Решение № 2629 от 08.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2629 гр. Пловдив, 08.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Вили Ст. Шутова като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20225330111200 по описа за 2022 година

Предявен е иск от К. Т. К., ЕГН: ********** срещу „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК: 200644029 за признаването за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата от 736 лева, поради изтекла погасителна давност.

В исковата молба и уточнения към нея се твърди, че след извършена справка в Централен кредитен регистър ищцата установила, че дължи на ответното дружество сумата от 736 лева. Ищцата отправила молба до „*****“ ЕАД за получаване на информация на какво основание дължала посочена сума. Последната била уведомена, че задължението произтичало от сключен между нея и „Провидент Файненшъл България“ ООД договор за паричен заем от ******* г., което вземане било прехвърлено на ответното дружество с договор за цесия от ****** г. Твърди, че претендираните вземания били погасени по давност и иска да бъде признато за установено, че не ги дължи.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се признава иска. Твърди, че на *******г. между „Провидент Файненшъл България“ ООД и К. К. бил сключен договор за потребителски кредит № 1

*******, по силата на който на ищцата била предоставена сумата от 500 лева, с краен срок – **** г. На ****** г. бил сключен договор за цесия между „Провидент Файненшъл България“ ООД и „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, с който вземането спрямо ищцата било прехвърлено на ответното дружество, за което ищцата била надлежно уведомена с връчено й уведомление на* г.

Признава,******* че вземането е погасено по давност. Моли да не му бъдат възлагани разноски, на основание чл. 78, ал. 2 ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2, вр. чл. 237, ал. 2 ГПК, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

За основателността на заявената искова претенция с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, ищецът следваше да установи при условията на пълно и главно доказване правен интерес от водене настоящото производство, а именно, че ответникът претендира сумата в размер на 736 лева, а ответникът – основанието за дължимост на същата.

С оглед направеното от ответника признание на исковата претенция, както и заявеното от ищеца искане за постановяване на решение при признание на иска, съдът счита, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал.2 ГПК в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. Налице са предпоставките на чл. 237 ГПК, като съдът счита, че така извършеното признание не противоречи на закона или на добрите нрави, както и че не касае право, с което страната не може да се разпорежда. Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той се разпорежда със своето право на защита, като заявява, че ищцовата претенция е основателна. Това може да се осъществи на всеки един етап от производството, като признанието на иска обвързва съда, но от волята на ищеца зависи дали да поиска прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение по чл.

237 ГПК, или да остави съдът да постанови решение по чл. 235 ГПК.

Доколкото ответникът заявява изрично в отговора на исковата молба, че признава предявения иск, а ищецът в открито съдебно заседание, проведено 2 на ******* г. заяви, че иска постановяване на решение съобразно изразеното признание, съдът постанови своето решение при условията на чл. 237 ГПК.

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски се поражда в полза на ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК. Доказателства за такива са представени за заплатена държавна такса в размер на 50 лева. Следва да бъде определено и възнаграждение за процесуално представителство от един адвокат в размер на 400 лева съобразно чл. 7, ал. 2, Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, които следва да се присъдят на адвокат Д. Б., АК – гр. *****. В тази връзка неоснователно се явява искането на ответника в настоящия случай да се приложи нормата на чл. 78, ал.2 ГПК, предвид обстоятелството, че същият не е дал повод за завеждане на делото. Видно от приетата по делото справка от ЦКР към БНБ, посоченото задължение фигурира като текущо за ищеца. Същото е вписано от ответника на основание чл. *, т.* от Наредба № ***** г. за Централния кредитен регистър, като ако същият действително не е претендирал вземането по договора, е следвало да подаде такава информация по реда на чл. ** и чл. ** от посочената Наредба.

След като не е отразено, че сумата е погасена след постъпване на информация от ответника, то настоящият съдебен състав приема, че същата се претендира, което обуславя правния интерес на ищеца от водене на настоящото производство, респ. възлага в тежест разноските на ответника.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищецът К. Т. К., ЕГН: **********, не дължи на ответника „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК: 200644029, сумата в размер на 736 лева (седемстотин тридесет и шест лева) по Договор за потребителски кредит от***** г., сключен с „Провидент Файненшъл България“ ООД, ЕИК:

202513690, вземанията по който са прехвърлени на ответника „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК: 200644029, с вписан в ***** към *********************************.

ОСЪЖДА „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК: 200644029, да 3 заплати на К. Т. К., ЕГН: **********, сумата в размер на 50 лева /петдесет лева/, представляваща разноски в настоящото производство.

О С Ъ Ж Д А „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК: 200644029, да заплати на адв. Д. Г. Б., АК – гр. ****, личен № *****, с адрес: гр. ******, ул.

„*****“ № ***, ет.**, офис **, сумата в размер на 400 лева /четиристотин лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено на К. Т. К., ЕГН: **********, безплатно представителство в настоящото производство за един адвокат, определено от съда по реда на чл. *** ал. *** от Закона за адвокатурата.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок, считано от съобщаването му, с въззивна жалба пред Окръжен съд- Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4