Решение № 207 от 25.03.2026, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. Бургас, 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Таня Д. Евтимова

Р. П. Иванова при участието на секретаря Жана Авр. Кметска като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело № 20252100501137 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Предмет на въззивна проверка е решение № 106/08.05.2025г., постановено от Районен съд –Айтос по гр.д. № 20222110100535. С това решение, съдът осъжда И. К. О., ЕГН: ********** и З. С. О., ЕГН:

**********, двамата от с. П., община Р., област Б., ул. "Р." № ** да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на Ш. М. А., ЕГН:

********** и Н. Х. А., ЕГН: **********, двамата от с. П., община Р., област Б., ул. "Р." № ** да упражняват правото си на собственост по отношение на собствения им У. ІV– 209 в кв.29 по плана на с. Планиница, община Руен пълноценно и несмущавано като:

ПРЕМАХНАТ находящата се в собствения им У. ІІІ – 208 в кв.29 по плана на с. Планиница, община Руен полумасивна сграда, разположена на разстояние по-малко от 3 метра от имотната граница между двата съседни имота: У. ІІІ – 208 и У. ІV – 209 в кв.29 по плана на с. Планиница, съответно да премахнат 8,50 кв.м. от площта на тази сграда с размери 4 м. / 4 м., която попада в обхвата на отстоянието от 3 метра от имотната граница между двата съседни имота: У. ІІІ – 208 и У. ІV – 209 в кв.29 по плана на с. Планиница;

ПРЕМАХНАТ находящата се в собствения им У. ІІІ – 208 в кв.29 по плана на с. Планиница, община Руен бетонна площадка с размери 9,25 м. / 3,41 м. / 2,84 м. с площ от 28,90 кв.м., разположена на разстояние по-малко от 3 метра от имотната граница между двата съседни имота: У. ІІІ – 208 в кв.29 1 и У. ІV – 209 в кв.29 по плана на с. Планиница, община Руен, област Бургаска;

ПРЕМАХНАТ находящата се в собствения им У. ІІІ – 208 в кв.29 по плана на с. Планиница, община Руен тоалетна, ведно с изградените към нея навес и дървена барака, разположени на разстояние по-малко от 3 метра от имотната граница между двата съседни имота: У. ІІІ – 208 и У. ІV – 209 в кв.29 по плана на с. Планиница, община Руен, съответно да премахнат 5,40 кв.м. от тоалетната с размери 3 м. / 2,5 м., попадащи в обхвата на отстоянието от 3 метра от имотната граница между двата съседни имота: У. ІІІ – 208 в кв.29 и У. ІV – 209 в кв.29 по плана на с. Планиница, ведно с изградените към нея навес и барака;

ПРЕМАХНАТ находящите се в собствения им У. ІІІ – 208 в кв.29 по плана на с. Планиница, община Руен дървета – една липа и два диви ореха, засадени в източната част на дворното място, намиращи се до имотната граница на разстояние по-малко от 3 метра от имотната граница между двата съседни имота: У. ІІІ – 208 в кв.29 и У. ІV – 209 в кв.29 по плана на с.

Планиница.

ОСЪЖДА И. К. О., ЕГН: ********** и З. С. О., ЕГН: **********, двамата от с. П., община Р., област Б., ул. "Р." № ** да заплатят на Ш. М. А., ЕГН: ********** и Н. Х. А., ЕГН: **********, двамата от с. П., община Р., област Б., ул. "Р." № ** съдебни разноски в размер на 918 лева.

С решението, съдът постановява заключението на съдебно-техническата експертиза да се счита за неразделна част от него.

Подадена е въззивна жалба от И. К. О. и З. С. О. чрез адвокат К. от АК – Бургас против решение № 106/08.05.2025г., постановено от Районен съд – Айтос по гр.д. № 20222110100535.

Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно, тъй като съдът не е приложил правилно разпоредбата на чл.42, ал.2, изр.ІІ от ЗУТ. Те подчертават, че нормата на чл.42 от ЗУТ регламентира два вида допълващо застрояване: свободно разполагане, при което постройките трябва да бъдат разположени на определено разстояние от уличната или дворищната регулация и сключено, калканно застрояване, при което постройките могат да бъдат застроявани от двете страни на дворищната регулация и отстоянията до нея не важат, тъй като законът предвижда реципрочност за собствениците на съседните имоти. Според жалбоподателите, процесният казус попада във втората хипотеза. Полумасивната сграда е построена на границата между двата имота, където е била изградена и паянтова сграда от съседите.

Обстоятелството, че ищците са премахнали паянтовата сграда не променя статута на ПС, чието премахване е разпоредено с решението.

Жалбоподателите твърдят, че фактическото и правно положение на бетонната площадка, е аналогично на изложеното по-горе. Те допълват, че предназначението на площадката е да не допусне оттичането на дъждовни води от улицата към имота им поради денивелацията на терена.

Жалбоподателите намират за ирелевантно твърдението на ищците, че водата, 2 която се събира на площадката причинява влага в сградата им, тъй като сградата е построена на имотната граница по тяхно желание.

Жалбоподателите твърдят, че решението в частта, в която е разпоредено премахване на навеса и дървената барака, изградени към тоалетната, е недопустимо, тъй като исковата молба не съдържа такова искане. Тези обекти са въведени с уточнение на исковата молба, което е недопустимо, тъй като по съществото си представлява изменение на иска при липса на предпоставки да това.

И. К. О. и З. С. О. искат от въззивната инстанция да отмени решението на районния съд и да отхвърли предявените искове.

И. К. О. и З. С. О. се представляват в съдебно заседание от адвокат К. от БАК, който пледира за отмяна на решението и за отхвърляне на иска. Адвокат К. прави искане за присъждане на съдебни разноски.

Ответните страни Ш. М. А. и Н. Х. А. подават писмен отговор, в който изразяват становище за неоснователност на въззивната жалба. Ответниците подчертават, че решението е правилно – поставено при правилно приложен материален закон и в съответствие със събраните по делото доказателства.

Ш. М. А. и Н. Х. А. се представляват в съдебно заседание от адвокат В. от БАК, която пледира за отхвърляне на въззивната жалба и за потвърждаване на първоинстанционното решение. Адвокат В. прави искане за присъждане на съдебни разноски.

Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Ш. М. А. притежава право на собственост върху: ДВОРНО МЯСТО с площ от 715 кв.м., находящо се в с. Планиница, община Руен, област Бургас, представляващо У. IV-209 в кв.29 по ПУП на с. Планиница при граници на У.: улица; У. I. – 208; У. XXIII – 209; У. XXII – 209 и У. V-210, ведно с изградените в имота самостоятелни обекти, както следва: 1/ двуетажна масивна жилищна сграда, състояща се от приземен етаж със застроена площ от 98,29 кв.м. и два жилищни етажа с РЗП от 261,13 кв.м., които са обособени в две жилища: 1.1/ западно жилище със самостоятелен вход от северозапад, състоящо се от приземен етаж със застроена площ от 50,21 кв.м., първи жилищен етаж със застроена площ от 64,32 кв.м. и втори жилищен етаж със застроена площ от 64,32 кв.м. и 1.2./ източно жилище със самостоятелен вход от североизток, състоящо се от приземен етаж със застроена площ от 49,08 кв.м., първи жилищен етаж със застроена площ от 65,74 кв.м. и втори жилищен етаж със застроена площ от 66,75 кв.м. и 2/ едноетажна паянтова жилищна сграда, състояща се от жилищен етаж със застроена площ от 39,32 кв.м. и мазе със застроена площ от 48,18 кв.м. при граници: север, запад и юг – външен зид и изток – калкан и ДВОРНО МЯСТО с площ от 465 кв.м., находящо се в с. Планиница, община Руен, област Бургаска, представляващо част от ПИ с пл.№ 209 в кв.29 по плана на с.Планиница при граници на имота: улица; У. ХХIII – 209; ПИ 210; У. IV – 209, за който имот по неприложена дворищна регулация е бил отреден У. ХХII – 209 в кв.29 по 3 плана на с. Планиница и ДВОРНО МЯСТО с площ от 509 кв.м., представляващо част от ПИ с пл.№ 209 в кв.29 по плана на с. Планиница при граници на имота: улица; У. ХХII – 209; ПИ 207; У. IV – 209 и ПИ 208, за който по неприложена дворищна регулация е бил отреден У. ХХIII – 209 в кв.29 по плана на с. Планиница с неуредени регулационни сметки за 166 кв.м.

/нотариален акт за собственост върху недвижим имот по чл.587, ал.1 от ГПК № 133, том 3, рег.№ 4715, дело № 442/01.08.2022г., съставен от нотариус Бисер Демирев с рег. № 324 в регистъра на НК; нотариален акт № 132, том 3, рег.№ 4714, дело № 441/2022г., съставен от нотариус Бисер Демирев с рег.№ 324 в регистъра на НК; нотариален акт № 126, том 3, рег.№ 600, дело № 1222/1995г., съставен от съдия в АРС; нотариален акт № 103, том 2, дело № 423/1961г. на нотариус при АНС и скица № 1015/11.11.2021г., издадена от длъжностно лице в Община Руен/.

И. К. О. притежава право на собственост върху ДВОРНО МЯСТО, представляващо У. I. – 208 в кв.29 по плана на с. Планиница, община Руен с площ от 910 кв.м. при граници: улица; парцел с пл.№ IV-209; парцел с пл.№ XXIII -209; парцел с пл.№ II-207 и парцел с пл.№ XIV – 207, ведно с изградената в имота жилищна сграда и две стопански сгради /нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 175, том 3, дело № 881/25.06.1996г., съставен от съдия в АРС/.

На 20.06.2022г. Ш. М. А. и Н. Х. А. предявяват иск с правно основание чл.109 от ЗС против И. К. О. и З. С. О.. Ищците твърдят, че на регулационната границата между техния имот У. IV-209 в кв.29 и имота на ответниците У. I. – 208 в кв.29, вторите са построили без строителни книжа и без тяхно съгласие полумасивна сграда с височина над 5 м., която засенчва част от техния имот и им пречи да упражняват пълноценно правото си на собственост като отглеждат качествена растителна продукция.

Ищците твърдят, че ответниците са изпълнили на регулационната граница на имота си бетонова площадка без строителни книжа и без тяхно съгласие, която служи като покрив на складово помещение и която създава предпоставки за стичане на дъждовна вода и за образуване на влага по стените на сградата.

Ищците твърдят, че ответниците са изградили в имота си тоалетна, която е разположена на около 50 см. от границата с техния имот и която им създава неудобства заради неприятната миризма в имота.

Ищците посочват, че ответниците са засА.и в източната част на имота липа, която е с височина около 10 – 12 м. и която им пречи, тъй като засенчва и замърсява имота им. По имотната граница са засадени още 2 броя диви орехи с височина около 10 метра, които също засенчват имота на ищците.

Поради това, ищците искат от съда да осъди ответниците да премахнат находящите се в У П И I. – 208 в кв.29 полумасивна сграда, бетонова площадка и тоалетна, разположени на отстояние по-малко от 3 метра от регулационната граница на имота, както и едни брой липа и два броя диви орехи, засадени в източната част на У. I. – 208 в кв.29, на отстояние, помалко от 3 метра от регулационната граница на имота.

4

Ответните страни представят писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на иска. Ответниците заявяват, че полумасивната сграда е изградена при условията на „реципрочност“ на регулационната граница, от другата страна на която е била изградена паянтовата сграда на ищците и двете сгради са нанесени в действащия план на с. Планиница през 1988г. По аналогичен начин е ситуирана и тоалетната. Тя не е отразена в плана, но се намира непосредствено до полумасивната сграда на ищците и покрива лицето на паянтовата сграда на ищците.

Ответните страни подчертават, че бетонната площадка не е строеж, а покрив на складово помещение поради денивелацията на терена и е предназначена да спира навлизането на вода от улицата и оттичането й в двора, поради което е с обратен наклон. По отношение на дърветата, чието премахване се иска, ответниците заявяват, че същите са саморасли.

В хода на първоинстанционното производство са представени писмените доказателства, които установяват правото на собственост на страните върху съседните поземлени имоти и изпълнените в тях жилищни сгради.

От приетата по делото скица № 1015/11.112021г. е видно, че на границата на У. I.-208 в кв.29 е нанесена сграда, означена като ПС. На регулационната границата на У. IV – 209 в кв.29 също е нанесена паянтова сграда.