Решение № 3915 от 14.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3915 гр. София, 14.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-13 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росен Димитров при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Росен Димитров Гражданско дело № 20221100103173 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 432,ал.1 КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД.

Ищецът К. М. Г., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своите родители Е.Е. Х.а и М. Г. П. е предявил против ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК **** иск за заплащане на обезщетение за търпени неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания, стрес и притеснение, настъпили в резултат на ПТП от 23.08.2019 г., в размер на сумата от 30 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на ПТП до окончателното изплащане .

В исковата си молба твърди ,че вина за катастрофата има водачът на лек автомобил „Киа Сеед“ с peг. № СВ **** АН П. П., а самия автомобил е бил застрахован при ЗАД „ОЗК – З.“ АД за гражданска отговорност. От катастрофата получил луксация иа дясна акромио-клавикуларна става с фрактура на дясна клавикула на около 2.8 см. от стерноклавикуларната става, контузии и охлузване в дясно челно и слепоочно на главата и мозъчно сътресение.Твърди,че е загубил съзнание. Тези увреждания са му причинили интензивни болки и страдания за продължителен период, силен стрес и притеснение.

Ищецът поддържа чрез своя пълномощник адв. Т. Б., АК - Пловдив основанията на предявения иск и претендира присъждане на обезщетение в размер от 30 000 лв. с лихви и разноските по делото.

Ответникът ЗАД „ОЗК – З.“ АД оспорва така предявения иск. Оспорва механизма на ПТП и елементите от фактическия състав на деликта.

Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП.

Заявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.

1

Сочи в тази връзка, че същият не е бил пешеходец, а е управлявал ППС – велосипед. Като велосипедист и участник в движението, е нарушил правилата за движение, установени с чл.

107 от ЗДвП; чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП; чл. 79, т.1, т.2, т. 3 и т. 5 от ЗДвП; чл. 81 от ЗДвП.

Излага и възражения, че основна причина за настъпване на ПТП е оставянето на ищеца без надзор от страна на неговите родители, което е сторено в нарушение на чл. 125, ал. 3 от СК.

Оспорва обезщетението за неимуществени вреди по размер, за което поддържа, че не отговаря на критериите по чл. 52 от ЗЗД, действително търпените увреди, а при условията на евентуалност заявява, че искът доколкото е основателен справедливо е обезщетение в размер на сумата от 5 500 лева.

Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.

Доказателствата са гласни и писмени.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените по делото Констативен протокол № к-490/23.08.2019 г., съставен от Отдел "Пътна полиция", СДВР , протокол за оглед на местопроизшествие със схема на произшествието и снимков албум и Постановление за прекратяване на наказателно производство от 06.11.2020 г. по пр.пр. № 33788/2019 г. по описа на СРП, ДП № зм11295/2019 г. по описа на СРТП-ОР-СДВР се установява, че на 23.08.2019 г., около 20:30 ч., в гр. София, на ул. „Георги С. Раковски”, на кръстовището с ул. “Оборище” е настъпило пътно-транспортно произшествие е настъпило ПТП между лек автомобил - марка “Киа”, модел “Сеед”, ДК № СВ****АН управляван от П. Е. П. и велосипедиста на К. М. Г., ЕГН **********, тогава на 13 години. В резултат на ПТП са причинени телесни увреждания на водача на велосипеда.

За лекия автомобил е имало валидна застраховка гражданска отговорност по застрахователна полица № BG/23/318002865186, със срок на покритие от 00:00 ч. на 02.11.2018 г. до 23:59 ч. на 01.11.2019 г. при ““ЗАД “ОЗК - З.”” АД.

От приетата по делото комплексна медицинска и автотехническа експертиза се установява, че лекия автомобил управляван от П. П. се е движел на 23.08.2019г. около 20:30 часа в гр. София по ул. „Георги С. Раковски“ в посока от бул. „Цар Освободител“ към бул.

„Дондуков“ в лявата от две пътни ленти със скорост от порядъка на 42 км/ч. В този участък широчината на платното за движение на ул. „Георги С Раковски“ в района на кръстовището с ул. “ Оборище“ е 13,8 м, състоящо се от 2 бр. пътни ленти с широчина по 3,0 м разделени помежду си с непрекъсната разделителна линия M I, предназначени за движение по посока към бул. „Дондуков‘‘ и 2 бр. пътни ленти с широчина дясната 4,8 м и лявата 3,0 м, разделени помежду си с непрекъсната разделителна линия M l, предназначени за движение в обратна посока. Налични са три пешеходни пътеки-първата/по посоката на движение на автомобила/преди кръстовището с ул. “Оборище”, втората след това кръстовище и третата на около 30 м. след кръстовището с ул.Московска.

От скицата и огледния протокол,а и от показанията на свидетелите е установено,че 2 произшествието е настъпило върху втората пешеходна пътека,в лявата лента за движение.

Велосипедистът К. Г. е предприел пресичане по пешеходната пътека върху велосипеда, от ляво на дясно спрямо посоката на движение на автомобила, като е навлязъл на платното за движение, когато автомобилът е бил на разС.ие 36-65 м от мястото на удара.

Скоростта му преди и в момента на удара е била от 7 до 12 к м/ ч . При опасна зона за спиране от 23.25 м. в хипотезата от движение на пострадалия със 7 км.ч. ударът е бил предотвратим,но по субективни причини водачът не е задействал своевременно спирачната уредба.При движение с 12 км.ч. велосипедиста попада в опасната зона за спиране и ударът е бил непредотвратим.

Водачът не е реагирал своевременно на намиращия се на платното за движение велосипед и последва удар с предната челна зона на автомобила отдясно на тялото на велосипедиста . Тялото е отхвърлено напред и вдясно спрямо посоката на автомобила и пада на терена отдясно на установилия се автомобил.

При удара и последвалото падане на терена велосипедистът получава следните травматични увреждания: Мозъчно сътресение, контузия и охлузване на дясната челна и дясната скулна област на главата и счупване на дясната ключица и изкълчване на дясната акромио- клавикуларната става. Спешна медицинска помощ и лечение пострадалият е получил в УМ БАЛСМ „ Н.И.Пирогов“ , при приемането му в болницата е контактен, адекватен, но не помни случилото се, с главоболие, световъртеж и гадене, но без повръщане. При извършените КТ-ски изследвания не са бил установени травматични и патологични промени на мозъка При рентгеновото изследване на дясната раменна става са бил констатирани увреждания: Счупване на дясната ключица и изкълчване на дясната акромно - клавикуларна става . По спешност счупената дясна ключица е била наместена и десния горен крайник е бил обездвижен чрез мека имобилизаща превръзка на Дезо, а пострадалият е бил приет за болнично лечение заради претърпяното мозъчно сътресение в Детската неврохирургична клиника. За получената фрактура на дясната ключица, пострадалият е бил активно наблюдаван от детски травматолог. След гладко протичане на болничния период, пострадалият е бил изписан от болницата на 27.08.2019г. и лечението е продължило амбулаторно с назначени два контролни прегледи. Неврологичните прояви на ищеца от претърпяното мозъчното сътресение са били леки, без някакви негативни последици и са отзвучали окончателно за срок около 3 седмици. Получената фрактура на дясната ключица и изкьлчената акромно - клавикуларна става са зараснали за срок от 30 дни, а с времето за проведеното раздвижване на десния горен крайник . Общо оздравителния период на всички травматични увреждания е приключил за срок до 2 месеца.

Заключението на експертизата се възприема от съда като професионално и безпристрастно и не е оспорено от страните.

От показанията на св.П. П./водач на лекия автомобил/ се установява,че се е движел с около 30-40 км.ч. в дясната лента,когато велосипедиста е връхлетял върху автомобила внезапно.Удара настъпил на след пешеходна пътека непосредствено преди спирка на градския транспорт.Смята,че това се е случило на кръстовището на ул.“Раковски“ и 3 ул.“Московска“.

Свидетелят С. С. установява,че ударът е настъпил на пешеходна пътека непосредствено след кръстовището на ул.Раковска“ и ул.“Оборище“. Пострадалият бил на колелото и се движел по пешеходната пътека към храм-паметник „Ал.Невски“ със сравнително бърза скорост. Автомобила се движел с нормална скорост,но късно го забелязал,тъй като преди мястото на удара има възвишение.

Свидетелят М. П. /баща на ищеца/ установява,че след катастрофата синът му лежал една седмица в болница,майка му била неотлъчно до него.След изписването му продължил възстановяването в къщи,имал нужда от помощ поне още 10 дни.Чувствал се зле,стоял поС.но на тъмно.Възстановил се за около 2 месеца.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Ищецът К. М. Г., ЕГН **********като непълнолетен към датата на исковата молба реализира правата си по съдебен ред при спазване на условията на чл.28,ал.2 ГПК- със съгласието на на своите родители Е.Е. Х.а, ЕГН ********** и М. Г. П., ЕГН **********.

Към датата на решението е непълнолетен.

Съгласно 432,ал.1 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Така цитираната норма е във връзка с чл. 45 от ЗЗД а,съгласно тази норма всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а според ал. 2 на същия текст, при всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното.

В настоящия случай се установи, че е налице непозволено увреждане. За да се приеме, че е налице такова, необходимо е да са налице предвидените и изброени в закона предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат, вина и причинна връзка между тях.

От събраните по делото доказателства съдът приема, че произшествието е настъпило по вина и на двамата водачи.

Водачът на лек автомобил „Киа Сеед“ с peг. № СВ **** АН П. П. е нарушил разпоредбата на чл. 5,ал.2,т.1 от ЗДвП , която изисква да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са водачите на двуколесни пътни превозни средства. Нарушил е също разпоредбата на чл.20,ал.2 ЗДвП , според която водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с характера и интензивността на движението и с конкретните условия на видимост, за да бъдат в съС.ие да спрат пред всяко предвидимо препятствие.Категорично се установява от скицата на местопроизшествието и от показанията на свидетелят С.,че ударът е настъпил на пешеходната пътека непосредствени след кръстовището с ул.“Оборище“ в движението на автомобила. Макар и допустима скоростта от 43 км.ч. не е била съобразена с факта,че автомобила се е изкачвал по възвишение и видимостта е била ограничена,още повече и при настъпилия сумрак. Макар да е имал възможност да спре преди мястото на 4 удара,водачът не е реагирал адекватно и своевременно и носи вина за настъпване на произшествието.

Съдът не кредитира показанията на деликвента П. относно разС.ието , от което е видял пострадалия непосредствено преди сблъсъка,тъй като се установява,че е имал пряка видимост поне 35-30 м. и очевидно става въпрос за заинтересованост на свидетеля.Вероятно по същата причина този свидетел дава неточни показания и за самото място на удара.

Вина за катастрофата носи и водачът на двуколесното ППС К. М. Г.. Същият се е движел върху велосипеда по пешеходната пътека със сравнително голяма скорост, в нарушение на разпоредбата на чл.81,т.5 ЗДвП.

Доказан е фактът, че причиненият вредоносен резултат е в пряка причинноследствена връзка с противоправното деяние.

Ответникът не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение за автомобила участвал в ПТП-то. С оглед на това и на самата полица приложена по делото, съдът приема този факт за безспорно установен.

Поради изложените съображения, съдът намира, че предявения иск за претърпени неимуществени вреди е основателен.

Неговия размер следва да определи съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД, което предвижда, че при непозволено увреждане обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, а с оглед установеното съпричиняване от страна на първия ищец и съобразно разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД.