Определение № 2087 от 13.08.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2087 гр. София, 13.08.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Капка Павлова

Георги Иванов като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно частно гражданско дело № 20251000500718 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 ГПК и следв.

Образувано е по частна жалба с вх. № 379/30.01.2025г от Б. Г. Б., чрез адв.Й. Д. от САК, срещу определение № 14/9.01.2025г, постановено по гр.д.№ 159/2024 по описа на Врачански окръжен съд, с което е прекратено производството по делото, с доводи, че е неправилно и незаконосъобразно. Възразява срещу приетото, че са налице условията на чл.299, ал.1 ГПК с оглед на приключилото производство по гр.д.№ 46/2022гпо описа на ОСВидин, по което страни са били Б. Г. Б. ищец и ЗАД „Булстрад ВИГ“, като ответник, а трети лица-ЗД „Бул Инс“ АД и Агенция „Пътна инфраструктура“. Поддържа, че с влезлия в сила съдебен акт по гр.д.№ 46/2022г по описа на ОС –Видин е установено със сила на пресъдено нещо, че ответникът ЗАД „Булстрад ВИГ“, като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на л.а. „Дачия Дъстър“ с рег. № ********, не следва да носи отговорност за причинените на Б. Г. Б. телесни увреждания вследствие на процесното ПТП. Сочи, че приетото, че застрахователят на другия участник в производството не следва да носи отговорност за причинените вреди, не освобождава от отговорност третите лица, макар и същите да са били участници в процеса като помагачи. Поддържа, че от събраните по делото свидетелски показания и САТЕ е установено, че процесният участък е бил непочистен, заснежен и заледен, с коловози, които обстоятелства не са били предмет на изследване в приключилото съдебно производство. Излага доводи, че предявеният иск от Б. Б. срещу АПИ, макар и да се търси обезщетяване на вредите от същото деяние е с различно правно основание-неизпълнение и/или немарливо/лошо изпълнение на задължения, за разлика от предходното съдебно производство, което е било за обезщетяване на вреди от непозволено увреждане. Освен различното правно основание е налице и претенция спрямо различни правни субекти, като спрямо единия от тях не е налице СПН. Претендира да се отмени обжалваното определение и делото да се върне на ОС-Видин за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответната страна Агенция „Пътна инфраструктура“-гр.София, чрез П. Р., е оспорила частната жалба с доводи, че е неоснователна. Сочи, че по гр.д.№ 46/2022г по описа на ВОС е отхвърлен предявеният от Б. Б. против ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД частичен иск за 25 001лв., от цялата искова претенция за 250 000лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени от ищеца вследствие на ПТП на 10.01.2019г, 1 ведно със законната лихва върху сумата от 6.02.2021г като неоснователен, поради изцяло доказана вина за настъпилото ПТП на ищеца Б. Б., като решението е постановено при участието на трети лица помагачи ЗД „Бул Инс“ АД и Агенция „Пътна инфраструктура“.

Сочи, че е недопустимо съгл. чл.299, ал.1 ГПК след приключило съдебно производство, в което претенциите на Б.Б. са били отхвърлени, да се предявява нов иск за установяване на вината за настъпилото на 10.02.2019г. ПТП на път II-12 Видин-Брегово, въз основа на едни и същи обстоятелства. Излага доводи, че частната жалба е бланкетна, че ищецът е осъден като причинител за движение с несъобразена с пътната обстановка скорост от 84км/ч. Претендира да се остави без уважение частната жалба.

Съдът, прецени изложените доводи в частната жалба, доказателствата по делото, и намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения едноседмичен срок, тъй като жалбоподателят е уведомен за постановеното определение на 27.01.2025г., а е подал жалбата на 30.01.2025г. Същата е подадена от надлежна страна и против обжалваем съдебен акт и е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството по гр.д. 159/2024г по описа на Врачански окръжен съд е образувано по искова молба на Б. Г. Б. срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП от 10.01.2019г. в размер на 150 000лв, ведно със законната лихва от 22.12.2020г.

С решение №212/16.12.2022г, постановено по гр.д. №46 по описа за 2022г. на ВОС, влязло в сила, искът на Б. Г. Б. против „ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“АДСофия за сума в размер на 25 001лв., частичен иск от общо претендирани 250 000лв., представляващи застрахователно обезщетение за претърпени от Б. Г. Б. неимуществени вреди в резултат на ПТП от 10.01.2019г. и искът за присъждане на законна лихва от 06.02.2021г. са отхвърлени като неоснователни, тъй като е прието, че вина за настъпилото ПТП има ищецът Б. Г. Б., установено с влязло в сила решение №211/18.05.2021г. по НАХД №284/2021г. на ВРС. Решението е постановено при участието на третите лица помагачи на ответника-ЗД „Бул Инс“АД и Агенция „Пътна инфраструктура“.

Решението на ВОС е обжалвано пред САС и потвърдено с Решение №109 от 31.01.2024г. по в.гр.д. №1580/2023г. по описа на САС. Решението на САС е обжалвано пред ВКС от Б. Г. Б. и с Определение №3365 от 12.12.2024г. по к.т.д. №1145/2024г. ВКС не е допуснал касационно обжалване.

Видно е, че ищец и по двете граждански дела е Б. Г. Б., който въз основа на едни и същи обстоятелства и правопораждащ факт-ПТП на 10.01.2019г., претендира обезщетение за едни и същи неимуществени вреди. Този спор е разрешен с влязло в сила Решение по гр.д. №46/2022г. на ВОС като претенцията е отхвърлена като неоснователна и решението е постановено при участието на Агенция „Пътна инфраструктура“ като трето лице помагач на ответника / посочено е че е помагач на ответника във въззивното решение./ Субективните предели на силата на пресъдено нещо /СПН/ очертават кръга на лицата-адресатите, които не могат да оспорват, че съдебното потвърденото право съществува, нито да твърдят, че съдебно отреченото право съществува, а са длъжни да съобразят своето поведение с установеното от съда правно положение. СПН важи между страните по делото, като законът разбира противопоставените субекти на процесуалното правоотношение, без значение дали страната е главна или подпомагаща. И подпомагащата страна е обвързана спрямо насрещната страна от СПН, съгл. чл.223, ал.1 ГПК. СПН важи между противопоставените страни, но не и между лицата, които заедно стоят на едната страна на процесуалното правоотношение, каквито са подпомаганата и подпомагаща страна, тъй като между тях важи обвързващата сила на мотивите към решението, съгл. чл.223, ал.2 2

ГПК. СПН важи между третото лице и насрещната страна, като в качеството си на адресат на СПН третото лице може да се позове на СПН и тя може да му бъде противопоставена.

Като важимостта спрямо третото лице на СПН не означава, че само поради това спрямо него ще се разпрострат и другите правни последици на решението /изпълнителна сила, конститутивно действие, отговорност за разноски и др./

В този смисъл е определение № 3492/3.07.2025г. по к.ч.гр.д.№ 4184/2024г по описа на ВКС, в което се приема, че предявена искова претенция се ползва със СПН в отношенията между настоящ ответник-третото лице помагач на страната на ищците по иск за разваляне на договор и ответната страна по предходното дело, като се разглежда правоустановителното действие на решението по чл.223, ал.1 ГПК на трето лице с насрещната страна по производството. Обхватът на СПН се определя от предмета и страните по делото, като обективните предели се разпростират върху твърдяното или отричано от ищеца спорно материално право с неговите индивидуализиращи белези-юридически факт, от който е възникнало, съдържание, субектите на правоотношението, и правно естество, а субективните се отнасят до нейните адресати-противопоставените страни /ищците и третите лица, които са конституирани да им помагат, от една страна, и ответниците и третите лица, които са конституирани да им помагат, от друга страна/. Прието е, че поради постановено решение, което има установително действие между противопоставените страни, каквито са третото лице помагач на едната страна и насрещната страна, правният спор между страните по този въпрос е решен.

При съобразяване на изложените мотиви за установителното действие на влязлото в сила решение по чл.223, ал.1 ГПК между страните като противопоставени страни в приключилото производство по гр.д.№ 46/2022г на ВОС, каквито са били Б. Г. Б. и Агенция „Пътна инфраструктура“ по гр.д.№ 46/2022г на ВОС, по което е поставено влязло в сила решение № 212/16.12.2022г, относно претендирано обезщетение за претърпени вреди от Б. Г.

Б. в резултат на ПТП от 10.01.2019г., то следва, че е формирана СПН по смисъла на чл.299 ГПК и е налице непререшаемост на спора.

Обжалваното определение, с което е прекратено производството е законосъобразно и частната жалба срещу него следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 379/30.01.2025г от Б. Г. Б., чрез адв.Й. Д. от САК, срещу определение № 14/9.01.2025г, постановено по гр.д.№ 159/2024 по описа на Врачански окръжен съд.

Определението може да се обжалва при условията на чл. 280 ГПК пред ВКС на РБългария с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3