Решение № 17864 от 18.09.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 17864 гр. *** **** ***, 18.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседА.е на девети юли през две хиляди двадесет и шеста годИ. в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И. като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20251110105529 по описа за 2025 годИ. за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I , чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от С. С. Д., А. С. С., М. С. Д. и И. С. Д., всички чрез адв. Св. М., с която срещу държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, са предявени искове по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между стрА.те, че ищците се собственици по силата на покупко-продажба, наследяване и въз основа на упражнявано давностно владение на реална част с площ от 568 кв.м. от следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *** **** *** по КККР на гр. *** **** ***, целият с площ 64 056 кв.м., която реална част e означена по букви А-Б-В-Г на представената към исковата молба комбинирана скица при съседи: от две стрА. ПИ с идентификатори:

*** **** ***, *** **** *** и при съседи на целия имот ПИ с идентификатори: *** **** ***, *** **** ***, път и *** **** ***.

Ищците твърдят, че общият им наследодател Г. Д. Т. е закупил от В. В. С. през 1962 г. празно място (ливада), находящо се в землището *** **** ***, местността „*** **** ***“, *** **** ***, с площ 1500 кв.м. при съседи на имота: Б. В. С., наследници на Т. С., В. В. С. и Й. С.. Г. Т. почИ.л през 1988 г. и оставил за свои наследници М. Д.

(дъщеря) и С. Д. (син). М. Д. почИ.ла през 1992 г. и оставила за свой наследник сИ. си Ч. М.. С нотариален акт от *** **** *** г. на нотариус Д. Т. е било признато правото на собственост на основА.е давностно владение и наследство на С. Г.ев Д. и Ч. С. М. върху неурегулирано дворно място, находящо се в гр. *** **** ***, местността „*** **** ***“, площ 1500 кв.м. С нотариален акт № *** **** *** г. М. И. М.а и Ч. С. М. са продали на съсобственика си и ищец М. С. Д. собствената си 1/2 ид.ч. от неурегулиран поземлен имот № *** **** *** по плана *** **** ***, район *** **** ***, пл. *** **** ***, *** **** ***, графична площ 1539 кв.м., а по нот.акт 1500 кв.м. при съседи по скица: имот без пл. №, имот пл. № *** **** ***, и имот без пл. №, а по нот. акт: наследници на В. В. С., наследници на Б. С., наследници на Й. С. и наследници на Т.

1

С.. С. Д. почИ.л през 2010 г. и оставил за свои наследници С. Д. (син), А. С. (дъщеря), М. Д. (дъщеря) и И. Д. (дъщеря). Твърдят от 1962 г. насетне наследодателите на ищците, а впоследствие и самите те да са владеели имота, като същият не е бил включван в ТКЗС, нито Г. Д. Т. е бил член-кооператор. Имотът също така не попадал в горски фонд. Въпреки това през 2009 г. имот с пл. № *** е бил заличен при влизане на КККР за района в сила и върху него е бил нанесен ПИ с идентификатор *** **** *** с площ 64 056 кв.м. Така се стигнало до припокриване между този имот и част от имота на ищците, която реална част възлиза на 568 кв.м. съгласно представената по делото комбинирана скица. Оспорват тази реална част от имота някога да е била държавна собственост, вкл. и да е била отчуждавана. Имотът на ищците никога не е бил владян, ползван или своен от държавата или от Министерство на отбраната, нито правото на собственост е било оспорвано. Предявяват искове за признаване за установено, че ищците са собственици на процесната реална част при квоти: 5/8 за М. Д. и по 1/8 част за останалите ищци.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, с който държавата оспорва предявените искове. Поддържа, че договорът за продажба от 1962 г., на който ищците се позовават, не е бил сключен в изискуемата форма на нотариален акт, с оглед което и имал характеристиките на предварителен такъв.

Оспорва правото на собственост върху процесия имот да е било придобито и по давност. Сочи, че Министерство на отбраната управлявало имот публична държавна собственост, представляващ поземлен имот с площ 1 493 138 дка (застроена и незастроена площ). Същият е бил предоставен на МО с Указ № 2/29.01.1942 г. – 280 036 дка, Указ № 29/12.12.1946 г. – 62 102 дка и Разпореждане на МС № 2637/12.11.1951 г. – 1151 дка. ГрА.ците на предоставения на МО имот били определени в трасировъчен протокол от 28.07.1969 г. на комисия, извършила трасирането на учебния полигон в м. „*** **** ***“. Констатирано било, че районът в м. „*** **** ***“ представлява учебен полигон от казармения район, отчужден през 1951 г.

Констатирано също било, че в района на м. „*** **** ***“ и м. „*** **** ***“ имало раздадени от ТКЗС – *** **** *** места за обработка на частни лица, като ТКЗС било задължено да анулира договорите за тези места. Счита, че държавата е станала собственик на имота въз основа на разпореждане № Р-2637/1951 г. на МС, с което общински и частни имоти са били отчуждени за нуждите на армията имотът станал публична държавна собственост. Дори и да не бил изрично отчужден, същият бил завладян от държавата, която го придобила по давност – имотът бил ползван като учебен полигон непрекъснато. За имота бил съставен АПДС № 0330/05.02.2002 г. на осн. чл. 70, ал. 2 ЗДС. Същият не подлежал на вписване в Агенция по вписвА.ята. Към момента на съставяне на акта за държавна собственост е била в сила разпоредбата на чл. 68, ал. 3 ЗДС (ред. 1999 г.) за актуване на земеделски земи, собственост на държавата след влизане в сила на плановете за земеразделяне. За съставянето на акта били използвА. скиците, издадени от ОПК. Позовава се на публичния характер на собствеността, с оглед което и процесната реална част не е било възможно да се придобие по давност от наследодателите на ищците и от тях самите. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Като трето лице помагач на страната на ответника е конституирано Министерство на отбраната. Същото е представило становище, с което оспорва предявените искове.

Софийски районен съд, като прецени събрА.те по делото доказателства и взе предвид доводите на стрА.те, заявени в хода на производството, намира за установено следното от фактическа страна:

Представени като доказателства са укази от 1942 г. и от 1946 г. за отчуждаване 2 за нуждите на войската на частни имоти, находящи се в местността „*** **** ***“, в землището на *** **** ***.

Представена е схема № *** **** *** г. на района за отчуждаване за нуждите на Министерство на отбраната в м. „*** **** ***“.

Като доказателство в настоящото производство е прието разпореждане № 2637 от 12.11.1951 г. по доклад № *** **** *** от 20.08.1951 г. на министъра на Народната отбрана относно отчуждаване на земи в с. *** **** ***, за нуждите на Министерството на Народната отбрана. Съгласно него Министерският съвет разпоредил на основА.е чл. 11, чл. 26 и чл. 31 от Закона за държавните имоти, във вр. с чл. 4, чл. 5, чл. 6 и чл. 32 от Правилника за приложението му, да се отчуждят и предадат на Министерството на Народната отбрана полските имоти, находящи се в м.

„*** **** ***“, „*** **** ***“ и „*** **** ***“, в землището на село *** **** ***, както следва: частни ниви – 319.85 дка, частни ливади – 220.40 дка, частни овощни гР.ни – 1.46 дка, общинска мера – 598.99 дка, землени пътища – 10.30 дка.

Министерство на земеделието се задължило да замени 250 дка от отчуждените обработваеми частни имоти с равностойни земи от Държавния поземлен фонд, находящи се в землището на с. *** **** ***, а останалите частни имоти да се оценят и заплатят от Министерството на фИ.нсите.

Представен е и е приет трасировъчен протокол, от който е видно, че на 28.07.1969 г., комисия в състав: представител на поделение 35050, представител на поделение на 95550, инженер завеждащ „Казармен фонд“ и представител на поделение 75500, се събрали със задача да трасират грА.ците на отчуждения учебен полигон западно от казармения район в м. „*** **** ***“, землището на *** **** *** и *** **** ***, *** **** ***. Комисията установила, че районът в м. „*** **** ***“ – учебен полигон западно от казармения район е отчужден за нуждите на поделение 75500 *** **** ***, *** **** *** през 1951 г. След отчуждаването районът започнал да се ползва по предназначение и от тогава до сега, непрекъснато се ползвал за учебни нужди без да е ограждан с трайна ограда или сигнализиран с трайни знаци. ГрА.ците на района били трасирА. на самото място, като били обозначени на терена с изкопА. дупки, оградени с кръг. ГрА.ците на района следвало да се сигнализират с трайни знаци и камъни, боядисА. в бяло, отличаващи района от поделение 75500 в срок до 15.10.1969 г. Началникът на това поделение следвало да стопА.сва и опазва района на учебния полигон. Комисията установила, че ТКЗС *** **** *** е раздало места за обработка на частни лица от района на полигона в м. „*** **** ***“ и пътеката за „*** **** ***“. ТКЗС *** **** *** било задължено да анулира договорите с частните лица за раздадените места в срок до1.11.1969 г., след която дата частните лица нямало да бъдат допускА. за обработка.

Представен е от страна на ищците и е приет като доказателство одобрен съдебно-спогодителен протокол по дело № 4058/1958 г. по описа на Софийски народен съд, съгласно който в дял на Б. В. С. е отредена западната половИ. от ливада /цялата с площ 5 дка/ в землището на *** **** ***-*** **** ***, м. „*** **** ***“, при съседи:

Й. С., наследниците на Т. С., наследниците на П. С. и В. В. С., а в дял на В. В. С. е отредена източната половИ. от същия имот при съседи: наследниците на П. С., Г. М., Й. С. М. и Б. В. С.. Приложена е скица, върху която е изобразена местността „*** **** ***“.

Съгласно представения в производството договор за покупко-продажба на недвижим имот на 16.10.1962 г., В. В. С. продал на Г. Д. Т. собственото си празно място – ливада, находяща се в землището *** **** ***, м. „*** **** ***“ с площ от 1500 кв.м., при съседи: Б. В. С., наследниците на Т. С., В. В. С. и Й. С., като купувачът заплатил съответната цена. В т.6 от договора е уговорено, че продавачът се задължил 3 да снабди купувача с нотариален акт щом се създаде законова възможност за това. С подписване на договора, продавачът предал на купувача владението върху имота.

Продавачът се задължил да не прехвърля имота на трети лица.

Представено е писмено доказателство с ръкописен текст, видно от което В. С.

М. е почИ.л на 30.03.1937 г., а В. В. С. е почИ.л през 1967 г.

Съгласно приетата като доказателство декларация от 23.07.1992 г. от С.ка П. С.а, ЕГН ********** и П. В.ев С., ЕГН **********, В. П. В. (техен съпруг и баща), почИ.л през 1967 г., е продал през 1962 г. на Г. Д. Т. от гр. *** **** ***, собствената си ливада, находяща се в землището *** **** ***, м. „*** **** ***“, при тогавашни съседи Б. В.

С., наследниците на Т. С., В. В. С. и Й. С., с площ 1500 кв.м., като още тогава владението било предадено на купувача и от тогава ливадата се намирала в негово владение до смъртта му през 1989 г., след което имотът бил наследен от децата му.

Съгласно нотариален акт № 176, том II, дело № 412/1993 г. за собственост върху недвижим имот, придобит по давност и наследство, въз основа на извършена обстоятелствена проверка С. Г.ев Д., ЕГН ********** от гр. *** **** *** и Ч. С. М., ЕГН ********** от гр. *** **** ***, са признати за собственици на неурегулирано дворно място, находящо се в гр. *** **** ***, кв. „*** **** ***“, м. „*** **** ***“ с площ от 1500 кв.м. при съседи: наследници на В. В. С., наследници на Б. С., наследници на Й. С. и наследници на Т. С..

Представено е удостоверение № 327/05.05.1993 г., съгласно което ликвидационният съвет при ТКЗС „*** **** ***“ *** **** ***, е удостоверил, че В.

В. С., Г. Д. Т. не са член-кооператори и съгласно представен документ, имотът (ливада в м. „*** **** ***“ с площ 1500 кв.м.) им не влиза в блок на ТКЗС.

Приложено е удостоверение с изх. № 383/31.05.1993 г. от Държавно лесничейство – гр. *** **** ***, че имотът в кв. *** **** ***, м. „*** **** ***“, притежаван от С. Г.ев Д., при съседи: от изток – наследници на Й. С., от запад – Б. В.