Решение № 263 от 05.06.2026, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 263 гр. Търговище, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: В. М. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря Кр. Ал. К. като разгледа докладваното от В. М. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20253530100476 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 500, ал.1, т.1 от КЗ за сумата от 2580,25 лв. ( 1319,26 евро).

Ищецът твърди в исковата си молба, че на 18.04.2020 год. на път ПП-I-4 км 223+760 ответницата, управлявайки собствения си лек автомобил марка „******“, модел „******“, с рег. № *******, навлиза в лентата за насрещно движение и удря челно правомерно движещото се МПС, марка „*****“, модел „*******“, с рег. № ********, собственост на „А. Тр.“ ЕООД, управлявано от Г. М. М., като в следствие на ПТП са причинени щети върху автомобила, собственост на „Ат. Тр.“ ЕООД. Ищецът твърди, че лекия автомобил на ответницата е бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, със застрахователна полица BG/30/119002435864 при ищцовото дружество, която е била валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие и след заведена щета № 0801-001827/2020-01 и направена оценка на увредения автомобил, с рег. № ****** е било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 2580,25 лв., с платежно нареждане от 05.05.2020 год. Ищецът счита, че изплащайки обезщетението е встъпил в правата на увредения, съгласно разпоредбата на чл. 500 от КЗ срещу причинителя на вредите, поради това, че в протокола за ПТП, съставено от органите на КАТ Търговище е отбелязано, че ответницата е дала положителна проба за алкохол, основание за възникване на регрес, на осн. чл. 500, ал.1, т. 1 от КЗ. В молбата се твърди, че ищецът е поканил ответницата да възстанови на дружеството платеното застрахователно обезщетение, но плащане не последвало, поради което е предявен и настоящия иск за заплащане на 1 застрахователното обезщетение в размер на 2580,25 лв. и ликвидационни разноски в размер на 15 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба. Претендира разноски. В съдебно заседание представител на ищеца не се явява. Постъпило е писмено становище с искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, като е заявено, че иска се поддържа изцяло.

В дадения месечен срок ответницата, чрез назначения от съда особен представител е упражнила правото си на отговор. Предявения иск е оспорен и по основание и по размер, като са наведени доводи за липса на основание за възникване на регрес в полза на ищеца, както и за недоказаност на размера на исковата претенция. Твърди се, че липсват доказателства ответницата да е управлявала МПС след употреба на алкохол. По изложените съображения ответницата счита, че в полза на ищеца не е възникнало право на регрес и това води до неоснователност на иска. Моли съда да отхвърли същия. В съдебно заседание поддържа доводите наведени в отговора.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства прие за установено следното: По делото не е спорно обстоятелството, че на 18.04.2020 год. на път ПП-I-4 км 223+760 ответницата, управлявайки собствения си лек автомобил марка „******“, модел „******“, с рег. № ********, навлиза в лентата за насрещно движение и удря челно правомерно движещото се МПС, марка „*****“, модел „*****“, с рег. № ********, собственост на „******“ ЕООД, управлявано от Г. М. М., като в следствие на ПТП са причинени щети върху автомобила, собственост на „Ат. Тр.“ ЕООД. От представения по делото Протокол за ПТП № 1715940 от 18.04.2020 г., съставен от служител на ПП при ОД МВР Търговище се установява, че ответницата е навлязла в лентата за насрещно движение и удря челно правомерно движещото се МПС, марка „******“, модел „*******“, с рег. № ******, собственост на „А. Тр.“ ЕООД. В протокола е отразено, че в следствие на ПТП са настъпили материални щети върху автомобила, собственост на „Ат. Тр.“ – предна броня, десен фар, маска и др., няма пострадали, както и че при проверката ответницата е управлявала автомобила с концентрация на алкохол над 1,2 промила, като е бил даден талон за кръвна проба. Протоколът е подписан от собствениците на двата автомобила, без възражения. От приложените по делото АУАН и Наказателно постановление № 20-1292-000696 от 15.05.2020 год. се установява, че при процесното ПТП ответницата е нарушила правилата за движение, визирани в чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като за виновно извършеното нарушение и е наложено адм. наказания глоба в размер на 200 лв.

Безспорно е, с оглед събраните доказателства, че автомобила на ответницата е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ищцовото дружество, както и че застраховката е била валидна към момента на настъпване на ПТП на 18.04.2020 год. Видно от приложените писмени доказателства – претенция за изплащане на обезщетение за щети по МПС, опис заключение по щета, документ за банков превод и др., ищецът е изплатил причинените в следствие на ПТП, настъпило 2 по вина на ответницата щетите на увредения автомобил, марка „****“, модел „******, с рег. № ******, собственост на „А. Тр.“ ЕООД , в размер на 2580,25 лв. С регресна покана от 18.05.2020 год. ищецът е поканил ответницата, съобр. разпоредбата на чл. 500 от КЗ да му възстанови платената на увредения сума и ликвидационни разноски, като поканата е връчена на 20.05.2020 год.

Безспорно е по делото, че и до момента плащане от ответницата към ищеца не е извършено. От регресната покана, изходяща от ищеца е видно, че същия основава възникването на регреса на чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ, като е посочил, че ответницата при настъпване на ПТП е управлявала автомобила с алкохол над 1,2 промила.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи: Вземането на ищеца се основана на регресена отговорност на ответника, съответно на възникнало регресно право за ищеца, по смисъла на чл. 500 от КЗ, за заплащане на сумата 2580,25 лв., представляваща заплатени от ищеца имуществени вреди на пострадалото лице, които вреди са причинени по вина на ответника, с когото ищеца има валидно застрахователно правоотношение към момента на настъпването им.

Съгласно цитирания по-горе текст от КЗ с плащането на вредите, причинени от ответника застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата, но при точно определени хипотези. В конкретния случай ищецът се е позовал на хипотезата на чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ, която гласи че правото на регрес възниква ако застрахования при настъпване на ПТП е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотично вещество или негов аналог, или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог и по конкретно на първото предложение. Нормата установена със ЗДвП за алкохол е над 0.5 на хиляда, поради това за да се ангажира регресната отговорност в посочената хипотеза, ищеца следва да докаже : настъпването на пътно транспортно произшествие; наличие на валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност" за автомобила, който е управляван от виновният водач; изплащане на застрахователно обезщетение на пострадалите, както и обстоятелството, че при пътнотранспортното произшествие виновният водач е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта си над допустимата по закон норма.

По делото безспорно са установени следните обстоятелства – настъпване на ПТП, в следствие на виновното поведение на ответницата, наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“, изплащане от застрахователя на обезщетение, но не се установи по безспорен и категоричен начин, че ответницата е управлявал МПС при настъпване ПТП с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Данни, че ответницата е управлявала с концентрация на алкохол над 1,2 промила в кръвта към момента на ПТП се съдържат само в Протокола за ПТП, но и в него не е посочено как е 3 установено съдържанието на алкохол в кръвта на ответницата – с техническо средство, кръвна проба. Други доказателства, че действително при ПТП ответницата е управлявала автомобила си с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата норма по закон по делото не са представени. Констативният протокол за ПТП има формална доказателствена сила и като свидетелствуващ документ материализира удостоверителното изявление на своя издател за станалото ПТП и в това се състои неговото доказателствено значение, но спорът не може да се реши само въз основа на отбелязаното в него. В постоянната си практика ВКС приема, че съдът е длъжен непосредствено да събере доказателства, с участието на страните в процеса, поради това когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални познания, които съдът не притежава, ищецът като носещ тежестта за установяване на всички факти и обстоятелства, обуславящи съществуването на вземането му към ответника следва да ангажира доказателства, а такива по делото не са събрани, въпреки, че съдът е указал доказателствената тежест. По делото освен Протокола за ПТП не са ангажирани нито писмени, нито гласни доказателства от които да се потвърди обстоятелството, че ответницата е управлявала МПС с концентрация на алкохол над 1,2 промила, при настъпване на ПТП. Нещо повече, от приложената административна преписка е видно, че нито в АУАН, нито в издаденото въз основа на него наказателно постановление е упоменато, че ответницата е управлявала след употреба на алкохол, като и е наложено административно наказание само за нарушение на чл. 16, ал.1, т. 1 от ЗДвП.

Ако действително концентрацията на алкохол в кръвта на ответницата е била над 1,2 промила, то същата би следвало да е привлечена към наказателна отговорност, за престъпление по НК, каквито данни и доказателства по делото не са представени.

Поради това и след като не са представени убедителни доказателства за противоправно поведение от страна на ответницата, в случая управление на МПС след употреба на алкохол над допустимите от закона норми, което да ангажира отговорността й в хипотезата на чл. 500, ал.1, т. 1 от КЗ, съответно да обуслови възникване право на регрес за ищеца, то съдът приема, че вземане на ищеца към ответника, което да е възникнало на основание регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение на основание сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, срещу причинителя на вредата от ПТП, настъпило на 18.04.2020 год. по вина на ответницата не съществува.

С оглед всичко изложено съдът счита, че след като не са налице условията, при които платилият застраховател има право на регресен иск срещу причинителя на вредата, то предявеният иск се явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли, на осн. чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ.

С оглед изхода на спора направените от ищеца разноски следва да останат за него така както ги е направил.

4

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Застрахователно акционерно дружество Далл Богг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление : гр. София, п.к. 1172, район Изгрев, ж.к. “Дианабад“, бул. “Г. М.

Димитров“ № 1, представлявано от Б. Г. И. и Т. Д. Т., действащи чрез пълномощник юр. И. Ц. против М. В. С., ЕГН ********** от гр.

*************, иск за сумата от 2580,25 лв. ( 1319,26 евро), регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди и ликвидационни разходи, причинени от ПТП, настъпило на 18.04.2020 г. в гр.Търговище, по вина от ответника, като неоснователен, на осн. чл. 500, ал.

1, т. 1 от КЗ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд – Търговище.

Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________ 5