Решение № 178 от 10.11.2023, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. Разград, 10.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

Светлана К. Чолакова при участието на секретаря Диана Здр. Станчева като разгледа докладваното от Светлана К. Чолакова Въззивно гражданско дело № 20233300500272 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК

Депозирана е въззивна жалба от Народно читалище Рома-Вазово-2007, ЕИК116587194 с.Вазово, общ.Исперих, обл.Разград, чрез адвокат Е. С. срещу решение №129/05.06.2023г. по гр.д. №233/2022г. на РС-Исперих, с което е признато за установено на осн. чл.*** ЗС, че СНЦ „Мюсюлманско изповедание“ гр.София, ЕИК121526008 е собственик на сграда с идентификатор ******* от 61 кв.м. по КККР на с.***, общ.Исперих, обл.Разград, находящ се в поземлен имот №********, с административен адрес ул.

********. Осъден е да отстъпи собствеността и предаде владението на същата сграда. Счита решението за неправилно, поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния и процесуален закон. Сочи, че съдът е уважил иска, без ищецът да е доказал собствеността си.

Както, че не се съобразил с изводите на вещото лице относно липсата на идентичност на имота по отношение на адрес и площ. Както че при липса на доказателства е прието, че ищецът е собственик и владял процесния имот до 2005г. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменено първоинстанционното решение, като искът бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Излага подробни съображения. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, въззиваемата страна Мюсюлманско изповедание гр.София чрез процесуален представител депозира отговор. Оспорва жалбата, която намира 1 за неоснователна, моли да бъде оставена без уважение. Излага подробни съображения, претендира разноски..

В с.з. представителят на жалбоподателя чрез пълномощник поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Моли постановеното решение да бъде отменено, иска присъждане на разноски.

Ответната страна чрез процесуален представител в с.з. изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено, претендира разноски.

Разградският окръжен съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Постановено от законен съдебен състав в рамките на правораздавателната му компетентност и по надлежно предявен иск по реда на чл.*** ЗС. При разглеждане на делото и при постановяване на решението, първоинстанционният съд е изпълнил задълженията си по чл.131 и сл. ГПК, не е нарушил процесуалните права, гарантиращи правото на участие и защита на страните. В настоящото производство не се правят доказателствени искания, нито се навеждат нови доводи, от които да следва различна от установената фактическа обстановка.

Като обсъди направените в жалбата оплаквания и становищата на страните, предвид събраните по делото доказателства и за да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

РС-Исперих е бил сезиран с молба от от „Мюсюлманско изповедание“ град София, ЕИК –121526008, представлявано от *** М. Х. – ***, чрез пълномощник против СНЦ „Народно читалище Рома-Вазово-2007, ЕИК116587194 с.Вазово, община Исперих, област Разград, за признаване за установено по отношение на ответника, че ищеца е собственик на сграда с идентификатор ******* от 61 кв.м. по КККР на село ***, община Исперих, област Разград, находящ се в поземлен имот № ********, с административен адрес улица ********* по КККР на село ***, община Исперих, област Разград, както и за осъждането му да предаде владението на имота, който държи без основание. Сочи, че е собственик на недвижим имот находящ се в село ***, община Исперих, област Разград представляващ поземлен имот с идентификатор № ******** с административен адрес *********, заедно с построените в него сгради, вкл. и тази с идентификатор № *******. За част от тази сграда, а именно за 35 кв.м., бил сключен договор за наем с ответника на 12.02.2013г., чийто срок изтекъл на 12.02.2016г. В този договор бил сгрешен посоченият административен адрес на обекта, вместо ул. ******** е посочен ул. *******/***/. Уговорената наемна цена за помещението била 60лв., като ответника е направил плащания със закъснения до месец 11.2015г. На 29.12.2021г. срещу ответника е инициирано заповедно производство по чгрдело 2

№ 883/2021г. по което е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, не са направени възражения, издаден е изпълнителен лист, по който е образувано и изпълнително дело № 240/2022г. по описа на ЧСИ Г. С.. След изтичане срока на договора ответника не освободил имота, въпреки че страните са се договорили, че при липса на писмено споразумение между страните, договора се счита за прекратен. Както, че са били проведени многократни разговори между страните, подадени са сигнали и до полицията, като накрая между тях е подписан приемо-предавателен протокол, в който било описано, че имотът е предаден от ответника на ищеца, но фактически предаването на имота не е било осъществено, ключовете на са предадени на ищеца и към настоящият момент имотът се владеел неправомерно от ответното читалище. На 08.11.2021г. до ответника изпратена покана за доброволно опразване на имота в едномесечен срок. Поканата е била получена от представляващият читалището, но имота не е бил освободен. Бил е сезиран РС – Исперих като по гр.дело № 884/ 2021г., като искът на ищеца бил отхвърлен, поради недоказана идентичност на имота. В отговора на исковата молба по това дело ответното читалище е посочило, че не оспорва собствеността на ищеца, но е поискало период от време, в което да намерят място, където да си преместят движимите вещи.

Ответникът счита иска за недопустим, тъй като спорът бил разрешен със сила на присъдено нещо по гр.дело № 8784/ 2021г. по описа на РС – Исперих. Както, че не ставало ясно процесните 35 кв.м. идеални или реални части са и от кой имот, на какво основание ищецът претендира предаване на чужд имот, т.к. договорът за нем е сключен с Мюсюлманско настоятелство ––с.Вазов/Джамейско настоятелство/.. На това основание оспорва н.а. №*** д. №*******г. на нотариус П.А.. Твърди, че ищецът никога не е владял и ползвал имота като собствен, за да го придобие по давност. От 2005 година имотът се владеел и ползвал само от ответното читалище. По тази причина ищецът не можел да иска предаване на владението над имота. Счита, че договора за наем е бил продължен, тъйкато след изтичане на неговия срок ответника е продължил да го владее явно, спокойно и необезпокоявано.

От събраните писмени доказателства в първоинстанционното производство неоспорени от страните се установява, че ищецът се легитимира за собственик съгласно нотариален акт за собственост на недвижим имот № ***, том **, рег.№ ****, нот.дело № ***г. по давностно владение на следният недвижим имот, а именно: 1.Едноетажна сграда с идентификатор № ********, със застроена площ от 144.00 кв.м., с предназначение: Култова, религиозна сграда; 2. Едноетажна сграда с идентификатор № ******** със застроена площ от 61.00 кв.м. с предназначение: Друг вид обществена сграда; 3. Едноетажна сграда с идентификатор № ******** със застроена площ от 21.00 кв.м. с предназначение: Култова религиозна сграда; 4. Едноетажна сграда с идентификатор № ******** със застроена площ от 6.00 кв.м. с предназначение: Култова религиозна сграда; 5. Едноетажна сграда с идентификатор № ******** със застроена площ от 4.00 кв.м. с предназначение: Култова религиозна сграда, построени в Поземлен имот с идентификатор № ********, находящ се в строителните граници на село ***, на *********, община Исперих, област Разградска по 3

КККР одобрени със заповед РД - 18 - 29/11.06.2007г. на Изпълнителния директор на АК, с площ 2875 квадратни метра, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за култова, религиозна сграда, комплекс, предходен идентификатор – няма, номер по предходен план: ***, квартал **, парцел **, при граници и съседи: имот №№ ********; *******; ********; ********. С нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение № ***, том ***, нот.дело № ******г. на Исперихски районен съдия, Джамийско настоятелство село Вазово е признато за собственик по давностно владение на следният недвижим имот: Дворно място в чертите на село ***, *** област, цялото от 2860 кв.м. с неуредени регулационни отношения, съставляващо парцел *** в квартал ***, по плана на селото, а имота представляващ сграда - джамия застроен с пл.№ *** от 790.00 кв.м., при граници: от три страни улици, наследници на К. М. и Х. Е.. На 12.02.2013г. сключен договор, според който Районно мюфтийство град Разград и Мюсюлманско настоятелство село ***, община Исперих в качеството на наемодател са предоставили под наем на СНЦ „Народно читалище Рома –Вазово – 2007г.“ село Вазово,, община Исперих, имот находящ се в село ***, ул.********, с обща площ 35 от която 35 кв.м. застроена площ. Срокът на договорът е бил от 12.02.2013г. до 12.02.2016г. С постановление от 01.04.2021г. на РП Разград ТП Исперих е отказано образуване на досъдебно произвоство, поради липса на данни за престъпление, по подадена жалба от Мюсюлманско изповедание гр.София по отношение на това, че след изтичане срока на договора от 12.02.2013г., представляващия ответника не е освободил сотдадената под наем сграда. На 08.11.2021г. ищецът отправил до ответника покана за доброволно изпълнение за опразване на имот – самостоятелен обект с идентификатор № ******* находящ се в село ***, на ул. *********. Поканата е получена от представител на ответника на 10.11.2021г. Според приложения приемо-предавателен протокол на на 24.06.2021г. ответникът предал на Мюсюлманско настоятелство село Вазово имот – помещение с адрес село Вазово, *********, като ищецът твърди в посочената покана до ответника, че фактически не е предадено владението на имота. В отговора от 09.02.2022г. на исковата молба заведена от ищеца по реда на чл.233 ЗЗД по гр.д. №884/2021г. по описа на РС-Исперих, ответното читалище счи, че не оспорва собствеността, като иска да му бъде предоставен период, през който да намери алтернативно помещение, защото към момента няма такова, че е необходимо такова помещение, тъй като разполага с обзавеждане и оборудване, което трябва да се съхранява. По същото дело е приложен договор за наем от 26.01.2005г. сключен между Джамийско настоятелство – село *** и СНЦ „Рома – Завет 2003“ с който е отдаден под наем имот - помещение в село ***, до Джамията, Парцел **, квартал ***, план № ***, от около 35 кв.м. Приложен заповед за изплънение по чл.410 ГПК издадена по ч.гр.д. №883/2021г. на РС-Исперих по подадено заявление от ищеца против ответника, за заплащане ва сумата 1500лв. представляваща непогасени наемни вноски, по договор за наем от 12.02.20213г. за помещение, ведно със законнтаа лихва сичтано от 20.122021г. до окончателното изплащане.

По делото са събрани гласни доказателства: Свидетелят М. А. - районен мюфтия на Районно мюфтийство град Разград от 1992 година сочи,че познава имота-самостоятелна сграда намираща се в двора на молитвения храм-джамия в с.***. Ответното читалище от 4

2004 – 2005 година имало сключен договор за наем с Мюсюлманско настоятелство село *** за процесната сграда. В последствие с изменението на Закона за вероизповеданията, всички имоти за които са се легитимирали като собственици местните структури, са станали собственост на Мюсюлманското изповедание град София. Провеждани били разговори и срещи с председателя на сдружение „Рома“ за освобождаване на имота, който изразявал съгласие за това. Ответникът не е заплащал редовно дължимият наем, за което постигнали споразумение за заплащане за закъснелия период, след което го уведомили да напусне имота. Той се съгласил писмено го направил, но до момента имотът не бил освободен и предаден на Мюсюлманско изповедание, респ. на Мюсюлманско настоятелство.