Решение № 260140 от 13.11.2020, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

Номер 260140/ 13.11. Година 2020

Град Перник

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишки районен съд

ІІІ наказателен състав

На 28.10. Година 2020

В публично заседание в следния състав:

Председател: БОГДАН ВЕЛЕВ

Съдебни заседатели:

Секретар: Наташа Динева

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия ВЕЛЕВ

НАХ дело номер 00953 по описа за 2020 година, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена в срок от легитимирано лице- В.О.Д. срещу

НП № 19-1158.004788 от 02.01.2020г., издадено от Началник сектор Пътна полиция при ОД на МВР-Перник, с което са му наложени следните административни наказания:

-по чл.183,ал.5,т.1 от Закона за движението по пътищата-глоба в размер на 100лв., -по чл.185 от Закона за движението по пътищата-глоба в размер на 20лв., -по чл.183,ал.4,т.8 от Закона за движението по пътищата-глоба в размер на 50лв.

Въззиваемата страна, редовно призована, представител не изпраща, взема становище по жалбата.

Жалбоподателят не се явява в съдебното заседание.

Писмената жалба е бланкетна.

Пернишкият районен съд, след като обсъди доказателствата по делото и внесените в процеса доводи,намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 15.10.2019г.автоконтрольор към сектор Пътна полиция –ОД на МВР-Перник е съставил акт за установяване на административно нарушение, в който е отразил следните относими за процеса обстоятелства:

На

15.10.2019г. в гр.Перник,по улица“Г.С.Раковски“ с посока от ул.“Св.Св.Кирил и Методий“ към улица „П.Каравелов“ жалбоподателят е управлявал личния си автомобил Сеат Кордоба с регистрационен номер *******,като на кръстовището с улица „Стримон“не съобразява поведението си с ПМ“М10“ като от пътна лента за маневра ляв завой ,приближава и навлиза на червен забраняващ сигнал при работеща в нормален режим светофарна уредба ,след което спира в зоната на кръстовището като първи автомобил на короната върху пешеходна пътека тип „Зебра“,маркирана с ПМ „М8.1“ с което създава пречки и затруднения за правомерно преминаващите пешеходци.

Като виновно нарушени законови разпоредби се сочат: чл.6,т.1,пр.2, чл.98,ал.1,т.5,чл.5 ал.1, т. 1 от Закона за движението по пътищата.

Въз основа на този акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление ,с което са наложени три административни наказания,всички в абсолютни законови размери,поради което съдът не изследва приложението на правилата за индивидуализация на административните наказания,дефинирани в чл.27 ал.2 и ал.3 от ЗАНН.

Съдът възприема фактическата обстановка по делото от данните ,внесени в процеса чрез следните доказателствени средства и доказателства: АУАН,заверено копие на пътната книжка, Заповед на Министъра на вътрешните работи относно компетентности на актосъставител и административно наказващ орган.

От представената заповед следва,че актът за установяване на административно нарушение е съставен, а обжалваното НП издадено от компетентни длъжностни лица по смисъла на чл.189 ал.1 и ал.12 от ЗДвП, в посочените им качества.

По отношение на законосъобразността на обжалваното наказателно постановление както от материално правна, а така и от процесуално правна страна, съдът намира следното:

За съдебното заседание на 28.10.2020г. актосъставителят и свидетелят по акта за установяване на административно нарушение ,в качеството им на свидетели са допуснати и призовани по месторабота, редовно ,и не са се явили,като не са посочени уважителни причини за неявяването им.

Ето защо съдът допълнително посочва,че единствените данни в позитивна, доказателствена насока, по отношение на вменените административни нарушения се съдържат само и единствено в съставеният акт за установяване на административно нарушение, а тези констатации са оспорени със подаването на жалба срещу процесното наказателно постановление.

При което съдът счита,че са налице законовите предпоставки за анализ и приложение на нормата на чл.303 ал.2 от НПК, според която съдът признава подсъдимия за виновен ,когато обвинението е доказано по несъмнен начин,но в конкретния случай това не е така, тъй като само и единствено въз основа на констатациите, отразени в АУАН,които с подаване на жалбата от легитимираното лице по същество са оспорени,не може да се постанови съдебен акт,с който да се потвърди обжалваното наказателно постановление.

Ето защо ,на основание гореизложеното в мотивите на решението съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, от процесуално правна страна в частта относно установяването, описанието на вмененото административно нарушение, поради което НП следва да бъде отменено изцяло.

На следващо място,с издаденото наказателно постановление наказващият орган е наложил административно наказание, като е приложил определен административно наказателен състав-чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП, според който се ангажира административно наказателната отговорност на водач, който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването.

Наложено е административна наказание по вид глоба, в абсолютен законов размер, поради което съдът не изследва приложението на привилата за индивидуализацията на административното наказание -дефинирани в чл.27 ал.2 и ал.3 от ЗАНН.

В

АУАН ,въз основа на който е издадено обжалваното НП ,като виновно нарушена законна разпоредба се сочи чл.6 т.1 пр.2 от Закона за движението по пътищата.

От своя страна наказващият орган вече е посочил като виновно нарушена законна разпоредба чл.6 т.1 от Закона за движението по пътищата- т.е. без да конкретизира релевантната,относима от всички регламентирани хипотези в посочената разпоредба.

Тази разпоредба е регламентирана в Раздел І на Глава втора-“Общи правила” в Закона за движението по пътищата.

Тази разпоредба изисква от участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,както и със светлинните сигнали,с пътните знаци и с пътната маркировка.

Но участници в движението са и пешеходците- по смисъла на параграф 6 т.28 от Допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата.

Според съдебния състав, при конкретния приложен от наказващият орган административно наказателен състав липсва правна връзка, корелация между обстоятелствата на нарушението, обективирани в АУАН и в издаденото въз основа на него и обжалвано наказателно постановление и конкретни норми, което са били виновно нарушени.

Правонарушителят и жалбоподател в настоящото производство е наказан в качеството на водач, според приложения от АНО наказателен състав, тъй като е преминал при сигнал на светофар, който не разрешава преминаването.

Конкретно, а не общо правило, примерно свързано с конкретната забрана може да се открие в чл.31 ал.7 т.1 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата-червена светлина означава-“Преминаването е забранено”.

В хипотезите и на чл.31 ал.7 т.2 и т.4 също не е разрешено преминаването.

Или пък в чл.7, т.1, б ”б” от Наредба №17 от 23.07.2001г. за регулиране на движението по пътищата със светлинни сигнали -вид светлинен сигнал с посочен цвят, означаващ ”Преминаването забранено”.

Но и текста на чл.7, т.1, б.”в” от посочената наредба регламентира вид сигнал с жълт цвят, означаващ “Внимание, спри!”,при който сигнал/ вид светлинен сигнал /също не се разрешава преминаването.

Ето защо ,на основание гореизложеното в мотивите на решението съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, както от материално правна така и от процесуално правна страна в частта относно установяването, описанието на вмененото административно нарушение, с приложението на чл.183 ал.5 т.1 от Закона за движението по пътищата, поради което НП следва да бъде отменено.

По отношение на законосъобразността на обжалваното наказателно постановление в частта,с която е наложено административно наказание по чл.183,ал.4 ,т.8 от Закона за движението по пътищата съдът счита, /ръководейки се само от констатациите в АУАН и обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление/ че приложеният административно наказателен състав предвижда ангажирането на административно наказателна отговорност на водач, който неправилно престоява или паркира в зоната на пешеходна пътека, спирка за обществен превоз на пътници или кръстовище.

Това нарушение е свързано със забраната, установена в чл.98 ,ал.1,т.5 от Закона за движението по пътищата,според който текст престоят и паркирането са забранени на пешеходни или велосипедни пътеки и на разстояние, по-малко от 5 метра преди тях.

„Престоят “ или „Паркирането“като правни понятия са дефинирани в разпоредбите на чл.93,ал.1 и чл.93,ал.2 от Закона за движението по пътищата,според които текстове: Пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача,а Паркирано е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение.

Описанието на нарушението ,съотнесено със горепосочените законови разпоредби е “спира в зоната на кръстовището като първи автомобил на колоната върху пешеходната пътека тип“Зебра“, при което логично е ,че това поведение на водача се предопределя от обстоятелства, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението-което поведение е регламентирано в чл.93,ал.2 от Закона за движението по пътищата.

На следващо място,по отношение на третото хронологично вменено административно нарушение в акта за установяване на административно нарушение и явяващо се второ ,описано и с наложено административно наказание в обжалваното наказателно постановление съдът намира следното:

От страна на административно наказващия орган е приложен субсидиарен административно наказателен състав ,предвиждащ ангажиране на административно наказателна отговорност на за нарушение на Закона за движението по пътищата и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание.

Приложената квалификация на административното нарушение в конкретния казус по чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП, изисква „всеки водач по пътищата с поведението си да не създава опасности и пречки за движението, да не поставя в опасност живота и здравето на хората и да не причинява имуществени вреди.“

В тази правна норма са посочени няколко основни и различни задължения на водачите на МПС.

Тази разпоредба е регламентирана в Раздел І на Глава втора-“Общи правила” в Закона за движението по пътищата.

От една страна,жалбоподателя е „бил създал пречки и затруднения за правомерно преминаващите пешеходци“,според административно наказателното обвинение,а от друга страна му е ангажирана административно наказателната отговорност за това,че бил спрял „като първи автомобил на колоната върху пешеходна пътека тип“Зебра“,при което се явява незаконосъобразно и ангажирането на административно наказателна отговорност с приложението на отделен субсидиарен административно наказателен състав.

Ето защо ,на основание гореизложеното в мотивите на решението съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, от процесуално правна страна в частта относно установяването, описанието на вмененото административно нарушение, поради което НП следва да бъде отменено изцяло.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ: