Решение № 399 от 27.07.2026, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно гражданско дело 324/2026
- Вид
- Решение № 399
- Подписан
- 27.07.2026
- Състав
- Ивелина Солакова, Георги Драгостинов, Радка Цариградска
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 341 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 347 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 349, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 350 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 355 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 12, ал. 2 · Закон за наследството
- чл. 69, ал. 2 · Закон за наследството
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 399 гр. Велико Търново, 27.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ивелина Солакова
Членове:
Георги Драгостинов
Радка Цариградска при участието на секретаря М. Й. Ранкова като разгледа докладваното от Георги Драгостинов Въззивно гражданско дело № 20264100500324 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 29.12.2025 година, постановено по гр. дело № 2189 по описа на Великотърновски районен съд за 2023 година, за окончателен е обявен разделителен протокол по чл. 350 от ГПК. Стойностното разминаване между първи и трети дял е коригирано с парично уравнение. М. Е. С. е осъдена да заплати на С. Н. С. и Р. Н. С. по 488 лв., стойност на увеличено по смисъла на чл. 12, ал. 2 от Закона за наследството наследствено имущество, а за разликата до пълната претендирана сума от 7 250 лв., искът е отхвърлен. Върху стойността на дяловете си страните са осъдени да заплатят държавна такса.
Решението е обжалвано от С. Н. С. и Р. Н. С. с оплаквания за начина на извършване на делбата и оценяване на имотите и довод за неправилност на решението по чл. 12, ал. 2 от Закона за наследството в отхвърлителната му част.
Ответникът по жалбата - М. Е. С. – излага доводи за правилност на атакуваното решение. На свой ред е подала насрещна жалба против решението в частта, с която е уважена претенцията на ищците за увеличението на наследственото имущество.
Съдът като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл. 271 от ГПК приема:
Производството е по реда на чл. 341 и сл. от ГПК във фазата по извършване на делбата.
1
С влязло в сила решение от 04.01.2024 год. до делба при равни за страните права са допуснати поземлен имот пл. № 163 по плана на с. С., с площ от 2 515 кв.м., за който са отредени УПИ IV-163, УПИ V- 163 и УПИ VI-163 в кв. 20 по плана на селото, заедно с построените в него жилищна сграда, гараж, лятна кухня /жилище/, стопанска /второстепенна/ сграда, навес без стени и навес с оградни стени; празно дворно място, цялото от 2 290 кв.м., съставляващо част от поземлен имот пл. № 154 по плана на с. С., за който са отредени УПИ VIII-154 в кв. 20 и УПИ I-154 в кв. 21 по плана на селото, поземлен имот с идентификатор ***, / поземлен имот с идентификатор *** с площ 2 000 кв.м., поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***.
Броят и видът на имотите позволява съставяне на разделителен протокол по чл. 347 от ГПК и налага делбата да бъде извършена чрез теглене на жребий. Съдът намира, че следва да се приеме вариантът за групиране на дялове, посочен в атакуваното решение и при оценката на имотите на вещото лице С.Г.. Този вариант снижава паричното уравнение до минимум, а оценката се основава на търсенето и предлагането на имоти от вида процесните. Съдът не приема за достоверна оценката на вещото лице М. Л., защото е ползвала базисни цени по Наредба за определяне на цени на земеделските земи (ДВ.бр. 64 от 5 юни 1998 год. изм. и доп.), неприложима при съдебна делба. От нормата на чл. 1 от Наредбата е видно, че тя се отнася за обезщетяване и сделки с държавата. За оценката на имоти в делбено производство меродавна е единствено пазарната конюнктура – аргумент от чл. 349, ал. 4 от ГПК.
Макар правилото на чл. 69, ал. 2 от Закона за наследството да изисква съставяне на два разделителни протокола – един за селищните и един за извънселищните имоти, предвид различния им вид, в казуса това би довело завишаване на стойността на паричните уравнявания. При възможност за почти стопроцентово натурално разпределение, прилагането на законовото разпореждане по цитираната норма би довело до резултат, различен от преследвания от закона. Още повече, че и трите дяла включват от двата вида имоти.
Доводите на ищците за начина на извършване на делбата не държат сметка за целесъобразността на избрания от първостепенния съд вариант за разделение и за изложеното по-горе относно групирането и оценката. Затова самостоятелни съображения по неоснователността им съдът не излага.
Претенцията по чл. 12, ал. 2 от Закона за наследството е доказана и основателна до размер на присъденото с първостепенното решение. По отношение 2 стойността на увеличението на наследственото имущество важи казаното за начина по който инж. Г. е оценила стореното от ищците в застроения селищен имот, а по отношение на основанието на претенцията важи становището на ответницата, че с ползването на имота ищците са възнаградени по смисъла на чл. 12, ал. 2 от ЗН. Това становище логически включва в себе си признание ищците да са извършили твърдяните по сметната претенция подобрения и доказва иска по основание. За възнаграждаването на подобрителите важи казаното в цитираното от първостепенния съд решение на ВКС по гр.дело № 3439 по описа за 2016 година – дали подобрителят- наследник е възнаграден или не изисква изясняване на отношенията между последния и наследодателя. По делото това не е сторено и да се приеме, че ищците са възнаградени по смисъла на чл. 12, ал. 2 от ЗН би било произволно.
Изходът на спора и правилото на чл. 355 от ГПК сочат, че страните нямат право на разноски, предвид неоснователността на жалбите им. Затова съдът разноски не присъжда.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Потвърждава по реда на чл. 271 от ГПК решението от 29.12.2025 година, постановено по гр. дело № 2189 по описа на Великотърновски районен съд за 2023 година.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3