Решение № 2035 от 29.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2035 гр. Пловдив, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Соня Ил. Букова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20255330112449 по описа за 2025 година намира следното:

Производството е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД - гр. Пловдив, ЕИК 115010670, срещу Ц. И. М., ЕГН **********, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.

1 о т ЗЗД и чл. 86, ал. 1 о т ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът Ц. И. М. дължи на ищеца „Водоснабдяване и канализация” ЕООД - гр. Пловдив сумата в размер на 739,65 лв. – главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 20.12.2022 г. – 23.01.2025 г. за обект, находящ се в ......., както и сумата от 79,38 лв. – мораторна лихва върху главницата, за периода 28.02.2023 г. – 31.01.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 05.03.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 1885/06.03.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 4263/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVI гр. с.

В исковата молба се твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ, като собственик на водоснабден имот, находящ се в .......... В тази връзка същият фигурирал в базата данни на ищцовото дружество като потребител с абонатен №........., а отношенията между дружеството и неговите клиенти се уреждали от публично известни Общи условия. В случая 1 отчетът в имота на потребителя се извършвал по показанията на монтирано в имота измервателно устройство с № ..... в картотеката на дружеството, като срещу вписаните показания в карнетите имало подписи на ответника или негов представител. На 12.08.2019 г., 17.02.2020 г. и 18.04.2022 г. били връчени покани за доброволно плащане на членове на домакинството на ответника, които осигурили на така посочените дати достъп до водомерното устройство. Сочи се, че ответникът има задължения към ищцовото дружество за предоставени услуги по доставка на питейна вода в общ размер 739,65 лв., за периода 20.12.2022 г. – 23.01.2025 г., за обект, находящ се в ........... и за мораторна лихва в размер на 79,38 лв., за периода 28.02.2023 г. – 31.01.2025 г., начислена върху главницата от 739,65 лв. Твърди се, че ответникът не е изпълнил задълженията за заплащане на потребените в имота услуги, за които са издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба, с посочена дата на издаване, дължима сума и период, поради което ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Била издадена заповед за изпълнение за процесните суми срещу ответника, която му била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 о т ГПК, поради което на ищеца му било указано да предяви иск за вземането си срещу посочения длъжник.

По гореизложените съображения ищецът моли съда да бъде постановено решение, с което да бъдат уважени предявените искове.

Ангажира писмени доказателства. Формулира доказателствени искания.

Претендира сторените разноски в исковото и заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника, чрез назначения му особен представител адв. Н. К., в който намира предявения иск за неоснователен. Сочи, че не е ясно формулирано правното основания на претенцията – договорно, извъндоговорно или деликтно. Тази неяснота нарушавала правата на ответника. Оспорва основанието и размера на исковата претенция. Не били ясни критериите и методиката, по които са формирани претендираните суми. Недоказан бил размера на предоставените количества вода до процесния водоснабден обект. Оспорва получаването на посочените в исковата молба книжа.

В открито съдебно заседание ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител ст.юрк. Г.Н. изразява становище за основателност на предявените искове и моли за уважаването им. Претендира присъждане на разноските в исковото и заповедното производство. В срока по чл. 149, ал. 3 от ГПК депозира писмена защита, в която излага съображения за основателност на предявените искове.

Ответникът Ц. И. М. се представлява от назначения му особен представител а. Н. К. в открито съдебно заседание, който моли за отхвърляне на предявените искове. В срока по чл. 149, ал. 3 от ГПК депозира писмена защита, в която излага доводи за неоснователност на предявените искове.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в 2 тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

По допустимостта на предявените искове :

Налице са процесуалноправните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГП. Видно от приложеното ч.гр.д. № 4263/2025 г. по описа на Районен- съд Пловдив, XVI гр.с., образувано по депозирано от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД срещу Ц. И. М. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело, е издадена Заповед № 1885/06.03.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Заповедта за изпълнение е била надлежно връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Поради това с разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. В законовия едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК са предявени настоящите искове. Налице е пълен идентитет между претенциите срещу ответника, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по настоящото дело. Затова предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По основателността на предявените искове:

За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, във вр. чл.79, ал. 1 от ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване по чл.

154, ал. 1 от ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода през процесния период от време, че ответникът е потребител (собственик или позвател на водоснабдения имот) на услугите за исковия период на обекта, находящ се в ..........., че ищецът е изправна страна по договора (че е доставил съответното количество вода и същото е надлежно измерено, отчетено и фактурирано), както и да установи размера на претенцията.

За уважаване на акцесорния иск за мораторно обезщетение в тежест на ищцовото дружество е да докаже при условията на пълно и главно доказване по чл. 154, ал. 1 от ГПК, наличието на главен дълг, изпадането в забава на ответника, както и размера на дължимата мораторна лихва за посочения в исковата молба период.

Не е спорно по делото, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198о, ал. 1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. Пловдив.

Съгласно чл. 8, ал. 1 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на ВиК услуги са 3 уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия.

Възникването на облигационно правоотношение между страните по спора се основава на това дали ответникът има качеството на „потребител” по смисъла на § 1, т. 2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). За да възникне посоченото качество, ответната страна следва да е собственик или ползвател на имот, за който се предоставят ВиК услуги.

Според чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Легално определение за понятието „потребител“ е дадено и в пар. 1, ал. 1, т. 2 от ЗРВКУ, където е посочено, че потребители са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги, юридически или физически лица, собственици или ползватели на имоти в етажна собственост. Следователно налага се правния извод, че „потребител“ на ВиК услуга може да бъде само лице, което е притежател на вещни права вещно право на собственост, ползване или строеж върху водоснабдения имот .

Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ ВиК операторът издава ежемесечни фактури при наличие на консумация и/или служебно начисляване на количества. Потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 - дневен срок след датата на фактуриране.

Не е спорно между страните, че процесният обект, находящ се на адрес:

............. е водоснабден, както и че ответникът е придобил правото на собственост върху този водоснабден имот по силата на договор за покупкопродажба от 20.07.2001 г., обективиран в приетия като писмено доказателство по делото Нотариален акт № ..........., вписан в Служба по вписванията Пловдив под акт ...............От представената справка от Агенция по вписванията по партидата на ответника се установява, че същият не се е разпоредил с процесния водоснабден имот в полза на трето лице през процесния период. Следователно ответникът има качеството на потребител по смисъла на § 1, т.2 от ДР към ЗРВКУ на ВиК услугите, предоставяни от ищцовото дружество до визирания водоснабден имот, като собственик на същия. По този факт страните не спорят.

С оглед изложеното, съдът приема, че през процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, чийто източник е договор при общи условия за получаване на ВиК услуги, по силата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., като за възникването на това правоотношение не е необходимо сключването на индивидуален договор между страните. Със самият факт на присъединяване към водопроводната система на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД потребителят е обвързан от Общите условия на дружеството.

От представената по делото справка за задълженията за клиента Ц. И.

М., абонатен №......., се установява, че за периода от 20.12.2022 г. до 31.01.2025 г., абонатът има непогасени задължения за предоставените му 4 водоснабдителни и канализационни услуги в размер на 739,65 лв. – главница и обезщетение за забава в размер на 79,38 лв.

От представени карнети се установява, че ищцовото дружество е доставяло питейна вода и е отвеждало канална вода за процесния период в в процесния имот, като отчитането се е извършвало регулярно по показания на водомерите в имота (чрез извършване на реален отчет) и за периода, за който са издадени фактурите. Водомерът е монтиран през 2015 г., като това обстоятелство е посочено в графа „дата на монтаж“ в карнетите, записан е и номерът на пломбата в съответната графа на карнета. Ответникът не е оспорил метрологичните характеристики на водомера, нито начина на извършване на отчет на имота. Налице са и периодични подписи на потребителя и/или негов представител в карнетите, който е имал възможност да се запознае с данните, записани в карнетите.

От представените два броя покани за доброволно плащане – от дата 12.08.2019 г., получена от С. М. – с. на ответника и от дата 17.02.2020 г., получена от И. М. – б. на ответника, се установява, че потребителят, чрез негови представители и членове на семейството му, е бил уведомен за наличието на непогасени ВиК задължения за процесния имот. Няма твърдения и данни по делото от ответника да са постъпили възражения за дължимост на сумите, посочени в двете покани, както и за това, че именно той следва да отговаря за тях.