Решение № 607 от 21.03.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 607 гр. Пловдив, 21.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Доника Ил. Тарева Пехливанова при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева Пехливанова Административно наказателно дело № 20225330200652 по описа за 2022 година взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е НП № 21-1030-012127/21.12.2021 г., издадено от *** при ОДМВР, град Пловдив, *** „***”, с което Ц.К.В., с ЕГН: ********** е санкционирана с административно наказание ГЛОБА в размер на 1100.00 лева и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство - за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

Жалбоподателят, Ц.В., обжалва цитираното НП, с доводи за неправилност и незаконосъобразост, като претендира за неговата отмяна.

Въззиваемата страна, на *** „***” при ОДМВР, град Пловдив, в писмено становище оспорва основателността на така депозираната жалба и моли НП да бъде потвърдено.

От фактическа страна се установява следното:

На 07.12.2021 г. *** в *** “ ***” З.Г. *** Акт за установяване на административно нарушение против Ц.К.В. за това, че на 19.06.2021 г., в 15.43 часа, в град Пловдив, на бул. “България” до № 124, като *** на лек автомобил “***” с рег. № ***, жалбоподателката К. се е движила с превишена 1 скорост, а именно със 143 км./ч., при допустима такава в населено място 50 км./ч. Скоростта била измерена с TFR1-M № 581, от която била приспадната допустимата техническа грешка от 3 % (от 147 на 143 км./ч.) или установено превишение на скоростта с 93 км./ч.

В хода на проведеното административнонаказателно производство собственикът на МПС, с което е било извършено нарушението – «***» ***, представило декарация, че на 19.06.2021 г., в 15.43 часа, в град Пловдив МПС е било управлявано от Ц.К.В.. Предвид това и на основание чл. 188, ал. 1 ЗДвП НП било издадено срещу жалбоподателката В., като същата е била санкционирана с глоба в размер на 1100 лева и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство - за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява от приложените по делото писмени доказателсва, в това число от приложента по преписката снимка от АТСС от извършено нарушение на скорост, както и от разпита на разпитания в качеството на свидетел актосъставител, който е посочил, че изцяло потвърждава отразените от него в АУАН фактически констатации.

Съдът кредитира тези показания, доколкото същите не намират опровержение в кредитирания доказателствен материал.

Тази фактическа обстановка и анализът на събраните поделото доказателства обосновават следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:

На първо място следва да се посочи, че съдът изцяло възприема изложената в АУАН и възпроизведена в НП фактическа обстановка, която се явява безспорно установена въз основа на показанията на разпитания като свидетел актосъставител, както и от съставения АУАН, чиято презумптивна сила, регламентирана в нормата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП , не само, че не се разколебава, но дори се потвърждава от доказателствата по делото. В тази връзка съдът приема, че нарушението се установява по несъмнен начин.

В конкретния случай отговорността на жалбоподателката е била ангажирана за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, според който допустимата максимална скорост в населени места (в каквото е 2 констатирано процесното нарушение) е 50 км./ч. За така констатираното нарушение, наказващият орган е приложил санкционната норма на чл. 182, ал.

1, т. 6 ЗДвП, който предвижда следните санкции за превишаване над 50 km/h глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. Приложено към настоящия случай, където наказуемото превишение е 93 км./ч. правилно наказващият орган е определил глобата в размер на 1100 лева и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство. Видно е, че в конкретния случай жалбоподателката по същество не оспорва извършването на вмененото й във вина нарушение, а единствено навежда доводи за нарушения на процедурата по съставяне на АУАН , за което конкретни съображения ще бъдат изложени по-долу.

Визираното нарушение е било заснето с мобилна камера тип TFR1-M № 581, като доколкото се касае за превишение над 50 км./ч., което предполага лишаване от правоуправление, правилно в случая е пристъпено към съставяне на АУАН и НП, вместо към издаване на ел. фиш, доколкото с последния не може да се налага кумулатино предвиденото наказание за този вид нарушение - лишаване от правоуправление. По делото е приложен Протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., съдържащ всички, предвидени в Наредбата реквизити. Посочена е посоката на движение на контролираното МПС – от изток към запад, ограничението на скоростта – 50 км./ч., контролираната пътна отсечка – бул. «България». Посочен е и режимът на измерване - Д (в движение). Следва да се има предвид, че в случая заснемането е извършено с TFR1-M № 581, което по характеристика извършва автоматично разпознаване на регистрационния номер, изключващ допускането на човешка грешка при посоване на регистрационния номер на МПС.

По преписката е приложена и снимка, съдържаща измерената скорост, посока: отдалечаване, вида на АТСС и точните координати от земната повърхност. На самата снимка пък се съдържа ясно и недвусмислено заснемане на регистрационният номер на МПС, с което е извършено нарушението - № ***.

В случая се установява, че нарушението е било извършено на 3

19.06.2021 г. АУАН е бил съставен на 07.12.2021 г. Видно е също така, че Декларацията по чл. 188 от ЗДвП е подадена на 24.11.2021 г. При това положение следва да се приеме, че и това е датата на откриване на нарушителя, което обосновава и извода, че АУАН и НП са съставени преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно трайната съдебна практика нарушителят се счита открит от момента, в който компетентния да състави АУАН орган реално разполага с достатъчно данни, както за извършено нарушение, така и за самоличността на нарушителя, като разбира се следва да се разграничават понятията откриване на нарушителя и установяване на нарушението по несъмнен начин. Така изрично Решение № 252 от 07.02.2019 г. по к. адм. н. д.

№ 3646 / 2018 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 909 от 22.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 238 / 2019 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1999 от 31.10.2016 г. по н. д. № 1893 / 2016 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2530 от 24.11.2014 г. по н. д. № 2185 / 2014 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1999 от 31.10.2016 г. по н. д. № 1893 / 2016 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив. От дадената дефиниция следва, че въпросът за откриване на нарушителя е чисто фактически и във всеки конкретен казус зависи от преценката в кой момент контролният орган е разполагал с достатъчния обем информация за извършеното нарушение и неговия извършител. В конкретния случай това е датата 24.11.2021 г. , на която дата лицето-собственик е предоставило Декларацията по чл. 188 от ЗДвП . Действително от една по-ранна дата, контролният орган е разполагал с информация за извършено нарушение, но тази информация е крайно недостатъчна на контролните органи, за да извършат преценка за наличие на нарушение, което предполага установяване на неговия автор. Ето защо съдът приема, че в конкретният случай контролните органи са разполагали с данни за извършеното нарушение и за неговия автор едва след датата на подаване на гореспоменатата Декларция.

Предвид всичко гореизложено, съдът намира, че в конкретния случай правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателката. При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП, са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при 4 реализирането на отговорността на жалбоподателя, не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.

Не са налице и основания за ревизиране на размера на наложеното наказание, тъй като същият е фиксиран и липсва възможност за редуцирането му.

Липсват и основания за квалифициране на случая като „ маловажен“, доколкото неговата обществена опасност не се отличава от обичайната за съответния вид. Касае се за извършено умишлено нарушение, което засяга изключително важни обществени отношения – сигурността на участниците в движението по пътищата. Предвид всичко гореизложено настоящият съдебен състав намира, че обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното ПРС 25 н. с.,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 21-1030-012127/21.12.2021 г., издадено от *** при ОДМВР, град Пловдив, Сектор „Пътна полиция”, с което Ц.К.В., с ЕГН:

********** е санкционирана с административно наказание ГЛОБА в размер на 1100.00 /хиляда и сто/ лева и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство - за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5