Решение № 1031 от 02.08.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1031 гр. Варна, 02.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Караниколов при участието на секретаря Таня Г. Иванова като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно наказателно дело № 20243110201550 по описа за 2024 година установи следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по подадена жалба от "СТАНИСЛАВ – 91 04" ЕООД, ЕИК 203309025, чрез адвокат

И. Г., ШАК, против Наказателно постановление № 23-0001832/07.07.2023 г. на Директора на РД "АА" - Варна, с което на дружеството-жалбоподател за административно нарушение по чл.

7а. , ал. 1, от ЗАвПр, на основание чл. 96, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози е наложена "Имуществена санкция" в размер на 3 000.00 /три хиляди/ лева.

С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление. Поддържа се, че вмененото нарушение не е 1 доказано, както и обжалваното наказателно постановление е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Иска се от съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от адв.

Г., който поддържа жалбата, по същество и в писмени бележки излага доводи за незаконосъобразност на НП и моли същото да бъде отменено. Претендира разноски.

Административно-наказващият орган не ангажира процесуален представител по делото, в писмено становище излага доводи за законосъобразност на НП и моли за неговото потвърждаване. Прави се възражение за прекомерност на разноски.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото доказателствен материал и закона, установи следното:

На 21.04.2023 г. в гр.Варна, ул.“Тролейна“ № 48, административната сграда на РД "Автомобилна Администрация" - Варна била извършена тематична проверка на дейността на превозвача "СТАНИСЛАВ – 91 04" ЕООД, ЕИК 203309025, притежаващ Лиценз на общността за извършване на международен превоз на товари № 14707, като след справка в информационната система в

Изпълнителна

Агенция

"Автомобилна-Администрация",е установено,че като превозвач дружеството жалбоподател е осъществил международен превоз на товари на 21.04.2023 г.

В област Варна, гр.Долни чифлик, ул. "Нишава" № 1 на основание пътен лист № 00568/17.04.2023 г. издаден от превозвача с МПС "Рено Премиум" от категория N3 с рег. № *********, като за преводното средство е нямало издадено заверено копие от Лиценза на Общността, установена от Регистрите на ИА "АА". Регистрирано е заявление с рег. № 30-14-10-2733/18.04.2023 г. за 2 включване на МПС с рег. № ********* в списъка към Лиценза, което е обработено на 25.04.2023 г. и е издадено заверено копие към Лиценза.

Проверката е осъществена от свидетелите и служители на РД "АА" Варна - инспекторите Й. Й. и З. Ю.. След извършената проверка на дружеството-жалбоподател бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 337182 от 11.05.2023 г., в който Й. Й. квалифицирал установеното нарушение по чл. 7а., ал. 1 от ЗАвПр.

Акта е връчен на същата дата срещу подпис на М. Д. Д., управител на дружеството, който не направил възражения към датата на съставяне на АУАН, такива не постъпили и в срока по чл. 44 от ЗАНН.

Въз основа на този акт на 0 7.07.2023 г. Директора на РД "Автомобилна администрация" - Варна, издал и обжалваното НП № 23 - 0001832, с което за описаното административно нарушение, наложил на дружествотожалбоподател имуществена санкция в размер на 3 000.00 /три хиляди/ лв. лева на основание чл. 96, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр . НП е връчено лично и срещу подпис на законният представител на дружеството на 01.03.2024 г., като в законоустановения срок, е постъпила и разглежданата в настоящото производство жалба.

Св. Ю., чрез показанията си установява извършената проверка, както и повода за същата, получено писмо от МВР за настъпило ПТП, сочи че е установил нарушението след справка в информационната система.

Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установено въз основа на приложението по делото писмени доказателства, както и показанията на разпитаните по делото свидетели, чиито показания съдът кредитира относно обстоятелствата, изложени в АУАН, относно извършената проверка и тези, свързани с неговото съставяне, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, вътрешно безпротиворечиви и логически 3 последователни. Същите се основават на преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти, поради което съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.

При така установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на страните, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, установи от правна страна следното.

Жалбата е депозирана от надлежно лице, в установения от закона 14дневен срок от връчване на НП, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна.

В процесния случай съдът приема, че и актът и НП са издадени от компетентни органи, за което по делото са представени безспорни доказателства. Не се споделят и възраженията за неяснота, относно датата и мястото на извършване на нарушението. В атакуваното НП е посочено кога и къде е извършен процесния превоз. Досежно доводите, че липсват посочени в НП смекчаващи и отегчаващи обстоятелства при определяне на наказанието, съдът намира, че липсата им не може да бъде приета като съществено процесуално нарушение. Действително законодателят ги е предвидил като реквизит в НП, в случая обаче доколкото предвиденото с приложената санкционна норма санкция е в абсолютен размер, същата не подлежи на индивидуализиране съобразно разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН, поради което и непосочването на посочените обстоятелства в НП по никакъв начин не ограничава правото на защита на санкционираното лице.

При извършената служебна проверка обаче съдът констатира, че в производството по издаване на Наказателното постановление са допуснати съществени нарушения, водещи до отмяната му.

В преценката си дали да издаде НП административнонаказващият орган се основава на фактическите констатации на АУАН, същите обаче нямат 4 обвързваща доказателствена сила и наказващия орган, както и съдът са длъжни, чрез допустимите от закона доказателства да установи, дали е извършено административно нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.

В конкретния случай съдът констатира на първо място, че нито в Акта, нито в Наказателното постановление при описание на нарушението не е извършена индивидуализация в степен позволяваща да се разбере какво точно е обвинението, от една страна е посочено че е осъществяван превоз без МПС да притежава копие на лиценз на общността, от друга страна, че процесното МПС не е вписано в списъка към лиценза, липсват обстоятелства, свързани с приетото от наказващия орган, задължителни реквизити по смисъла на разпоредбите на чл. 57 от ЗАНН.

При такова описание за съда остава неясно за какво е обвинено дружеството, че е извършил превоз без заверено копие на лиценз или с МПС, което не е вписано към списъка на Лиценза или и за двете. Горните нередовности в Акта, пренесени и в Наказателното постановление, представляват съществено нарушение, както на материалния закон, така и на процесуалния. Съдът осъществява контрол за законосъобразност именно въз основа на фактическите констатации в Акта и НП, а от тях съдът не установява по безспорен и категоричен начин вмененото във вина на жалбоподателя административно нарушение по изложените по- горе доводи.

На следващо място и в акта и в наказателното постановление твърдяното е квалифицирано като нарушение на чл. 7а, ал. 1, от ЗАвПр .

Съгласно чл. 7а, ал. 1 от ЗАвПр , лицензираните превозвачи могат да осъществяват превоз на пътници и товари на територията на Република България само с моторни превозни средства, за които има издадени удостоверения за обществен превоз на пътници или товари, или заверено копие на лиценз на Общността.

5

Нормата на чл. 7, ал. 1 от ЗАвПр регламентира изискването Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или оправомощени от него длъжностни лица да издават лицензите по този закон по предложение на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". За всяко моторно превозно средство, с което превозвачът извършва дейността, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или оправомощени от него длъжностни лица издават съответно заверено копие на лиценза на Общността или удостоверение за обществен превоз на моторно превозно средство.

По делото не се спори, че дружеството притежава лиценз на Общността за превоз на пътници № 14707. Последният обаче е наказан за това, че е допуснал извършване на превоз с моторно превозно средство, което не е включено в списъка към лиценза му.

В посочената като нарушена правна норма на чл. 7а, ал. 1 от ЗАвПр не е предвиден състав на допустителство, поради което същата не съответства на словесното описание на нарушението в АУАН и в НП, а в санкционната липсва пък изпълнително деяние "без да притежава заверено копие на лиценз".

Налице е пълна неяснота, относно волята на наказващия орган, какво нарушение е извършено, за какво е наказано дружеството, както и дали е приел извършване на едно или на две нарушения.

Ако се приеме, че обвинението е че не е предоставено заверено копие на водача, то е налице и неправилна квалификация, доколкото в сочената за нарушена норма липсва изискване към превозвачите да снабдят водачите си със заверени копия, но доколкото както бе посочено липсва конкретно обвинение за съда е невъзможно да упражни ефективен контрол по приложението на материалния закон. Безспорно констатираното е съществено процесуално нарушение.

Настоящия състав намира, че в настоящия случай АНО не е посочил 6 поради какви причини не е обсъдил възможността относно приложие на нормата на чл. 28 от ЗАНН за маловажно деяние . От приложените по делото доказателства е видно, че преди издаване от АНО, процесното НП, е било Регистрирано е заявление с рег. № 30-14-10-2733/18.04.2023 г. за включване на МПС с рег. № В 43-77 ТН в списъка към Лиценза, което е обработено на 25.04.2023 г. и е издадено заверено копие към Лиценза. В конкретния случай не са последвали каквито и да било негативни последици за държавата, превозвача разполага с такъв лиценз и на последно място не са накърнени ничии интереси.

Доколкото в ЗАНН няма легално определение на понятието "маловажен случай", предвид препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, следва да намери приложение легалната дефиниция на това понятие, дадена в нормата на чл. 93, т. 9 от НК, като се приеме, че маловажен случай на административно нарушение е налице, когато извършеното административно нарушение, с оглед липсата на вредни,. последици или незначителността им и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.

Съгласно TP № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г., НК, преценката на административно наказващия орган за "маловажност" на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.

Разпоредбите на ЗАНН налагат извод, че за всеки конкретен случай е необходимо да се подхожда индивидуално. Понятието "вредни последици", употребено в НК, е по-широко от понятието "вреди". В обхвата на "вредните последици" се включват, както имуществените вреди, така и всички други негативни имуществени последици, както и такива, които нямат имуществен характер. Тоест, преценката за степента на обществена опасност на нарушението, изисква да се обсъдят всички обстоятелства, свързани с обективното отрицателно въздействие, което деянието е оказало или може да окаже спрямо обекта на посегателство. За маловажния случай административно-наказващият орган не налага наказание, а отправя писмено или устно предупреждение, доколкото с оглед спецификата на конкретните 7 обстоятелства, характеризиращи нарушението, се оказва така, че и най-лекото предвидено в закона наказание не съответства на степента на обществена опасност на извършеното и на извършителя.