Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5 от 15.01.2018, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 230/2017
Вид
Решение № 5
Подписан
15.01.2018
Състав
СВЕТОСЛАВА НИКОЛАЕВА КОЛЕВА, ЯНКО ДИМИТРОВ ЯНКОВ, ЖИВКА НИКОЛОВА ДЕНЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.123 · Наказателен кодекс
  • чл.123, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.123, ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.54 · Наказателен кодекс
  • чл. 55 · Наказателен кодекс
  • чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.107 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.13 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.153 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 18 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.281 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 281, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.305 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.313 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 335, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.335, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.336, ал.1, т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс

Р Е Ш Е Н И Е

№ 5 гр.Варна, 15.01.2018г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание, проведено на 13 ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА

СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА при участието на прокурора СТЕФКА ЯКИМОВА и секретаря

ПЕТРАНКА ПАСКАЛЕВА, като разгледа докладваното от съдия Светослава Колева

ВНОХД № 230 по описа на ВАпС за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото съдебно производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e образувано по:

1. въззивна жалба от защитника на подсъдимия Д.Г.Г., ЕГН ********** против присъда № 14 от 07.04.2017 г. по НОХД № 242/2016 год. по описа на Окръжен съд – Шумен;

2. частни протести от поверениците на частните обвинители и граждански ищци А.Т.Х., А.А.С. и А.Т.Х. – адв.А.А. и адв.Н.И..

Във въззивната жалба на подс.Г. се развиват оплаквания за неправилност на изводите на първата инстанция за доказаност авторството на деянието. Присъдата била основана не на обективен и цялостен анализ на доказателствата по делото, а на предположения. Съдът не бил подложил на анализ показанията на свидетелите А.С., А. и А.Х., приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 НПК и депозирани по НОХД № 158/2014г. и 320/15г. на ШОС, а ги възприел безкритично за достоверни, въпреки тяхната противоречивост относно такъв значим за делото факт като каква е била точно извършената манипулация, причинила смъртоносната травма, какво е било здравословното състояние на починалия преди масажа. Развиват се твърдения, че неправилно ОС Шумен е отказал да обоснове изводите си върху особеното мнение на доц.Г., което според защитата категорично изключва наличието на причинно-следствена връзка между травмата на врата и настъпилата по-късно смърт.

Развиват се оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения от първата инстанция, свързани с превратно тълкуване на гласните доказателствени източници и не обсъждане на заключенията на СМЕ, назначени от други състави на първата инстанция при предходните разглеждания на делото в ШОС. Навеждат се доводи за допуснато нарушение по чл. 6 /1/ ЕКПЧОС, тъй като делото не било разгледано и решено от независим и безпристрастен съд, а подсъдимия е бил лишен от справедлив процес, тъй като съдът -не призовал и не изслушал вещите лица Р.Т.Х., Р.В.П. и Тунай Т.Х. по изготвената от тях СМЕ, назначена от предходни състави;

-безспорно било обаче, че съдът знаел изразеното от тях становище във връзка с изготвената от тях СМЕ и позицията им по н.о.х.д. № 158/2014г. на ШОС и по н.о.х.д. № 329/15г. на ШОС, която по съдържание и същество е еднаква;

-включвайки тези трима експерти в състава на назначената от него нова петорна СМЕ, той детерминирал нейния извод. В същото време при констатирано противоречие между констатации на мнозинството и д-р Г., изразила особено мнение, съдът приел експертизата, вместо да назначи нова експертиза. В крайна сметка въззивната инстанция е сезирана с искане на основание чл.336, ал.1, т.3 НПК да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова, с която да оправдае подсъдимия изцяло, както и да отхвърлите изцяло предявените граждански искове. В условията на евентуалност се претендира на основание чл. 335, ал. 2 НПК отмяна на присъдата и връщане на делото на друг състав на съда за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения или изменение на първоинстанционната присъда с намаляване на наложените наказания и изпитателен срок до законоустановените минимуми, респективно приложение на чл. 55 НК.

В жалбите на частните обвинители и граждански ищци се оспорва единствено размера на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди, който според въззивниците е изключително занижен и не може да постигне търсената обезвреда. Иска се изменение на атакувания съдебен акт и увеличаване размера на обезщетението до неговия пълен размер.

С атакувания съдебен акт Д.Г.Г., ЕГН ********** е бил признат за виновен в това, че на 18.03.2013 г. в дома си в гр.Шумен, на ул. „Генерал Паренсов” № 14, в качеството си на рехабилитатор-масажист, по непредпазливост причинил смъртта, настъпила на 02.04.2013 г. в гр.Варна, на Т.Х.С. с ЕГН ********** ***, чрез действия представляващи „мануална терапия", спадащи към правно регламентирана дейност - упражняване на медицинска професия лекар - специалист „Физикална и рехабилитационна медицина" и представляваща източник на повишена опасност, които нямал право да упражнява поради липса на образователна квалификационна степен „Магистър" по професионално направление „Медицина", с което нарушил т.3 от Раздел VII „Медицинска /лечебна дейност" от Наредба № 30 от 19.07.2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Физикална и рехабилитационна медицина", в която е регламентирано, че „Високоспециализираните дейности се упражняват от лекари -специалисти по физикална и рехабилитационна медицина, с удостоверение за успешно завършен курс или програма за допълнителна квалификация, както следва:

3.1. мануална диагностика и терапия: мекотъканни техники /включително постизометрична релаксация-ПИР", мануални тракции, мобилизации, манипулация, постманипулационно изследване", поради което и на основание чл.123, ал.2, вр. чл.123, ал.1 от НК и чл.54 от НК, ШОС му е наложил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 2 /две/ години.

На основание чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил изтърпяването на наложеното наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" с изпитателен срок от 4

/четири/ години.

Съдът е ангажирал и гражданската отговорност на подсъдимия Д.Г.Г. ЕГН **********, като го е осъдил да заплати на гражданските ищци следните суми:

· на А.Т.Х., ЕГН ********** сумата от 10 000 лв.

/десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 02.04.2013 г. до окончателното изплащане на присъдената сума и е отхвърлил гражданския иск за неимуществени вреди в останалата му част, до пълния предявен размер като е счел, че е недоказан.

·

На А.Т.Х., ЕГН ********** сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 02.04.2013 г. до окончателното изплащане на присъдената сума и е отхвърлил гражданския иск за неимуществени вреди в останалата му част, до пълния предявен размер като е счел, че е недоказан

· на

А.А.С., ЕГН ********** сумата от 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 02.04.2013 г. до окончателното изплащане на присъдената сума и е отхвърлил гражданския иск за неимуществени вреди в останалата му част, до пълния предявен размер като е счел, че е недоказан.

В тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски.

В съдебно заседание въззивният прокурор изразява становище за неоснователност на въззивната жалба на подсъдимия Г.. Счита, че обстоятелствата, включени в предмета на доказване, са били установени по несъмнен и категоричен начин. Намира, че изслушаните от въззивната инстанция свидетели и вещи лица категорично опровергават тезата на защитата за липса на причинно-следствена връзка между травмата и смъртта на Т.С.. Намира, че особеното мнение на доц.Г. е останало изолирано от всички доказателствени източници по делото, поради което и предлага на въззивната инстанция да не го кредитира. Изразява становище за справедливост на отмереното от първата инстанция наказание. По отношение на въззивната жалба на гражданските ищци изразява становище за основателност, тъй като присъдените обезщетения за смъртта на Т.С. са изключително занижени.

Частните обвинители и граждански ищци поддържат оплакванията си на основанията, изложени в жалбите им. По отношение на жалбата на защитата на подс.Г. изразяват аргументирано становище за нейната пълна неоснователност.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа жалбата на изложените в нея основания. Излагат се идентични оплаквания с тези, развивани и пред първата инстанция и във въззивната жалба.

В личната си защита възз.Г. твърди, че не е извършвал инкриминирания масаж и е невинен.

В последната си дума подсъдимият също заявява желанието си да бъде изцяло оправдан.

Настоящият състав на

Варненския апелативен съд намира за неоснователни оплакванията на защитата, а тези на гражданските ищци за частично основателни по следните съображения:

От фактическа страна въззивната инстанция приема за установена следната обстановка:

Подсъдимият Д.Г.Г. завършил Полувисш медицински институт гр.Плевен през 1978 г. Притежава диплома № 6710/02.02.1978 г. за средно медицинско образование – специалност „рехабилитатор- масажист”.

След дипломирането си подсъдимият Г. започнал работа като рехабилитатор при различни работодатели:

МФД, Футболен клуб Шумен, МЦРСМ ЕООД Шумен, МБАЛ Шумен АД.

От 07.01.2008 г. сключил договор като рехабилитатор в „ДКЦ 1 – Шумен” ЕООД. Междувременно завършил и квалификационни курсове по спортен масаж и възстановяване, магнитотерапия и лазер-терапия.

Подсъдимият бил известен в гр.Шумен като масажист. Подс.Г. извършвал масажи срещу заплащане на различни граждани и в дома си в гр.Шумен на ул. „Ген.Паренсов” №14.

През месец март 2013 г. пострадалият Т.Х.С. *** работел като багерист на обект в с.Хитрино, обл.Шумен.

Негов работодател било „Техно строй Генчо Генчев” ЕООД гр.Смядово, представлявано от свид. Генчо Генчев.

Вечерта на 15.03.2013 г. пострадалият Т.С. се прибрал след работа в дома си и се оплакал на съпругата си - свид.А.С., че е настинал, както и че вратът му е напълно схванат и го боли.

На 16.03.2013 г. сутринта постр.Т.С. отишъл на работа, но толкова го болял врата и движенията му били толкова ограничени, че не можел да управлява багера. Около 09.00 часа се обадил по телефона на съпругата си и й казал, че началникът му – свид.Генчо Генчев, го изпраща на преглед в спешното отделение. В 09.30ч. пострадалият бил прегледан в «Спешно приемно отделение» на МБАЛ – Шумен, където му била поставена диагноза „Плексит – G54 /увреждания на нервни коренчета и плексуси/. Била му поставена 1 ампула Dexofen и в 10,00 ч. бил освободен амбулаторно - справката от «МБАЛ – Шумен» АД, л.39 т.І от ДП. След това пострадалият се прибрал в дома си.

Следобеда на същия ден –

16.03.2013 г., свид.Генчо Генчев посетил постр.С.. Обяснил му, че иска да го заведе на масаж при свой познат – подс.Д.Г., за който знаел, че може да помогне. Двамата потеглили с лекия автомобил на свид.Генчев към град Шумен, но подс.Г. не бил в дома си. Св.Генчев видял, че на звънеца на кооперацията, в която живеел подсъдимия, е изписан телефонен номер и позвънил на него, но отново не успял да се свърже с него. Затова предложил на пострадалия друг вариант – да го заведе при една жена от с.Веселиново, обл.Шумен, която лекувала с камъни и също можела да му помогне. Постр.С. се съгласил и св.Генчев го откарал до дома на св.Елена Г. в с.Веселиново. Свид.Г. ги приела и попитала пострадалия за оплакванията му. Той й обяснил, че много го боли врата и че е схванат. Свид.Г. установила, че С. изпитва необичайно силни болки в областта между плешките и нагоре и не бил в състояние да си вдигне ръцете по-нагоре от гърдите. Попитала го дали е търсил медицинска помощ и пострадалият й обяснил, че е ходил в Бърза помощ, където му били сложили инжекция, но не знаел каква. Свидетелката го попитала дали носи рентгенова снимка. С. й казал, че няма. Свид.Г. обяснила, че без снимка не може да направи много. Попитала дали и друг път е имал подобни болки и схващания. С. и́ обяснил, че преди три години му се случило същото и че се оправил като страдал като «куче» четири, пет дена. Пострадалият се оплакал, че му е студено и свид.Г. му предложила да го затопли с вулканични камъни. Постр.С. не можел да легне, затова седнал на стол и се навел към масата.

Така свид. Г. извършила леки масажни движения по сухожилията на врата му и наредила затоплени камъчета (с големината на кибритена кутийка) в кръг на гърба му в областта на плешките. На техния разговор и на масажа присъствал и свид.Генчев. След това свид. Г. ги почерпила с чай. Поговорили с пострадалия за семейството му и съпругата му. Свид.Генчев й платил 25 лева и си тръгнали. Преди това свид.Г. посъветвала С. да си направи рентгенова снимка. Когато постр.С. се прибрал в дома си споделил на съпругата си, че не чувства никакво облекчение след процедурата при свид.Г..