Определение № 2448 от 07.08.2020, Районен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

О П Р Е Д Е Л Е Н

И Е

№ 7.08.2020 г. Гр. Стара Загора

РАЙОНЕН

СЪД – СТАРА ЗАГОРА ТРЕТИ

ГРАЖДАНСКИ състав

На 7 август 2020 г.

В закрито заседание в следния състав:

Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА

Секретар:

Прокурор: като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ

ЕНЧЕВА гр. дело № 877 по описа за 2020 година.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

Постъпила е искова молба от К.Х.А., в която твърди, че с нот. акт № 1, том IX, peг. № 16086, дело № 1258/18.XII.2013 год. се снабдил заедно с лицата ** Х.А. и ** с право на собственост върху два недвижими имота, като втория имот представял дворно място, находящо се в с. Змейово, Старозагорска община, с площ 413 кв.м, от които 109 кв.м, отредени за улица с.о. т. 113-115:126 кв.м. неуредени дворищнорегуллационни отношения, продаваеми към У. XIX-35 в кв. 40 и 178 кв.м, продаваеми към У. XIV-93 в кв. 40а, представляващ Поземлен имот № 471 в кв. 40 и кв. 40а по подробния устройствен план - план за регулация на селото, утвърден със Заповед № 10-00-2256 от 13.X.2013 год., с граници на ПИ: от североизток - тупик и У. V-92, от северозапад - ПИ 85, от югоизток - ПИ 93, заедно с построената в западната част на дворното място полумасивна жилищна сграда, използваема като стопанска сграда – плевня.

С нотариален акт № 3, том

III, peг. № 4409, дело № 346/2019 год. Наследниците на ** Х.А. и **, а именно лицата Г. **ов А., ** **ов А., **, ** й ** му продали 12/48 идеални части от двата имота, респ. и същата идеална част от процесния имот. Пояснява, че съобразно първия нот. акт, по сочен по-горе, лично бил собственик на 1/3 идеална част от двата имота, респ. от втория имот. Междувременно лицата Мария Стоянова Гончева-Трифонова, Иван Николов Трифонов и Станимира Николова Трифонова с нот. акт № 38, том 1, рег. № 926, дело № 22/2018 год. се снабдили по обстоятелствена проверка с право на собственост върху 178/900 кв.м. идеални части от дворно място, находящо се в с. Змейово, Старозагорска община, за което бил отреден У.

XIV – 93, кв. 40а по плана за регулация на селото, като било отбелязано, че 178 кв.м. били продаваеми от ПИ № 417. Сочи,че процесиите 173 кв.м. влизали в територията на имота с площ 413 кв.м., отразен подробно, по-горе в нот. акт № 1, том IX, peг. № 16086, дело №1258/2013 год.

След издаването на нотариалния акт по обстоятелствена проверка, с нот. акт № 36, том II, peг. № 7357, дело № 193/2018 год., горепосочените лица били продали на ответника У. Х.-93, кв. 40а по плана за регулация на с. Змейово, като в тази площ се включвали и процесиите 178 кв.м., придаваеми от ПИ №417. Правило впечатление, че в този нотариален акт не били отразени всички продаваеми места, а само било отразено продаваемо място от 2 кв.м.

Твърди, че явно нотариусът знаел, че процесиите 178 кв.м. не били собственост на продавачите, но и трите продаваеми места били посочени в нот. акт № 35, том I, рег. № 926, дело № 22/2018 год. И двата нотариални акта били издадени от един нотариус.

От всичко изложено било безспорно, че ответникът не е собственик на 178/900 ид. части от имота, който закупил от продавачите.

Твърди, че разговарял с ответника по станалата измама, а той му заявил, че след като вече платил имота, включително и процесната площ, нямал намерение да я плаща втори път. Моли съда да има предвид, че не желае да му се плаща тази част от имота, а желае да му бъде върнат противозаконно отнетия имот.

Моли съда да постанови решение, с което да признае, че е собственик на

178/900 идеални части от дворно място, находящо се в с. Змейово, Старозагорска община, съставляващо имот У. ХVI-93,кв. 40а по плана за регулация на селото, което дворно място, е описано подробно в нот. акт № 35, том I, рег. № 926, дело № 22/2018 год.,по отношение на ответника.

Моли съда да приеме, че ищецът е собственик на процесиите идеални части, след което да постанови и втори диспозитив, а именно да му бъде предадено владението върху процесиите 178/900 идеални части от подробно описания в нот. акт № 36, том II, peг. № 7357, дело № 193/2018 год.

Моли да бъде отменен нотариален акт № 35, том I, peг. № 920, дело № 22/2018 год.

В едномесечния срок по чл.

131 от ГПК е постъпил писмен отговор от Г.И.И., в който заявява, че видно, от представения от ищеца Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 3 том III, peг. № 4409, дело № 346 от 27.08.2019 г. на нотариус Стефка Чавдарова, е peг. №181 в регистъра на НК на Република България, е район на действие - този на PC - Стара Загора, е който ищецът К.А. твърди, че придобил собствеността върху целия Поземлен имот №471, се установявало, че същият този имот е с площ от 235 кв.м., а не както бил описан в нотариален акт издаден от нотариус Денчо Недялков с площ от 413 кв.м. От представената от ищеца Скица № 2339/20.09.2019 г. също се установявало, че съгласно подробният устройствен план - план за регулация на село Змеево, община Стара Загора, утвърден със Заповед № 1688/13.08.1993г., ПИ 471, в кв. 40 също бил с площ от 235 кв.м, от тях за отчуждаване за улица били 109 кв.м и за У. XIX - 85 били още 126 кв.м, както и правилно било записано в издаденият от Нотариус Стефка Чавдарова peг. № 381 на НК - НА № № 3, том III, peг. № 4409, дело № 346 от 27.08.2019 г. т.е., по актуална скица към датата на съставяне на нотариалния акт на нотариус Стефка Чавдарова от площта на поземлен имот № 471 били извадени придаваемите към У. XIV-93, кв. 40а, 178 кв.м. (413 кв.м. — 178 кв.м. = 235 кв.м.). 

Сочи, че представената от ищеца по настоящото дело Скица № 2339 от 20.09.2019 г. относно Поземлен имот № 471 също доказвала, че има грешка в площта на имота на ищеца и той не бил с площ от 413 кв.м, както било записано в издаденият на ищеца и праводателите му - Нотариален акт за право на собственост върху недвижими имоти № 1, том IX, peг.

№ 16086, дело № 1258 от 18.12.2013 г. на нотариус Денчо Недялков, с peг. № 181 в регистъра на НК на Република България, с район на действие - този на PC - Стара Загора. Така посочената квадратура от 413 кв.м била неправилна и невярна, поради което напълно оспорва верността на този нотариален акт, като твърди също, че нито ищеца, нито праводателите на ищеца след 1993г. били собственици и владелци на процесният имот, за който се претендирало с площ от 178кв.м.

Следователно, предвид изложеното по-горе, твърди, че ищецът никога не е бил собственик на претендираните от него 178/900 кв.м. ид.ч. от У. XIV-93, кв. 40а. по плана за регулация на с. Змейово, общ. Стара Загора, утвърден със Заповед № 1688 от 13.08.1993 г., и поради тази причина нямало правно основание да предяви претенциите си, поради което предявеният иск бил процесуално НЕДОПУСТИМ. Съгласно константната практика на съдилищата с иска по чл. 108 от ЗС собственикът можел да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Следователно, при иск с правно основание чл. 108 от ЗС активната материалноправна легитимация на ищеца предполагала той да е собственик на вещта, предмет на иска, вещта да се намира във владение или държане на ответника и ответникът да владее или държи вещта без основание. В случая, съгласно приложимия закон към датата на отчуждаването на процесиите 178/900 ид.ч., а именно ЗТСУ (отм.), дворищнорегулационният план имало непосредствено отчуждително действие по отношение на недвижимите имоти, придадени към имоти на други физически или юридически лица, и разместването на собствеността настъпвала още от деня на влизане в сила на дворищнорегулационния план. А видно от представените документи по отношение на процесния У. XIV-93, кв.40а, планът за регулация на с. Змейово, общ. Стара Загора бил утвърден със Заповед № 1688 от 13.08.1993 г. От представената от ищеца Скица № 2339/20.09.2019 г. се установявало, че съгласно подробният устройствен план - план за регулация на село Змеево, община Стара Загора, утвърден със Заповед № 1688/13.08.1993 г., ПИ 471, в кв. 40 бил с площ от 235 кв.м, от тях за отчуждаване за улица били 109кв.м и за У. XIX - 85 още 126 кв.м, така както и правилно било записано в издаденият от Нотариус Стефка Чавдарова peг. № 381 на НК - НА № № 3, том III, peг. № 4409, дело № 346 от 27.08.2019 г.

Съгласно Тълкувателно решение

№ 3 от 15.07.1993 г., постановено по гр. д. № 2/1993 г. на ОСГК на ВС, дворищнорегулационният план следвало да се счита за приложен от момента, когато настъпвала трансформация на регулационните линии в имотни граници. Така, спорният въпрос в настоящото производство било именно за собствеността върху придаваемите 178 кв.м. от Поземлен имот № 471 към У. XIV-93, кв. 40а. Същите 178 кв.м. били придадени към У. XIV-93, кв.40а, по силата на регулационния план от 1993г., поради което счита, че ищецът не бил активно легитимиран да предяви иска, защото не бил собственик на имота. Поради посоченото, счита, че ищецът К.А. не е активно легитимиран в материалноправен аспект да претендира ревандикация на имота.

В случай, че съдът приемел, че исковите претенции били процесуално допустими, то счита, че същите са напълно недоказани и неоснователни, поради което, моли, като такива да ги отхвърли изцяло. Излага следните съображенията за това:

За доказване на собствеността си върху процесиите 178/900 кв.м. ид.ч. ищецът се позовавал на нотариален акт за собственост по давностно владение и наследство (Нотариален акт № 1, том IX, peг. №16086, дело №1258 от 18.12.2013г. на нотариус Денчо Недялков) и на нотариален акт за покупко-продажба (Нотариален акт №3 том III, peг. №4409, дело №346 от 27.08.2019г. на нотариус Стефка Чавдарова). И първият акт за собственост издаден от нотариус Д.Недялков рег.№181 на НК процесиите 178 кв.м. ид.ч. били отразени като придаваеми към имот У. XIV-93, кв.40а, а във вторият нотариален акт, издаден от Ст.Чавдарова, нотариус рег.№ 381, спорната квадратура липсвала, тъй като по отношение на отчуждените квадратури ищеца вече нямал качеството на собственик. Такова качество нямали и не били могли да придобият и неговите праводатели. Съгласно представените с исковата молба документи, ищецът К.А. за пръв път бил признат за собственик на Поземлен имот №471 през 2013г., т.е след изтичането на период от 20 години, считано от 1993г. и то след като било настъпило отчуждителното действие на приложения дворищнорегулационен план на с. Змейово, утвърден именно със Заповед №1688 от 13.08.1993г. Твърди, че изминалият период от повече от 10 години, какъвто бил срокът за придобиване на недвижим имот по давност, дори ако се приемело, че владението било недобросъвестно бил достатъчен, за да придобият правото на собственост върху процесният имот праводателите на му. Нещо повече, прилагането на регулационния план несъмнено било налице, предвид факта, че придаваемите части били заети по установения в закона ред и владението върху тях продължавало повече от 10 години. Съществуващата ограда на място на границата на имота му била построена преди повече от 50 години, първоначално изградена от камъни и хоросан, в последствие от бетон.

Предвид гореизложеното моли съда на основание чл. 193 от ГПК, да отрие производство по оспорване верността и истинността на представения от ищеца Нотариален акт за право на собственост върху недвижими имоти №1, том IX, peг. №16086, дело №1258 от 18.12.2013г. на нотариус Денчо Недялков, с peг. №181 в регистъра на НК на Република България, с район на действие - този на PC - Стара Загора, тъй като същият не отразявал вярната квадратура на имота и грешно било записано, че имота на ищеца е с площ от 413кв.м., освен това невярно било описано, че подробният устройствен план за регулация на с. Змейово бил утвърден със Заповед №10-00-2286 от 18.10.2013г. Тези обстоятелства не отговаряли на действителността, както и на представените документи, относно процесиите имоти, част от които издадени преди и след оспорения нотариален акт. Прави искане и съда да отдели и като безспорен факт, че планът за регулация на с. Змейово, общ. Стара Загора, бил утвърден именно със Заповед №1688 от 13.08.1993г., а не както грешно било записано в оспорваният нотариален акт.

В подкрепа на гореизложеното представя като доказателство заверен препис на Поименен стопански справочен регистър към регулационен план на с. Змейово, относно У. XIV-93, кв.40а, от който безспорно се установявало, че регулацията била приложена и процесиите 178кв.м били собственост на праводателите му, като никъде в разписният списък ищецът К.А. не фигурирал като собственик на спорният имот. От записите се установявало, че именно със Заповед №1688 от 13.08.1993г. към имота на ответника официално били придадени 178 кв. м. от Поземлен имот №471, за което и били издадени последващите документи, установяващи правото на собственост на праводателите му и неговото собствено право на собственост върху процесният имот.

Разпечатката съдържа 36 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9021f1c0-473f-47a9-9471-b6232e5ef5c8