Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 102 от 17.03.2026, Окръжен съд - Смолян

Съд
Окръжен съд - Смолян
Дело
Въззивно гражданско дело 24/2026
Вид
Решение № 102
Подписан
17.03.2026
В сила
17.03.2026
Състав
Петър Христов Маргаритов, Зоя Стоилова Шопова, Петранка Райчева Прахова

Цитирани разпоредби

  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.3, т.1, пр.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 426, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 426, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 426, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Смолян, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Боряна Д. Иброва като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело № 20265400500024 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

С Решение № 166/17.10.2025 г. по гр.дело № 99/2025 г.

Девинският районен съд ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. Ю. Ш. иск по чл.439 ГПК да се установи по отношение на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД-гр.С., че Е. Ш. не дължи на същото дружество вземане в размер на 2 864,54 лева по изпълнително дело № 20148810401121 по описа на ЧСИ - П.

М., с рег. № 881 в регистъра на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Смолян, образувано на основание изпълнителен лист № 153/13.06.2014 г. по ч.гр.дело № 241/2014 г. на РС-Девин по запорно съобщение изх.№ 461/20.01.2023 г., от които главница 691,53 лева, ведно със законна лихва от 26.05.2014 г. до окончателно изплащане, начислени до 03.02.2023 г., в размер на 611,05 лева, неолихвяеми вземания мораторна лихва 361,16 лева, присъдени разноски в съдебно производство 225 лева и приети разноски 400 лева и разноски на ЧСИ в размер 57,80 лева, поради изтекла погасителна давност, по смисъла на чл.110 и чл.111, б. „в“ ЗЗД, след образуване на изпълнителното дело от 13.10.2014 г. до завеждане на исковата молба 1

07.03.2025 г.

С решението също така Е. Ш. е осъдена да заплати на

„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД-гр.С. разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер 350 лева, на основание чл.78, ал. 8 ГПК и чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Срещу решението е подадена допустима въззивна жалба от Е. Ю. Ш., чрез пълномощника адв.Ж. Ч., с искане да бъде отменено и исковете и – уважени. Претендира и за разноските по делото пред двете инстанции.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява и не изпраща представител. От пълномощника и адв.Ж. Ч. жалбата се поддържа чрез изпратена писмена защита.

С отговор по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемият „АГЕНЦИЯ за СЪБИРАНЕ на ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД-гр.С., чрез юрк.Н. П. А., оспорва жалбата и моли за потвърждаване на решението. Претендира за присъждане на 350 лв. юрк.възнаграждение.

Прави възражение за прекомерност на възнаграждението на адвоката на насрещната страна. Иска да се извърши от съда служебно прихващане на вземанията за разноски, ако въззивният съд осъди въззиваемото дружество за такива; а, ако съдът не направи такова прихващане на разноски, да изиска от жалбоподателката да посочи банкова сметка, по която дружеството да може да и заплати разноски, за които е осъдено.

В съдебно заседание въззиваемото дружество, редовно призовано, не изпраща представител. От пълномощника му адв.Н. К. жалбата се оспорва с изпратено писмено становище.

Съдът установява следното:

Изп.дело № 1121/2014 г. по описа на ЧСИ с рег.№ 881 П. М., действащ в района на Смолянския окръжен съд, е образувано на 13.10.2024 г. въз основа на изпълнителен лист № 338/28.07.2014 г., издаден по заповед за изпълнение № 153/13.06.2014 г., по ч.гр.дело № 241/2014 г. на Девинския районен съд, по молба на взискателя „Агенция за събиране на вземания“ООДгр.С. за събиране на парични вземания против длъжницата Е. Ю. Ш.. В молбата за образуване на изп.дело взискателят сочи, че иска налагане на запор върху получавано от длъжницата трудово възнаграждение, както и да се 2 извърши опис на движими вещи в нейния дом.

Според поканата за доброволно изпълнение от 23.10.2014 г., вземанията, които Е. Ш. следва да погаси към 06.11.2014 г., са общо 1 975,37 лв., от които 691,53 лв. главница, законна лихва върху нея от 26.05.2014 г., 361,16 лв. мораторна лихва; 225 лв. присъдени разноски; 400 лв. разноски по изп.производство, 78 лв. дължими такси по изп.производство до онзи момент и 188,09 лв. пропорционална такса по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ.

На 28.10.2014 г. е наложен от ЧСИ запор върху трудовото възнаграждение на Е. Ш., което тя получава от ЕТ „В. Т.“-гр.Б. С..

С молба от 16.09.2015 г. взискателят иска да се извърши справка за притежавани от Ш. банкови сметки в пет конкретно посочени банки и, при установяване на такива, ЧСИ да наложи запори върху вземанията по тези сметки. На 23.06.2015 г. ЧСИ изпраща писма до тези банки с искания да посочат дали Е. Ш. има открити банкови сметки.

На 06.08.2015 г. ЧСИ налага запор върху вземанията на длъжницата в „О.“ АД. Съгласно писмо от същата банка от 25.08.2015 г., тя признава вземането, върху което ЧСИ е наложил запор, като съобщава, че е превела на 18.08.2015 г. и част от сумата в размер на 38 лв.

На 15.10.2015 г. взискателят подава до ЧСИ молба да наложи запори върху вземания на Ш. в „И. А. Б.“ и в „П. Б.“. С разпореждане от 05.11.2015 г. ЧСИ постановява налагане на така поисканите запори върху вземания на длъжницата в посочените две банки. С писма съответно от 12.11.2015 г. и от 27.11.2015 г. обаче „П. Б.“ и „И. А. Б.“ уведомяват ЧСИ, че Ш. не е техен клиент.

На 17.02.2016 г. взискателят подава до ЧСИ молба да извърши справка за притежавани от длъжницата МПС и да наложи върху тях запори, ако притежава. Съгласно отговор от ОД на МВР-В. от 22.03.2016 г., Ш. няма данни да е собственик на ППС.

На 05.12.2015 г. взискателят подава до ЧСИ молба да пристъпи към опис на движимо имущество на длъжницат Такъв е насрочено с разпореждане на ЧСИ от 20.12.2016 г., които да се извърши на постоянния и адрес в с.Б., общ.Д.. Опис не се извършва, тъй като ЧСИ констатира, че взискателят не е внесъл авансово необходимите такси.

3

С разпореждане от 22.05.2017 г. ЧСИ налага запор върху вземания на Ш. по сметки, депозити, вложени вещи в трезор, съдържанието на наети от нея касети и предоставени от нея сума за доверително управление, намиращи се в „Ю.“ АД. От последната в писмо до ЧСИ е указано, че Ш. няма вземания към тази банка.

На 23.03.2018 г. взискателят подава до ЧСИ молба да се извърши опис на движими вещи на длъжницата, както и върху сметки в банки, след извършване на справка в БНБ за притежавани такива от нея. Съгласно справката от БНБ, Ш. има сметки в „О.“ АД и в „Ю. Б.“ АД.

На 13.05.2019 г. взискателят подава до ЧСИ молба да се наложат запори върху трудово възнаграждение на Ш. и върху нейни банкови сметки, ако се открият след съответните справки.

На 22.11.2019 г. взискателят подава до ЧСИ молба да се наложи запори върху МПС на длъжницата, след справка в КАТ, върху банкови сметки и трудово възнаграждение, ако такива се открият след съответните справки.

На 11.05.2021 г. взискателят подава до ЧСИ молба да се наложат запори върху банкови сметки и трудово възнаграждение, ако такива се открият след съответните справки; както и да се насрочи дата за опис на движими вещи на длъжницата на нейния адрес.

Въпреки, че се намират такива сметки в банки, няма данни ЧСИ да е наложил съответно запори върху тях.

На 28.09.2022 г. взискателят подава до ЧСИ молба да се наложи запор трудово възнаграждение на Ш., ако след справка се открие, че тя получава такова. С разпореждане от 30.09.2022 г. ЧСИ налага запор върху трудово възнаграждение, което длъжницата получава от „Е.-П.“ ЕООД-гр.К..

От това дружество се получава писмо, че, тъй като трудовото възнаграждение на Ш. е под МРЗ за страната, работодателят не може да прави от него удръжки.

С молба от 06.02.2024 г. взискателят иска от ЧСИ да направи отново справка за банкови сметки на длъжницата и да наложи върху тях запори. С разпореждане от 03.06.2024 г. ЧСИ налага запор върху банкова сметка на Ш. в О. АД.

4

Съгласно Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2020 г., ОСГТК, погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г.

Както правилно е прието от РС-Девин, след като изп.дело № 1121/2014 г. на ЧСИ П. М. е образувано на 13.10.2014 г., т.е., преди приемането на 26.06.2015 г. на посоченото ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, погасителна давност относно вземанията по изп.дело № 1121/2014 г. на ЧСИ П. М. е била спряна, като започва да тече едва от 26.06.2015 г. насетне.

Неправилно е разбирането на жалбоподателката, че давността се прекъсва не с всяко направено от взискателя искане за прилагане съответен изпълнителен способ, а с реалното извършване на изпълнително действие, което прекъсва давността.

В мотивите на ТР № 2/ 2023 г. от 04.07.2024 год. по тълк.дело № 2 по описа за 2023 г. на ОСГТК на ВКС е изяснено, че „За давността и нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора – взискател, чиято проекция дори да не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на причини, независещи от кредитора.

Погасителната давност е материалноправна санкция за бездействието на кредитора при упражняване на неговите субективни права. ….Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното действие. Задължението за действие е на съдебния изпълнител. Образуването на изпълнително дело е правно административен почин на органа и негово задължение, чието изпълнение или неизпълнение не е обуславящо за материалноправния ефект от действията на кредитора. Правно и фактически, действията на взискателя следва да са необходимите, които законът предписва и му позволява при осъществяване на принудително изпълнение – изразена воля в писмен вид- поради препращането в чл. 426, ал. 3 ГПК; пред орган на принудително изпълнение с депозиран оригинал на изпълнителния титул - чл. 426, ал. 1 ГПК; с посочен 5 изпълнителен способ - чл. 426, ал. 2 ГПК…. „

В същия смисъл са напр. и разясненията в ТР № 2 от

26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Същото разрешение се споделя напр. и в Решение № 2306/15.04.2025 г.по В.гр.дело № 13677/2024 г. на СГС, Решение № 775 от 7.02.2025 г. на СГС по в. гр. д. № 8473/2024 г. и т.н. В тези решения се приема, че „В чл. 116, б. "в" ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение.

Същинско действие за принудително изпълнение обаче може да предприеме само съдебният изпълнител /или друг орган на принудително изпълнение – публичен изпълнител, синидик, съд по несъстоятелността/ и то прекъсва давността, но давността е свързана с поведението на кредитора – тя не се влияе от поведението на други лица. Затова, ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла.“

В смисъл, че искането на взискателя е достатъчно за прекъсване давността е и напр. Решение № 1472 от 19.12.2025 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2688/2025 г. В Решение № 639 от 11.06.2024 г. на ОС - Варна по в. гр. д.

№ 675/2024 г. е прието същото, като е разяснено, че „Искането да бъде приложен изпълнителен способ също прекъсва давността, тъй като съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, като не е необходимо предприетото от него действие в рамките на съответния изпълнителен способ, да е задължително успешно. Това следва от съдържанието на разпоредба на чл.