Решение № 4587 от 20.04.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4587

Пловдив, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XVIII Състав, в съдебно заседание на осми април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ЙОРДАН РУСЕВ

При секретар ТАНЯ КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от съдия ЙОРДАН РУСЕВ административно дело № 20267180700423 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба В. П. Р., [ЕГН], от [населено място], [улица], чрез пълномощник адв. Н.А., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 26-0325-000009/04.02.2026г., издадена от Началник група към ОД на МВР – Пловдив, РУ Първомай, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „з“ гг) от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

В жалбата се твърди, че обжалваната заповед е неправилна и незаконосъобразна, издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби, неспазване на установената форма, несъответствие с целта на закона и се иска нейната отмяна от съда. Основните възражения на жалбоподателя са в насока, че липсват доказателства за компетентност на органите издали ЗППАМ и АУАН. Твърди се, че органът не е посочил фактическите и правни основания за издаването на административния акт.Допълнителни съображения се излагат в съдебно заседание. Претендира разноски.

Ответникът - Началник група към ОД на МВР – Пловдив, РУ Първомай, в писмено становище, намира жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Подробни съображения са изложени в депозирано по делото писмено становище. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, като разгледа направените възражения и приложената административна преписка, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.

Нормата на чл. 171 от ЗДвП предвижда, че ПАМ се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Заповедта има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и съгласно чл. 172, ал. 5 обжалването е по реда на АПК.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 от ЗДвП се прилагат от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност. Заповедта е издадена от компетентен за това орган - Началник група към РУ Първомай при ОД на МВР Пловдив. Волеизявлението за налагане на принудителна административно мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на гл. V, раздел ІІ от АПК. Предпоставка за издаването на заповед на основание чл. 171, т. 1, б. „з)гг“ от ЗДвП - временно отнемане на СУМПС на водач, който извън случаите по букви „а“ - „ж“, при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца от извършване на някое от нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5 от ЗДвП.

От събраните в хода на делото доказателства се установява, че на 04.02.2026г., около 10:03 часа в обл. Пловдив, общ. Първомай, [населено място] на [улица] В. П. Р. е управлявал автомобил марка БМВ, модел 525Д, с рег. № *******, който е собственост на D.C, с адрес A JIMBOLIA ROMANIA, като водачът няма сключен договор за задължителна застраховка гражданска отговорност, не е представил и застрахователна полица зелена карта за управляваното превозно средство. Предвид установеното на 04.02.2026 г. бил съставен АУАН GA № 4231858 спрямо В. П. Р. за нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП от полицай А. А. П. на длъжност инспектор при РУ Първомай към ОД на МВР Пловдив. Съставеният АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и последната следва да съдържа фактическите обстоятелства на акта, по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 пр. 1 от АПК.

Процесната заповед е издадена на база съставения АУАН, с която на основание чл. 171 т. 1 б. „з“ гг) от ЗДвП, е приложена спрямо жалбоподателя мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца“. В мотивите на заповедта е посочено, че водачът Р. управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, с което е нарушил чл. 140, ал.1, пр. 1 от ЗДвП.

Като част от административната преписка са представени: жалба срещу ЗППАМ с peг. № 26-0325-000009/04.02.2026г., АУАН серия GA с peг. № 4231858/ 2026г., мотивирана резолюция с peг. № 26-0325-[рег. номер]/ 05.02.2026г., ЗППАМ с peг. № 26-0325-000009/04.02.2026г.,докладна записка 28/26 от 15.02.2026г., преведени документи от италиански език – талон за управление и гражданска отговорност /л.30-33/, справка нарушител водач /л.34-44/, писмо и наказателно постановление с peг. № 26-0325-000061/2026г., заповед с peг. № 317з-3162/ 15.04.2022г. на Директор ОДМВР-Пловдив, заповед peг. № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи.

Оспорената заповед е издадена в предписаната от закона форма, доколкото формално са посочени фактически и правни основания. Следва да бъде съобразено обаче, че съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК съществена част от формата, в която следва да бъде издаден един административен акт, е излагане на фактически и правни основания. Следователно, това са два отделни реквизита, които имат самостоятелно значение и не се припокриват. Изискването за обосноваване на административния акт е една от гаранциите за законосъобразност на същия, които законът е установил за защитата на правата и правнозащитените интереси на гражданите и организациите - страни в административното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки - с излагането на мотивите се довеждат до знанието на страните съображенията, по които административният орган е издал съответния административен акт, което подпомага страните в избора на защитните средства и въобще при изграждането на защитата им срещу такива актове, от друга страна - наличието на мотиви улеснява и прави възможен контрола върху законосъобразността и правилността на акта, упражняван при обжалването му пред по-горния административен орган и пред съда, допринася за разкриване на евентуално допуснатите закононарушения, разкрива и възможности за контрол над случаите, в които въпросът е решен по целесъобразност, но са надхвърлени рамките на предоставената на административния орган оперативна самостоятелност. Значението на изискването за мотиви според АПК е такова, че тяхното неизлагане към административния акт съставлява съществено нарушение на закона и основание за отмяна на акта. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., ОС на съдиите.

В случая като правно основание за издаване на обжалваната заповед и за приложената със заповедта ПАМ, е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „з“, гг) от ЗДвП, съгласно която, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните ПАМ - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, извън случаите по букви „а“ – „ж“, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5.

За да се счита изпълнено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. първо от АПК, заповедта следва да съдържа описание на онези обстоятелства, които имат значение на релевантни юридически факти и обосновават наличието на законово регламентираната материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ по чл. 171, т.1, б. „з“, гг) от ЗДвП, т.е. кое конкретно нарушение от визираните в разпоредбата такива (по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5) е извършил жалбоподателят, каквото в случая не е сторено.

За разлика от останалите състави на ПАМ - временно отнемане на СУМПС, установени в чл. 171, т. 1, б. „а“ - б. „ж“ от ЗДвП, съдържащи описание на деянието и фактическите съставомерни обстоятелства, предвидени в закона като материалноправно основание за прилагане на ПАМ, нововъведените основания по б. „з“ съдържат препращане към административнонаказателни разпоредби, т.е. законово регламентираното материалноправно основание за прилагане на ПАМ по чл. 171, т.1, б. „з“ се свързва с конкретно извършени от водача административни нарушения по ЗДвП. В този смисъл при упражнено правомощие за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, гг) от ЗДвП, спазването на изискванията по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт, изисква не само описание на фактите, установени с АУАН, но и посочване на състава на административно нарушение, който се явява осъществен с това деяние, т.е посочване на административнонаказателната разпоредба, регламентираща съставомерността на деянието като административно нарушение, за което е предвидено налагане на административно наказание лишаване от право да се управлява МПС.

Административнонаказателната правна квалификация на деянието следва да се обективира в мотивите на административния акт за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, гг) от ЗДвП, а в случая в обжалваната заповед липсва посочване на административнонаказателна разпоредба, определяща деянието като административно нарушение, за което е предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС, с извършването на каквото нарушение законът свързва прилагането на ПАМ. В този смисъл в заповедта липсва изискуемата се конкретизация и индивидуализация от правна страна на противоправното поведение, послужило като основание за издаването на заповедта за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, гг) от ЗДвП, като е недопустимо в съдебното производство по обжалването на заповедта, съдът вместо административния орган да определя обуславящата прилагането на ПАМ административнонаказателна правна квалификация на установеното със съставения АУАН като административно нарушение деяние.

Ето защо обжалваната заповед се явява постановена при неспазване на императивното законово изискване за мотивираност на упражненото административно правомощие от гледна точка на допуснатото от водача конкретно нарушение по ЗДвП по административнонаказателен състав измежду посочените като основание за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, гг) от ЗДвП административни нарушения.

Предвид всичко изложено, съдът намира, че оспорената заповед следва да се отмени като незаконосъобразна.

С оглед изхода на спора, на жалбоподателя се дължат сторените разноски, които се констатираха в размер на 405,11 евро, от които 5,11 евро – внесена държавна такса и 400 евро – адвокатско възнаграждение, което съдът намира, че не е прекомерно, понеже е под минимума по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Воден от горното, Административен съд – Пловдив, XVIII състав,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0325-000009/04.02.2026г., издадена от Началник група към ОД на МВР - Пловдив, РУ Първомай.

ОСЪЖДА ОД на МВР - Пловдив да заплати на В. П. Р., [ЕГН], сумата в общ размер на 405,11 (четиристотин и пет евро и 0,11 евроцента), разноски по делото.