Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1346 от 06.11.2023, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 2620/2023
Вид
Решение № 1346
Подписан
06.11.2023
В сила
06.11.2023
Състав
Светлана Иванова Изева, Радостина Ангелова Стефанова, Светлана Ангелова Станева

Цитирани разпоредби

  • чл.433 ал.1 т.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.436 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 83 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 84 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 84, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162, ал. 2, т. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 72 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 23, ал. 2 · Закон за правната помощ
  • чл. 2, ал. 3 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл. 80 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл. 81 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 1346 гр. Пловдив, 06.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20235300502620 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.435 във вр. с чл. 78 от ГПК.

Образувано е по подадена жалба от ************, против Постановление за разноски, инкорпорирано в Съобщение с изх.№ 2352/23.05.2023г., с което е постановено за внасяне сумата в общ размер на 159,45 лв. за разноски по прекратеното изп.д.№ 41/2019г. на осн. чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, по с/ка на ЧСИ **********. Моли да бъде отменено изцяло.

Длъжникът „*********, не депозира възражение в указания срок.

ЧСИ **********, депозира мотиви по чл.436 ал.3 от ГПК, с които взима становище, че жалбата е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а при условията на евентуалност допустима, но е неоснователна. Излага съображения за недопустимост, като се позовава на чл.435 от ГПК, че взискателят няма право на жалба пряко против начислените авансови такси и разноски за разлика от длъжника, което е законодателен пропуск.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения 1 срок срещу акт, подлежащ на обжалване.

Съгласно чл.435 ал.1 /Изм.- ДВ, бр.86/2017г./ - Взискателят може да обжалва: 1. /изм. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г./ отказа на съдебния изпълнител да образува изпълнително дело или да извърши исканото изпълнително действие; 2. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл.468, ал.4 и чл.485; 3. спирането, прекратяването и приключването на принудителното изпълнение. Действително, разпоредбата на чл.435 от ГПК не предвижда възможност за взискателя да обжалва разноските по изпълнението поради законодателен пропуск, както посочва и съдебният изпълнител, но правото на жалба на взискателя може да се извлече от общите правила на чл.78 от ГПК за разпределение на разноските съобразно изхода на делото. В тази насока е съдебната практика - Определение № 91/13.03.2023г. на ПАС по възз.ч.гр.д.№ 136/2023г. Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че жалбата е процесуално допустима и затова следва да бъде разгледана.

Изп.д.№ 41/2019г. е образувано на 28.01.2019г. по молба на взискателя Община – П. против длъжника „*********. По делото е подадена Молба на 22.05.2023г. от Община – П., с която е направено искане да бъдат извършени справки за имущественото състояние на длъжника и да бъдат наложени запори възбрани на откритото имущество на длъжника. С Постановление за прекратяване от 23.05.2023г. съдебният изпълнител на осн. чл.433 ал.1 т.8 от ГПК е констатирал, че изпълнителното производство е прекратено по право на 31.03.2023г. /петък/. В мотивите на постановлението е посочено, че от хронологията по изп.дело е видно, че по същото не са извършване действия, прекъсващи перемпцията, съгласно разясненията в ТР №2/26.06.2015г. по т.д.№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, за срок по-дълъг от две години. Последното изпълнително действие по делото, прекъснало перемпцията е насрочен опис на движими вещи, който не се е състоял, на дата 31.03.2021г. ЧСИ е отчел и периода на извънредното положение от два месеца и два дни, съответно от 13.03.2020г. до 20.05.2020г., когато процесуални срокове не са текли. Записано е, че постановлението подлежи на обжалване от взискателя, в двуседмичен срок. Срещу Постановлението за прекратяване от 23.05.2023г. на изпълнителното производство на осн. чл.433 ал.1 т.8 от ГПК от взискателя не е подадена жалба.

2

С жалбата на Община - П., както вече се посочи се атакува Постановлението за разноски, инкорпорирано в Съобщение с изх.№ 2352/23.05.2023г., с което е определена за внасяне сумата в общ размер на 159,45 лв., включваща таксите за образуване на делото, покана, налагане на запори, както и такси за вдигане на запори и прекратяване на делото.

Основните доводи на взискателя се състоят в това, че изп. дело № 41/2019 г. е образувано срещу длъжника „********, въз основа на Акт № ОБ 0380/13.11.2018 г. за установяване на задължение по чл. 72 от ЗМДТ - такса за ползване на тротоари, площади, улични платна, места, върху които са организирани пазари, тържища, панаири, както и терени с друго предназначение, относими по Разрешение № ОБ- 0001321/30.07.2018 г. за ползване на място общинска собственост за поставяне на преместваеми обекти. Актът е съставен по реда на ДОПК, тъй като дължимите от дружеството такси представляват публични общински вземания, съгласно разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 3 от ДОПК, които са установени по основание в закон - ЗМДТ. ЗЧСИ, от своя страна, предвижда, в разпоредбата на чл. 81, че „дължимите авансови такси по изпълнението на вземания за издръжка, ... както и при възлагане на публични държавни и общински вземания за събиране по чл. 2, ал. 2 и 3 не се внасят от взискателя, а се събират от длъжника.“. Публичните общински вземания за такси срещу длъжника „********“ ЕООД са възложени за събиране от ЧСИ И. К. именно въз основа на чл. 2, ал. 3 от ЗЧСИ и на това основание е образувано и изпълнителното дело. С разпоредбата на чл. 80 от ЗЧСИ се определя, че за всяко действие на частния съдебен изпълнител дължимата такса, определена с тарифата, се внася авансово. А в разпоредбата на чл. 81 от ЗЧСИ се предвиждат случаите на освобождаване от авансови такси и те са изчерпателно изброени и не подлежат на разширително тълкуване или допълване. И именно такава е процесната хипотеза - при възлагане на публични общински вземания за събиране по реда на чл. 2, ал. 3 от ЗЧСИ и затова таксите трябва да бъдат събрани от длъжника, а не от Община -П.

Позовава се и на разпоредбата на чл. 79, ал. 2 от ГПК, която посочва, че Когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя, се събират от длъжника. Таксите по изпълнението, включително авансово дължимите такива, съставляват „разноски по изпълнението“ по смисъла на чл. 79. Също така се позовава и на чл. 84, т. 3 от ГПК, който гласи, че се освобождават от 3 заплащане на държавна такса, но не и от съдебни разноски: „3. общините, освен по искове за частни общински вземания и права върху вещи- частна общинска собственост.“. Поддържа, че на това основание Община - П., в качеството на взискател, следва да се счита за освободена от заплащане на изискуемите от страна на ЧСИ ******* такси.

Съдът намира, че възраженията на Община – П. са неоснователни.

Производството по изп. дело № 41/2019г. е образувано по молба на Община – П. и съответно прекратено с Постановление на осн. чл.433 ал.1 т.8 пр.1 от ГПК- когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. На осн. чл. 84 т.3 от ГПК - в зискателят е освободен от внасяне на авансовите такси, но не и от разноски. След прекратяване на делото, Община - Пловдив е загубила качеството на взискател, поради което и дължи таксите за образуване на делото, покана, налагане на запори, както и такси за вдигане на запори и прекратяване на делото. Съдебният изпълнител изрично е уточнил в обжалвания акт за разноските, а и няма спор, че в сумата 159,45 лв. не е включена сума по т.26 от ТТРЗЧСИ. Тъй като в ГПК и ТТРЗЧСИ поради празнота няма регламентация за случаите, когато взискателят е освободено от авансово внасяне на разноските лице, на осн. чл. 83 и чл. 84 от ГПК. Затова, такива по аналогия могат да се посочат като най-сходни, а именно нормата на чл.78 ал.6 от ГПК - Когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза на съда.

На следващо място, съгласно чл. 78, ал. 7 от ГПК - Когато делото е решено в полза на лице, на което е предоставена правна помощ, изплатеното адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на Националното бюро за правна помощ съразмерно с уважената или отхвърлената част от иска. Когато делото не е решено в негова полза, лицето, на което е предоставена правна помощ по чл. 23, ал. 2 от ЗПрП, дължи разноски съразмерно с уважената или отхвърлената част от иска, с изключение на разноските за предоставената му правна помощ.

Съдът намира, че действително Община – П. като взискател е била освободена от внасяне на дължимите авансови такси, но само, докато е имала 4 това качество. Взискателят не е освободен от такси, когато по свой почин е изоставил изпълнителното производство и не е поискал извършването на изпълнителни действия повече от две години и по силата на закона, това производство се счита за прекратено, и съдебният изпълнител е констатирал това с Постановление за прекратяване от 23.05.2023г., което е необжалвано и е влязло в сила. Направените разноски в общ размер от 159,45 лв. подлежат на заплащане от взискателя, а не от длъжника, в чиято полза е прекратяването на изп. дело, образувано срещу него.

Обжалваното Постановление за разноски, обективирано в Съобщение с изх. 2352/23.05.2023г., се явява законосъобразно.

По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.

РЕШИ:

Оставя без уважение жалбата на Община - ***********, против Постановление за разноски, инкорпорирано в Съобщение с изх.№ 2352/23.05.2023г., с което е определена за внасяне сумата в общ размер на 159,45 лв. за разноски по прекратеното изп.д.№ 41/2019г. на осн. чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, по с/ка на ЧСИ *********, като неоснователна.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5