Определение № 3612 от 27.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3612 гр. София, 27.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20231110171079 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

Образувано е въз основа на инкорпорирано в подадената от Н. Д. К. на 14.07.2025г. въззивна жалба искане за изменение по реда на чл.248 ГПК на Решение №10274 от 02.06.2025г. постановено по гр. дело №71079/2023г. по описа на Софийски районен съд, 25-ти състав, в частта за разноските. Страната твърди, че в постановения съдебен акт съдът неправилно е присъдил в полза на ответното дружество разноски, като не е съобразил задължителната практика на СЕС, обективирана в Решение от 16.07.2020г. по съединени дела C-224/19 и C-259/19. Отбелязва, че по смисъла на посоченото решение прилагането на чл.78, ал.3 ГПК в отношенията между страните при частично отхвърляне на исковете на потребителя накърнява правата на последния и принципа на ефективност, тъй като има възпиращ ефект по отношение на възможността да предявява други искове, основани на неравноправни клаузи в сключени от него потребителски договори. Поддържа, че посоченото разрешение следва да бъде приложено по аналогия към настоящата фактическа обстановка, при която се търси обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди. В тази връзка сочи, че доколкото потребителят не е длъжен и няма обективната възможност предварително да определи и изчисли точния размер на претендираното от него обезщетение, то в полза на ответното дружество не следва да бъдат присъждани разноски съразмерно на отхвърлената част, тъй като това несъмнено би оказало възпиращ ефект по отношение на правото на потребителя да предявява искове, с което би нарушило заложения в чл.6, пар.1 и чл.7, пар.1 от Директива 93/13 принцип на ефективност.

В срока по чл.248, ал.1 ГПК не е постъпило становище от насрещната страна.

Съдът, като съобрази становището на страните и наличните по делото 1 доказателства, намира следното:

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в рамките на законоустановения срок от легитимирано лице – страна в производството, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, като съображенията за това са следните:

С чл.6, §1 и чл.7, §1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета на ЕС на потребителя е признато субективното право да сезира съда с искане да бъде установен неравноправният характер на договорна клауза и същата да не бъде прилагана в отношенията му с търговеца, като е предвидено, че държавите-членки следва да предприемат необходимите мерки за осигуряване на неговото ефективно упражняване.

Във връзка с това в постановеното от Съда на ЕС /„СЕС“/ Решение по съединени дела C-224/19 и C-259/19 е прието, че чл.6, §1 и чл.7, §1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета на ЕС, както и принципът на ефективност не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да бъдат възлагани върху потребителя в зависимост от размера на върнатите недължимо платени суми, тъй като такава уредба създава „съществена пречка“ за упражняване на правото на ефективен съдебен контрол върху неравноправните клаузи. В по-късната практика на СЕС –Решение по дело C-385/20, както и Решение по дело C-714/22, изрично е посочено, че макар потребителят да може да понася определени разноски във връзка с тези дела, правилата за присъждането им не могат да бъдат такива, че да го разубеждават изобщо да ги инициира. В частност приема се, че не е допустима система, при която потребителят понася част от разноските, след като вече е установена нищожността/неравноправността на клауза, тъй като това създава значителна пречка за упражняване на правата по Директива 93/13/ЕИО. От изложеното следва, че даденото от СЕС разрешение относно възлаганите в тежест на потребителя разноски касае хипотезите, при които съдът след като е установил неравноправност на клаузи от сключения между страните потребителски договор частично е отхвърлил предявите от потребителя искове с оглед размера на възстановените суми. Настоящият случай не попада в тази хипотеза, доколкото предмет на разглеждане в производството е предявен от ищеца иск с правно основание чл.82 вр. чл.52 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от преустановяване на ползвани универсални мобилни услуги, както и искове с правно основани чл.55 ЗЗД за връщане на недължимо платена с оглед прекратяване на договора и липсата на ползвани услуги през отчетния период сума, като в постановения съдебен акт съдът не е установил неравноправност на клаузи от сключения между страните договор. Съдът намира за неоснователни наведените от молителя доводи относно наличието на предпоставки за прилагане по аналогия на даденото от СЕС разрешение по отношение на предявения 2 иск с правно основание чл.82 вр. чл.52 ЗЗД, тъй като не е налице твърдяното от страната сходство между случаите. С иска за връщане на платени въз основа на неравноправни клаузи суми се цели привеждане на имуществените отношения между страните в съответствие с установената частична нищожност на договора, докато с предявения в настоящия случай иск се търси обезщетяване на претърпени в резултат неизпълнението на договора неимуществени вреди от ищеца. Видно от мотивите на постановеното решение, съдът е установил, че ищецът е бил изправна страна по конкретното правоотношение с ответното дружество, с оглед на което за последното не е било налице основание да преустанови предоставянето на услуги въз основа на сключения между тях договор. Съдът не споделя и наведения от страната довод относно липсата на обективна възможност предварително да бъде изчислен точният размер на претендираното от потребителя обезщетение, доколкото същият предполага ищецът да носи отговорност за разноски единствено в случаите, при които претенцията му е изцяло неоснователна. Посоченото разрешение не съответства на смисъла на разпоредбата на чл.78 ГПК, която предвижда разноските между страните да се разпределят съразмерно на уважената/отхвърлената част от предявените искове.

Въз основа на изложените съображения, съдът намира за неоснователно направеното от ищеца Н. Д. К. искане за изменение на постановеното по дело решение в частта, с която на същия е възложено възстановяване на направените от насрещната страна разноски съобразно изхода на делото.

Така мотивиран съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ инкорпорирано в подадената от Н. Д. К. на 14.07.2025г. въззивна жалба искане за изменение по реда на чл.248 ГПК на Решение №10274 от 02.06.2025г. постановено по гр. дело №71079/2023г. по описа на Софийски районен съд, 25-ти състав, в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от определението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3