване нищожност на договор за възлагане на поръчителство от *** г. с правно основание чл.124 ГПК във вр. чл.26, ал.1 пр.3 от ЗЗД, като противоречащ на закона, на добрите нрави и поради това, че е сключен при заобикаляне изискванията на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК; иск срещу „Кеш Кредит“ ЕАД с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, за сума в размер на 600 лв.: да се осъди ответното дружество да заплати на ищцата, получената във връзка с договора за кредит и недължимо платена сума при изначална липса на основание. В срока за отговор първият и третият ответник оспорват исковете като неоснователни и недоказани, а вторият ответник счита предявения срещу него иск за недопустим, поради липса на доказателства за възникнали правоотношения между дружеството и ищцата.

След като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

По делото не се оспорва и е видно от писмените доказателства – договор за 1 потребителски кредит тип кредитна линия – на момента /л.8/, че на *** г. ищцата М. М. е сключила договор № *** за потребителски кредит с кредитодателя „Кеш кредит мобайл“ ЕАД с ЕИК 202376220, по силата на който кредитодателят се задължил да предостави на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 900,00 лева, която сума кредитополучателят се задължил да върне по посочена в договора банкова сметка в рамките на 12 месеца, на 12 бр. анюитетни вноски съгласно погасителния план- Приложение № 1, включващи главница и лихва, при уговорен лихвен процент по кредита 36,00% и ГПР 42,97% /л.11/. В погасителния план /л.12/ е посочена обща сума, дължима от кредитополучателя, в размер на 1085,04 лева. Като посредник в договора за потребителски кредит е посочен вторият ответник - „Кеш кредит“ ЕАД с ЕИК 205893155. Съгласно чл.1, ал.2 от договора за потребителски кредит кредитополучателят е длъжен в 5-дневен срок от одобрено искане за усвояване на сума да осигури като обезпечение по кредита поръчителство от страна на две физически лица, наети на безсрочен трудов договор с минимално месечно брутно възнаграждение в размер на 1500 лв., одобрено от кредитодателя дружество – поръчител или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от кредитодателя банка. На датата на сключване на договора за потребителски кредит – *** г. ищцата сключила и договор за възлагане на поръчителство с третия ответник - „Кредит гаранция“ ЕООД с ЕИК 201281666, по силата на който поръчителят „Кредит гаранция“ ЕООД е поел задължение да отговаря солидарно с ищцата за всички задължения на кредитополучателя по сключения договор между М. М. и „Кеш кредит мобайл“ ЕАД.

Съгласно чл.2 и чл.5 от договора за възлагане на поръчителство, кредитополучателят ще дължи заплащане на възнаграждение според условията на договора, чийто размер видно от погасителния план /л.13/ е 1626,96 лева, платимо на 12 месечни вноски с падеж, съвпадащ с падежа на месечните вноски по договора за потребителски кредит.

Ответникът „Кеш кредит мобайл“ ЕАД потвърждава в отговора на исковата молба, че възнаграждението за обезпечение под формата на поръчителство не е взето предвид при определяне размера на ГПР, като оспорва същото да е част от условията по кредита и да представлява общ разход по кредита, който да подлежи на включване на ГПР. Според приложения фискален бон /л.15/ на *** г. М. М. е заплатила в полза на втория ответник „Кеш кредит“ ЕАД сума в общ размер на 1500 лв. по договор за кредит, чийто номер не съответства на номера на процесния договор за кредит.

Въз основа на установените фактически положения, съдът достига до следните правни изводи:

Видно от съдържанието на сключения между ищеца и първия ответник „Кеш кредит мобайл“ ЕАД договор за потребителски кредит, същият притежава характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 ЗПК, поради което в отношенията между страните приложение намират нормите на ЗПК и ЗЗП, тъй като ищецът има качеството на потребител.

При разглеждане доводите на ищеца за недействителност на договора за кредит, както и при извършване на служебната проверка на осн. чл.7 ГПК, съдът констатира 2 наличието на неравноправна недействителност. клауза в процесния договор, водеща до неговата

Съгласно чл.1, ал.2 от договора за потребителски кредит кредитополучателят е длъжен да предостави обезпечение на кредита под формата на поръчителство от две физически лица, отговарящи на определени условия, банкова гаранция или договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитодателя юридическо лице. Видно от приложения договор за възлагане на поръчителство /л.14/ кредотополучателят е сключил такъв договор на датата, на която е сключил договора за потребителски кредит. Прави впечатление, че падежите на месечните вноски по двата договора са на едни същи дати. В договора за потребителски кредит се посочва, че предоставянето на обезпечение от кредитополучателя под формата на договор за поръчителство с определено юридическо лице е една от възможностите, от която той може да се възползва, но останалите две условия са практически трудно осъществими, съдържащи прекомерно завишени изисквания към доходите и трудовата заетост на поръчителите – физически лица, които следва да бъдат изпълнени в особено кратък 5-дневен срок от сключване на договора. Не е ясно дали кредитът би бил отпуснат при липса на подобна гаранция. Същевременно договорът за възлагане на поръчителство в чл.2 предвижда възнаграждението за поръчителя да се заплаща по банкова сметка на посредника – „Кеш кредит“ ЕАД, която е идентична с банковата сметка, посочена в чл.3 от договора за потребителски кредит, по която кредитополучателят следва да извършва плащанията по договора за кредит. Съдът счита, въз основа на доказателствата по делото, преценени в тяхната съвкупност, че в действителност не е налице реално обезпечение на задълженията на кредитополучателя, а чрез договора за възлагане на поръчителство се цели скрито оскъпяване на кредита, доколкото са налице основания да се счита, че е налице свързаност между трите юридически лица. При извършена служебна справка в Търговския регистър съдът установи, че дружествата „Кеш кредит мобайл“ ЕАД и „Кеш кредит“ ЕАД имат един и същ едноличен собственик на капитала – „Кеш кредит България“ ЕООД с ЕИК 202690609, едни и същи физически лица в управителните органи и идентичен адрес на седалище и адрес на управление.

Същевременно както плащанията по договора за кредит, така и плащанията по договор за поръчителство, дължими от кредитополучателя, следва да се заплащат по една и съща банкова сметка с титуляр кредитния посредник. Възнаграждението за поръчителя се начислява и дължи наред със задължението за погасителни вноски по кредита. Заплащането на възнаграждението не е обусловено от извършване на плащания от поръчителя и такова ще се дължи дори в случай, че кредитополучателят изпълни точно задълженията си по договора за кредит.

Обезпечаване на кредита чрез сключване на договор с поръчител, явяващ се свързано лице с кредитора, има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което противоречи на предвиденото в чл.16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя. Чрез обезпечаването на кредита с договора за възлагане на поръчителство на 3 кредитополучателя се вменяват условия с прекомерна финансова тежест, надвишаваща значително по размер предоставената заемна сума. Подобна уговорка води до скрито оскъпяване на кредита и противоречи на добрите нрави, поради което е недействителна.

Безусловното заплащане на възнаграждението за поръчителя на свързано с кредитора лице – поръчител, е пряко свързано със сключения договор за кредит, поради което същото представлява разход по кредита и следва да бъде съобразено при формиране на оповестения в договора ГПР, но в действителност не е отразено, което се потвърждава от ответника „Кеш кредит мобайл“ ЕАД. Този начин на оповестяване на разходите по кредита не кореспондира на изискването на чл.19, ал.1 ЗПК. Съобразявайки, че ГПР без включено възнаграждение за поръчител е определен на 42,97%, и без наличието на специални знания за съда е видно, че при отчитане като несъмнен разход на възнаграждението за предоставяне на поръчителство, надхвърлящо заемната сума, действителният ГПР би бил значително завишен и би надхвърлил многократно както посочения в договора за кредит, така и максимално допустимия размер съгласно ЗПК.

Съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т. 7 – 12 и 20 и ал.2, договорът за потребителски кредит е недействителен. Според чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Макар формално договорът за потребителски кредит да покрива изискуемите реквизити по чл.11, ал.1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират с изискуемото съдържание по т.10– ГПР и общата сума, дължима от потребителя, която в действителност не е 1085,04, а 2712 лв., с включеното възнаграждение за поръчителство.

Надвишаването на допустимия размер на ГПР е самостоятелно основание за нищожност на целия договор за кредит. Макар и чл.19, ал.5 ЗПК да предвижда нищожност на отделната клауза, съгласно чл.26, ал.4 ЗЗД нищожността на отделните части на договора не води до нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните норми на закона или когато може да се предположи, че сделката би могла да бъде сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези – нищожната клауза от процесния договор относно определянето на ГПР не може да бъде заместена по право от повелителните норми на закона, нито договорът за потребителски кредит би бил сключен, ако в него не е включена тази клауза, като се изхожда от възмездния характер на договора и от изричното изискване на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК за включването на клауза за ГПР. Предвид посоченото, в случая е неприложима разпоредбата на чл.26, ал.4 ЗЗД и нищожността на посочената клауза от процесния договор обуславя недействителност на целия договор.

С оглед на гореизложеното, налице е нарушение на чл.11,ал.1,т.10 при определяне на ГПР в процесния договор за потребителски кредит, водещо до неговата нищожност на основание чл.22 ЗПК вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК вр. чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД поради нарушение на 4 закона.

По отношение на договора за възлагане на поръчителство, сключен между ищеца и третия ответник – „Кредит гаранция“ ЕООД, за него също намира приложение ЗЗП, доколкото същият е пряко свързан с договора за потребителски кредит. Съгласно чл.1, ал.1 от договора поръчителят поема задължение да отговаря пред кредитора солидарно с потребителя за изпълнение на всички негови задължения по процесния договор за кредит.

По делото липсват доказателства поръчителят действително да е извършвал плащания на парични задължения на кредитополучателя по процесния договор за кредит. Въпреки това възнаграждението за поръчителя съгласно договора за възлагане на поръчителство е безусловно дължимо и необусловено от изпълнение на насрещно задължение на поръчителя или от неизпълнение на задължението на главния длъжник. Предвид гореизложеното съдът намира уговорката в чл. 2 от този договор за неравноправна, като уговорена във вреда на потребителя, в нарушение на разпоредбата на чл.143 ЗЗП. Предвид писмените доказателства по делото и установеното наличие на свързаност между поръчителя, посредника и кредитодателя, съдът счита, че договорът за възлагане на поръчителство не би бил сключен без неравноправната клауза за заплащане на възнаграждение, поради което договорът за възлагане на поръчителство също се явява нищожен на осн. чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД поради нарушение на добрите нрави.