Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 10026 от 27.05.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 29586/2025
Вид
Решение № 10026
Подписан
27.05.2026
Състав
МАРИЯ ИВАНОВА ИВАНОВА АНГЕЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 149 · Закон за енергетиката
  • чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.79, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 10026 гр. София, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА

АНГЕЛОВА при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА

Гражданско дело № 20251110129586 по описа за 2025 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът-„Топлофикация София” ЕАД твърди, че с оветника А. П. М. са в договорни отношения по повод доставка на топлинна енергия за битови нужди, за топлоснабден имот-апартамент 73, находящ се в гр. София, ж.к. „Стрелбище“, бл.96, вх.Б. Твърди, че е изправна страна по договора, а ответникът не е изпълнил задължението си да заплати потребеното от него и доставено от ищеца количество топлинна енергия. Твърди, че в производство по реда на чл. 410 от ГПК ответникът е депозирал възражение по чл. 414 от ГПК, което обуславя правния му интерес от предявяване на исковете, с които се иска от съда да признае за установено, че А. П. М. му дължи сумата от 441,17 лева–главница, представляваща стойността на потребена и незаплатена топлинна енергия за периода 01.07.2022 г. – 30.04.2024 год. за посочения по-горе недвижим имот и сумата от 63,91 лева – лихва за забава от 15.09.2023 год. до 11.03.2025 год., сумата от 57,55 лева-представляваща такса за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 год. до 30.04.2024 год. и сумата от 12,39 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2022 год. до 11.03.2025 год., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 18.03.2025 год.-датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до изплащане на сумите. Претендира сторените в производството разноски.

Ответникът-А. П. М., в срока по чл. 131 от ГПК, не е депозирал писмен 1 отговор на исковата молба.

Третото лице помагч-„Техем съривсис“ ЕООД твърди, че дяловото разпределение е извършвано в съответствие с действащите през процесния период нормативни актове.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна страна:

Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 от ГПК разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на договорно правоотношение с ответника, т.е. качесетвото му на потребител на топлинна енергия, доставена от него топлоенергия до топлоснабдения имот на ответника, в претендирания размер и за процесния период.

В доказателствена тежест на ответника е да установи факта на изпълнение, т.е. че е изплатили на ищцовото дружество /изцяло или отчасти/ дължимите от него суми за ползвана топлоенергия през процесния период.

Съгласно чл.153, ал.1 на Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в наредбата. В исковата молба се твърди, че ответникът е съсобственик на топлоснабдения имот. По делото обаче такива доказателства не са ангажирани, въпреки издадените на ищеца съдебни удостоверения и указаната му доказателствена тежест с определението по чл. 140 от ГПК. С оглед изложеното съдът приема, че само на това основание исковете срещу А. П. М. са неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23 искове против А. П.

М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Стрелбище“, бл.96, вх.Б, ет.12, ап.73 за признаване за установено, че А. П. М. му дължи сумата от 441,17 лева–главница, представляваща стойността на потребена и незаплатена топлинна енергия за периода 01.07.2022 г.– 30.04.2024 год. за апартамент № 73, находящ се в гр. София, ж.к.

„Стрелбище“, бл.96, вх.Б, сумата от 63,91 лева–лихва за забава от 15.09.2023 год. до 2

11.03.2025 год., сумата от 57,55 лева-представляваща такса за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 год. до 30.04.2024 год. и сумата от 12,39 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2022 год. до 11.03.2025 год.. като неоснователни и недоказани.

Решението е постановено при участието на третото лице помагач „Техем сървисис“ ЕООД.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3