Решение № 80 от 28.01.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2440/2024
- Вид
- Решение № 80
- Подписан
- 28.01.2025
- В сила
- 28.01.2025
- Състав
- Галина Чавдарова, Ралица Цанкова Райкова, мл.с. Гинка Тодорова Иванова
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.260 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269, ал.1 изр.второ · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 55, ал.1, предл. 3 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 80 гр. Варна, 28.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Галина Чавдарова
Членове:
Ралица Ц. Райкова мл.с. Гинка Т. Иванова при участието на секретаря Мая Т. Иванова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело № 20243100502440 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 84466/22.10.2024г. /вх. No на ВРС/, подадена от Е. Н. С., ЕГН **********, ****, срещу решение № 3391/01.10.2024г., постановено по гр.д.№ 14428/2023г. по описа на ВРС, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателката срещу „Смени адреса” ООД, ЕИК 206444156, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, ул. “Копнеж“ № 27, ет. 1, иск с с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1000 щатски долара, представляваща сума платенa на отпаднало основание - развален договор за депозит от 26.07.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 07.11.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Страната твърди, че срок не е уговарян в договора, както е видно от представения екземпляр с исковата молба. В представения с отговора на исковата молба договор за депозит от 26.07.2023г. била добавена на две места датата - 15.08.2023г., като сочи, че това най-вероятно бил сторил ответникът. Ако било постигнато съгласие по отношение на посочената дата, тя би следвало да фигурира и да бъде изписана и в двата екземпляра на процесния договор. Фактът, че изобщо липсвала дата в представения към исковата молба договор за депозит означавало, че липсвало съгласие между страните, т.е.
1 липсвало съвпадане на две насрещни волеизявления. ВРС не бил взел предвид и доводите на ищцата, които били подкрепени от събраните в хода на процеса писмени доказателства, че процесният договор за депозит от 26.07.2023г. бил развален поради неизпълнение на задължението на ответната страна да посредничи при евентуалното бъдещо сключване на предварителен договор за покупко-продажба на посочения имот. Не било изпълнено насрещното задължение на ответника да договори със собственика на посочения недвижим имот срока за сключване на предварителния договор за покупко- продажба. Видно от т. 3 на договора, такъв срок не бил договорен. Съгласно т. 4, при непостигане на съгласие, посредникът се задължавал да върне депозита и договорът се прекратявал. Не било изпълнено и задължението на ответната страна да уговори и съществени условия от предварителен договор за покупко-продажба на посочения имот - неуточнен предмет (неизяснена собственост и площ). Поради това, ищцата уведомила ответника, че се отказва от сключването на предварителен договор за покупко-продажба на посочения имот, на инициирана от нея среща с Г. П., т.е. развалила била процесния договор за депозит. След като договорът вече бил развален, ответната страна следвало да върне получената по него процесна сума от 1000 щ.д., като получена на отпаднало основание. Свидетелските показания на Г. П. не следвало да бъдат кредитирани като обективни и безпристрастни, тъй като тя била служител на ответника и защитавала неговата теза. Представената от ответната страна справка от Агенцията по геодезия, картография и кадастър с вписана площ на процесния имот била с дата 31.08.2024 г. - повече от една година след сключването на процесния договор за депозит, а представената от ищцата била с дата 27.07.2023 г. - към момента на сключването му и предаването на процесната сума. Представените писмени доказателства с отговора на исковата молба сочи, че били неотносими към спора. Договорът за предаване на депозит не е бил известен на ищцата. Той касаел уговорки между други страни, без да съдържа волеизявление на ищцата. В представения с отговора договор за депозит от 26.07.2023г. била добавена на две места датата 15.08.2023г., като добавката била извършена по всяка вероятност от ответника. Съдът изобщо не бил дал възможност на ищцата да изрази становище по доказателствата. Въпреки това по съществото на спора заявила, че срокът бил добавен само в единия екземпляр на договора, т.е. счита, че е оспорила както съдържанието, така и истинността на документа. ВРС не бил обсъдил и че не се стигнало до сключването на предварителен договор, именно поради неизпълнение задълженията на ответника, да договори срок. Отделно сочи, че ищцата сама била договорила цената от 120 000 евро, а не ответното дружество. Отправя доказателствено искане за разпит на В. К., служител на „Адрес“ за установяване на горното обстоятелство.
Моли за отмяна на решението и за уважаване на претенцията й, както и за присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се сочи, че жалбата е неоснователна, а постановеното решение правилно и законосъобразно.
Ответникът не бил неизправна страна и претенцията правилно била отхвърлена.
Доказателственото искане било преклудирано. Моли за потвърждаване не решението и за присъждане на разноски.
2
В открито съдебно заседание, ищцата се явява лично и с процесуален представител и поддържа въззивната си жалба, а въззиваемата страна я оспорва. Страните претендират и разноски, като въззивника за заплатена държавна такса във въззивното производство, а въззиваемата страна по представен списък.
За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав съобрази следното:
Първоинстанционното производство пред РС –Варна е образувано по искова молба, депозирана от Е. Н. С., ЕГН **********, **** срещу „Смени адреса” ООД, ЕИК 206444156, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. “Копнеж“ № 27, ет. 1, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1000 щатски долара, представляваща сума платено на отпаднало основание - развален договор за депозит от 26.07.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 07.11.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът излага, чрез пълномощника си Е. Й. Л. – дъщеря на ищцата, че във връзка със закупуване на жилище се свързала с брокер Г. П. от агенция „Смени адреса“, който предложил няколко жилища, но те не я удовлетворявали. Поддържа, че на 25.07.2023 г. видяла обява за продажба на апартамент в интернет страницата на агенция за недвижими имоти „Адрес“. Твърди, че позвънила на брокера, който се свързал с колегата си от другата агенция и в 18:00 ч на същия ден отишли на оглед на апартамента в *****, който бил показан от лице на име В.. Излага, че по настояване на брокерката спешно платила сумата от 1000,00 щ.д. за стоп-депозит на имота, която предала в брой, а по-късно подписали договор за депозит. Поддържа, че съгласно т. 6 от договорът служи за разписка за оставената сума, която съгласно т. 1 представлява депозит за закупуването на имота, представен на клиента от посредника. Излага, че съобразно т. 5 от процесния договор депозитът представлява гаранция за поет ангажимент от страна на клиента да закупи имота, а насрещното задължение на ответника било да посредничи при евентуалното бъдещо сключване на предварителен договор за покупко-продажба, както и да договори със собственика на имота срока за това. Поддържа, че в т. 4 било договорено при непостигане на съгласие, посредникът да върне депозита, а договорът се прекратява. Сочи, че не била сигурна кога ще има сумата от 10 % за капаро на имота от цената в размер на 120000,00 евро и се разбрали, когато има яснота, в началото на м. август 2023 г., да определят дата за капариране на имота.
Излага, че апартаментът бил обявен като тристаен, но точната му площ не и била съобщена, а при извършената справка в АГКК, установила, че тя не е вписана, както и собствениците и документите им за собственост. Последното притеснило ищцата и я накарало да се откаже от по-нататъшни действия по закупуването на имота, и на 03.08.2023 г. се обадила на брокера да каже, че се отказва и да поиска връщане на платената сума. Излага, че на последвалата среща с брокера отново чрез него уведомила ответника, че се отказва от сключването на предварителен договор за покупко-продажба, като така развалила договора за депозит. В процеса ищцата се позозвава на следните причини за разваляне на договора поради 3 неизпълнение от насрещната страна: неуговорени съществени условия на предварителния договор за покупко- продажба, който останал с неуточнен предмет предвид неизяснена собственост и площ; недоговаряне на срок за сключване на предварителния договор със собственика на имота, което се установявало от т. 3 на договора. Впоследствие последвала комуникация между страните по повод връщане на сумата, но това не било сторено, а изпратената нотариална покана до управителя на ответното дружество била връчена в условията на отказ. По изложените съображения се моли за уважаване на иска и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответникът „Смени адреса” ООД чрез адв. Т. М. Т. оспорва иска. Не спори, че на 26.07.2023г. страните сключили процесния договор за депозит, както и че ищцата заплатила по него 1000 щ.д. депозит за закупуване на апартамент № 29, с адрес: ******, който бил гаранция за изпълнение на поетите задължения от страната, която е дала депозита и ако тя не ги изпълни другата страна може да се откаже от договора и да го задържи. Излага, че е изправна страна по договора, а ищцата не е. Твърди се, че в договора била посочена дата за сключване на предварителния договор - 15.08.2023 г., а ищцата устно поискала от ответника датата на сключване на окончателния договор да бъде в края на ноември. Сочи се, че на деня на огледа ищцата подписала декларация, че признава ролята на посредника - „Смени адреса“ ЕООД и се задължава да заплати комисионна в размер на 3% от договорената цена, до два работни дни след подписване на предварителен договор.
Излага се, че на 27.07.2023г. е подписан договор за предаване на депозит с „Адрес Недвижими Имоти“ ООД, по който изрично било посочено, че ответникът е посредник на ищцата, както и че тя ще закупи имота при продажна цена 120 000 евро, краен срок за сключване на предварителен договор 15.08.2023 г. и краен срок за сключване на окончателен договор 30.11.2023 г. По договора ответникът платил 500 щ.д. депозит за закупуване на имота при тези условия. На следващо място сочи за неотносимо твърдението, че в АГКК не е посочена квадратурата на апартамента, а и от проверка в сайта на АГКК се установява, че тя е посочена. Излага, че многократно е канил ищцата на срещи в офиса и до получаване на исковата молба не е било ясна за причината, поради която тя не иска да подпише предварителен договор за покупка на недвижимия имот, при условие, че са изпълнени всички изисквания поставени от нея. Поддържа, че нотариалната покана е връчена по личния адрес на управителя, поради което той отказал да я подпише. По изложените съображения се моли за отхвърляне на иска. Иска се присъждане на разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно 4 разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до неправилност на изводите на съда.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна, при прието за установено следното от фактическа и правна страна: