Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2987 от 17.05.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 11407/2022
Вид
Решение № 2987
Подписан
17.05.2024
В сила
14.04.2025
Състав
Албена Александрова, Нели Маринова, МАРИЯ НИКОЛАЕВА СТОЙКОВА

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2987 гр. София, 17.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20221100511407 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 6031/07.06.2022 г., постановено по гр. д. № 32608/21 г. по описа на СРС, 90 състав, „Х.“ ЕООД е осъдено да заплати на А. М. Х. сумата от 11 072 лв., представляваща обезщетение за това, че в периода от 01.08.2011 г. до 01.06.2014 г. неоснователно се е обогатило за сметка на ищеца, отдавайки под наем цялата едноетажна жилищна сграда в гр. София, на ул.

„*******, състояща се от сутерен, приземен и тавански етаж, застроена на 88,80 кв. м., разположена в дъното на дворното място, с площ от 1064 кв. м., съставляващо имот № 15 от кв. 536 по плана на гр. София, м. „Центъра“, с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед № РД – 18 – 45/09.07.2010 г. на изп. директор на АГКК, от която 9,25/100 ид. ч. са собственост на ищеца, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.07.2016 г. до окончателното изплащане на задължението. С решението е отхвърлен предявения от А. М. Х. срещу „Х.“ ЕООД иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 3786,40 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата в размер на законнатта лихва за периода от 01.08.2011 г. до 01.06.2014 г. С решението „Х.“ ЕООД е осъден да заплати на А. М. Х. сумата от 2240,35 лв., представляваща разноски по делото, а А. М. Х. е осъден да заплати на „Х.“ 1

ЕООД сумата от 484,18 лв., представляваща разноски по делото.

Подадена е въззивна жалба от „Х.“ ЕООД срещу решение № 6031/07.06.2022 г., постановено по гр. д. № 32608/21 г. по описа на СРС, 90 състав, в частта, в която е уважен искът за главница. Твърди, че съдът не е обсъдил в цялост доказателствата по делото, поради което е достигнал до неправилния извод, че с решение № 58/12.05.2014 г. по гр. д. № 7025/13 г. на ВКС, II г. о. е отменен изцяло констативен нот. акт № 24, том II, нот. дело № 268/91 г. на нотариус при СНС, с който В.М.Ж. - праводател на „Х.“ ЕООД е признат за собственик на процесната сграда. Поддържа, че от диспозитива на посоченото решение е видно, че констативният нотариален акт е отменен само до размера, до който е признато правото на собственост на А. М. Х., а именно – 9,25/100 ид. ч. Счита, че В.М.Ж., а впоследствие и правоприемникът му „Х.“ ЕООД, се легитимират като собственици на останалите 90,75/100 ид. ч. от имота. Твърди, че съдът неправилно е приел, че ищецът се легитимира като собственик на 9,25/100 ид. ч. от имота преди датата на влизане в сила на решението на ВКС – 12.05.2014 г., тъй като е придобил тези идеални части по приращение. Поддържа, че началната дата, от която А. М. Х. може да се легитимира като собственик на 9,25/100 ид. ч. е 12.05.2014 г., поради което претенцията за заплащане на обезщетение преди тази дата е неоснователна.

Счита, че първоинстанционният съд е следвало да отхвърли иска с правно основание чл. 59 ЗЗД, тъй като не са налице два от елементите от фактическия състав на иска - липса на правно основание и липса на друга правна възможност за защита на обеднелия. Поддържа, че правно основание е налице, тъй като „Х.“ ЕООД, като собственик на 90,75/100 ид. ч. от процесния имот, има правно основание съгласно чл. 32, ал. 1 ЗС да го управлява и да го отдава под наем, без съгласието на другия собственик. Счита, че е налице и друга възможност за правна защита, а именно – по чл. 31, ал. 2 ЗС. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част, и вместо това да постанови друго решение, с което да отхвърли иска с правно основание чл. 59 ЗЗД. Претендира разноски.

Въззиваемият А. М. Х. е подал отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Поддържа, че с решение № 58/12.05.2014 г. по гр. д. № 7025/13 г. на ВКС , II г. о., което има сила на пресъдено нещо и спрямо „Х.“ ЕООД на основание чл.

226, ал. 3 ГПК, е прието, че В.Ж. не притежава каквито и да е права върху 2 процесната сграда, поради което го осъжда да предаде на А. М. Х. владението върху целия имот. Посочва, че констативният нотариален акт не е отменен изцяло, тъй като по делото не са участвали останалите съсобственици на сградата и съдът не може да го отмени изцяло при липса на такова искане.

Счита за неоснователен довода на въззивника, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че ищецът се легитимира като собственик на 9,25/100 ид. ч. от процесния имот преди 12.05.2014 г. Поддържа, че собствениците на земята са придобили правото на собственост върху сградата от момента на започване на строителството й, а установителният иск за собственост и искът по чл. 108 ЗС само установяват едно вече съществуващо право. Счита за неоснователно и твърдението на въззивника, че по делото е доказано, че 90,75/100 ид. ч. от процесната сграда са били собственост на В.Ж., а впоследствие и на „Х.“ ЕООД. Твърди, че решение на Пети РС – София, 12 състав, по гр. д. № 865/91 г., както и решение на СГС, IV – A състав по гр. д.

№ 2373/92 г., с които се определят идеалните части на собствениците на имоти в сградите на бул. „*******“/, са неотносими към предмета на делото, тъй като едноетажната сграда, предмет на посочените решения, вече не съществува и на нейно място е построена нова сграда. Оспорва като неоснователен и довода на въззивника, че като собственик на 90,75/100 ид. ч. от процесния имот има правно основание да го управлява и да го отдава под наем без съгласието на другия собственик, както и че невладеещият съсобственик може да търси обезщетение за ползата, от която е лишен по реда на чл. 31, ал. 2 ЗС. Поддържа, че от решение № 58/12.05.2014 г. по гр. д.

№ 7025/13 г. на ВКС , II г. о. се установява, че ответникът не притежава никакви права в процесната сграда, и поради липсата на съсобственост между страните по делото не са налице хипотезите на чл. 30 и сл. ЗС. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част. Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът А. М. Х. твърди, че ответникът „Х.“ ЕООД не е собственик на едноетажна жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. „*******“/, 3 състояща се от от сутерен, приземен и тавански етаж, застроена на 88,80 кв. м., разположена в дъното на дворното място, с площ от 1064 кв. м., съставляващо имот № 15 от кв. 536 по плана на гр. София, м. „Центъра“, с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед № РД – 18 – 45/09.07.2010 г. на изп. директор на АГКК. Посочва, че с решение № 58/12.05.2014 г. по гр. д.

№ 7025/13 г. на ВКС, II г. о., е било признато за установено по отношение на В.М.Ж., който е праводател на ответното дружество, че ищецът е собственик на 9,25/100 ид. ч. от имота. Заявява, че в хода на производството по посоченото гражданско дело, образувано на 29.08.2006 г., В.М.Ж. е продал на „Х.“ ЕООД процесния имот, поради което постановеното решение имало действие и по отношение на приобретателя – ответник. Твърди, че след закупуването на сградата ответникът започнал да я отдава под наем на трети лица. Посочва, че с нотариална покана, връчена чрез нотариус, ищецът е поканил наемателя на имота да му заплаща обезщетение за това, че ползва имота. В отговор на нотариалната покана дружеството възразило, че ползва имота на правно основание – договор за наем с „Х.“ ЕООД. Твърди, че ответното дружество е получавало граждански плодове от имота, като по този начин то се обогатявало неоснователно за сметка на ищеца. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 11 072 лв. /вж. допуснатото изменение в размера на иска/, представляваща обезщетение за това, че в периода от 01.08.2011 г. до 01.06.2014 г. неоснователно се е обогатило за негова сметка, отдавайки под наем имот, който не е негова собственост, а именно – 9,25/100 ид. ч. от имота, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда - 20.07.2016 г. до окончателното плащане, както и мораторна лихва в размер на 3786,40 лв. за периода от 01.08.2011 г. до 01.06.2014 г. Претендира разноски.

Ответникът „Х.“ ЕООД оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че е собственик на 90,75/100 ид. ч. от процесния имот, както и че като собственик на повече от половината от имота е сключил договор за наем при спазване на разпоредбите на ЗС. Посочва, че считано от м. май 2010 г. до настоящия момент наемател на имота е „Г.Б.“ ЕООД, като договорът за наем е бил сключен за срок до 31.05.2019 г. Твърди, че с нотариална покана от 09.03.2016 г. ответното дружество е поканило ищеца да му посочи способ, 4 чрез който да му заплаща съответната част от наема, но не получил отговор на поканата. Посочва, че за първи път с исковата молба ищецът е поискал от ответното дружество да му заплаща суми във връзка с отдаването под наем на процесния имот. Оспорва, че през процесния период ищецът се легитимира като собственик на идеални части от имота, тъй като решението, с което са признати права на ищеца върху имота, е постановено на 12.05.2014 г.

Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

С влязло в сила решение от 06.04.2021 г., постановено по в. гр. д. № 16666/19 г. по описа на СГС, II – В въззивен състав, е обезсилено решение № 242002/14.10.2019 г. по гр. д. № 40492/16 г. на СРС, 43 състав, с което са отхвърлени предявените от А. М. Х. срещу „Х.“ ЕООД обективно съединени искове с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 11 072,00 лв., представляваща главница за периода от 01.08.2011 г. до 01.06.2014 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане, както и на сумата от 3786,40 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 01.08.2011 г. до 01.06.2014 г., като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на решението, и произнасяне по предявените от ищеца искове.

С определение от 06.03.2018 г. е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото обстоятелството, че ответното дружество „Х.“ ЕООД е упражнявало владение върху процесния имот чрез отдаването му под наем на трето лице – „Г.Б.“ ЕООД през процесния период.

От представеното като доказателство по делото решение №

58/12.05.2014 г. по гр. д. № 7025/13 г. на ВКС , II г. о., се установява, че е отменено решение от 25.04.2013 г. по гр. д. № 3166/12 г. на СГС, II – а състав, в отменителната му част, както и в частта за разноските, като вместо него е постановено решение, с което е признато за установено по отношение на В.М.Ж., че А. М. Х. е собственик на 9,25/100 ид. ч. от едноетажна жилищна сграда в гр. София, на ул. „*******, състояща се от сутерен, приземен и тавански етаж, застроена на 88,80 кв. м., разположена в дъното на дворното място, с площ от 1064 кв. м., съставляващо имот № 15 от кв. 536 по плана на гр. София, м. „Центъра“; В.М.Ж. е осъден да предаде на А. М. Х. на основание чл. 108 ЗС владението върху описаната сграда, както и да му 5 заплати сумата от 1746,20 лв. – разноски по делото за трите инстанции, и на основание чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ е отменен констативен нотариален акт № 24, том II, нот. дело № 268/91 г. на нотариус при СНС за собственост на основание продажба и съдебна делба, издаден на името на В.М.Ж., в частта за 9,25/100 ид. ч. от правото на собственост.

С решение № 459/13.01.2016 г. по гр. д. № 3254/15 г. на ВКС, IV г. о., постановено в производство по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, молбата на В.М.Ж. за отмяна на влязлото в сила решение № 58/12.05.2014 г. по гр. д. № 7025/13 г. на ВКС, II г. о., е оставена без уважение, а молбата на „Х.“ ЕООД е оставена без разглеждане.