Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 264 от 09.04.2024, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 209/2024
Вид
Определение № 264
Подписан
09.04.2024
В сила
09.04.2024
Състав
Росина Николаева Дончева, Адриана Атанасова Велева, Георги Стоянов Мулешков

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274-278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274-278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274-278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274-278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274-278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 127а · Семеен кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 264 гр. София, 08.04.2024 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Адриана Ат. Велева като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно частно гражданско дело № 20241800500209 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274-278 ГПК.

Производството е образувано по частна жалба от Г. Н. Н. от гр.

П. срещу определение № 64 от 18.01.2024 г. по гр.д. № 415/2023 г. по описа на РС – Ботевград, с което е оставена без уважение молбата на Г. Н. Н., с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК, обективирана в частна жалба с вх. № 5767/28.08.2023 г. по описа на РС-Ботевград, за допълване на определение от 22.08.2023 г. по гр.д. № 415/2023 г. по описа на РС-Ботевград с присъждане на направените от него разноски по делото.

Жалбоподателят релевира оплаквания, че до момента на прекратяване на делото с определение в съдебно заседание на 21.08.2023 г. по делото били събрани допуснати от съда гласни доказателства, с които безспорно се установявало, че ответницата отказала да направи декларация, даваща право на детето Н. Н. да пътува в чужбина. Приложената по делото декларация му била връчена в съдебно заседание на 21.08.2023 г. и е с нотариална заверка, направена значително след завеждане на делото. Излага, че към 1 момента на депозиране на исковата молба, съгласие за пътуване на детето в чужбина не е било налице. По същество моли да бъде отменено изцяло обжалваното определение и да бъде постановено друго, с което му бъдат присъдени разноски по делото.

В срока за отговор М. Д. И. изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага, че не е дала повод за завеждане на делото, тъй като Г. Н. по никакъв начин не е осъществил контакт с нея и не е поставил въпроса за даване на съгласие за пътуване на детето в чужбина.

От фактическа страна съдът констатира, че производството по гр.д. № 415/2023 г. по описа на РС-Ботевград е образувано по депозирана искова молба на 07.03.2023 г. от Г. Н. Н. против М. Д. И., която е предявен иск с правна квалификация чл. 127а от СК за даване на разрешение, заместващо съгласието на ответника детето Н. Г. Н. да пътува до посочени в исковата молба държави.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответника М. Д.

И., с който е оспорила иска като неоснователен с твърдение, че ищецът не я е търсил за доброволното й съгласие.

По делото е проведено открито съдебно заседание на 10.07.2023 г. В проведеното съдебно заседание е разпитан свидетеля Б. Н. Н., от чиито показания се установява, че ищецът е търсил ответницата, но не е успявал да се свърже с нея, тъй като не вдигала телефона си.

С молба от 11.07.2023 г. ответницата е представила оригинал на декларация, с нотариална заверка на подписа от 10.04.2023 година.

С протоколно определение от 22.08.2023 г. производството по делото е прекратено, поради липсва на правен интерес за ищеца, с оглед представената от ответницата нотариално заверена декларация, с която дава съгласието си детето Н. Г. Н. да пътува в чужбина.

Депозирана е молба от ищеца с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК, с която е направено искане за допълване на протоколно 2 определение от 22.08.2023 г. в частта за разноските.

С определение № 65 от 18.01.2024 г., предмет на настоящата проверка, РС-Ботевград е оставил без уважение молбата. Съдът е приел, че липсват доказателства, че ответникът е дал повод за завеждане на делото като напротив, приложената декларация води до извод за изявено съгласие за съдействие от негова страна.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Частната жалба на Г. Н. Н. от гр. П. срещу определение № 64 от 18.01.2024 г. по гр.д. № 415/2023 г. по описа на РС – Ботевград е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

На първо място, съдът не присъжда разноски служебно, а само по изрично искане на страните, с оглед на провъзгласения в чл.6 от ГПК основен принцип на диспозитивното начало, важащ за всички съдебни производства. Претенцията за разноски, макар и обусловена от разрешаване на повдигнатия спор, има относителна самостоятелност, тъй като отговорността за разноски не е правна последица, по която съдът дължи служебно произнасяне, а въпрос, по който се произнася, само, след като бъде сезиран.

Съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК, разноските се възлагат в тежест на ищеца, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, като двете предпоставки са кумулативни.

От материалите по делото се установява, че ответницата М. Д. И. е признала иска, но настоящият съдебен състав намира, че с поведението си е дала повод за завеждане на делото. Исковата молба е предявена на 09.03.2023 г. /п.кл. от 07.03.2023 г./, а нотариалната заверка на подписа на представената декларация е от 10.04.2023 3 година, т.е. един месец след депозиране на исковата молба. При съвкупната преценка на събраните писмени и гласни доказателства може да се направи обоснован извод, че ответницата е станали причина за завеждане на иска. Фактическото положение е променено след предявяване на исковата молба. Освен това противоречи на всякаква житейска логика да се предявява иск и търси защита на нарушено право, за което ищецът прави разноски /за държавна такса, адвокат/, след като вече е получил желания от него фактически резултат.

Ето защо съдът намира, че ответницата е дала повод за завеждане на исковата молба и не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК. Ищецът е направил изрично искане за присъждане на разноски, поради което следва да му бъдат присъдени такива в размер на 1000.00 лева за платено адвокатско възнаграждение, видно от договор за правна защита и съдействие № 038284 от 06.02.2023 г. и 30.00 лева за платена държавна такса.

По изложените съображения жалбата се явява основателна, поради което следва да бъде уважена.

Воден от горното, Софийският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 65 от 18.01.2024 г., постановено по гр.д. № 415/2023 г. по описа на РС-Ботевград, с което е оставена без уважение молбата на Г. Н. Н., с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК, обективирана в частна жалба с вх. № 5767/28.08.2023 г. по описа на РС-Ботевград, за допълване на определение от 22.08.2023 г. по гр.д. № 415/2023 г. по описа на РС-Ботевград с присъждане на направените от него разноски по делото и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

4

ОСЪЖДА М. Д. И. с ЕГН: **********, с настоящ адрес - с. В., ул. „Я.“ № .., общ. Ш., обл. Ш. да заплати на Г. Н. Н. с ЕГН:

********** от гр. П., обл. С., ж.к. „С.“ бл. ..., вх. ., ап. .. направени разноски по гр.д. № 415/2023 г. по описа на РС-Ботевград в размер на 1000, 00 лв. /хиляда лева/ за адвокатско възнаграждение и 30.00 лв.

/тридесет лева/ за платена държавна такса.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5