Определение № 797 от 16.10.2025, Районен съд - Свиленград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 797 гр. Свиленград, 16.10.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йорданка Кр. Ненчева като разгледа докладваното от Йорданка Кр. Ненчева Гражданско дело № 20245620100930 по описа за 2024 година

Съдът, след като се запозна с постъпилите по делото с писмо с вх. № 9666/10.10.2025 г. от Софийски градски съд съдебни актове и при извършване на дължимата проверка за допустимост на иска по чл. 130 от ГПК, констатира следното:

Производството е образувано по искова молба на Д. Л. Л. против Прокуратурата на Република България, с която се предявява иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

Ищецът твърди, че против него е образувано наказателно производство - ДП № 2/2015 г. по описа на СБОП Хасково, пр.пр.332/2015 г. по описа на Специализираната прокуратура, с което му е повдигнато обвинение за това, че заедно с негови колеги в периода месец март 2015 г. – месец декември 2015 г. е участвал в организирана престъпна група с цел да извършват съгласувано в страната престъпления по чл. 301 и чл. 282 от НК, като групата е създадена с користна цел и в нея участват Посочва, че след задържането му в ареста по повод на повдигнатото му обвинение, със Заповед № 389 от 11.01.2016 г. е прекратено трудовото му правоотношение с Агенция „Митници“. Л. обжалвал заповедта за освобождаването си, като след година и половина е възстановен на работа, но на много пониска заплата в сравнение с останалите си колеги. Иска от съда да постанови съдебно решение, с което ответникът Прокуратурата на Република България да бъде осъдена да му заплати сумата от 18306 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи разликата между полученото трудово възнаграждение от ищеца и това, което той би получил, ако срещу него не е било водено наказателно производство ведно със законната лихва върху тази сума.

В отговора на исковата молба ответникът Прокуратурата на Република България е изразила становище за недопустимост на предявения иска, поради това, че вече има образувано дело със същия предмет. Представя като доказателство за това Решение № 261827 от 01.06.2022 г. на СГС и Решение № 260716 от 17.05.2023 г. и двете постановени по гр. дело № 2361/2021 г. по описа на СРС с предмет същите страни, представя и заверено копие на искова молба от Д. Л., по която е образувано гр. дело № 2361/2021 г. по описа на СРС и въззивна жалба от Д. Л. против Решение № 261827 от 01.06.2022 г. на СРС и Решение № 260716 от 17.05.2023 г. по гр. дело № 2361/2021 г. по описа на СРС.

От постъпилите по делото съдебни решения – Решение № 261827 от 01.06.2022 г. по описа на СРС, постановено по гр. дело № 2361/2021 г., частично отменено с Решение № 1062 от 24.10.2024 г. по описа на Софийски апелативен съд, постановено по въззивно гражданско дело № 812/2024 г. по описа на САС, влязло в законна сила на 01.07.2025 г. и определение № 3440/01.07.2025 г., постановено по гр. дело № 179/2025 г. по описа на ВКС, се установява че в това проведено съдебно производство, вече приключило с влязъл в сила съдебен акт, ищецът е предявил иск на същото основание и за същото искане – да бъде обезщетен за неимуществени вреди с оглед воденото срещу него също наказателно 1 производство ДП № 2/2015 г. по описа на СБОП Хасково, пр.пр.332/2015 г. по описа на Специализираната прокуратура, изразяващи се в неблагоприятна последици в трудовата си заетост, довело оставането му без работа, последващо възстановяване на работа, но на пониско възнаграждение, за които вреди, под формата на неимуществени такива, вече е обезщетен с влязлото в сила решение, с което му е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лева.

Видно от исковата молба, подадена от ищеца по гр. дело № 2361/2021 г. по описа на Софийски градски съд (намираща се на л. 112 от изпратеното по подсъдност от СРС на РС – Свиленград дело), то в проведеното вече съдебно производство, завършило с влязъл в сила съдебен акт, ищецът е претендирал разликата между полученото трудово възнаграждение и това преди уволнението като неимуществени вреди от професионалното му състояние. За тези вреди е допусната, изготвена и приета и съдебносчетоводна експертиза. За тези вреди именно ищецът вече е обезщетен с Решение № 1062 от 24.10.2024 г. по описа на Софийски апелативен съд, постановено по въззивно гражданско дело № 812/2024 г. по описа на САС, влязло в законна сила на 01.07.2025 г.

Вредите, претендирани от ищеца в настоящото производство като имуществени такива, представляващи разликата между полученото трудово възнаграждение и това преди уволнението, са репарирани. В случая, без правно значение е факта дали тези вреди са присъдени на ищеца като имуществени или неимуществени такива, от правно значение е факта, че ищецът вече е обезщетен за тях. Ако той отново бъде обезщетен за тези вреди, ще получи двойно обезщетение, което е недопустимо. Няма правно значение как са присъдени тези вреди – като имуществени или неимуществени такива, правно значение има, че той вече е обезщетен за тях. След като ищецът е поискал в приключилото вече съдебно производство по гр. дело № 2361/2021 г. по описа на Софийски градски съд обезщетение за вреди от разлика в трудовото му възнаграждение и съда му е присъдил такива по справедливост с решението си, то лицето вече е обезщетено.

Ако настоящият иск бъде приет за разглеждане и евентуално бъде уважен, то ще се стигне до двойно репариране на вреди, което е недопустимо.

Предвид всичко изложено съдът намира, че предявеният иск е недопустим.

Следователно исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото – прекратено като процесуално недопустимо.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 130 от ГПК, Районен съд Свиленград, ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустим предявеният от Д. Л. Л. против Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи разликата между полученото трудово възнаграждение и това преди уволнението, във връзка наказателно производство - ДП № 2/2015 г. по описа на СБОП Хасково, пр.пр.332/2015 г. по описа на Специализираната прокуратура и ВРЪЩА искова молба с вх. рег. № 9514/30.10.2024 г., ( с вх. № 30341/15.03.2024 г. на Софийски районен съд), срещу Прокуратурата на Република България.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 930/2024 г. по описа на РС Свиленград.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд Хасково в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________

2