Решение № 21788 от 28.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21788 гр. ., 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело

№ 20241110174867 по описа за 2024 година

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 във връзка с чл. 124, ал.

1 от ГПК с искова молба вх.№ 408844/16.12.2024 г. на Й. В. Д., ЕГН **********, гр. ., ж.к. В, блок 510, вх. В, ап.61, чрез адвокат И. А. Н., със съдебен адрес в гр. Б, ул. Свобода № 3В, ет. 1, срещу "ТС ." ЕАД, ЕИК ................., със седалище и адрес на управление: гр. ., ул. Я № 23Б, представлявано от ПП и МЦ за установяване, че ищецът не дължи сумата от 1514.48 лв., поради погасяване на вземането по давност.

В исковата молба се твърди, че ищецът не дължи на ответника сумата по изпълнителен лист от 12.11.2018 г., издаден въз основание на заповед за изпълнение от 18.01.2017 г. по ч.гр.д. № 1346/2017 г. на 40-ти състав на СРС, въз основа на което било образувано изпълнително дело № 20188580401322 по описа на ЧСИ Уляна Димоларова с рег. № 858 на КЧСИ и район на действие СГС. Твърди, че на 07.12.2018 г. е издадено съобщение за образувано изпълнително дело. Твърди, че не са извършвани изпълнителни действия за период по-дълъг от пет години от последното действие, прекъсващо давността. Счита, че следва изпълнителното производство да бъде прекратено. Сочи, че действия на ЧСИ срещу несеквестируемо имущество на длъжника е незаконосъобразно и не прекъсва давността, като сочи, че поисканият от съдебният изпълнител способ – запор върху трудово възнаграждение, довели до осребряване на имущество на длъжника не можело да бъдат ценени като валидни правни действия. Сочи, че е била налице хипотезата на чл.

433, ал. 1, т. 8 и т. 5 от ГПК, тъй като имало двегодишно бездействие от страна на взискателя, а е и нямало имущество на длъжника, което да бъде секвестирано. Моли съда да призна за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1514.48 лв., в това число главница за топлинна енергия, доставяна за периода от 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г. в размер на 1397.37 лв. и лихви за забава в размер на 117.11 лв. за периода 15.10.2015 г. – 03.01.2017 г., поради погасяването им чрез изтекла погасителна давност. Претендира разноски.

В отговора си по исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответната страна оспорва изцяло предявения иск като неоснователен. Счита, че давностният срок е петгодишен, а не тригодишен и бил прекъсван с предприемане на различни принудителни действия за събиране на вземането по изпълнителното производство. Оспорва иска и моли съда да го отхвърли, като неоснователен. Претендира разноски.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

1

Предявен е отрицателен установителен иск, с който се иска съдебно установяване на несъществуването в полза на ответника на вземане срещу ищцата. При отрицателен установителен иск ищецът не носи тежестта да докаже пораждащите спорното право факти-такава тежест е възложена на ответника, защото той поддържа да е титуляр на оспореното право. Ответникът по отрицателния установителен иск е в положението, в което би се намирал като ищец по иск за защита на оспореното право - той дължи установяване на основанието, от което правото е възникнало, както и на неговия размер и доколкото проведеното от него доказване е неуспешно, ще понесе неблагоприятните последици от правилата, разпределящи доказателствената тежест.

Същите задължават съда да счита недоказаните факти за неосъществили се и съобразно този извод да даде защита на твърденията на ищеца. Съответно ищецът по отрицателен установителен иск е в положението, каквото би имал като ответник по предявен осъдителен или положителен установителен иск относно спорното право, ако ищецът наведе правоизключващи, правопогасяващи или други възражение срещу правото на ответника, ищецът носи и доказателствената тежест да установи своите възражения.

Възражението на ответната страна за липса на правен интерес от водене на производството се явява неоснователно. От материалите по делото се установява, че ответникът в качеството си на взискател се е снабдил с изпълнителен лист за вземането си, искал е образуване на изпълнително производство, а след прекратяване на същото, е поискал да получи оригинала на изпълнителния лист. Ответникът не признава исковата претенция, разполага с изпълнителен лист и докато не се установи, че вземането по този изпълнителен лист не е дължимо, ищецът – длъжник по изпълнителния лист, има интерес да установи, че не дължи вземането. Ето защо, следва предявения иск да се разгледа по същество като се обсъдят събраните по делото доказателства.

По делото е изискан и приложен заверено копие на изпълнително дело № 20188580401322 по описа на ЧСИ Уляна Димоларова с рег. № 858 на КЧСИ и район на действие СГС. От същото се установява, че с Молба от 26.11.2018 г. от ответното дружество до ЧСИ Димоларова е поискано образуване на изпълнителното производство и е възложено на съдебния изпълнител проучване на имущественото състояние на длъжника и определяне начина на изпълнението. Вземането е обективирано в изпълнителен лист, издаден на 12.11.2018 г. по гр.д. № 1346/2017 г. на СРС, 40 състав, въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Изпълнителният лист е за сумите от 1397.37 лв. главница за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва от 11.01.2017 г. до окончателното плащане, сумата от 117.11 лв. – обезщетение за забава за периода от 15.10.2015 г. до 3.01.2017 г., сума от 21.24 лв. – такса за извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. и лихва върху тази главница от 3.78 лв. за периода от 15.10.2015 г. до 03.01.2017 г. Видно от преписа на изпълнителния лист, върху него са извършени отбелязвания за извършени плащания за периода от 31.01.2023 до 12.05.2025 г., включително, в общ размер на 1399.34 лв.

Видно от Запорно съобщение от 07.12.2018 г. до НОИ за налагане запор върху получаваната от ищеца пенсия и отговора на НОИ от 03.01.2019 г., върху пенсията на ищеца не е наложен запор, тъй като пенсията на лицето е под минималната работна заплата, установена за страната.

Съобщение за образувано изпълнително дело е връчено на ищеца чрез пълнолетно лице от домашните, на 09.02.2019 г.

С Молба от 20.07.2020 г. взискателят е направил искане до съдебния изпълнител за извършване на конкретни действия по установяване имуществото на длъжника и предприемане на принудителни изпълнителни действия за събиране на вземането.

На 28.08.2020 г. е изпратена призовка за принудително изпълнение до длъжника за насрочен опис, оценка и изземване на движими вещи, собственост на последния, находящи се на адрес в гр.

., ж.к. В 1, бл. 510, вх. В, ет. 8, ап. 61, насрочен за 29.09.2020 г. от 14.00 часа. Призовката е връчена чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47 от ГПК на 08.09.2020 г. на адреса на длъжника.

Описът не е реализиран.

С Молба от 02.09.2021 г. взискателят е направил нови искания за конкретни действия относно установяване имуществото на длъжника и предприемане на конкретни принудителни изпълнителни действия.

2

С Писмо от 05.11.2022 г. НОИ е уведомило частния съдебен изпълнител, че върху пенсията на длъжника е наложен запор, считано от 01.11.2022 г., като удръжката е в размер на 117.81 лв., съгласно чл. 446, ал. 1 от ГПК и при съобразяване с Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС. Ново писмо от НОИ от 09.01.2023 г. уведомява ЧСИ Димоларова, че с оглед променения размер на минималната работна заплата за страната се променя размера на удръжката от пенсията и добавката на длъжника, считано от 01.01.2023 г., като същата става 47.81 лв. Размерът на удръжката от пенсията на длъжника е бил изменен отново, считано от 01.08.2023 г., като същата става 147.15 лв. (л.131 от делото). Удръжките от пенсията на длъжника са били преустановени, считано от 01.01.2024 г., на основание чл. 446, ал. 1 от ГПК, поради това, че лицето получава пенсия под минималната работна заплата за страната. Считано от 01.08.2024 г. удръжките отново са били подновени в размер на 96.14 лв. и са спрени отново, считано от 01.01.2025 г.

Изпратена е призовка за принудително изпълнение на 29.05.2025 г., с която е насрочен опис, оценка и изземване на движими вещи, собственост на длъжника в имота му в гр. ., ж.к. В 1, бл. 510, вх. В, ет. 8, ап. 61, насрочен за 04.07.2025 г. от 16.00 часа. Няма данни същата да е редовно връчена.

Принудителното действие не е осъществено.

При така установеното от фактическа страна, съдът счита, че вземането не е погасено чрез изтекла погасителна давност по следните съображения. Изпълнителният лист, издаден срещу ищеца, е от 12.11.2018 г. Тъй като липсват данни на коя дата заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, постановена на 18.01.2017 г., е влязла в сила, съдът приема, че найкъсният момент за това е 12.11.2018 г., когато е издаден изпълнителен лист. След установяване на вземането чрез влязъл в сила съдебен акт, който константната съдебна практика приравнява на съдебно решение, същото се погасява с петгодишна давност, съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД. Дори да се приеме, че заповедта е влязла преди датата на издаване на изпълнителен лист, но не по-рано от 18.03.2017 г., предвид това, че около месец тече процедурата по връчването на заповедта и месец е срокът за възражение по чл. 414 от ГПК срещу заповедта, давността е прекъсната с подаването на Молбата за образуване на изпълнителното производство от взискателя на 26.11.2018 г. След това давността е започвала да тече наново. В последствие давността е прекъсвана на датите 20.07.2020 г., на 02.09.2021 г., поради подаване на молба от взискателя, с която са поискани конкретни принудителни действия.

Считано от 01.11.2022 г., поради реализиране чрез удръжки от пенсията на ищеца на наложен от ЧСИ запор, давността е спряла до датата на спиране на удръжките, считано от 01.01.2024 г., а след това отново е спряла, поради подновяване на удръжките, считано от 01.08.2024 г. удръжките отново са били подновени в размер на 96.14 лв. до новото им спиране, считано от 01.01.2025 г. Съдът не приема възражението на ищеца, че действията по принудителното събиране на вземането чрез наложен запор и извършени удръжки на пенсията на длъжника по изпълнителното производство не провеждат ефект на спиране или прекъсване на давностния срок, тъй като се касаело за несеквестируемо имущество. Видно от писмата на НОИ до ЧСИ Димоларова, във всяко едно от тях е съобразен размера на получаваната от ищеца пенсия, поради което и запорът не е породил действието си, веднага след неговото налагане, а тогава, когато пенсията на длъжника е била в размер, който съобразно закона е позволявал да се извършват удръжки.

Предвид изложеното, съдът счита, че не е изтекъл срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК от образуване на изпълнителното производство, нито петгодишния давностен срок за погасяване на възможността за принудително събиране на вземането.

Не на последно място, следва да се има предвид и спирането на всички давностни срокове по време на обявеното извънредно положение за периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.

С оглед изложеното, съдът счита, че исковата молба е недоказана и неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора само ответникът има право на разноски, като същият е направил такова искане и му се полага единствено юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лв., предвид липсата на фактическа и правна сложност на производството по делото, разглеждането му и решаването му в едно открито съдебно заседание и то без присъствие на 3 страните, при събиране служебно от съда на изпълнителното производство.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от Й. В. Д., ЕГН **********, гр. ., ж.к. В, блок 510, вх. В, ап.61, чрез адвокат И. А. Н., със съдебен адрес в гр. Б, ул. Свобода № 3В, ет. 1, срещу "ТС ." ЕАД, ЕИК ................., със седалище и адрес на управление: гр. ., ул. Я № 23Б, представлявано от ПП и МЦ с правно основание чл. 439 във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1514.48 лв. (хиляда петстотин и четиринадесет лева и четиридесет и осем стотинки), обективирани в изпълнителен лист от 12.11.2018 г., издаден въз основание на заповед за изпълнение от 18.01.2017 г. по ч.гр.д. № 1346/2017 г. на 40-ти състав на СРС, въз основа на което било образувано изпълнително дело № 20188580401322 по описа на ЧСИ Уляна Димоларова с рег. № 858 на КЧСИ и район на действие СГС, като неоснователно.